Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми април две хиляди двадесет и пета година в състав: Председател: Б. Ц. Членове: РУМЯНА Л. С. при секретар М. Н. и с участието на прокурора М. А. изслуша докладваното от съдията Р. Л. по административно дело № 3736/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС) на Р. Б. чрез упълномощения юрк. М. К., срещу Решение № 5356 от 17.02.2025 г., постановено по адм. д. № 193 по описа на Административен съд София - град (АССГ) за 2025 г., в частта, с която по жалбата на И. А. А., с [ЛНЧ], гражданин на Сирия, е отменено Решение № 12662 от 04.12.2024 г., издадено от настоящия касационен жалбоподател, в частта на постановения отказ на А. да бъде предоставен хуманитарен статут по Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) и делото е върнато като преписка на председателя на ДАБ при МС за ново произнасяне при съобразяване на дадените от първоинстанционния съд указания.

В касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради неговата необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорват се направените от съда установявания за съществуването на безогледно насилие в Сирийската арабска република и по-конкретно в областта Идлиб, където молителят е пребивавал преди да напусне страната. Акцентира се върху вътрешно противоречие в мотивите на решението, както и върху това, че съставът на АССГ не съобразил известната му справка от 14.01.2025 г. за обстановката в Сирия. Релевират са доводи срещу извода на съда, до който е достигнал, разглеждайки въпроса дали Турция е трета сигурна страна. Формират са упреци към подхода на съда да разреши спора по същество във връзка с приложението на чл. 173, ал. 2 АПК. Излагат се конкретни мотиви по същество на спора, свързани с обстановката в страната по произход на молителя. С тях касационният жалбоподател цели да създаде убеждение, че не са налице данни за съществуването на безогледно насилие в тази държава, което би могло да доведе до тежки заплахи за живота и личността на чужденеца. Оспорва се и извода на първоинстанционния съд за липса на дължими мотиви в спорното административно решение по отношение приложението на принципа на „забрана за връщане“ (non-refoulment). Моли се отмяната на първоинстанционното решение в обжалваната му част и отхвърляне на жалбата на А. срещу спорното решение на председателя на ДАБ в частта, с която му е отказано предоставяне на хуманитарен статут по ЗУБ.

В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява, но се представлява от А. Г. – служител с юридическо образование, която от негово име поддържа касационното оспорване, а по същество на спора моли уважаването му.

Ответникът - И. А. А. не представя писмено отговор или писмено становище по касационната жалба. В съдебното заседание пред настоящия съд се явява лично, заедно с процесуален представител адв. Л., която от негово име оспорва касационната жалба, а по същество на спора моли да бъде оставено в сила първоинстанционното решение в обжалваната му част.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за основателност на касационната жалба, което поддържа и устно в съдебното заседание пред настоящия съд.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която първоинстанционното съдебно решение в обжалваната част е неблагоприятно, срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

Въз основа на направените фактически установявания при съобразяване на приобщените по делото доказателства, първоинстанционният съд е направил извод от правна страна, че спорното административно решение е издадено от компетентния орган съгласно чл. 48, ал. 1, т. 1 ЗУБ и в предвидената писмена форма. След преценка на материалната му законосъобразност съдът отхвърлил жалбата на А. срещу него в частта, с която му било отказано предоставяне на статут на бежанец. Първоинстанционното решение в тази част не е предмет на касационно оспорване. В останалата част по оспорването съдът отменил Решение № 12662 от 04.12.2024 г., издадено от настоящия касационен жалбоподател – в частта му, с която на А. е отказано предоставяне на хуманитарен статут.

