О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50701

Гр.София, 05.10. 2022г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

при участието на секретаря., като разгледа докладваното от съдията Русева г. д. N.2009 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Сканклийн“ЕООД срещу решение №.155/28.01.22 по г. д.№.13638/21 СГС, ІVАс. - с което е потвърдено решение №.20152807/7.07.21 по г. д.№.58430/20 на СРС, 56с., за уважаване на предявените срещу касатора искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ, ведно със съответно произнасяне по разноските

Ответната страна Е. Й. П. оспорва жалбата; претендира разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С обжалваното решение е прието, че страните са били обвързани от трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжност „мърчандайзер, продажби“. Със заповед №.57/18.09.20 й е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл.190 ал.1 т.4 пр.1 и т.7 вр. с чл.186, чл.187 т.8 пр.1 и т.7 КТ /поради тежко нарушение на трудовите задължения и трудовата дисциплина, тъй като служителят е злоупотребил с доверието на работодателя и не е изпълни негови законни нареждания от 30.08.20 и 14.09.20/ при следните мотиви: на 9.09.20 клиент на работодателя се обадил на служител на дружеството, като по време на разговора станало ясно, че поръчаните от него стоки /ръкавици от нитрил-размери S, М, L/ са му били продадени на 15.06.20 и на 24.07.20 не от „Сканклийни“ЕООД, а от „П. К. ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала и управител е ищцата – като с тези си действия тя е извършила тежко нарушение на трудовата дисциплина по чл.187 ал.1 т.8 пр.1 КТ; в периода 22.08.20-14.09.20 служителят не е бил активен в платформата „Теam look“, в която съгласно изричните нареждания на работодателя, изпратени на 3.08.20, е следвало да влиза с индивидуално потребителско име всеки работен ден, както и не е изпълнил задача с краен срок 5.09.20 – бездействие, съставляващо тежко нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187 ал.1 т.7 КТ; с мейл от 14.09.20 работодателят е поканил служителя да се яви в офиса на 10.09.20 в 10.00ч., но същият не е изпълнил това нареждане – което представлява тежко нарушение на чл.187 ал.1 т.7 КТ.

Съдът е намерил, че във връзка с първото нарушение не е спазена процедурата по чл.193 КТ. Позовал се е на практика на ВКС /реш.№.722/11 по г. д.№.518/09, ІV ГО, реш.№.68/14 по г. д.№.3145/13, ІV ГО, реш.№.270/13 по г. д.№.1328812, ІV ГО/, съгласно която в искането на обяснения работодателят не е длъжен да посочи всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние - достатъчно е както в него, така и в заповедта за уволнение, нарушението да бъде индивидуализирано по разбираем за работника начин; искането и вземането на устни или писмени обяснения не е подчинено на някакви формални изисквания, но е достатъчно работникът да е разполагал с възможност да даде обясненията си, след като се е ориентирал в обстоятелствата. Посочил е, че в случая в заповедта, с която са били изискани обяснения, е отразено, че същите се искат във връзка с продадени ръкавици от „Пини кидс“ЕООД на 15.06.20 и 24.07.20, доставени със служебна кола съответно на 16.06 и 27.07 – но не са посочени нито клиентите, нито мястото на извършване на нарушението /което би могло до известна степен да допринесе за конкретизирането им/. Видно от справките за движението на предоставения на ищцата служебен автомобил, рутинно в работен ден тя е посещавала 7-11 фирми; с оглед характера на работата, възложените й задължения и начина, по който са били изпълнявани, не би могло да се очаква безпогрешно да се ориентира във връзка с посещението на кой/кои клиенти от нея се изисква да даде обяснения; в подадените такива е посочила, че не е извършвала доставки със служебен автомобил от името на „П. К. ЕООД, възможно е да е посетила клиенти на работодателя-тъй като това е нейно задължение, но доколкото в заповедта не се сочи кои са те, не би могла да даде повече информация. Конкретизация на дружеството и адреса на склада, където се твърди, че е извършена доставката, е направена едва с отговора на исковата молба. При тези обстоятелства и реферирайки към константната практика на ВКС-съгласно която дали отправеното от работодателя искане за обяснения по реда на чл193 КТ достатъчно ясно указва нарушението се преценява във всеки конкретен случай - с оглед нарушението и данните по делото, въззивната инстанция е приела, че по отношение на това дисциплинарно нарушение не са изискани надлежно обяснения, налице е хипотеза на чл.193 ал.2 КТ и не следва да обсъжда по същество доказано ли е описаното в пункт 1 от заповедта за уволнение нарушение.

Във връзка с второто такова е налице достатъчно конкретизирано изискване на обяснения, но по делото не е установено ищцата да го е извършила. Ответникът, чиято е тежестта да установи това, не е ангажирал доказателства, че за П. е съществувало задължение в началото на всеки работен ден да влиза в системата и в края на същия да излиза от нея или че част от задълженията на заеманата от нея длъжност е било проявяването на някаква активност в интернет платформа. От друга страна от заключението на изслушаната съдебно-компютърна експертиза е било установено, че след прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата до акаунта й е установен достъп и част от данните са били изтрити, поради което и не може да се приеме, че нарушенията, изразяващи се в неактивност в системата и неизпълнение на задачата с краен срок 5.09.21, са били действително осъществени. По делото не е представена и длъжностна характеристика или други актове на работодателя. От показанията на свидетелите се установява, че задълженията й са били да показва стоките на клиентите, а ако се стигне до продажба се получава заявка /чрез нея или на дружеството/ продажбата се осъществява от ответника, съответно стоките се доставят от ищцата. Дори да се игнорира обстоятелството, че по делото е установено, че системата е била манипулирана от работодателя и данните от акаунта на П. са били изтрити от него след уволнението й, то е видно, че за целия изследван период м.01.20-м.09.20 тя не е имала почни никаква активност в системата – което е обяснимо именно с естеството на трудовите й функции, свързани с посещения на клиенти с поверения й служебен автомобил. Дори да се приеме, че не е била активна в системата в указания в заповедта за уволнение период и не е изпълнила задача с краен срок 5.09.20 относно таблицата за ключови клиенти, с оглед естеството на трудовите й функции тези нарушения според съда с оглед своята тежест не обуславят налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание.

