ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 50510

гр. София, 11.10.2022 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, Първо отделение в закрито заседание на 28 септември, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Б.

ЧЛЕНОВЕ:К. Г.

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Б. Б. търговско дело №2200/21 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба от страна на процесуалния представител на Министерство на околната среда и водите срещу решение №30 от 19.05.2019 г. по т. д. № 109/21 на Софийски апелативен съд,ТО,15с-в, с което е потвърдено първоинстанционното решение №26815 от 15.12.2020 г. по т. д. №1238/2020 на СГС . С потвърденото решение касаторът МОСВ е бил осъден да заплати на [община] сумите от: 650 493,76 лева – неоснователно наложена финансова корекция по договор № DIR-51011116-С27/01.08.2012 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „Околна среда 2007-2013г. по проект „Рехабилитация на водоснабдителната и канализационна мрежа на [населено място] с изграждане на ПОСВ“ по междинни плащания №№ 10,11,13,14,15,16 и 17 и окончателно плащане №18, както и сумата от 197 000 лева-обезщетение за забавено плащане върху присъдената главница за периода 30.01.2017г.-30.01.2020г., законната лихва върху главницата, считано от 30.01.2020 г. до окончателното й изплащане и направените разноски в производството.

В КЖ се излагат доводи и оплаквания за недопустимост на въззивното решение, нарушения на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост .

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят се позовава на наличие на основания за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.3 и ал. ГПК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че обжалваното решение е въззивно и отговаря на предпоставките на чл.280 ал.3, т.1 от ГПК, с оглед на което касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.

За да постанови решението си, съставът на въззивния съд се е позовал на следното:

Исковете са квалифицирани с правно основание чл.79,ал1 от ЗЗД и чл.86,ал.1 от ЗЗД. С подадената искова молба [община] претендира Министерство на околната среда и водите да заплати сумите 650 493,76 лева, наложена финансова корекция по Договор № DIR-51011116 - C27/01.08.2012г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „Околна среда 2007-2013г. по проект „Рехабилитация на водоснабдителната и канализационна мрежа на [населено място] с изграждане на ПОСВ“ по междинни плащания №№ 10,11,13,14,15,16 и 17 и окончателно плащане №18, сумата от 197 000лв. обезщетение за забавено плащане върху присъдената главница за периода 30.01.2017г.-30.01.2020г., както и законната лихва върху главницата, считано от 30.01.2020г. до окончателното й изплащане. Ищцовата страна е бенефициент по Договор № DIR-51011116 - C27/01.08.2012г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „Околна среда 2007-2013г. по проект „Рехабилитация на водоснабдителната и канализационна мрежа на [населено място] с изграждане на ПОСВ“. В рамките на една от дейностите по този договор е била обявена обществена поръчка с предмет “ Проектиране и строителство на ПОСВ, В и К мрежа западна част, външни връзка към ПОСВ и корекция на река [населено място]“. Процедурата била проведена при осъществен предварителен контрол от АОП, като всички забележки на предварителния контрол били отразени и крайният извод бил, че същата е законосъобразна. Сключен е договор с избрания изпълнител ДЗЗД „Н. Б. като същият е изпълнен. Във връзка с тази процедура МОСВ е наложило финансова корекция поради незаконосъобразно действия на [община] във връзка с възлагане на обществената поръчка. Финансовата корекция е наложена с писмо изх.№08- 003864/12.11.2013г. на Дирекция „Кохезионна политика за околна среда“ и е в размер на 5% от стойността на допустимите разходи по договора с ДЗЗД „Н. Б. - Договор №Д-ОП327 от 01.08.2013г. Във връзка с тази корекция Министерство на околната среда и водите е извършило прихващане на сумите по плащания по посочения договор по искания на бенефициента с №10, 11, 13, 14, 15, 16, 17 и искане за окончателно плащане №18. За всяко едно от плащанията с нарочно писмо [община] е уведомявана за размера на верифицираните разходи и за размера на 5% корекция, която представлява неверифицирани разходи. С решение №61/08.01.2019г. по т. д.№3672/2018г. на Софийски апелативен съд така направената корекция е обявена за незаконосъобразна. От направената служебна справка в сайта на ВКС въззивният съд е установил, че това решение не е допуснато до касационен контрол с определение №344 от 20.05.20202г. по т. д.№1935/2019г. на ВКС, ІІ т. о. Въз основа на така събраните доказателства въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за уважаване на претенциите - валидно облигационно правоотношение по договор за безвъзмездна финансова помощ като проекта, за който е предоставено финансирането е изпълнен. Според съдебния състав въпросът за незаконосъобразността на финансовата корекция е разрешени с влязло в сила решение между страните по предявен частичен иск за вземане по същия договор / цит. решение №61/08.01.2019г. по т. д.№3672/2018г. на Софийски апелативен съд/ Съдебният състав се е позовал на ТР №3/22.04.2019г. по т. д.№3/2016г. на ВКС, ОСГТК . Ответната страна не оспорва факта, че договорът е изпълнен от страна на [община] като проектът, за който е предоставено финансирането е осъществен. В тази връзка за неоснователни са счетени възраженията на ответника, че писмото, с което е наложена санкцията не е оспорено по съдебен ред.

