Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Р. Б. Членове: ЛЮБОМИРА МОТ. С. при секретар Р. Х. и с участието на прокурора Х. А. изслуша докладваното от председателя Р. Б. по административно дело № 8992 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от кмета на община Кърджали, подадена чрез процесуален представител старши юрисконсулт Р. И., против решение № 251 от 05.08.2022 г., постановено по адм. дело № 252/2022 г. по описа на Административен съд – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № РД-09-97/06.06.2022 г. на областния управител на област Кърджали.

С касационната жалба се твърди неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отменена заповед № РД-09-97/06.06.2022 г. на областния управител на област Кърджали. Претендира присъждане на направените по делото разноски, които включват държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът - областният управител на област Кърджали, чрез главен юрисконсулт Е. З., изразява становище за неоснователност на касационната жалбата и правилност на обжалваното решение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и обжалваното решение, като правилно следва да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение, и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение Административен съд – Кърджали е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, предвид представената по делото заповед, според която заместник областния управител на област Кърджали, фактически подписал заповедта, е упълномощен да изпълнява правомощията на областния управител. Същата е издадена и в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила и е материално законосъобразна.

Съдът е приел, че с отменения с оспорената заповед АОЧС № 7429 от 14.04.2022 г., ПИ с идентификатор № 40909.136.290 по КККР на град Кърджали, е актуван като частна общинска собственост, на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за общинската собственост (ЗОС), във връзка с 42 от ПЗР на ЗИДЗОС. Посочил е, че по делото липсват доказателства, че поземленият имот е отреден за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на община Кърджали, като данни за такива не се сочат нито в жалбата, нито в хода на устните състезания от процесуалния представител на жалбоподателя. Поради което е мотвирал извод, че по отношение на ПИ с идентификатор № 40909.136.290 по КККР на град Кърджали не са били налице материалноправните предпоставки на чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОС, във връзка с 42 от ПЗР на ЗИДЗОС за актуването му като общинска частна собственост.

Процесната заповед се явява според съда издадена и в съответствие с целта на закона, тъй като именно с цел защита на държавната собственост, респ. за да се ограничи възможността за своеволно, незаконосъобразно поведение на органите на местната власт, в разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от Закона за държавна собственост (ЗДС) изрично е предвидена възможността на областния управител, когато констатира, че имот – държавна собственост е актуван незаконосъобразно като общински, да отменя неправилно съставения акт за общинска собственост върху имоти на територията на областта.

Съдът е обсъдил възраженията на жалбоподателя, че за наличието на основанието по чл. 79, ал. 1 от ЗДС, следвало преди това имотът да е актуван като държавен и мотивирано ги е приел за неоснователни. За напълно формални и неподкрепени от фактическа и правна страна са приети и релевираните в жалбата и в хода на устните състезания, доводи от страната на жалбоподателя и пълномощникът му, че имотите от които бил образуван процесният имот били земеделски земи, които не били одържавени и подлежали на възстановяване по реда на чл. 10 – чл. 14 от ЗСПЗЗ и съответно били общинска собственост по смисъла на чл. 19 от ЗСПЗЗ.

Решение е правилно.

Първоинстанционният съд не е допуснал нарушения на материалния закон. Съдебният акт е мотивиран и е издаден при спазване на процесуалните правила. Решаващият съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства и е направил верни правни изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав.

Правилен е извода на първоинстанционния съд, че в конкретния случай е налице незаконосъобразно актуване на държавен имот като общински и следва да се приложи разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗДС, която урежда незаконосъобразно актуване на държавен имот като общински, именно поради засилената защита на държавната собственост спрямо общинската собственост. В случая с оглед събраните по делото доказателства не се установява в проведеното административно производство по издаване на заповед № РД-09-97/06.06.2022 г. на областния управител на област Кърджали да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, който да водят до отмяна на акта. Напротив спазени са изискванията на чл. 34 и чл. 36 от АПК, а твърденията в касационната жалба в обратен смисъл се преценяват за неоснователни.

По делото няма доказателства, че процесният имот - ПИ с идентификатор № 40909.136.290 по КККР на град Кърджали, е отреден за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общината, каквито са абсолютните предпоставки на 42 от ПЗР на ЗИДЗОС, като следва да се посочи, че съдът изрично е указал на жалбоподателя, че носи доказателствената тежест да представи такива доказателства. Безспорно имотът е частна държавна собственост по смисъла на чл. 2, ал. 3 от ЗДС, която норма урежда правото на собственост на държавата директно по силата на закона, а не въз основа на съставен предходен акт за държавна собственост или установено право на собственост на държавата със силата на пресъдено нещо. Единствено при наличие на кумулативно дадените елементи от фактическия състав на правната норма на 42 от ПЗР на ЗИДЗОС би било налице законосъобразно издаване на акта за частна общинска собственост. Изводът на първоинстанционния съд, че в случая не се установява наличието на цитираните предпоставки е правилен.

Издаването на заповедта на областния управител не е задължително обусловена от наличието на предходен акт за държавна собственост или наличие на установено право на собственост на държавата със сила на пресъдено нещо, каквито твърдения се правят от касатора. Твърдяното от касатора несъобразяване на съда с постановената преди 2020 г. от Върховния административен съд практика по сходни дела е неоснователно. В случая не е налице задължение на съда да се съобрази, тъй като не става дума за задължителна съдебна практика.

Съставеният акт за общинска собственост няма правопораждащ ефект, т. е. не прави сам по себе си актувания имот общинска собственост и не изключва собствеността на държавата. След като по силата на чл. 2, ал. 3 от ЗДС имотът е държавна собственостто областният управител разполага с административната защита на държавната собственост по правилото на чл. 79, ал. 1 от ЗДС, която кореспондира на предвидената засилена защита на държавната спрямо общинската собственост.

Правилно в решението си съдът е приел, че в настоящето производство не се разрешава със сила на присъдено нещо въпроса, чия собственост е процесният имот, а се произнася относно законосъобразността на оспорената пред него заповед на областния управител, респ. и за съответствие на съставения акт за общинска собственост с приложимите материално правни норми, т. е. наличието или липсата на нормативно установено основание за издаването му. Постановеният съдебен акт не създава пречка за общината, ако прецени, че са налице достатъчно доказателства за правото и на собственост върху имота, да проведе предвидената в закона процедура за установяване на това си право по съдебен ред.

При така установеното касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение, а оспореното пред настоящия съд решение да се потвърди поради липсата на твърдяните от касационния жалбоподател основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

При този изход на правния спор е неоснователно искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 251 от 05.08.2022 г. по адм. дело № 252/2022 г. по описа на Административен съд – Кърджали

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ РУМЯНА БОРИСОВА

секретар:

Членове:

/п/ Л. М. п/ СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