О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50419

гр. София, 06.10.2022 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Първо отделение в закрито съдебно заседание на 03 октомври, през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Б.

ЧЛЕНОВЕ:КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело №1919 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3ГПК.

Образувано е по частната касационна жалба от страна на „Корпоративна търговска банка АД (в несъстоятелност) ЕИК[ЕИК], подадена чрез двамата постоянни синдици против определение № 487 на Софийския апелативен съд, ТК 3-ти с-в, от 23.02.2022 г., постановено по ч. гр. дело № 3503/2021 г., с което е потвърдено определение № 263794/14.07.2021 г. на Софийския градски съд, ТО, VI-10 с-в по т. д. №738/2020 г. за връщане на ИМ на „Корпоративна търговска банка АД (в несъстоятелност) ЕИК[ЕИК], подадена чрез двамата постоянни синдици, по предявения иск по чл. 60б, ал. 1 от Закона за банковата несъстоятелност /ЗБН/ срещу „С. С. 03“АД , „ХЕЛТ ЕНД УЕЛНЕС“АД /н./, „ФОБОС КОНСУЛТ“ЕООД и „ЛОДЖ ПРОПЪРТИ“ АД, с който се претендира връщане в масата на несъстоятелността на КТБ АД/ н./, на съответното вземане на банката, прехвърлено без постъпване на насрещна престация.

Оплакванията в ЧЖ са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно определение в нарушение на материалния закон: въззивният съд неправилно се е позовал на на Решение №8/27.05.2021 г. по к. д. №9/2020 г. на КС на РБ, за да се обоснове недопустимостта на иска по чл.60 б ал.1 ЗБН.

В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към частната касационна жалба се обосновава с наличието на допълнителната предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК по въпросите: за действието на Решение №8/27.05.2021 г. по к. д. №9/2020 г. на КС на РБ, относно допустимостта на иска по чл.60 б ал.1 ЗБН, при наличие на останалите положителни процесуални предпоставки на правото на иск и липса на процесуални пречки за съществуване правото на иск, за това в коя фаза от процеса се преценява от съда допустимостта на иска и за характера на нормата в чл.60б ЗБН.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, приема следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 3 ГПК.

За да постанови обжалваното определение, с което е потвърдил първоинстанционното разпореждане, с което е била върната исковата молба на основание чл.130 ГПК, въззивният съд се е позовал на следните констатации и съображения:

Производството по несъстоятелност на КТБ АД е открито с решение от 22.04.2015 г. по т. д. № 7549/2014 на СГС. Разпоредбата на чл.60 б ал.1 ЗБН, на изпълнението на фактическия състав и уредените последици в нормата, на която, изрично се е позовал в ИМ ищецът КТБ АД/н./ е била обявена за противоконституционна с Решение №8/27.05.2021 г. по к. д. №9/2020 г. на КС на РБ и не представлява част от действащото право, поради което и не се прилага спрямо заварени и бъдещи спорни правоотношения, основани на нея.

Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т. т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.

В Решение № 22/1995 г. по конституционно дело № 25/1995 г. е прието, че правният ефект на решението е в неприлагане на обявения за противоконституционен закон от деня на влизане на решението на Конституционния съд в сила, като от този момент насетне съответният законов текст престава да действа и да регулира обществени отношения, предмет на неговата уредба.В решение № 3 от 28.04.2020 г. по конституционно дело № 5/2019 г. Конституционният съд постановява, че по отношение на заварените от решението на Конституционния съд неприключени правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага, в смисъл, че този закон, макар и да не е отменен, не е част от приложимото право и няма правна сила, т. е. противоконституционният закон фактически не е част от правната система. Според КС прилагането на обявения за противоконституционен закон към висящо производство е в противоречие с принципа на върховенство на Конституцията и нарушава забраната на чл. 5, ал. 1, че никой закон не може да противоречи на Конституцията, ако противоречи, той не е част от правната система, и следователно не е приложимо право.

С оглед изложеното в своята практика по реда на чл.290 ГПК:, последният приема, предвид цитираните по-горе две решения на КС на РБ , че когато е обявена за противоконституционна с Решение №8/27.05.2021 г. по к. д. №9/2020 г. на КС на РБ разпоредба на ЗБН , регламентираща правото на синдика, временния синдик или ФГВБ да претендират по съдебен ред връщане в масата на несъстоятелността на всяко имущество, предоставено от банката на неин длъжник, както и на прехвърляния в полза на трети лица на вземания на банката, независимо от броя на междинните прехвърляния и правната им форма, то тази законова норма вече не е част от приложимото право. Неприложимостта на обявената за противоконституционна разпоредба, настъпила в хода на висящото производство, има за последица недопустимост на поставените решения поради липса на право на иск на синдиците на КТБ АД /н/ за тези искове. Налице е не само изключване от приложимото право на нормата, за която ищците твърдят, че произтича процесното вземане по отношение на ответника, но и на възможността им да претендират това вземане по съдебен ред, т. е. отпаднало е процесуалното им право на иск, което е функция на материалноправната им легитимация. Правото на иск е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска и неговата липса води именно до недопустимостта на същия.

От изложеното следва, че липсва основание по чл.280 ал.1,т.3 ГПК за допускане до касация, тъй като е налице практика на ВКС и КС по правния въпрос, която дава отговор в съответствие с този, приет и в обжалваното определение. Останалите въпроси за това, в коя фаза от процеса се преценява от съда допустимостта на иска и за характера на нормата в чл.60б ЗБН се явяват без значение за изхода по процесуалния спор, с оглед отговора на първия въпрос.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, състав на Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 572 на Софийския апелативен съд, ТК 14 ти с-в, от 20.09.2021 г., постановено по ч. гр. дело № 830/2021 г. по описа на същия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.