Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Г. К. Членове: СТЕФКА К. К. при секретар А. С. и с участието на прокурора Х. А. изслуша докладваното от председателя Г. К. по административно дело № 8731 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на началника на РДНСК, като с уточнителна молба относно подателя от 27.07.2022 г., чрез юрк. М. като процесуален представител е уточнено, че касационната жалба е подадена от Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/, срещу решение № 4434 от 30.06.2022 г., постановено по адм. дело № 136/2022 г. по описа на Административен съд София – град. Излагат се доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяна на решението и отхвърляне на оспорването.

Ответникът – главният архитект на район „Красно село“- Столична община чрез юрисконсулт Овчаров изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция.

Ответникът – Столична община-район „Красно село“ чрез юрисконсулт Веселинов изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на кмета на район „Красно село“ – Столична община против Заповед №ДК-11- С-18/08.12.2021 г. на Началника на РДНСК - София, с която е отменено разрешение за строеж №22/01.12.2021 г., издадено от главния архитект на район „Красно село“ - СО за строеж „Временен открит паркинг“, находящ се в ПИ с идентификатор 68134.204.207, 68134.204.672, УПИ III, кв.32, м. „Хиподрума", район „Красно село“ по плана на гр.София.

С обжалваното решение заповедта на началника на РДНСК – София е отменена.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че отмененото с оспорената заповед разрешение за строеж е издадено на основание чл.55, вр. чл.147, ал.1, т.10 ЗУТ. Съгласно разпоредбата на чл.55 ЗУТ до реализирането на подробния устройствен план поземлените имоти могат да се използват за временни открити паркинги, пазари за сергийна търговия, открити обекти за спортни дейности и площадки за игра, преместваеми обекти по чл. 56, ал. 1 и други подобни открити обекти въз основа на разрешение за строеж, съответно разрешение за поставяне, при условия и по ред, определени с наредба на общинския съвет. Чл. 147, ал.1, т.10 ЗУТ предвижда, че не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж за строежите по чл.55 ЗУТ.

За да отмени издаденото разрешение за строеж Началника на РДНСК - София е приел, че основното застрояване в имота е реализирано съгласно предвижданията на действащия ПУП, поради което не е приложима нормата на чл.55 ЗУТ, още повече, че с ПУП е предвидено изграждане на паркинг и подземен паркинг. Тези му доводи не се споделят от настоящия съдебен състав.

Съдът е приел за безспорно установено, че имота, в който е разрешено строителството, съгласно действащия ПУП е с предназначение „За ЖС, паркинг и подземен гараж“. Посочено е, че съгласно чл.20, ал.1 ЗУТ застрояването в урегулираните поземлени имоти е основно и допълващо. В ал.2 е предвидено, че основното застрояване съответства на конкретното предназначение на имотите съгласно чл.8 ЗУТ, определено с подробния устройствен план. Според ал.З на същия член застрояването със спомагателни, стопански, обслужващи и второстепенни постройки допълва основното застрояване в урегулираните поземлени имоти.

В настоящия случай с ПУП по отношение на процесния имот е предвидено както основно застрояване - жилищна сграда, която е реализирана, така и допълващо застрояване - подземни гаражи и паркинг, които не са реализирани. Следователно предвижданията на ПУП относно допълващото застрояване, в което попадат предвидените подземни гаражи и паркинг върху тях, не са реализирани. Следователно ПУП не е приложен по отношение на допълващото застрояване по смисъла на §22, т.2 от ДР на ЗУТ. Именно поради това и с оглед разпоредбата на чл.55 ЗУТ, която не поставя изискване за приложението й имотът изцяло да е незастроен или да не е реализирано основното застрояване в същия, съдът е приел, че са били налице предпоставките на тази разпоредба за издаване на отмененото разрешение за строеж от Гл. архитект на Район „Красно село“ - СО.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Относимите за спора факти и обстоятелства са установени след анализ на събраните по делото писмени доказателства. Обсъдени са доводите и възраженията на страните. Направените фактически констатации се подкрепят от приетите доказателства. Въз основа на тях са изведени правилни и обосновани правни изводи. Не се установяват съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