По отношение на третото нарушение е прието, че ответникът не е доказал, че ищцата е узнала за разпореждането, което се твърди, че не е изпълнила. Електронното писмо е изпратено на П. на 14.09.20, като, видно от Компютърната експертиза, на същия ден паролата за достъп до акаунта й е била променена, профилът й – деактивиран от друг служител в 17.14ч. Няма доказателства, че преди деактивирането тя е узнала или е имала обективна възможност да узнае за съдържанието на изпратеното й писмо. Поради това и неявяването й на следващия ден в офис на дружеството в 10ч. не може да се третира като неизпълнение на законово разпореждане на работодателя и тежко нарушение на трудовата дисциплина, за което може да бъде наложено наказание уволнение.

Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредба за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК във връзка със следните въпроси, които твърди, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС /№.1/ и са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото /№.2/: „1.Кога се счита за изпълнено задължението на работодателя да вземе обяснения от извършилия дисциплинарното нарушение работник по смисъла на чл.103 КТ /реш.№.174/3.06.13 по г. д.№.691/12, ІV ГО/; 2 „При преценка на тежестта на извършеното нарушение по чл.189 ал.1 КТ работодателят следва ли преценява поотделно за всяко извършено нарушение или когато те са повече от едно, нарушенията трябва да бъдат преценени в своята съвкупност?“.

Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не са налице.

Съгласно цитираната във връзка с първия въпрос задължителна практика законът не предвижда изискване за форма, в която обяснения на работника по реда на чл.193 КТ да бъдат дадени, нито има изискване за формално иницииране на дисциплинарно производство; работодателят не е длъжен да уведомява работника, че е започната процедура по ангажиране на дисциплинарната му отговорност, нито пък да посочва обективните и субективните елементи на изпълнителното деяние или правната му квалификация; достатъчно е по разбираем за работника начин да бъде изложено за какво нарушение на трудовата дисциплина се изискват обясненията. Въззивната инстанция не се е отклонила от така формираната практика – напротив, изрично се е позовала на нея, но е приела, че, с оглед конкретните особености на случая, от текста на искането за работника не става ясно кое е нарушението, за което му се искат обясненията – т. е. не е налице излагане по достатъчно разбираем за работника начин за какво нарушение на трудовата дисциплина се искат обясненията. Възражение в този смисъл е направила и самата ищца в обясненията си, мотивирайки се с естеството на задълженията си, в това число посочвайки, че не е извършвала доставки със служебния автомобил от името на „П. К. ЕООД, и заявявайки, че липсата на уточнение за посещение на кои фирми се иска обяснение, я препятства да даде повече информация-като по делото няма данни и твърдения за допълнително уточняване на искането за обяснения. Предвид изложеното не е налице твърдяното отклонение от задължителната практика на ВКС и основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.

Вторият въпрос е неотносим. Той не е бил предмет на изрично обсъждане от въззивната инстанция и тя не е излагала мотиви по него. Предвид изложеното не е свързан с решаващата й воля и не съставлява правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК /т.1 ТР 1/09, ОСГТК/. Само за пълнота следва да се посочи, че решаващите мотиви на съда за незаконност на уволнението са свързани с липсата на спазена процедура по чл.193 КТ във връзка с първото нарушение /в който случай не се разглежда спора по същество във връзка с него - чл.190 ал.2 КТ/ и недоказване извършването на останалите две нарушения – по пункт 2 и 3 от заповедта за уволнение. Доколкото е направена преценка за съответствие по чл.189 КТ, същата е евентуална и само за пълнота – в случай, че се допусне, че е извършено второто нарушение. От друга страна съдът следва да прецени по реда на чл.189 КТ дали наказанието съответства по тежест на нарушенията, за които се приема, че са установени – а не на всички визирани в заповедта за уволнение такива и независимо от това дали извършването им се приема за успешно доказано по делото или не. Такава надлежна преценка е извършила и въззивната инстанция – изрично е посочила кои нарушения приема за установени и кои не, респективно кога евентуално е допустимо извършване на такава преценка – която, след условното й извършване, е намерено, че не би могла да обоснове налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание.

С оглед всичко изложено по-горе, сочените от касатора касационни основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК не са налице и касационното обжалване не следва да се допуска. Предвид изхода на спора на ответната страна се дължат направените пред ВКС разноски в размер на 650лв. платен адвокатски хонорар.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.155/28.01.22 по г. д.№.13638/21 СГС, ІV А състав.

ОСЪЖДА „Сканклийн“ЕООД да плати на Е. Й. П. 650 /шестстотин и петдесет лева/ разноски на основание чл.78 ал1 ГПК.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: