Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на пети април две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: В. Г. Членове: М. Н. М. Г. при секретар Н. А. и с участието на прокурора К. К. изслуша докладваното от председателя В. Г. по административно дело № 8687 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/ срещу Решение №233/20.06.2022 г. на Административен съд /АС/ Враца, постановено по адм. дело № 99/2022 г.

С обжалваното решение е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2018 г., изх. № 02-060-2600/2681 от 07.02.2022 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, преписката е върната на органа за ново произнасяне, при съобразяване на дадените в решението указания и ДФЗ е осъден да заплати разноски по делото.

Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че то е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съдопроизводствените правила и е необосновано отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се съображения относно това по кои схеми и мерки е заявило участие Икарст ЕООД за кампания 2018 г. и какво е посочено в процесното уведомително писмо. За всяка от заявените схеми и мерки касаторът сочи каква е декларираната площ, каква е установената в резултат на извършените административни проверки площ и какъв е размерът на санкционираната площ. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. В съдебно заседание касаторът не се представлява.

Ответникът по касация Икарст ЕООД в съдебно заседание не се представлява. Депозирано е писмено становище от адв. С., с което оспорва касационната жалба като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, но по съображения, различни от изложените от касатора.

Обжалваното решение е валидно, допустимо, но неправилно, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила.

От фактическа страна съдът е установил, че Икарст ЕООД, [населено място], чрез управителя и едноличен собственик К. К., с УРН [номер], е подало заявление за подпомагане 2018 на 09.05.2018 г. - по схеми и мерки за подпомагане на описаните в същото площи, находящи се в землищата на с. Бързия и на гр. Вършец, общо 101,41 ха. Извършени са били автоматични проверки на въведените данни на 11.05.2018 г., при които е била установена грешка, изразяваща се в надвишена площ със 73,58 ха. С резултатите от автоматичните проверки заявителят е бил запознат. Последният е подал второ заявление на 31.05.2018 г. с редакции по схеми/мерки, по което заявената площ отново е 101,41 ха, но са били добавени нови 4 бр. парцела. Във връзка с подаденото второ заявление е била извършена автоматична проверка, при която е установена надвишаваща площ 75,91 ха.

На 19.10.2018 г. е била извършена проверка на място, в присъствието на представител на дружеството - заявител, възложена със заповед №364874/12.10.2018 г. на началник отдел Регионален технически инспекторат - Монтана, резултатите от която са обективирани в Доклад за проверка на място. На 16.11.2018 г. е била извършена проверка на място чрез дистанционен контрол, за която са изготвени доклади за проверка на площи, видно от които доклади заявената от дружеството за подпомагане площ отговаря на измерената при проверките.

С писмо от 26.03.2019 г. ДФЗ е уведомил дружеството, че при извършени административни проверки на подаденото заявление административният орган счита, че има съмнение за създадени изкуствени условия с цел облагодетелстване по Марка 13 Плащания за райони с природни или други специфични ограничения и наличие на данни за свързаност с юридически и физически лица. По това писмо жалбоподателят е изпратил Обосновка от 05.04.2019 г., с която е отрекъл посочените съмнения.

На 01.04.2021 г. е било издадено уведомително писмо, с което са оторизирани и изплатени част от сумите, заявени за подпомагане за 2018 г. Това писмо е било предмет на съдебен контрол по адм. дело № 316/2021 г. по описа на АС - Враца, приложено по настоящото дело. С решение №382/12.11.2021 г. по адм. дело №316/2021 г. АС - Враца е отменил уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2018 г. с изх. №02-060-2600/2681 от 01.04.2021 г. на изп. директор на ДФЗ и е върнал преписката на адм. орган за ново произнасяне.

От изпълнителния директор на ДФЗ е било издадено уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми имерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2018 г. с изх. №02-060-2600/2681 от 07.02.2022 г., предмет на настоящия съдебен контрол.

В хода на съдебното производство пред първоинстанционния съд е постъпило писмено становище по жалбата от ответника, в което са изложени съображения относно определените в уведомителното писмо намаления. Посочено е, че отразените намаления представляват санкция на заявените площи за подпомагане относно частта от тях, която е определена като недопустима.