След направения от първоинстанционният съд анализ на доказателствата по делото и приложимата нормативна уредба съдът е направил правилен и обоснован извод за незаконосъобразност на Заповед № ДК-11-С-18/08.12.2021 г. на Началника на РДНСК – София, с която е отменено Разрешение за строеж № 22/01.12.2021 г., издадено от Гл. архитект на район „Красно село“ – СО за строеж „Временен открит паркинг“, находящ се в ПИ с идентификатор 68134.204.207, 68134.204.672, УПИ ІІІ, кв. 32, м. „Хиподрума“, район „Красно село“ по плана на гр. София и я е отменил. Този извод на съда следва да бъде споделен, защото при съдебното оспорване е установено, че процесното решение за строеж на Гл. архитект на район „Красно село“ – СО е издадено в съответствие с разпоредбите на чл. 55, вр. с чл. 147, ал. 1, т. 10 ЗУТ, както и на чл. 20, ал. 1 ЗУТ и § 22, ал. 1, т. 2 ДР на ЗУТ, респ. в нарушение на тези материално-правни норми същото незаконосъобразно е отменено от Началника на РДНСК – София (при условията на делегирани му правомощия).

Съгласно чл.55 ЗУТ, до реализирането на подробния устройствен план поземлените имоти могат да се използват за временни открити паркинги, пазари за сергийна търговия, открити обекти за спортни дейности и площадки за игра, преместваеми обекти по чл. 56, ал. 1 и други подобни открити обекти въз основа на разрешение за строеж, съответно разрешение за поставяне, при условия и по ред, определени с наредба на общинския съвет.

В случая по действащия ПУП е предвидено застрояване с предназначение „За ЖС, паркинг и подземен гараж“, като основното застрояване – на 12 (дванадесет) етажна жилищна сграда е реализирано, а предвиденото допълващо застрояване – подземни гаражи и паркинг не са реализирани. При това положение обосновано е преценено от съда, че ПУП не е приложен по отношение на допълващото застрояване по смисъла на § 22, ал. 1, т. 2 от ДР на ЗУТ, поради което са и налице предпоставките на чл. 55 ЗУТ за издаване на разрешение за строеж за временен открит паркинг.

Неоснователен е доводът на касатора, че доколкото с ПУП е предвидено изграждането на паркинг в имота, разрешението за строеж на същия е следвало да бъде издадено по общия ред, а не на основание чл.55 ЗУТ. Това е така, тъй като се установи, че предвидения с ПУП паркинг следва да бъде изграден върху подземни гаражи, каквито не са реализирани. Следователно, изграждането на паркинг, от какъвто безспорно е налице необходимост, правилно е прието, че следва да се извърши по реда на чл.55 ЗУТ, като временен такъв, за да има възможност впоследствие паркингът да се изгради съгласно предвижданията на ПУП - с подземни гаражи и паркинг върху тях.

Неоснователен е доводът на касатора, че допълнителното застрояване е възможност, а не задължение, след като основното застрояване е реализирано. Това е така, тъй като и основното застрояване е възможност, която зависи изцяло от носителя на правото. С други думи, с нормата на чл. 55 ЗУТ няма въведено ограничение или забрана при реализиране на ПУП за основното застрояване и не реализирането му по отношение на предвиденото допълващо застрояване да не може да се използват поземлените имоти за временни открити паркинги.

Предвид изложеното изводът за незаконосъобразност на оспорената заповед е направен при правилно тълкуване и прилагане на относимите материалноправни разпоредби. Ето защо, като отменя актът на началника на РДНСК – София съдът постановява правилно решение, което следва бъде оставено в сила.

При този изход на делото и с оглед своевременно заявената претенция от ответника главния архитект на Столична община-район „Красно село“ за присъждане на разноски за настоящата инстанция касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати такива на Столична община – 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на второ отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4434 от 30.06.2022 г., постановено по адм. дело № 136/2022 г. по описа на Административен съд София – град.

ОСЪЖДА Дирекция за национален строителен контрол да заплати на Столична община-район „Красно село“ направените разноски в размер на 100 (сто) лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГЕОРГИ КОЛЕВ

секретар:

Членове:

/п/ С. К. п/ ЯВОР КОЛЕВ