Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на трети май две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Е. М. Членове: ЕМИЛ Д. Й. при секретар М. Д. и с участието на прокурора А. П. изслуша докладваното от председателя Е. М. по административно дело № 9320/2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от зам. изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез пълномощник, срещу Решение № 4064 от 16.06.2022 г., постановено по адм. дело № 4628/2021 г. от Административен съд София-град.

В жалбата се развиват съображения за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се неговата отмяна и решаване на спора по същество. Претендира се присъждане на разноски. Прави се възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Ответната страна – „ М. И. Г. ЕООД, [ЕИК], чрез пълномощник, в писмен отговор, оспорва основателността на касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, като обосновано и правилно. Претендира присъждане на разноски.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, в рамките на правомощията си по чл. 218 АПК намери за установено следното:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е Уведомително писмо изх. № 02-220-2600/647 от 15.02.2019 г., издадено от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. за кампанията 2017 г.

След анализ на събраните в хода на административното и съдебно производство доказателства съдът е приел от фактическа страна, че „ М. И. Г. ЕООД е регистриран като земеделски производител в интегрираната система за административен контрол (ИСАК) с уникален регистрационен номер (УРН) 651766. За кампания 2017 г. е подал заявление за плащане до Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/, Разплащателна агенция, заведено с УИН 22/300617/87421 от 30.05.2017г. и Приложение за кандидатстване по мярка 11 от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2017 г., като е заявил като използвани от него 9 парцела в землището на с. Голям дол, област С. З. община Б. Д. и 8 парцела в землището на с. Партизанин, област С. З. община Б. Д. с обща заявена за подпомагане площ от 83,28 ха.

С оспореното Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 11 "Биологично земеделие" по ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2017 г. с изх. № 02-220-2600/647 от 15.02.2019 г. заместник-изпълнителният директор на ДФЗ е уведомил молителя, че оторизираната субсидия по Мярка 11 "Биологично земеделие" по ПРСР 2014-2017 е 0 лева. Конкретните мотиви за отказа за подпомагане са посочени в табличен вид, като поясненията към колоните на таблицата съставлява основанието, на което ДФЗ отказва изцяло финансово подпомагане при съответните констатирани несъответствия.

По делото е била назначена съдебно - техническа експертиза, с поставени задачи, свързани с изясняване на факти относно материалната законосъобразност на акта. Същата е била приета, но съдът не е взел предвид заключение по нея при постановяване на решението си.

Съдът е направил извод, че оспорваният административен акт е издаден от компетентния административен орган, в кръга на предоставената му от закона компетентност, в изискуемата от закона писмена форма. Приел е още, че актът не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, тъй като не съдържа фактическите и правни основания за издаването му, с което е нарушено императивно изискване на закона. Административният орган не е изложил въз основа на какви обстоятелства е приел, че са налице неспазени базови изисквания от Методиката. Не е посочил и конкретните изисквания, които не са спазени от кандидата. Съдът е приел, че евентуалните фактически основания не могат да се извлекат и от посочената в акта Методика, а извършеното в акта бланкетно посочване, че площите са недопустими за подпомагане "след извършени проверки на място и/или административни проверки, и спрямо условията за допустимост за участие по мярката, съгласно Наредба № 4 от 24.02.2015 г." не представлява изложение на фактически мотиви по смисъла на закона. В цитираната Наредба са регламентирани различни изисквания спрямо кандидатите за подпомагане по мярката, посочени са подпомаганите дейности, изброени са условия, при които плащанията се отказват или намаляват. В тази връзка административният орган е следвало да конкретизира кои условия за допустимост за участие по мярката не са спазени от кандидата.

Съдът е приел, че мотивите към акта не се съдържат в представената по делото административна преписка, тъй като в преписката липсват документи с такова съдържание. Посочването на фактическите обстоятелства, обуславящи издаването на административния акт, е абсолютно условие за законосъобразност на същия. Неизпълнението на това законово задължение е довело до немотивираност на оспореното уведомително писмо, поради което съдът е приел, че оспореният акт е немотивиран, а липсата на мотиви препятства упражняването на съдебен контрол и е основание за отмяна на оспорения акт, с оглед разпоредбата на чл. 146, т. 2 АПК, само на това основание.

При така изложените мотиви съдът е отменил оспорваното Уведомително писмо изх. № 02-220-2600/647 от 15.02.2019 г., издадено от зам.-изпълнителния директор на ДФЗ и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, като го е осъдил да заплати направените от оспорващия разноски по делото.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Изискването за мотивиране на акта по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК е насочено към стриктно посочване на фактическите основания, и съпоставянето им с правните основания, от които административният орган черпи правомощието си да го издаде. Посочването на фактическите и правни основания за издаването на акт от страна на органа са предпоставка, обуславяща възможността за упражняване на контрол върху същия, а и за възможността за организиране на адекватна защита спрямо него.

Обосновано и правилно съдът от първата инстанция е приел, че посочените данни от таблицата на стр. 4 от уведомителното писмо са относими към неспазване „ на базови и изисквания по управление “, но нито в поясненията към съответните колони, нито в приложени към преписката доказателства се посочват кои точно базови изисквания не са спазени от земеделския производител. Позоваването от страна на органа, издател на оспореното уведомително писмо, на утвърдената от министъра на земеделието, храните и горите методика само по себе си също не може да се приеме за надлежно мотивиране на административния акт, както от фактическа, така и от правна страна. В процесното уведомително писмо не се съдържат никакви фактически обстоятелства, които да сочат на неспазени базови изисквания, а от там и на основания за прилагане на цитираната Методика. Липсва и каквото и да е позоваване или препращане към друг документ, съставен в хода на административното производство, който да съдържа такива фактически установявания. Липсата на мотиви по същество на спора представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила и представлява самостоятелно основание за отмяната му по чл.146, т.2 АПК.

Неоснователно в касационната жалба се твърди, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото писмени доказателства. От изложеното от съда се установява, че в мотивите си той е изложил на първо място фактите по спора, които е възприел въз основа на приложените писмени доказателства. След това съдът е изложил и правните си изводи, след съпоставянето на установените факти с приложимото материално право. Решението е постановено при разпределена тежест на доказване в процеса съобразно доводите и възраженията на страните, на които е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища, като въпреки липсата на необходимост от използваните от АССГ доказателствени средства с оглед установената липса на мотиви - заключение на ВЛ, крайният извод на съдебния състав за незаконосъобразност на оспореното уведомително писмо кореспондира с другите събрани по делото доказателства и е формиран след тяхната правилна преценка.

Изложените от решаващият съд мотиви се споделят от настоящата инстанция и не следва да бъдат преповтаряни на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.

Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на първоинстанционния съд е съобразено с представените по делото доказателства, както и с приложимия материален закон, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, на касационния жалбоподател не се дължат разноски за касационното производство. На ответника по касационната жалба не следва да се присъдят разноски, поради липса на доказателства за сторени такива.

Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4064 от 16.06.2022 г., постановено по адм. дело № 4628/2021 г. от Административен съд София-град.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЕМАНОИЛ МИТЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Е. Д. п/ РУМЕН ЙОСИФОВ