За да отмени обжалваното уведомително писмо съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма, но не е мотивиран достатъчно пълно, ясно и разбираемо. В обжалваното писмо са посочени множество фактически и правни основания, но не става ясно въз основа на какви обстоятелства административният орган приема, че са налице недопустими за подпомагане парцели, които не са конкретизирани по местоположението им. Първоинстанционният съд е констатирал, че в Таблица № 1 Площи с констатирани несъответствия по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2018 г., в графа Причини за наддеклариране е цитирано писмо с вх. №07-0400/216 от 27.11.2018 г., което писмо е представено с адм. преписка. В писмото е посочено, че информацията за окончателното право на ползване по парцели е организирана в табличен вид и е структурирана в следните колони: Идентификатор на земеделски парцел - композитен номер на земеделския парцел; декларирана площ/ха/; УРН; Площ на земеделския парцел с ПО/окончателна ;ха/ и Площ на земеделския парцел без ПО/окончателна; ха/, но тези таблици не са приложени към писмото.

На следващо място - административният съд е посочил, че не са приложени към административната преписка заповед № РД 46-504/12.12.2018 г. и заповед № РД 09/229 от 01.03.2019 г., и двете издадени от министъра на земеделието, храните и горите. Няма данни дали тези две заповеди да са били връчени на оспорващото дружество и съответно дали са били оспорени.

Административният съд е установил, че няма данни за имотите с правно основание от ОбС Земеделие - Монтана, находящи се в землището на с. Бързия, община Берковица и на гр. Вършец.

На последно място, АС - Враца е констатирал, че животновъден обект в гр. Вършец, на който оспорващото дружеството е наемател, с бил нает от още 4 - ри физически и юридически лица.От всеки от наемателите са били регистрирани по 4 броя коне, или общо 20 броя коне, съгласно заповед №РД11-238/07.02.2018 г. на изп. директор на Българска агенция по безопасност на храните /БАБХ/. При физическа проверка на място, извършена на 29.01.2018 г. обаче са били установени общо 124 броя коне, докато в справка на БАБХ от 09.01.2020 г. е посочено, че за всеки от наемателите броят на конете е по 124 , или общо 620 броя. В процесното уведомително писмо не са посочени колко броя коне са били декларирани за подпомагане.

По горните съображения административният съд е отменил оспореното уведомително писмо, като незаконосъобразно.

Така постановеното решение е неправилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 171, ал. 4 от АПК, съдът е длъжен да съдейства на страните и да им указва, че за някои обстоятелства от значение на делото не сочат доказателства, е изпълнена формално, като на страните фактически не са дадени конкретни указания за изясняване на спорните обстоятелства и за събиране на релевантните доказателства. Последното е довело до постановяване на съдебен акт без делото да е изяснено от фактическа страна. В мотивите си съдът е обсъждал липсата на относими писмени доказателства, без да даде конкретни указания за представянето им, или в изпълнение на служебното начало в съдебното производство да ги изиска по делото. Направеното от съда обсъждане на доказателствения материал в конкретния случай е формално, не е съобразено с посочените процесуални норми и създава вероятност за неправилност на решението, поради това, че крайният извод за незаконосъобразност е направен, без да са събрани релевантните доказателства. Неизясняването и необсъждането на правнорелевантни факти за спора по делото, сочи за съществено нарушение на процесуалните правила при постановяване на съдебното решение и възпрепятства ефективния касационен контрол върху него.

При тези противоречиви данни административният съд е следвало да изиска допълнителна информация от съответните органи и да установи какъв е точният брой коне, които оспорващото дружество е отглеждало в този животновъден обект и колко от тях са били заявени за подпомагане.

Следвало е АС - Враца да изиска административната преписка в цялост, а именно таблица /таблици, представляващи неразделна част от писмо с вх. №07-400/216 от 27.11.2018 г., цитирано в оспореното уведомително писмо, заповед № РД 46-504/12.12.2018 г. и заповед № РД 09/229 от 01.03.2019 г., и двете издадени от министъра на земеделието, храните и горите, както и дали същите са били връчени на оспорващото дружество и съответно дали са били оспорени/ влезли ли са в сила, доказателства от ОбСЗ - Монтана относно правните основания за заявените парцели от дружеството в землищата на гр. Вършец и с.Бързия.

От изложените съображения се налага извод за неправилност на обжалваното в настоящото производство решение на АС - Враца. Касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон спрямо фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, при съобразяване с разпоредбата на чл. 220 от АПК, въвеждаща забрана за фактически установявания.

Допуснатите нарушения представляват касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. второ и от АПК за отмяна на обжалваното решение по реда на чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, като делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане на делото следва да бъдат установени всички факти и обстоятелства от значение за спора, респективно да се изложат мотиви след техния анализ.

По искането за разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК, като вземе предвид изхода на делото пред него.

По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 233/20.06.2022 г. по адм. дело №99/2022 г. по описа на Административен съд Враца.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд при спазване на задължителните указания в мотивите на решението.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА

секретар:

Членове:

/п/ МАРИЯ НИКОЛОВА

/п/ МИРЕЛА ГЕОРГИЕВА