По въпроса дали са допуснати такива процедурни или други нарушения на договора, които да обусловят правото на управляващия орган да наложи финансова корекция между страните е налице влязло в сила решение по частичен иск, касаещ плащане по същия договор между страните. С ТР №3/22.04.2019г. по т. д.№3/2016г. на ВКС, ОСГТК, т.2 което е задължително за съда е прието, че решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. Неоснователни са възраженията, направени от въззивника с подадената жалба, че става въпрос за други плащания по този договор. Макар да са заявени претенции по следващи искания за плащане, те касаят същия договор, а възраженията на ответника се базират само на извършената с цитираното по-горе писмо финансова корекция без да са наведени други доводи за неизпълнение на задълженията на ищеца. Ето защо следва да бъде прието, че [община] е изправна страна по сключения договор за безвъзмездна финансова помощ и има право получи дължимите се по този договор плащания. О. М. на околната среда и водите не ангажира доказателства, а и не твърди да заплатило претендираните суми. Предвид на това и исковете за главниците се явяват основателни. Неоснователно е възражението за изтекла в полза на ответника погасителна давност. Процесните вземания се погасяват с общата петгодишна давност като същата започва на тече, считано то датата, на която задължението е станало изискуемо. Твърдяната от МОСВ по-ранна дата не може да бъде приета за начало на давностния срок, тъй като към този момент задължението за плащане все още не е било възникнало. С оглед изложеното, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за уважаване на исковете.

За основателен е приет и искът за присъждане на законна лихва върху дължимите суми. Съгласно чл.86,ал.1 от ЗЗД длъжникът на парично задължение дължи на своя кредитор обезщетение за забавата в размер на законната лихва. В случая, според съда, ответната страна дължи претендираните главници, от датата на поканите за плащане за всяко едно от исканията подробно описани в исковата молба. Ето защо, с оглед на това, че датата на изпадане в забава е преди началния момент, от който се претендира законна лихва, искът по чл.86 ЗЗД е основателен по отношение на периода на претендираната забава. Размерът се установява от заключението на вещото лице по приетата от първоинстанционния съд съдебно - икономическа експертиза.

В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване МОСВ се позовава на предвидените в чл.280 ал.1,т.3 и ал.2 ГПК предпоставки за това по въпросите: 1. Длъжен ли е съдът да спазва диспозитивното начало в процеса и 2. Допустимо ли е съдът да се произнася по законосъобразността на наложената финансова корекция от МОСВ , без да е бил сезиран от страните за това.

Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т. т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Липсата на формулиран, обуславящ изхода на спора въпрос, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, като ВКС не разполага с правомощия да извлича и формулира по своя преценка правен въпрос, доколкото това противоречи на диспозитивното начало в гражданския процес.

Формулираните от касатора въпроси са засегнати в мотивите на обжалваното решение. Техните отговори, обаче, не биха довели до различен резултат по конкретния спор, доколкото самите въпроси се основават на неверни твърдения за липса на наведени доводи пред съда по настоящия спор относно незаконосъобразността на наложената финансова корекция от МОСВ. Това е така, тъй като в самата ИМ ищецът изрично се е позовал на незаконосъобразността на финансова корекция наложена от МОСВ и се е аргументирал, че същата е обхваната от обективните и субективни предели на СПН на решението по спора по частичния иск, коментирано по-горе в настоящите мотиви. Ето защо така формулираните от касатора въпроси не се явяват обуславящи изхода по конкретния правен спор.

Касаторът се позовава и на наличие на очевидна неправилност като основание за допускане на касационно обжалване, съгласно чл.280 ал.2 , предл. трето ГПК. За да е налице очевидна неправилност по смисъла на съдържанието на това понятие в цитираната законова разпоредба, е необходимо да е налице постановен правораздавателен акт, с който законът е приложен в неговия обратен, т. е. противоположен смисъл или е приложена несъществуваща или отменена правна норма или при произнасянето си съдът да е допуснал явна необоснованост на съдебния акт, вследствие на грубо явно нарушение на правилата на формалната логика. Във всички случаи, за да е „очевиден“ подобен порок, то това следва да се установява в самия акт, без да е необходим допълнителен анализ и преценка на събраните по делото доказателства, на приетите за установени факти или тълкуване на закона.

В случая наличието на такъв недостатък, не се обосновава, доколкото оплакванията в тази насока се свеждат отново до недопустимостта съдът да се произнася по законосъобразността на наложената финансова корекция от МОСВ , без да е бил сезиран от страните за това, което предполага навлизане по същество на спора-т. е. провеждане на касационно производство, което изключва да е налице очевидност на твърдяната неправилност.

С оглед изложеното липсва основание за допускане до касация и по чл.280 ал.2 ГПК.

В полза на ответника по касация [община] следва да се присъдят разноски в размер на 16 631,10 лева-платено възнаграждение, съгласно приложения списък по чл.80 ГПК, договор за правна защита и съдействие от 03.08.2021 г. и платежно нареждане от 04.08.2021 г.

По изложените съображения, съдът ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №30 от 19.05.2019 г. по т. д. № 109/21 на Софийски апелативен съд,ТО,15с-в.

ОСЪЖДА Министерство на околната среда и водите ЕИК/БУЛСТАТ[ЕИК] да заплати на [община] ЕИК/БУЛСТАТ[ЕИК] разноски в размер на 16 631,10 лева-платено възнаграждение за процесуално представителство в настоящата инстанция.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.