ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 50431

Гр. София, 07.10.2022 год.

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, второ отделение, в закрито съдебно заседание на шести октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. В. ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА

ИВАНКА АНГЕЛОВА

като изслуша докладваното от съдия П. Х. ч. т.дело № 1834/2022 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. първо ГПК във вр. с чл. 407 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Национална здравноосигурителна каса (НЗОК), чрез процесуалния й пълномощник, срещу разпореждане № 628 от 17.05.2022 г. по в. т.д. № 745/2021 г. на Апелативен съд - Варна, с което е постановено да се издаде изпълнителен лист в полза на „Многопрофилна болница за активно лечение - Попово ЕООД срещу Национална здравноосигурителна каса въз основа на невлязлото в сила осъдително въззивно решение по делото.

В жалбата се излагат съображения за неправилност на разпореждането поради нарушение на разпоредбите на чл. 243, ал. 2 ГПК и чл. 404, т. 1, предл. второ ГПК, като се иска отмяната му и обезсилване на издадения изпълнителен лист.

Против жалбата не е постъпил в срок писмен отговор от насрещната страна - „Многопрофилна болница за активно лечение - Попово ЕООД.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на частния жалбоподател, приема следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 279 ГПК разпореждане на въззивен съд, при спазване на преклузивния срок за депозирането й, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

За да постанови обжалваното разпореждане, съдът, позовавайки се на разпоредбата на чл. 404, т. 1 ГПК, е приел, че невлязлото в сила осъдително съдебно решение подлежи на изпълнение и е разпоредил издаването на изпълнителен лист срещу НЗОК с изключение на разноските.

Разпореждането е неправилно.

Постановеното по делото осъдително въззивно решение не е влязло в сила, доколкото срещу него НЗОК е подала в срока по чл. 283 ГПК касационна жалба, по която е образувано и към настоящия момент е висящо т. д. № 1420/2022 г. по описа на ВКС, като делото е насрочено в закрито съдебно заседание на 26.04.2023 г. за произнасяне в производство по чл. 288 ГПК по допускане на касационен контрол. От друга страна, с разпоредбата на чл. 243, ал. 2 ГПК е установена императивна забрана за изпълнение на невлезли в сила съдебни решения срещу държавата, държавно учреждение или лечебно заведение по чл. 5, ал. 1 ЗЛЗ, като тази забрана изключва и възможността да се издаде изпълнителен лист въз основа на невлязло в сила осъдително решение на въззивен съд срещу посочените субекти, вкл. и по реда на чл. 404, т. 1, предл. второ ГПК. С оглед обстоятелството, че Националната здравноосигурителна каса е със специфичен предмет на дейност - осъществяване на задължителното здравно осигуряване, като бюджетът й се формира освен от задължителните осигурителни вноски, вкл. и от посочените в закона други източници, още и от ежегодна субсидия от държавния бюджет, настоящият състав намира, че НЗОК е държавно учреждение, като определящи в случая са специфичният предмет на дейност на НЗОК, насочен към осъществяване на конституционно гарантираното право на здраве, здравно осигуряване и достъп до медицинска помощ - чл. 52 КРБ; публичният характер на вземанията за осигурителни вноски - чл. 162, ал. 2, т. 1 ДОПК, както и предвиденото ежегодно бюджетно финансиране. Обстоятелството, че НЗОК има и други източници на приходи, посочени в ЗЗО и Правилника за устройство на дейността й, не може да промени статута й на държавно учреждение. В този смисъл е последователната практика на ВКС, намерила израз в определение № 572 от 18.09.2019 г. по ч. т.д. № 1533/2019 г. на ВКС, II т. о. и определение № 76 от 12.02.2020 г. по ч. т.д. № 139/2020 г. на ВКС, II т. о., която се споделя и от настоящия състав.

Допустимостта да се издаде изпълнителен лист срещу държавно учреждение въз основа на невлязло в сила осъдително въззивно решение, не може да се изведе и от разпоредбата на чл. 519, ал. 2 ГПК, предвиждаща, че паричните вземания срещу държавни учреждения се изплащат от предвидения за това кредит по бюджета им срещу предявяване на изпълнителен лист на техния финансов орган. Забраната на чл. 243, ал. 2 ГПК се отнася за невлезли в сила съдебни решения, докато разпоредбата начл. 519, ал. 2 ГПК предвижда ред за удовлетворяване на парични вземания към държавни учреждения, присъдени с влезли в сила съдебни решения, за които няма пречка кредиторът да се снабди с изпълнителен лист.

По тези съображения и тъй като в настоящия случай изпълнителният лист е издаден въз основа на невлязло в сила въззивно решение срещу държавно учреждение, каквато възможност разпоредбата на чл. 243, ал. 2 ГПК не допуска, обжалваното разпореждане следва да бъде отменено, а издаденият изпълнителен лист - обезсилен.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 628 от 17.05.2022 г. по в. т.д. № 745/2021 г. на Апелативен съд - Варна, с което е постановено да се издаде изпълнителен лист в полза на „Многопрофилна болница за активно лечение - Попово ЕООД срещу Национална здравноосигурителна каса, въз основа на невлязлото в сила осъдително въззивно решение № 79 от 14.03.2022 г., постановено по същото дело.

ОБЕЗСИЛВА издадения изпълнителен лист № 64 от 17.05.2022 г. в полза на „Многопрофилна болница за активно лечение - Попово ЕООД срещу Национална здравноосигурителна каса за сумата от 49 735 лв., дължима по Договор № 250181/22.05.2018 г. и представляваща стойността на извършената и незаплатена, поради надвишаване на лимита и по други причини, медицинска дейност по клинични пътеки: за м. април 2018 г. - 6 005 лв. (съответно 5 655 лв. + 350 лв.); за м. май 2018 г. - 9 760 лв. (8 850 лв. + 910 лв.); за м. юни 2018 г. - 11 090 лв.; за м. юли 2018 г. - 5 480 лв. (4 430 лв. + 1 050 лв.); за м. август 2018 г. - 9 090 лв. и за м. септември 2018 г. - 8 310 лв., на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 59 от 330, както и сумата 13 582.29 лв., представляваща обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата за времето от падежа на всяко месечно плащане (26-то число на следващия месец) до датата на завеждане на исковата молба - 20.04.2021 г.

Определението не подлежи на обжалване

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: