О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50389

София, 10.10.2022 г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети септември, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Председател: EМИЛ ТОМОВ

Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като разгледа докладваното от съдия Николаева ч. гр. дело № 2705 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от С. К. С., против определение № 2590 от 13.08.2018 г. по ч. гр. дело №2861/2018 г. на Софийския апелативен съд /САС/, с което е потвърдено определение № 8615 от 17.04.2018 г. по гр. д. № 2267/2018 г. на Софийски градски съд /СГС/, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса и разноски в производство по чл. 435 и сл. ГПК по повод депозирана от него жалба срещу постановление за възлагане на недвижим имот по изпълнително дело № 13078 / 2014 година по описа на ЧСИ Н. М., с рег. № .

Касаторът поддържа, че обжалваното въззивно определение е неправилно. Счита, че при постановяване на същото, въззивният съд не е съобразил всички релевантни към производството по чл. 83, ал. 2 ГПК обстоятелства, което е довело до немотивираност на съдебния акт. Твърди, че направеният от въззивния съд извод, че задължението за плащане на държавна такса в размер на 25 лв. не представлява трудност за лицето, почиват на принципни и общи разсъждения, които не са подкрепени от събраните по делото доказателства. Моли атакуваното определение да бъде отменено като неправилно, а искането му по чл. 83, ал. 2 ГПК – да бъде уважено.

В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към...