Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на дванадесети април две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Д. Ч. Членове: ЕМАНОИЛ М. Д. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Д. П. изслуша докладваното от председателя Д. Ч. по административно дело № 9108 / 2022 г.
Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) срещу решение № 4836/14.07.2022 г., постановено по адм. д. № 4162/2022 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ).
Касаторът обжалва съдебното решение, като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на твърденията си излага в касационната жалба. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът „Конти“ ЕООД оспорва касационната жалба в писмена молба от 24.10.2022 г. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба като подадена от страна по делото, в срок е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С решение № 4836/14.07.2022 г., постановено по адм. д. № 4162/2022 г. по описа на АССГ е отменено решение № 000030-220/11.01.2022 г. на изпълнителния директор на НАП, преписката е върната за ново произнасяне на административния орган и са присъдени разноски. Административният съд е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган на основание чл. 17, ал. 1, т. 16 от Закона за хазарта (ЗХ), при спазване на установената форма и съдържание, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалноправните разпоредби. Първоинстанционният съд е счел, че хазартната дейност, за която дружеството-жалбоподател притежава лиценз, се облага с алтернативен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), поради което на основание чл. 30, ал. 7 от ЗХ (ал. 5 в предходна редакция на чл. 30 от ДВ, бр. 69/04.08.2020 г.) дължи заплащане само на таксата по чл. 30, ал. 1 от ЗХ. Таксата по чл. 30, ал. 6 от ЗХ следователно се явява недължимо платена и подлежи на възстановяване.
Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно.
Обжалваното съдебно решение е действителен съдебен акт като постановено от законен състав след надлежно сезиране от заинтересовано лице на подлежащ на оспорване административен акт.
Обосновано е прието за установено от първоинстанционния съд, че с решение № 000030-1120/08.04.2021 г. на изпълнителния директор на НАП на „Конти“ ЕООД е издаден лиценз за организиране на хазартни игри с игрални автомати за срок от 5 години в игрална зала с адрес: гр. Исперих, ул. „Х. Я. № 2а. На 18.05.2021 г. дружеството е заплатило по сметка на НАП сумата от 25 000 лв. с основание за плащане: „игрална зала гр. Исперих, ул. Х. Я. № 2а“. Със заявление, вх. № 26-К-1911/13.12.2021 г. ответникът по касационната жалба е поискал от НАП да приеме внесената сума за недължимо платена и да му бъде възстановена. С оспореното пред АССГ решение на изпълнителния директор на НАП е отказано исканото възстановяване.
АССГ правилно е приел, че по делото не е налице спор относно фактите, които са правилно установени въз основа на събраните писмени доказателства, а спорът се свежда до тълкуване на приложимия материален закон.
При напълно изяснена фактическата обстановка, решаващият съд е обосновал законосъобразни правни изводи, които са в съответствие с трайната съдебна практика и се споделят от касационната инстанция.
От нормите на ЗКПО следва, че „Конти“ ЕООД, като организатор на хазартни игри с игрални автомати в игрална зала, е данъчно задължено лице, което дължи алтернативен данък за тази си дейност, т. е. попада в кръга на лицата, които според чл. 30, ал. 7 от ЗХ (ДВ, бр. 69/2020 г., предишна чл. 30, ал. 5 ЗХ - с идентично съдържане след изм. - ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) дължат само таксите, определени в чл. 30, ал. 1 от ЗХ. Административният съд законосъобразно е приел, че еднократната такса по чл. 30, ал. 6 от ЗХ за издаване и поддържане на лиценз за игри с игрални автомати със срок на лиценза пет години в размер на 25 000 лв., внесена от „Конти“ ЕООД, е недължимо платена по аргумент от чл. 30, ал. 7 от ЗХ, във връзка с Раздел V от Глава "Тридесет и втора" на ЗКПО.
