Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на шестнадесети януари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Д. М. Членове: КАЛИНА АРН. А. при секретар А. И. и с участието на прокурора С. П. изслуша докладваното от съдията В. А. по административно дело № 8788 / 2022 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на О. Б. срещу Решение №320 от 01.08.2022 г. на Административен съд - Монтана по адм. дело №262/2022 г.
С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Общината срещу Решение №РД-02-14-594 от 07.06.2022 г. на ръководителя на Националния орган по програма "Интеррег V-А Румъния-България 2014-2020 г.", с което на О. Б. е определена финансова корекция в размер на 10% от стойността на допустимите разходи по Договори: №ОП-3-079/09.06.2021 г. с „Медсис“ ЕООД по обособена позиция №1; №ОП-3-080/09.06.2021 г. с „Медсис“ ЕООД по обособена позиция №4; №ОП-3-081/09.06.2021 г. с „Медсис“ ЕООД по обособена позиция №5 и №ОП-3-082/09.06.2021 г. с „Медсис“ ЕООД по обособена позиция №8, и 5% от стойността на допустимите разходи по Договори №ОП-3-083/09.06.2021 г. със „С. Х. ЕООД по обособена позиция №2 и ОП-3-098/16.07.2021 г. с „Медсис“ ЕООД по обособена позиция №6, за нередност за нарушение на чл. 49, ал. 1 във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), квалифицирани съответно по т. 11, б. а) и т. 11, б. б) от Приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата).
Касационният жалбоподател – О. Б. счита обжалваното решение за неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Твърди, че предмет на процесната обществена поръчка е доставка на медицинско оборудване, което не би могло да се произведе и достави свободно от който и да било търговец, поради което производителите на специализирани автомобили/оборудване преминават през нарочен регистрационен и лицензионен режим, съответно притежават специфични ресурси, способности и профилирана компетентност. В тази връзка, сочи, че партньорите и контрагентите на такива производители следва да са оправомощени, т. е. оторизирани от самите производители, за да предлагат произведената техника на крайните потребители. Счита, че липсата на оторизация е еквивалентна на липса на яснота относно изначалната способност на предлагащото лице да осъществи планираната доставка по всяка от обособените позиции. По тези съображения обосновава извод, че изискването за оторизация не е ограничително.
Твърди, че въведеното изискване за представяне на оторизационен документ, не е такова по смисъла на чл. 67, ал. 5 ЗОП за представяне на документ - доказателство, чрез който се доказва декларирано в ЕЕДОП обстоятелство, поради което счита за неотносимо позоваването на съда на Методическо указание, изх. №МУ-3/26.02.2018 г. на Агенцията за обществените поръчки (АОП). За нелогични счита изводите, че в документацията на поръчката не било въведено изискване, свързано с оторизация, което да се удостоверява чрез посочения документ. В тази връзка сочи, че оторизационният документ е изискан за удостоверяване способността на участниците да изпълнят предмета на поръчката и моментът, в който участниците следва да удостоверят, че са способни да изпълнят предмета на поръчката, е именно етапът на подаване на офертите.
За неправилен счита извода на решаващия състав, че заложеното изискване противоречи с основните принципи на ЗОП, регламентирани в чл. 2 ЗОП. Твърди, че за да отговори на критериите за подбор, всеки участник следва да е осъществявал и предходни аналогични доставки, а в случай че участниците имат предишен опит и капацитет, то те ще разполагат и с въпросната оторизация.
За неправилен счита и извода на съда, че след като в договора се съдържали гаранции за точно изпълнение, то оторизацията на участниците не може да се явява удостоверяваща способността на лицето да изпълни предмета на поръчката качествено и в срок. Сочи, че интересите на възложителя са свързани с необходимост от реално осъществяване предмета на поръчката, а не с хипотетична възможност неспособността на участника и нерализацията на предмета да бъдат санкционирани.
Твърди, че оторизация за базов автомобил не означава оторизация за конкретната обществена поръчка, в какъвто смисъл са изложените от съда мотиви, като освен това, от съдържанието на изискването недвусмислено се установява, че документът касае генерална оторизация за предлагане и доставка на марката базов автомобил, а не нарочна оторизация за конкретна процедура/конкретно идентифициран артикул.
На следващо място счита за неправилни изводите на съда досежно въведеното изискване, участниците да представят гаранционна карта/удостоверително писмо от производителя. В тази връзка сочи, че в случай, че едно лице е оторизирано да доставя даден вид оборудване, то това лице неминуемо разполага с параметри и информация на продукта/оборудването, които предлага да достави, като ако се касае до непроизведен към момента на подаването на офертата продукт, то изготвянето и съответно представянето на удостоверително писмо е еднакво натоварващо както за производителя, така и за оторизирания представител.
Оспорва заключението на съда, че доколкото в офертата на участника изрично се декларира, че той ще осигури гаранционно обслужване, то в условията на процедурата са заложени необходимите изисквания, които обективно гарантират исканата гаранционна поддръжка. Сочи, че с оглед изискването за опит, всеки от участниците е извършвал и предходни доставки на медицинско оборудване, което означава, че лицето разполага с данни за гаранционните срокове на артикулите, които предлага за доставки. Счита, че е нелогично възложителите да не следва да държат сметка за реалната, информирано предлагана от производителите заводска гаранция на дадена вещ, само защото участник просто декларира в офертата си, че ще осигури нужната на възложителя гаранционна поддръжка, без да се съобрази действително предлаганата от производителя такава.
Моли съда да отмени обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски за две инстанции по представен списък. Прави възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски. Касаторът се представлява от адв. Ж. Й. – Блажева, Софийска адвокатска колегия.
Ответникът по касационната жалба – ръководителят на Националния орган по програма "Интеррег V-А Румъния – България 2014 – 2020 г.", счита същата за неоснователна. Излага възражения на релевираните от касатора доводи за неправилност на решението.
Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираните от касатора разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема от фактическа страна, следното:
На 09.05.2019 г. между Министерство на регионалното развитие, публичната администрация и европейските фондове, Румъния и О. Б. е сключен Договор за субсидия № 64564 за изпълнение на проект "Повишаване ефективността на общинското здравеопазване в граничния регион Берковица – Бъйлещ" („Increasing the efficiency of municipal health care in the border region Berkovitsa - Bailesti“).
На 04.10.2019 г. между Националния орган на Програмата "Интеррег V-А Румъния – България 2014 – 2020" и О. Б. е сключен Договор №РД-02-29-251 за изпълнение на проект "Повишаване ефективността на общинското здравеопазване в граничния регион Берковица – Бъйлещ" („Increasing the efficiency of municipal health care in the border region Berkovitsa - Bailesti“). Общият размер на бюджета на проекта, включващ средства от ЕФРР, национално съфинансиране и собствен принос, е в размер на 1 450 529,96 евро, от които ЕФРР - 640 112,98 евро (85 % от общия размер на бюджета на партньора в проекта), национално съфинансиране - 97 892,11 евро (13 % от общия размер на бюджета на партньора в проекта) и собствен принос на партньора - 15 069,01 евро (2 % от общия размер на бюджета на партньора в проекта).
На 04.12.2020 г., кметът на О. Б. обявява открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Доставка на медицинско оборудване за Берковица по проект "Повишаване на ефективността на общинската здравна помощ в граничния район Берковица - Бъйлещ" по осем обособени позиции.
Документацията по обществената поръчка е публично достъпна на адрес: https://app.eop.bg/today/90163.
На 09.06.2021 г. между О. Б. и „Медсис“ ЕООД е сключен Договор №ОП-3-079, по Обособена позиция №1 с предмет: "Доставка на оборудван Мобилен кардиологичен център", на стойност 391 200,00 лв. без ДДС.
На 09.06.2021 г. между О. Б. и "С. Х. ЕООД е сключен Договор №ОП-3-083, по Обособена позиция №2 с предмет: "Доставка и монтаж на дигитален графичен рентгенов апарат (1 бр.)", на стойност 182 264,00 лв. без ДДС.
На 09.06.2021 г. между О. Б. и „Медсис“ ЕООД е сключен Договор №ОП-3-080, по Обособена позиция №4 с предмет: " Доставка и монтаж на ултразвукова система за общ и абдоминален преглед", на стойност 88 998,00 лв. без ДДС.
На 09.06.2021 г. между О. Б. и „Медсис“ ЕООД е сключен Договор №ОП-3-081, по Обособена позиция №5 с предмет: " Доставка на транспортен инкубатор за новородени", на стойност 38 142,00 лв. без ДДС.
На 16.07.2021 г. между О. Б. и „Медсис“ ЕООД е сключен Договор №ОП-3-098, по Обособена позиция №6 с предмет: " Доставка и монтаж на Автоклав", на стойност 33 252,00 лв. без ДДС.
На 09.06.2021 г. между О. Б. и „Медсис“ ЕООД е сключен Договор №ОП-3-082, по Обособена позиция №8 с предмет: " Доставка на Транспортен респиратор", на стойност 32 274,00 без ДДС.
На 30.03.2022 г. ръководителят на НО на Програмата "Интеррег V-А Румъния – България 2014 – 2020" уведомява О. Б. за установена нередност по обществената поръка, въз основа на която са сключени договорите по обособени позиции 1, 2, 4, 5, 6 и 8, и предстоящо определяне на финансова корекция.
На 13.04.2022 г. О. Б. представя възражение.
На 07.06.2022 г. с Решение №РД-02-14-594 на ръководителя на Националния орган по програма "Интеррег V-А Румъния-България 2014-2020 г.", на О. Б. е определена финансова корекция в размер на 10% от стойността на допустимите разходи по Договори: №ОП-3-079/09.06.2021 г. с „Медсис“ ЕООД по обособена позиция №1; №ОП-3-080/09.06.2021 г. с „Медсис“ ЕООД по обособена позиция №4; №ОП-3-081/09.06.2021 г. с „Медсис“ ЕООД по обособена позиция №5 и №ОП-3-082/09.06.2021 г. с „Медсис“ ЕООД по обособена позиция №8, и 5% от стойността на допустимите разходи по Договори №ОП-3-083/09.06.2021 г. със „С. Х. ЕООД по обособена позиция №2 и ОП-3-098/16.07.2021 г. с „Медсис“ ЕООД по обособена позиция №6, за нередност за нарушение на чл. 49, ал. 1 във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 2 ЗОП, квалифицирана съответно по т. 11, б. а) и т. 11, б. б) от Приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата.
Представена е Заповед № РД-02-14-13 от 07.01.2022 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, с която издателят на административния акт е определен за ръководител на Националния орган по Програмата "Интеррег V-А Румъния – България 2014 – 2020".
Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон.
По отношение на установено ограничително изискване за представяне на оторизационно писмо или на друг еквивалентен документ, изходящ от производителя на автомобила, съдът „споделя“ изложеното от административния орган, че посоченото изискване е въведено в нарушение на чл. 49, ал. 1 във вр. с чл. 2 ЗОП. Приема, че въведено на етап подаване на оферта се явява утежняващо условие за участниците, без същите да имат сигурност дали поръчката ще им бъде възложена. Позовава се на Методическо указание, изх. №МУ-3 от 26.02.2018 г на Агенцията за обществените поръчки. Приема, че възложителят на практика не е въвел изискване, което да се удостоверява с посочения документ оторизация, поради което подобен документ възложителят може да изисква едва при изпълнението на доставката, като съпроводителен документ.
По отношение на изискването за гаранционно обслужване съобразно стандартната заводска гаранция на производителя, приема, че е нарушена разпоредбата на чл. 49, ал. 1 ЗОП, тъй като възложителят изисква необосновано на етап кандидатстване в процедурата представяне на документи удостоверяващи гаранционните срокове, като тези документи следва да съпровождат доставката, а не да се представят към техническото предложение на участника. Приема, че доколкото в офертата на участника изрично се декларира, че той ще осигури гаранционно обслужване, а в предложената цена са включени всички възможни разходи за извършване на поръчката, то в условията на процедурата са заложени необходимите изисквания, които обективно гарантират исканата гаранционна поддръжка. Посочено е, че така формулираното условие изисква предприемането на допълнителни действия по удостоверяване на гаранционния срок, въпреки оферирането на такъв в предложението на участника, което изискване предоставя предимство на лица-производители, като едновременно с това въвежда излишна тежест за оторизираните представители - да се снабдят с посочените документи.
Приема, че са доказани и трите елемента на нередността, като същата е правилно квалифицирана и правилно е определен размерът й.
Въз основа на горното, съдът обосновава извод за законосъобразност на оспорения акт и отхвърля подадената жалба.
Решението е правилно.
Доводите на касатора в подкрепа на твърдения порок на обжалваното съдебно решение са свързани с преценката на първоинстанционния съд за осъществяването на елемента на фактическия състав на нередността – нарушението на приложимото право.
По отношение на изискването за представяне на оторизационно писмо:
В документацията за участие, както и в т. 5 от техническата спецификация по обособена позиция №1 възложителят изисква към техническото си предложение, като неразделна част от същото, участниците да приложат: 5.2 в случай че участникът не е производител следва да представи оригинал или копие (в превод на български език) на оторизационно писмо или на друг еквивалентен документ, изходящ от производителя на автомобила, на базата на който е изработен мобилният кардиологичен център, надстройката и медицинското оборудване или от упълномощено от него лице, дадено на участника в процедурата, с предоставени права да предлага и доставя марката базов автомобил, да извършва гаранционна поддръжка и сервизно обслужване на автомобила. Ако участникът е производител, представя се документ, удостоверяващ качеството на участника на производител на предлаганата марка базов автомобил.
В документацията за участие, както и в т. 5 от техническата спецификация по обособена позиция №2 до 8 възложителят изисква към техническото си предложение, участниците да приложат: 5.3. В случай че участникът не е производител - оригинал или копие на оторизационно писмо (в превод на български език) или на друг еквивалентен документ, изходящ от производителя на медицинското оборудване или от упълномощено от него лице, дадено на участника в процедурата, с предоставени права да предлага и доставя медицинското оборудване, заверен с подпис и печат и посочени имена на лицето, което подписва. Ако участникът е производител, представя се документ, удостоверяващ качеството на участника на производител на предлаганата марка медицинско оборудване.
Административният орган приема, че изискването на оторизационен документ на етап подаване на оферта се явява необосновано утежняващо условие за участниците, без същите да имат сигурност дали поръчката ще им бъде възложена, а набавянето на оторизация е свързано с предшестващи договорни отношения, в които е възможно участниците все още да не са встъпили към датата на участие в поръчката, с оглед липсата на яснота дали ще бъдат избрани да доставят съответното оборудване. Според органа оторизационният документ не е сред посочените в ЗОП документи, които могат да се изискват от участниците във връзка с доказване на качество. Прието е още, че в документацията по обществената поръчка, възложителят не е въвел изискване, което да се удостоверява с посочения документ за оторизация, в съответствие с чл. 48, ал. 3 ЗОП. С тези мотиви е приел, че изискването е необосновано и ограничаващо в нарушение на чл. 49, ал. 1 във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2 ЗОП.
Изводът за осъществено нарушение на чл. 49, ал. 1 във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2 ЗОП е правилен.
Съгласно чл. 49, ал. 1 ЗОП техническите спецификации трябва да осигуряват равен достъп на кандидатите или участниците до процедурата за възлагане на обществената поръчка и да не създават необосновани пречки пред възлагането на обществената поръчка в условията на конкуренция.
Оторизацията по своята същност представлява овластяване на даден търговец да предлага, доставя и/или сервизира оборудване на фирмата производител. Юридическия смисъл на оторизацията в конкретния случай е да овласти определен търговец да извършва съответни фактически и правни действия със съответното оборудване, произвеждано от този производител. Икономическият оператор, който е оторизиран от производителя да извършва предлагане, доставка, гаранционна поддръжка и сервизно обслужване на произведеното от производителя оборудване, безспорно е гаранция за качество и надеждност на извършваната дейност, тъй като е одобрен и сертифициран от производителя да извършва посочените дейности, както сочи и касатора. Това обуславя легитимната цел на всеки възложител да иска максимално качество за услугата, която е предмет на поръчката. С оглед на това само по себе си изискването за оторизация не е ограничително. Но оторизацията в обичайната търговска практика става въз основа на договор, след одобрение и сертифициране. Този договор може да бъде както директно с производителя, така и с негов официален вносител или друг икономически субект, който е упълномощен да оторизира от името на производителя. Правилен е изводът на административния орган, че поставянето на изискването за оторизация към момента на подаване на офертата е ограничително, тъй като към този момент участниците нямат сигурност дали поръчката ще им бъде възложена, а набавянето на оторизация е свързано с предшестващи договорни отношения и създава необоснована административна тежест за участниците, доколкото към момента на подаване на офертата, същите нямат увереност, че ще спечелят поръчката. Горното представлява ограничително обстоятелство, което има разубеждаващ ефект.
Посоченото съставлява нарушение на чл. 49, ал. 1 ЗОП. Разпоредбата на чл. 49, ал. 1 ЗОП, от своя страна, е пряко проявление за целите на определянето на техническите спецификации на визирания в чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОП принцип на равно третиране и на недопускане на дискриминация. С оглед на характера на нарушението обективно е налице необосновано ограничаване на участието на икономическите оператори в процесната обществена поръчка, което е нарушение на чл. 2, ал. 2 ЗОП.
На следващо място административният орган приема, че изискването участникът да разполага с оторизационно писмо, което отговаря на изискванията за съдържание, се приравнява на оторизация за конкретната процедура, което е дискриминационно. Счита, че така формулираното условие изисква предприемането на допълнителни действия по удостоверяване на изрични права за участие в конкретната процедура, за да отговаря съдържанието на оторизацията на изискванията на възложителя.
Този извод е неправилен.
От съдържанието на цитираните по-горе изисквания за оторизационно писмо се установява, че се касае за генерална оторизация за предлагане и доставка на марката базов автомобил, съответно медицинското оборудване, а не нарочна оторизация за конкретна процедура/конкретно идентифициран артикул. Използвания израз „дадено на участника в процедурата“ реферира към самият участник в процедурата, а не към участие в процедурата, в какъвто смисъл е тълкуването на административния орган.
По отношение на изискването за представяне на гаранционна карта или удостоверително писмо:
В документацията за участие, както и в т. 5 от техническата спецификация по обособена позиция №1 възложителят изисква към техническото си предложение, като неразделна част от същото, участниците да приложат: 5.4 Гаранционна карта или удостоверително писмо от производителя за срока на гаранционните срокове по отделните елементи на Мобилен кардиологичен център.
В документацията за участие, както и в т. 5 от техническата спецификация по обособена позиция №2 до 8 възложителят изисква към техническото си предложение, участниците да приложат: 5.4. Гаранционна карта или удостоверително писмо от производителя за срока на гаранционните срокове за медицинското оборудване по отделните обособени позиции.
Административният орган приема, че възложителят изисква необосновано на етап кандидатстване в процедурата представяне на документи, удостоверяващи гаранционните срокове, които следва да съпровождат доставката, а не да се представят към техническото предложение на участника. Приема, че така формулираното условие изисква предприемането на допълнителни действия по удостоверяване на гаранционния срок, въпреки оферирането на такъв в предложението на участника.
Този извод е правилен.
Изискването за представяне на документи, удостоверяващи гаранционните срокове на етап кандидатстване в процедурата е ограничително, тъй като същите са съпътстващи самото оборудване гаранционни документи, изискуеми към момента на доставката, както правилно приемат административният орган и първоинстанционният съд. Гаранционната карта съдържа гаранционните условия на производителя за конкретния обект на доставка и действително, както сочи и административният орган, към момента на подаване на офертата съществува възможност съответното оборудване още да не е произведено. Доколкото в офертата на участника изрично се декларира, че той ще осигури гаранционно обслужване, то в условията на процедурата са заложени необходимите изисквания, които обективно гарантират на възложителя исканата гаранционна поддръжка. Освен това процесното изискване изисква предприемането на допълнителни действия по удостоверяване на гаранционния срок, въпреки декларирането на такъв в офертата на участника. Правилен е изводът на органа, че по този начин се предоставя предимство на производители на процесното оборудване, като едновременно с това се въвежда необоснована административна тежест за оторизираните представители да се снабдят с исканите документи.
Посоченото съставлява нарушение на чл. 49, ал. 1 във вр. с чл. 2, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗОП.
Нарушението има негативно финансово влияние и изпълнява предпоставките на нередност. Съгласно дефиницията за нередност по смисъла на член 2, точка 36 от Регламент № 1303/2013, за да е налице вреда за бюджета на Съюза не е необходимо да е доказана реална вреда. Достатъчна е и потенциалната възможност за такава, а когато става въпрос за неспазване на правилата за възлагане на обществени поръчки нередност е налице "доколкото не може да се изключи възможността то да има отражение върху бюджета на съответния фонд" – решение от 14 юли 2016, Wroclaw, С-406/14, EU: C: 2016: 562, точка 45. В случая не може да се изключи възможността допуснатото нарушение да има отражение, защото поставените изисквания за оторизация и документи удостоверяващи гаранционните срокове на етап кандидатстване в процедурата, обективно ограничава кръга на възможните участници от тези, които потенциално биха могли да имат интерес и възможност да участват в поръчката, ако изискването не беше поставено. С оглед на горното е осъществен и третият елемент на фактическия състав на нередността.
С оглед на характера на нарушението – техническа спецификация, която ограничава необосновано достъпа до процесната процедура, нередността правилно е квалифицирана, както следва: по обособени позиции №2 и №6 по т. 11, б. б) от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата, тъй като е осигурено минимално ниво на конкуренция. По обособени позиции №1,№4, №5 и №8 нередността правилно е квалифицирана по т. 11, б. а) от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата, с оглед липсата на минимално ниво на конкуренция. Правилно е определена и основата, върху която е определена финансовата корекция.
С оглед на горното, доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, са неоснователни. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила.
С оглед на изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143 АПК, съдът следва да осъди О. Б. да заплати на Министерството на регионалното развитие и благоустройството – юридическото лице, в чиято структура е органът-ответник направените разноски пред касационната инстанция за юрисконсултско възнаграждение, размерът на което съдът определя на 100,00 лв. на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №320 от 01.08.2022 г. на Административен съд - Монтана по адм. дело №262/2022 г.
ОСЪЖДА О. Б. с адрес гр. Берковица, пл. "Й. Р. №4, да заплати на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, с адрес гр. София, [улица], 100,00 (сто) лева разноски по делото.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА
секретар:
Членове:
/п/ К. А. п/ ВЕСЕЛА АНДОНОВА