Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на единадесети октомври две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Р. Б. Членове: Л. М. С. С. при секретар Р. Х. и с участието на прокурора Р. Б. изслуша докладваното от съдията Л. М. по административно дело № 8860 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Оренда-777 ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, [улица], [адрес], представлявано от управителя К. П., чрез адвокат Д. Т., против решение № 888 от 17.05.2022 г. по адм. дело № 2899/2021 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлено оспорването на дружеството срещу отказ за издаване на удостоверение за имот с идентификатор 48619.64.37 по КККР на гр. Царево, обективиран в писмо № 70-584/29.04.2021 г. на министъра на земеделието, храните и горите и е осъдено да заплати на министерство на земеделието, храните и горите разноски по делото в размер на 100 лв.

С касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост отменителнни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебния акт и постановяване на решение по съществото на спора, с което обжалваният административен акт да бъде отменен.

Ответникът министърът на земеделието, храните и горите, чрез юрисконсулт Караилиева, в откритото съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, намира подадената касационна жалба за процесуално допустима като подадена от лице, за което обжалваното съдебно решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Производството пред административния съд е образувано по жалба на Оренда - 777 ЕООД против отказ за издаване на удостоверение за имот с идентификатор 48619.64.37 по КККР на гр. Царево, обективиран в писмо № 70-584/29.04.2021 г. на министъра на земеделието, храните и горите. Отказът е издаден на основание чл. 50, ал. 6 от Правилника за прилагане на Закона за опазване на земеделските земи (ППЗОЗЗ), тъй като по отношение притежавания от дружеството имот не са налице предвидените в чл. 50, ал. 6 от ППЗОЗЗ предпоставки.

За да приеме, че оспореният отказ е законосъобразен акт първоинстанционият съд с оглед представените по делото писмени доказателства е приел, че Оренда - 777 ЕООД е придобило през 2015 г. недвижим имот, частна общинска собственост, представляващ ПИ 48619.64.37, с начин на трайно ползване неизползвана нива. Изрично в този договор е отбелязано трайното предназначение на придобивания ПИ земеделска. Съдът позовавайки се на нормата на чл. 297 от ГПК е направил извод, че правилно от страна на административния орган са съобразени влезлите в сила решение № 501/10.04.2020 г. по адм. дело № 1139/2019 г. на Администартивен съд Бургас и решение № 1687/16.10.2019 г. по адм. д ело № 533/2019 г. на същия съд, с които е установено, че в процесния имот извършеното строителство е незаконно, а описаните по второто решение обекти не представляват търпими строежи. Предвид липсата на законно изградени сгради и съоръжения в процесния имот съдът се е мотивирал, че не може да се прояви законовата презумпция на чл. 50, ал. 6 от ППЗОЗЗ, предназначението на земята да е променено.

Съдът е отчел и обстоятелството, че по данни от самата жалба строителството в процесния имот е напълно завършено към 1979 г. докато изискването на нормата на чл. 50, ал. 6 от ППЗОЗЗ е това да е станало преди влизането в сила на отменения Закон за опазване на обработваемата земя и пасищата от 1973 г.

Така постановеното решение е правилно.

Правилен е изводът на съда досежно установената законосъобразност на оспорения пред него акт - отказ за издаване на удостоверение, на основание чл. 50, ал. 6 от ППЗОЗЗ, за имот с идентификатор 48619.64.37 по КККР на гр. Царево, обективиран в писмо № 70-584/29.04.2021 г. на министъра на земеделието, храните и горите.

За издаването на процесния отказ органът се е позовал на разпоредбата на чл. 50, ал. 6 от ППЗОЗЗ, съгласно която когато сградите и съоръженията са изградени върху земеделски земи извън строителните граници на населени места или селищни образувания, определени със застроителен и регулационен план или околовръстен полигон преди влизането в сила на отменения Закон за опазване на обработваемата земя и пасищата от 1973 г., се счита, че предназначението на земята е променено и процедурата за промяна на предназначението по реда на ЗОЗЗ и ППЗОЗЗ не се провежда. Правилен е изводът на административния съд, че за да е променено предназначението на земята по силата на закона и процедурата за промяна на предназначението по реда на ЗОЗЗ и ППЗОЗЗ да не се провежда, следва процесните сгради да са построени преди влизането в сила на отменения Закон за опазване на обработваемата земя и пасищата от 1973 г., тоест преди 01.07.1973 г. В случая самият жалбоподател твърди, че строителството е напълно завършено през 1979 г., а е започнало в периода 1970 1971 г. и следователно не съвпада с времето, което законодателят е определил.

На следващо място за правилен се приема и изводът на съда, че под сгради и съоръжения, законът винаги има предвид законно изградени сгради/съоръжения или най-малкото търпими такива. Като в конкретния случай, предвид влезлите в сила решения на Административен съд Бургас, се налага изводът, че изградените 10 броя бунгала и 2 броя санитарни възли в процесния имот са незаконно строителство, а почивна база Синьо лято - бунгала, къмпинг Нестинарка, заемаща и процесния имот, не представлява търпимо строителство. За неоснователно се приема възражението направено в касационната жалба, че в приложимото законодателство няма изискване сградите да са законни или търпими такива, тъй като това би означавало, че жалбоподателят ще черпи правата си от приетите за незаконни/не тъппими постройки.

Въз основа на изяснена фактическа и правна обстановка, при съобразяване с релевираните в спора факти и обсъждане на доводите на страните, първоинстанционният съд е издал обосновано решение, съобразено с приложимия материален закон, при постановяването на което не са допуснати съществени съдопроизводствени нарушения, поради което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора в полза на ответника, на основание чл. 143, ал. 3 АПК, връзка с чл. 228 от АПК следва да бъдат присъдени своевременно претендираните разноски за настоящата съдебна инстанция - за юрисконсултско възнаграждение, които следва да бъдат определени на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, в размер на 100 лв.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, тричленен състав на четвърто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 888 от 17.05.2022 г. по адм. дело № 2899/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив.

ОСЪЖДА Оренда - 777 ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, [улица],[адрес], представлявано от управителя К. П., да заплати на министерство на земеделието, храните и горите сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ РУМЯНА БОРИСОВА

секретар:

Членове:

/п/ ЛЮБОМИРА МОТОВА

/п/ СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