Несъстоятелна е тезата на касатора за кумулативна дължимост на таксите по ал. 1 и ал. 6 на чл. 30 от ЗХ, дължаща се на разликата в предоставената административна услуга. При изричната уредба на чл. 30, ал. 7 от ЗХ, съдът не дължи мотиви относно приложното поле на чл. 30, ал. 6 от ЗХ и тълкуване на волята на законодателя при определяне кръга на адресатите на същата разпоредба. Съдът прилага нормите на позитивното право, във вида, в който са приети, при тълкуването на действителния им смисъл, като ирелевантни са евентуалните намерения на законодателя, които не са намерили израз в нормативния акт.
Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател за мълчалива отмяна на чл. 30, ал. 7 от ЗХ, обоснована с довода, че преномерирането на старата разпоредба е резултат от законодателен автоматизъм и очевиден пропуск да бъде отменена. Следва да бъде отчетено обстоятелството, че промяната на чл. 176а от ЗКПО в ДВ, бр. 69/2020 г. не е променила кръга на данъчно задължените лица за алтернативен данък от хазартна дейност, защото след 01.01.2014 г. (виж ДВ, бр. 1/2014 г.), когато този текст е създаден и са отменени няколко раздела от Глава "Тридесет и втора" на ЗКПО) за посочените в тази разпоредба лица този вид данък е отпаднал като алтернатива, но чл. 30, ал. 5 (със съдържанието на действащата сега ал. 7) от ЗХ е продължила да действа. Описаната от касатора логика на законодателя означава да се приеме, че в изключително дълъг период от време е оставена да съществува мълчаливо отменена разпоредба в закон, който е изменян, без да й бъде обърнато изрично внимание. Това разбиране противоречи на правната стабилност и независимо, че е теоретично мислимо и възможно, е напълно неприемливо в областта на данъчното право и в пряко противоречие с чл. 60 от Конституцията на Република България.
На следващо място, касационният състав намира за неотносимо към настоящия спор по ЗХ позоваването в касационната жалба на Решение № 11/01.07.2003 г. по конституционно дело № 9 от 2003 г. на Конституционния съд, доколкото с него е отхвърлено искане за установяване на противоконституционност и несъответствие с международни договори на конкретно посочени разпоредби от Закона за Комисията за финансов надзор, с които са изключени от съдебно обжалване административни актове, издавани по реда на този закон и отделните закони, регламентиращи дейностите, върху които се упражнява финансовият надзор. В случая не сме изправени пред хипотеза на ограничаване със закон на правото на съдебно обжалване, което предполага отчитането на баланса на права и интереси при защитата на конституционните ценности.
В атакуваното съдебно решение липсва обсъждане на приложението на правилото на § 86, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за хазарта (ЗИДЗХ, ДВ, бр. 69 от 2020 г., изм. и доп., бр. 11 от 2021 г., в сила от 9.02.2021 г.), поради което и оплакванията в касационната жалба за неправилното му тълкуване са неотносими към конкретния спор. При правилно установена липса на задължение на „Конти“ ЕООД за заплащане на новата държавна такса по чл. 30, ал. 6 от ЗХ, не е относим въпросът относно приложното поле на § 86, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за хазарта.
Първоинстанционният съд не е допуснал съществени процесуални нарушения при постановяването на обжалваното решение, същото е обосновано с относимите към предмета на спора фактически установявания, като съдът е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания, визирани в чл. 146 от АПК.
По изложените съображения касационната инстанция намира, че не са налице посочените в касационната жалба основания за отмяна на атакуваното съдебно решение. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка относно валидността, допустимостта на съдебното решение и спазването на материалния закон, касационната инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и при постановяването му е съобразен материалния закон. Предвид изложеното решението като правилно, законосъобразно и обосновано, следва да бъде оставено в сила.
По водене на делото пред касационната инстанция ответната страна претендира разноски в размер на 1560 лв. (адвокатско възнаграждение), но не представя доказателства, че такива са реално направени, поради което с оглед изхода на спора, разноски не следва да бъдат определяни.
По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4836/14.07.2022 г., постановено по адм. д. № 4162/2022 г. по описа на Административен съд София-град.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ДОНКА ЧАКЪРОВА
секретар:
Членове:
/п/ Е. М. п/ ЕМИЛ ДИМИТРОВ