За да отмени спорното административно решение в посочената част, първоинстанционният съд приел, че преди издаването му в страната по произход на кандидата за закрила е настъпила съществена промяна в обществено-политическата обстановка, която по никакъв начин не била отразена в мотивите на административния акт. Съдът се позовал на данните от представена в съдебното заседание справка за ситуацията в Сирийската арабска република с вх. № МД-02-124 от 12.12.2024 г., за да приеме, че актуалната ситуация в страната се характеризира с преобладаваща несигурност, включително въоръжени сблъсъци, повишена престъпна дейност и остатъчни боеприпаси, които продължавали да представляват предизвикателство за цивилните лица и пред което били изправени сирийците, живеещи извън страната. Констатирал, че отсъствала справка относно актуалната обстановка в района на Идлиб, откъдето бил кандидата за закрила. По тези съображения и като се позовал на цитирана в решението практика на Върховния административен съд, първоинстанционният съд направил извод, че с оглед установената ситуация в Сирия, решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка относно актуалното положение в държавата, вкл. относно конкретната област и населено място, от което идва кандидатът за закрила. В този смисъл счел, че преценката на административния орган е необоснована, тъй като не кореспондира с актуалните данни и случващото се там. Приел, че при произнасянето му е дължимо обсъждане и съобразяване на съществената промяна в обстановката на държавата по произход на лицето. Съдът намерил за необосновани и изводите на административния орган, че чужденецът би могъл да получи закрила в Р. Т. като „трета сигурна държава“ по смисъла на 1, т. 9 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗУБ. По тези причини и наличието на нови обстоятелства съдът намерил основание за отмяната на административното решение и като немотивирано. Посочил, че то следва да се мотивира относно приложението на принципа „забрана за връщане“ (non-refoulment), материализиран в националното позитивно право чрез разпоредбата на чл. 4, ал. 3 ЗУБ. Като съобразил и анализирал позицията на Върховния комисариат за бежанците към Организацията на обединените нации (ВКБООН) относно връщането в Сирийската арабска република от 16 декември 2024 г., публикувана на сайта му, достигнал до извод, че Сирия продължава да бъде засегната от нападения и насилие в части на страната; широкомащабно вътрешно разселване; замърсяване на голяма част от страната с остатъци от военни експлозиви; разрушена икономика и широкомащабна хуманитарна криза. Взел предвид, че на този фон ВКБООН продължавал да призовава държавите да не връщат принудително сирийци в която и да е част на Сирия и да осигурят спазването на принципа на „забрана за връщане” по всяко време, като към този момент не били отпаднали основанията за прекратяване на международната защита на сирийците.

По подробно изложени в тази насока съображения и като приел, че актът е издаден при допуснато съществено нарушение на чл. 35 АПК и на специалната разпоредба по чл. 75, ал. 2 ЗУБ, съдът постановил отмяната на оспореното решение на председателя на ДАБ в частта, с която било отказано предоставяне на хуманитарен статут, както и връщане на делото като преписка на административния орган за ново произнасяне по молбата за закрила в тази част, с указания да се съобрази настъпилата промяна в обстановката в Сирийската арабска република и да се изследва възможността за предоставяне на хуманитарен статут на посоченото основание по ЗУБ.

Решението в обжалваната част е валидно и допустимо, но е неправилно.

Възприетите от първоинстанционния съд нововъзникнали обстоятелства по отношение на ситуацията в Сирийската арабска република след постановяване на оспорваното решение на председателя на ДАБ по същество не представляват юридически факти, годни да обусловят необходимостта от извършване на нова преценка на молбата за получаване на международна закрила. От представените по делото справки на Д „МД“ към ДАБ при МС не може да се направи извод, че ситуацията в страната по произход на молителя е претърпяла съществено негативно развитие, което следва да бъде взето предвид при формиране на волята на административния орган. От съвкупните данни, които се съдържат в информационните източници се достига до заключение, че макар да е имало краткосрочна ескалация на военните действия, в резултат на която бившият президент Б. А. е бил свален от власт, след падането на режима, ситуацията в Сирия всъщност е започнала да се нормализира. В приобщена пред касационната инстанция справка № МД-02-200 от 08.04.2025 г. на Д „МД“ към ДАБ е цитиран бюлетин на ВКБООН, според който по оценки на Комисариата от 08.12.2024 г. до 03.04.2025 г. 372550 сирийски бежанци са се завърнали обратно в Сирия от съседни страни, а към 27.03.2025 г. 1,05 милиона вътрешно разселени лица са се завърнали в районите си на произход, като в този период от Комисариата и партньори предоставят жизненоважна помощ на разселените и завърналите се лица. От справката става ясно и че е сформирано ново правителство с поставен акцент върху единството за възстановяване на държавата и са обявени основни приоритети в работата на новата власт. Налице са данни за посегателства на 08.03.2025 г. и 09.03.2025 г. върху цивилни лица от алауитското религиозно малцинство, към което молителят не се числи, но същевременно в публични изявления новият лидер на Сирия е обещал да потърси отговорност на всеки, замесен в нараняването на цивилните, като е сформирана и комисия, която да разследва деянията. В допълнение, от представената пред касационната инстанция справка № МД-02-160 от 14.03.2025 г. на Д „МД“ към ДАБ се констатира, че опозиционните сили, свалили от власт президента Б. А. са заявили че предоставят амнистия на целия военен персонал, призован на служби при бившия режим - всички военнослужещи, наборници и резервисти в Сирия.

Следователно, от наличните по делото данни към произнасянето на касационната инстанция може да се направи обоснована преценка, че макар ситуацията в страната по произход на чужденеца да остава усложнена, не са налице данни за съществуването на безогледно насилие в резултат от въоръжен конфликт в Сирийската арабска република, което да създава опасност за настъпването на тежки заплахи срещу живота или личността на намиращите се там цивилни лица, единствено поради факта на присъствието им на тази територия. Налице е информация за посегателства към цивилното алауитско малцинство, но молителят не се числи към него, а и официалната власт се е ангажирала да накаже тези прояви. При съобразяване на изложеното, несподелимо е становището на първоинстанционния съд, че са налице предпоставките за прилагане на основанието по чл. 15, б. в) от Директива 2011/95/ЕС, транспонирано в текста на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, така както са тълкувани от Съда на Европейския съюз в неговото решение по дело С-465/2007 г. Наред с това, по делото не се установяват елементи от личното положение на молителя, които да намаляват степента на безогледно насилие, която следва бъде установена в страната му по произход, за да получи той субсидиарна закрила, както правилно е приел издалият акта административен орган. Отсъстват данни А. да е бил обект на преследване по какъвто и да било признак преди да напусне Сирия. Наред с това, в представените пред касационната инстанция актуални справки от Д „МД“ към ДАБ няма сведения районът на област Идлиб, където молителят последно е пребивавал преди да напусне страната, да се характеризира със завишено ниво на насилие. Същевременно, както правилно е аргументирано и в оспорения пред АССГ административен акт, приложима би била предвидената възможност да се откаже предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 5 ЗУБ, тъй като са налице данни за съществуването на спокойни региони в Сирия, където чужденецът би могъл да се установи и където не съществува реален риск той да понесе тежки посегателства.

Споделими са и изложените в касационната жалба доводи срещу преценката на първоинстанционния съд за отсъствие на мотиви в спорното решение относно приложението на принципа за non-refoulment („забрана за връщане“). Правото на защита на А. не е нарушено, доколкото всички относими към хипотезата на чл. 4, ал. 3 ЗУБ факти и обстоятелства са преценени при анализа на основанията по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Молителят е имал възможност да се запознае с приетите от административния орган за установени факти, да направи съответните възражения по тях и да ангажира доказателства за оборването им.

По отношение повдигнатия въпрос дали Турция представлява „трета сигурна държава“ за кандидата за закрила следва да се има предвид, че административният орган не се е позовал на предвиденото в чл. 13, ал. 4 ЗУБ основание, за да откаже предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут. Всъщност от решението на председателя на ДАБ се установява, че преценката му по отношение на Турция е свързана с изпълнение на задължението му по чл. 75, ал. 2 ЗУБ да се произнесе по всички относими факти, декларации или документи, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход или с възможността да се ползва от закрилата на друга държава. Тази преценка е споделима.

Предвид изложеното, първоинстанционното решение в обжалваната част макар да е валидно и допустимо, е неправилно и следва да бъде отменено в тази част, като вместо него в същата част следва да се постанови друго за отхвърляне на жалбата на А. срещу Решение № 12662 от 04.12.2024 г., издадено от председателя на ДАБ и в частта, с която му е отказано предоставянето на хуманитарен статут.

Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ АПК и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 5356 от 17.02.2025 г., постановено по адм. д. № 193 по описа на Административен съд София – град за 2025 г. в частта, с която е отменено Решение № 12662 от 04.12.2024 г., издадено от председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на Р. Б. в частта, с която на И. А. А., гражданин на Сирия, с [ЛНЧ] е отказано предоставяне на хуманитарен статут по Закона за убежището и бежанците, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. А. А. срещу Решение № 12662 от 04.12.2024 г., издадено от председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на Р. Б. в частта, с която му е отказано предоставяне на хуманитарен статут по Закона за убежището и бежанците.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ БИСЕР ЦВЕТКОВ

секретар:

Членове:

/п/ Р. Л. п/ КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА