Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на шести февруари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: И. Р. Членове: ТАНЯ К. Д. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Ц. Б. изслуша докладваното от председателя И. Р. по административно дело № 8878 / 2022 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на М. П., чрез адв. В. С. срещу решение № 1609 от 11.03.2022 г. постановено по адм. д. № 2762/2016 г. по описа на Административен съд - София-град, в частта, с която е отхвърлен искът му срещу Българската народна банка за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 105 561,89 лева, която сума представлява разликата между вложенията на ищеца в „Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/ и изплатения гарантиран депозит. Оспорват се изцяло доводите на административния съд за неоснователност на иска и се иска решението да бъде отменено в тази част.

Ответникът по касационната жалба - Българска народна банка (БНБ), в писмен отговор излага доводи за нейната неоснователност, претендира разноски, включително възнаграждение за един адвокат.

По делото е подадена и частна жалба от Българска народна банка срещу определение № 3746 от 11.05.2022 г., постановено по адм. д. № 2762/2016 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е оставено без уважение искането за изменение на постановеното по делото решение № 1609 от 11.03.2022 г., в частта за разноските, по реда на чл. 248 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК. Иска се отмяна на определението и присъждане на разноски, съответно с отхвърлената част на исковата претенция.

Ответната страна - М. П., не взема становище по частната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната и частна жалби.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на определението и решението в обжалваната му част на наведените касационни основания и след осъществяване на вменената му от закона служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на съдебните актове с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната и частна жалби са процесуално допустими, като подадени от надлежни страни, за които съдебните актове са неблагоприятни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество, жалбите са неоснователни.

Производството пред административния съд е образувано по искова молба от М. П., представляван от адв. С., срещу БНБ за заплащане на обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на гарантираните вземания за периода от 30.06.2014 г. до 04.12.2014 г. върху максималния размер на гарантираните вземания от 196 000 лева – 500 лева, както и сумата от 105 561,89 лева, представляваща разликата между размера на вложенията на Петков в „Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/ и изплатения му гарантиран депозит.

Съдът приел от фактическа страна за доказано, че ищецът е имал открити сметки в „Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/ и вземане от търговската банка след изплащане на гарантирания размер на депозитите му. На 28.07.2011 г. между „Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/ от една страна и ищеца, от друга страна, е сключен Рамков договор за платежни услуги за потребители. На същата дата между страните е сключен анекс към рамковия договор, по силата на който на името на М. П. е открита банкова сметка в евро за съхранение на пари при условията на преференциален безсрочен депозит, а на 06.12.2012 г. е сключен анекс към рамковия договор за откриване на банкова сметка в лева при условията на безсрочен депозит „плюс“. Ищецът бил титуляр на две сметки в банката, като размерът на депозитите, главница и капитализирана лихва към 06.11.2014 г. били 70 179,27 евро и 148 939,41 лева. Начислената на 06.11.2014 г. по валутния депозит лихва била в размер на 3 375,35 евро, а по депозита в лева - в размер на 7 487,75 лева. За периода от 30.06.2014 г. до 06.11.2014 г. на ищеца били начислени и възнаградителни лихви - по сметката в лева – 1373,55 лева, а по сметката в евро – 682,30 евро.

Съдът приел за основателна и доказана исковата претенция в размер от 500 лева. Посочил, че реално претърпяната вреда е законната лихва за периода 26.07.2014 г. - 05.11.2014 г. върху сумата от 196 000 лева по данните от заключението на вещото лице - в размер на 5624,60 лева, като претендираните само 500 лева са част от сумата и следва да се възложат на ответника. Решението в частта, с която БНБ е осъдена да заплати на Петков сумата от 500 лева, не е обжалвано и е влязло в законна сила.

По отношение на ищцовата претенция в размер от 105 561,89 лв., съдът от правна и фактическа страна приел за установено, че Петков в качеството си на депозант в „Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/, има вземане в посочения размер, което включва както главници така и начислени лихви по депозити и възнаградителни лихви към 06.11.2014 г. За това си вземане ищецът имал качеството на кредитор в производството по несъстоятелност на „Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/. Съдът изложил мотиви, че не са налице незаконосъобразни фактически действия от страна на банката и същата не осъществява административна дейност по отношение на вложителите. Приел, че не се доказва и втората предпоставка по ЗОДОВ - причинени вреди, доколкото изцяло салдата по сметката на ищеца в „Корпоративна търговска банка“ АД са служебно включени в списъка на вземанията, които кредиторите на „Корпоративна търговска банка“ АД имат към масата на несъстоятелността на банката. Посочил, че Петков продължава да бъде кредитор за вземането си по своята банкова сметка, фигурира в списъка на кредиторите на „Корпоративна търговска банка“ АД с приети вземания и има правото да се удовлетвори от изплащаните суми от осребряването на масата на несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка“ АД, което е започнало. Приел, че липсва пряка причинна връзка между евентуална вреда и действие или бездействия на БНБ, както и неправомерна административна дейност на ответника.

Решението, в оспорваната му част, е правилно.

