О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50206

гр. София, 05.10.2022 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

Р. Я.

изслуша докладваното от съдията П. С. ч. гр. д. № 2630/2022 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на В. Н. П. срещу определение № 2017 от 30.05.2022 г. по в. ч. гр. д. № 1055/2022 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 2426 от 02.03.2022 г. по гр. д. № 12675/2021 г. на Варненския районен съд за прекратяване на основание чл. 129, ал. 3 ГПК на производството по предявените от жалбоподателя искове срещу М. С. И., Д. Н. И., Ж. А. Ж. и Ж. Ж. Ж., поради неотстраняване в срок на указаните нередовности на исковата молба.

Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно и необосновано, поради което иска отмяната му.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирано лице, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

С обжалваното определение Варненският окръжен съд е потвърдил определението на Варненския районен съд, с което е прекратено на основание чл. 129, ал. 3 ГПК производството по гр. д. № 12675/2021 г. по описа на Варненския районен съд поради неотстраняване в срок на указаните нередовности на исковата молба. Въззивният съд е приел, че първоинстанционното производство е образувано по предявен от жалбоподателя срещу М. С. И., Д. Н. И., Ж. А. Ж. и Ж. Ж. Ж. иск за установяването на каква точно идеална част, изразена в обикновена дроб /дали изцяло или частично/, М. И. и Д. И. са прехвърлили чрез дарение и продажба на Ж. Ж. и Ж. Ж., от придобитите от наследодателя му Н. Т. П., починал на 24.11.2019 г., три недвижими имота, подробно описани в исковата молба. С разпореждане № 15556 от 02.09.2021 г. на Варненския районен съд на ищеца са дадени указания за отстраняване на констатираните нередовности по исковата молба, препис от което му е връчен на 08.10.2021 г. На 13.10.2021 г. същият е представил допълнение и уточнение към исковата молба, но въпреки това указанията са останали неизпълнени. С разпореждане № 21842/29.10.2021 г. на ищеца повторно е предоставен едноседмичен срок за отстраняване на нередовностите по исковата молба, като на същия е указана и възможността да му бъде предоставена правна помощ. Разпореждането му е връчено на 10.11.2021 г., като на 15.11.2021 г. е постъпило искане за разяснение, с което обаче указанията отново останали неизпълнени. С разпореждане № 4820/10.02.2022 г. районният съд е констатирал, че е налице основание за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото, но въпреки това е дал още една последна възможност за отстраняване на констатираните нередовности по исковата молба, вероятно в отговор на искането за разяснения. Разпореждането е връчено на ищеца на 21.02.2022 г., като в указания срок не е последвал отговор.

С оглед на установената по делото фактическа обстановка е прието, че съгласно чл. 129, ал. 1 ГПК съдът проверява редовността на исковата молба, и когато тя не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и чл. 128 ГПК, на ищеца се съобщава да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности. В случай че нередовностите не бъдат отстранени, исковата молба, заедно с приложенията се връща, а производството по делото се прекратява. В настоящия случай първоинстанционният съд, констатирайки допуснати нередовности по исковата молба и в изпълнение на задълженията си по закон, е дал три пъти пълни, ясни, конкретни и изчерпателни указания на ищеца. Прието е, че с постъпилите уточнителни молби изпълнение на указанията не е последвало, като исковата молба е останала с непоследователно изложени фактически твърдения и неясен петитум, както и че от нея и допълнителните молби не може да се разбере какви и колко са предявените установителни искове за собственост - отрицателни или положителни, против кого са насочени, респ. не е обоснован правен интерес от предявяването им. С оглед на това въззивният съд е приел, че след като ищецът не е изпълнил в срок дадените му указания да приведе исковата молба в съответствие с изискванията на чл. 127, ал. 1 и чл. 128 ГПК, Варненският районнен съд правилно е постановил нейното връщане и прекратяване на производството по делото.

Преди да разгледа по същество частната касационна жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното определение жалбоподателят сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Има ли право съдът да задължи ищеца да променя изложението на фактите, посочени в исковата молба; 2. Длъжен ли е съдът да даде конкретни указания на страната кои нейни твърдения в исковата молба са неясни или неразбираеми. Поддържа се, че определението е очевидно неправилно.

Допускането на касационното обжалване на въззивното определение е предпоставено от разрешаването на материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност – чл. 280, ал. 2 ГПК.

В случая във връзка с първото релевирано основание за допускане на касационно обжалване не са изложени никакви доводи относно посочените в т. 4 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС предпоставки, а именно за обосноваване значението на поставените въпроси за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, предпоставено от необходимост за разглеждането им от касационната инстанция, с оглед промяна на създадена поради неточно тълкуване на закона съдебна практика или осъвременяване на тълкуването на дадена правна норма, или при непълна, неясна или противоречива такава, за да се създаде съдебна практика по нейното прилагане или с оглед осъвременяването поради настъпили в законодателството или обществените условия промени, съгласно дадените разяснения, които предпоставки не са налице.

В допълнение следва да се посочи, че формулираните от жалбоподателя въпроси, касаещи най-общо процесуалните задължения на съда при констатирана нередовност в исковата молба да дава указания на страната за нейното отстраняване и начинът, по който страната следва да изпълни дадените указания, за да се счете нередовността за отстранена, не могат да обусловят допускане на касационно обжалване, тъй като приетото от въззивния съд е съобразено с установената практика на ВКС по прилагане разпоредбите на чл. 127, чл. 128 и чл. 129, ал. 3 ГПК, в т. ч. и задължителна такава, съобразно която съдът следва да прецени наличието на положителните процесуални предпоставки и липсата на процесуални пречки за съществуването и за надлежното упражняване правото на иск. В чл. 129 ГПК е предвидено задължението му служебно да следи за редовността на исковата молба и при констатиране на пропуски да даде на ищеца ясни и точни указания за отстраняването им. Неизпълнението в срок на дадените указания винаги има за последица връщане на исковата молба, предвид императивната разпоредба на чл. 129, ал. 3 ГПК. В случая въззивният съд е констатирал, че въпреки три пъти дадените конкретни указания за отстраняване на допуснатите нередовности в исковата молба, същите не са отстранени надлежно от страната, което е основание за нейното връщане на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.

Обжалваното определение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. Не се констатира и видимо тежко нарушение на закона, или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт, а сочените от жалбоподателя евентуални негови пороци не могат да бъдат квалифицирани и като очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК като основание за ангажиране на инстанционната компетентност на ВКС.

С оглед изложеното касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допуска.

По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2017 от 30.05.2022 г., постановено по в. ч. гр. д. № 1055/2022 г. на Варненския окръжен съд.

т о не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: