О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50427

гр. София, 05.10.2022 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА

ИВО ДИМИТРОВ

изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 2098 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Т. Г. Н. и Г. Б. В. - двамата чрез адв. Н. Ц. от АК Враца, срещу определение № 1719 от 04.07.2022 г., постановено по в. гр. д. № 3221/2020 г. на Апелативен съд - София. С посоченото определение е оставена без уважение молбата на Т. Н. и Г. В. за изменение по реда на чл.248 ГПК на постановеното по в. гр. д. № 3221/2020 г. решение № 493 от 08.04.2022 г. в частта за разноските чрез присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗЗД за процесуално представителство на молителите във въззивното производство в размер съответно на 1 765 лв. и 2 334.53 лв. или общо 3 799.53 лв.

В частната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното определение като неправилно и за уважаване на молбата по чл.248 ГПК за изменение на въззивното решение в частта за разноските. Частните жалбоподатели поддържат, че въззивният съд незаконосъобразно е отказал да присъди адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗЗД на процесуалния им представите по делото, въпреки признаването на въззивната им жалба за частично основателна. Излагат оплакване, че аргументирането на неоснователността на молбата по чл.248 ГПК със съображения за извършена компенсация на разноските не кореспондира с мотивите към въззивното решение, в които е прието, че с оглед изхода на спора пред въззивната инстанция не следва да...