Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Д. Ч. Членове: ЕМАНОИЛ М. Д. при секретар М. Д. и с участието на прокурора М. А. изслуша докладваното от председателя Д. Ч. по административно дело № 8817 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи срещу решение № 4713/08.07.2022 г., постановено по адм. д. 9996/2021 г. по описа на Административен съд-София-град (АССГ).

Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно. От конкретните оплаквания е възможно да се обоснове като наведено касационно основание по смисъла чл. 209, т. 3 от АПК – необоснованост. Подробни съображения относно законосъобразността на атакуваната пред първата инстанция заповед са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за производството.

Ответникът В. С. оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. Претендира разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба като подадена от страна по делото, в срок е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение № 4713/08.07.2022 г., постановено по адм. д. 9996/2021 г. по описа на АССГ е отменена Заповед № 8121к-10770/07.10.2021 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 165, ал. 1, ал. 2, предл. второ, ал. З и ал. 5 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) комисар В. С., началник на 02-Районно управление на Столичната дирекция на вътрешните работи (СДВР) е временно преназначен на ръководна длъжност „началник на отдел“ в Отдел „Охранителна полиция“ при Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) - Благоевград и са присъдени разноски. Административният съд е приел, че оспорената пред него заповед е действителен административен акт, но не е мотивирана и противоречи на целта на закона.

Така постановеното съдебно решение е действително, допустимо и правилно.

Административният съд се е произнесъл в законен състав по процесуално допустима жалба, подадена от заинтересовано лице срещу подлежащ на оспорване акт.

При напълно изяснена фактическата обстановка, подробно и задълбочено мотивирана въз основа на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е обосновал законосъобразни правни изводи, които се споделят от касационната инстанция изцяло и по аргумент от чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК не се налага да бъдат аргументирани отново.

Обосновано и в съответствие със събраните по делото доказателства решаващият съд е приел за установено, че Заповед №8121к-10770/07.10.2021 г. на министъра на вътрешните работи е действителен акт, издаден при упражняване на негови законови правомощия при условията на оперативна самостоятелност. Съдът е анализирал приложимата разпоредба на чл. 165, ал. 2 от ЗМВР за временно преназначаване на служител, в хипотезата на мотивирана служебна необходимост по смисъла на легалното определение, съдържащо се в § 1, т. 23 от допълнителните разпоредби на ЗМВР, за приеме за установено, че не е доказано наличието на подобни обстоятелства, а описаните в заповедта и докладната записка № 244р-25120/06.10.2021 г. не могат да бъдат приети за такива.

Правилен е изводът на АССГ, че към момента на издаване на оспорената пред него заповед, не са били налице предпоставките, обуславящи "служебна необходимост" по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР, както и че не са ангажирани доказателства да са налице някакви извънредни промени в оперативната обстановка, състоянието на престъпността и обществения ред на територията на ОДМВР-Благоевград, които да налагат временно преназначаване на служител, още по малко за срок от една година. Конкретните фактически основания за издаването са относими към цялата страна, а не само за територията на Благоевградска област, а посочените промени в оперативната обстановка и обществения ред на територията на областта са изключително общо формулирани и не кореспондират с никакви доказателства по преписката. Допълнително изрично трябва да бъде посочено, че според твърденията в касационната жалба, длъжността, на която временно е преназначен В. С., не е внезапно овакантена, а е била свободна от 17.06.2021 г. т. е. четири месеца преди издаване на Заповед №8121к-10770/07.10.2021 г. на министъра на вътрешните работи и в този период няма назначен временно изпълняващ длъжността или обявен конкурс. Тези доводи не обуславят касационно основание необоснованост на съдебното решение, а са в подкрепа на извода на АССГ за липса на непредвидими и непредотвратими събития по смисъла на § 1, т. 23 от допълнителните разпоредби на ЗМВР. Органът е разполагал с достатъчно време да предприеме други подходящи мерки за преодоляване на кадровия дефицит в ОДМВР-Благоевград като съобрази, че целта на временното преназначаване по чл. 165, ал. 2 от ЗМВР не е справяне с подобни кадрови проблеми, а наличие на служебна необходимост, дефинирана в § 1, т. 23 от допълнителните разпоредби на ЗМВР.

Изводите на съда за липсата на предпоставките, предвидени в чл. 165, ал. 2 от ЗМВР за преназначаване на служителя са правилни и съответни на материалния закон и трайно установената съдебна практика по неговото приложение (решение № 6655/05.07.2022 г., постановено по адм. д. 4231/2022 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение и мн. др.).

Налага се извод, че при правилно установени факти по делото съдът е достигнал до правилен извод за отмяна на оспорената пред него заповед. Представената пред касационната инстанция Заповед № 8121к-12349/21.10.2022 г. на министъра на вътрешните работи не доказва наличието на твърдяното касационно основание необоснованост и не е възможно да се свърже със спазването на материалния закон, за което се следи служебно на основание чл. 218, ал. 2 от АПК. С тази заповед е прекратено временното назначаване на В. С., което е наредено с оспорената пред първата инстанция заповед, а не както се твърди от процесуалния представител на касационния жалбоподател, че се отменя Заповед №8121к-10770/07.10.2021 г. на министъра на вътрешните работи. В този смисъл новоиздадената заповед относно служебното положение на В. С. не е възможно да окаже влияние върху решението на АССГ, постановено по процесуално допустима жалба срещу подлежащ на оспорване административен акт, който не е отменен от неговия издател по време на съдебното производство и е преустановено неговото действие за в бъдеще, а не от датата на издаването му, както се твърди в пледоарията по същество на спора. По изложените съображения касационната инстанция намира, че новоиздадената заповед на министъра на вътрешните работи не оказва влияние и върху допустимостта на обжалвания съдебен акт, за което също се следи служебно на основание чл. 218, ал. 2 от АПК.

По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение като действително, допустимо, правилно, постановено при отсъствието на наведените касационни основания, трябва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.

По водене на делото пред касационната инстанция ответникът не е направил разноски, но е представляван от адвокат при условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане трябва да бъдат присъдени разноски от бюджета на МВР в полза на адвокат М. П. в размер на 750 лв. за адвокатско възнаграждение, определено по чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,

РЕШИ :

ОСТАВЯ В СИЛА решение №4713/08.07.2022 г., постановено по адм. д. 9996/2021 г. по описа на Административен съд София-град.

ОСЪЖДА Министерството на вътрешните работи, гр. София, ул. „Шести септември“ № 29 да заплати на адв. М. П., гр. София, [улица], офис 1 сумата от 750 (седемстотин и петдесет) лева, разноски за касационната инстанция.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДОНКА ЧАКЪРОВА

секретар:

Членове:

/п/ Е. М. п/ ЕМИЛ ДИМИТРОВ