Съдът правилно е разгледал приложимите по конкретния казус нормативни разпоредби, от които недвусмислено е извел извода за неоснователност на искането на М. П. за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, в размер на 105 561,89 лева. Действително ищецът няма достъп до депозираните от него суми в кредитната институция, но по делото безспорно е доказано, че вземането на М. П. в размер на 105 561,89 лева, което представлява разликата между изплатеното от фонда за гарантиране на вземания в размер на 196 000 лева и останалата част от депозита на ищеца, е включено в списъка по чл. 66, ал. 7, т. 1 от Закона за банковата несъстоятелност на приетите от синдика на „Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/ вземания, по които не са направени възражения и е обявен по партидата на дружеството с поредност на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 4 от Закона за банковата несъстоятелност.

Съдът правилно е отхвърлил предявения иск за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди, в размер на 105 561,89 лева, като неоснователен и недоказан. Неплатежоспособността на „Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/ произтича от управлението на банката а не от дейността на надзорния орган - БНБ. По делото не се установяват незаконосъобразни бездействия на ответника произтичащи от неприлагане на националното законодателство и правото на Европейския съюз от които да произтича в пряка причинна връзка твърдяната за причинена вреда. Не са налице вреди и с оглед обстоятелството, че вземането на ищеца към „Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/ не е погасено.

От доказателствата по делото се установява, че невъзможността на ищеца да получи от „Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/ депозираните си в банката парични средства, се дължи на изпадане на банката в неплатежоспособност. На М. П. са изплатени част от депозираните парични средства. Дори и да бъде категорично установено, че БНБ не е извършвала ефективен контрол върху дейността на „Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/, то това обстоятелство не е довело до неплатежоспособност от страна на „Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/. Липсва пряка и непосредствена причинна връзка между посочените от ищеца действия, респективно бездействия от страна на БНБ и вредите, които се претендират. Начинът на удовлетворяване на кредиторите в производство по несъстоятелност и в частност при несъстоятелност на банка е законово регламентиран и в него не участва БНБ, поради което не би могла да отговаря за това кога, как и колко от вземането на кредиторите на банката ще бъде изплатено. Законодателят е регламентирал процедура по удовлетворяване на кредиторите в производството по несъстоятелност и БНБ не участва в това производство, поради това БНБ не може да взема решение кога и как да бъдат изплатени средствата на ищеца. Не са налице претърпени от М. П. вреди, тъй като претендираната сума по част от неизплатения депозит подлежи на възстановяване по предвидения в закона ред. Анализът на правната уредба води до извод, че редът за обезпечаване на вземанията на вложители от кредитна институция, обявена в несъстоятелност, се съдържа в разпоредбите на чл. 9, ал.1 от Закона за гарантиране на влоговете на банките и чл. 2, ал.1 от Закона за банковата несъстоятелност. Правилно административният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за присъждане на суми, представляващи вложени средства в кредитна институция. Вредите, обосновани от ищеца в исковата молба, са причинени от дейността на търговското дружество, а не са резултат от административната дейност на държавни органи и институции.

Въз основа на изложеното до тук следва, че касационната жалба на М. П. е неоснователна.

С обжалваното определение Административен съд – София-град е оставил без уважение молбата на БНБ за изменение на решението в частта за разноските. За да стигне до този правен извод, съдът е приел, че това следва от 6, ал.1 на ПЗР на ЗИД на ЗОДОВ, обн. ДВ брой 94/2019 г. от 29.11.2019 г., според която разпоредба този закон се прилага за предявените искови молби след влизането му в сила. В казуса по делото исковата претенция е предявена на дата 17.03.2016 г., пред Административен съд – София-град. По тези съображения чл.10, ал.4 от ЗОДОВ, нова разпоредба, приета с посоченото изменение на закона, не е приложима, а е приложима правната уредба до приемането на изменението на чл.10 от ЗОДОВ със ЗИД на ЗОДОВ с ДВ брой 94/2019 г.

Изводите на първоинстанционния съд относно недължимостта на претендираните разноски са правилни, подробно и изчерпателно изложени в обжалваното определение.

Разпоредбата на чл.10, ал. 4 от ЗОДОВ (нова – ДВ, бр. 94 от 2019 г.), според която ищецът дължи на ответника възнаграждението за един адвокат, ако е имал такъв, се прилага за дела, заведени след приемането й. Законодателните промени в чл.10 от ЗОДОВ действат занапред, на основание 6, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗОДОВ.

Поради това, обжалваното определение следва да бъде оставено в сила.

Поради изхода на спора, разноски за касационното производство не следва да се присъждат.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1609 от 11.03.2022 г. постановено по адм. д. № 2762/2016 г. по описа на Административен съд - София-град, в оспорваната му част.

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 3746 от 11.05.2022 г., постановено по адм. д. № 2762/2016 г. по описа на Административен съд - София-град.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ИВАН РАДЕНКОВ

секретар:

Членове:

/п/ Т. К. п/ НЕЛИ ДОНЧЕВА