Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: С. Б. Членове: Л. П. . при секретар И. К. и с участието на прокурора В. Н. изслуша докладваното от съдията Л. П. по административно дело № 9256 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационни жалби, подадени от Българска народна банка и Б. П. срещу решение № 3993 от 14.06.2022 г., постановено по адм. д. № 6627/2017 г. по описа на Административен съд - София-град.

К. Б. народна банка (БНБ), чрез пълномощника си адв. В. обжалва решението, в частта с която е осъдена да заплати на Б. П. обезщетение за имуществени вреди, в размер на 3831,44 лв. претърпени в периода от 25.07.2014 г. до 05.11.2014 г., представляващи законната лихва върху главница от 196 000 лева - размер на заплатения гарантиран депозит, в резултат на бездействие на БНБ за изпълнение на задължение, пряко произтичащо от правото на Европейския съюз, изразяващо се в невземане на решение за обявяване неналичност на депозитите в „Корпоративна търговска банка“ АД в срок от пет работни дни, съгласно приложимата с директен ефект разпоредба на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение в обжалваната му част, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска съдебното решение в оспорваната част да бъде отменено. В писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба подадена от Б. П.. Претендира разноски по представен списък. В съдебно заседание пред настоящата инстанция касаторът редовно призован се представлява от адвокат Войнова.

Подадена е и частна жалба от БНБ срещу определение № 6098 от 02.08.2022 г., постановено по адм. д. № 6627/2017 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отхвърлена молбата ѝ за допълване на решение № 3993 от 14.06.2022 г. по същото дело, в частта за разноските. Излагат се доводи за неправилност на съдебния акт и се иска неговата отмяна.

Б. П., чрез процесуалния си представител адв. С. обжалва решението в частта, с която е отхвърлен предявеният от нея иск против БНБ за разликата от присъдената сума до предявения размер от 8627,96 лв., както и за периодите от 30.06.2014 г. до 24.07.2014 г. и от 06.11.2014 г. до 04.12.2014 г. Развива съображения за неправилност на съдебното решение в оспорената му част, поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. За неправилен сочи извода на съда относно началната дата на бездействието на БНБ. Развива съображения, че първоинстанционният съд неправилно е намалил вземането за законната лихва с договорната такава. Иска отмяна на решението в оспорваната част и постановяване на решение по съществото на спора, с което исковата претенция бъде уважена в размера посочен в съдебната експертиза за периода от 30.06.2014 г. до 06.12.2014 г., с оглед развитите доводи за началния период на забавата. При условията на евентуалност се иска обезщетението да бъде определено в размера на законовата лихва за забава, посочен в съдебната експертиза, за периода от 25.07.2014 г. до 05.11.2014 г. Палавеева не взема становище по касационната и частна жалби на БНБ.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните и частна жалби и предлага обжалваното решение и определение да бъдат оставени в сила.

Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания и след осъществяване на вменената му от закона служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени от надлежни страни, за които съдебният акт, в обжалваните му части, е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.

Разгледани по същество жалбата на БНБ е неоснователна, а на Б. П. - частично основателна.

Производството пред Административен съд - София-град се е развило по предявения от Б. П. срещу БНБ иск за сумата от 8 627,96 лв., представляваща законната лихва за забава за периода от 30.06.2014 г. до 04.12.2014 г. върху главница от 196 000 лв. - размера на изплатения гарантиран депозит. Вредите се основават на извършено от БНБ нарушение на правото на Европейския съюз (ЕС), изразяващо се в невземане на решение за обявяване неналичност на депозитите в „Корпоративна търговска банка" АД (КТБ АД), в императивния срок от пет работни дни, съгласно приложимата с директен ефект разпоредба на чл. 1, §3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити.

С обжалваното решение Административен съд - София-град приел за основателен искът, но в размер за сумата от 3831,44 лв., за претърпени вреди в периода 25.07.2014 г. до 05.11.2014 г. в който размер го уважил, като го е отхвърлил в останалата му част над уважения размер до пълния предявен размер от 8627,96 лв. и за периодите от 30.06.2014 г. до 24.07.2014 г. и от 06.11.2014 г. до 04.12.2014 г.. За да постанови този резултат съдът приел, че са налице законовите предпоставки на чл. 2в, ал. 1, т. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) – извършено от БНБ съществено нарушение на правото на Европейския съюз, реално претърпени вреди в периода 25.07.2014 г. до 05.11.2014 г. и причинно–следствена връзка между вредите и установеното нарушение. По делото е приета и неоспорена от страните съдебно-икономическа експертиза.

Решението е валидно, допустимо и частично неправилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е доказано наличието на отменен, като незаконосъобразен акт, да е установено незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или негови длъжностни лица при изпълнение на административната им дейност, и реално причинена вреда, произтичаща в пряка причинна връзка с акта, действието или бездействието. Отсъствието на която и да е от кумулативно изискуемите предпоставки води до отхвърляне на иска, като неоснователен.

Видно от решението на УС на БНБ от 20 юни 2014 г. директорите на КТБ АД уведомили БНБ, че към същата дата е преустановено разплащането и всички банкови операции. Направено е искане банката да бъде поставена под специален надзор. С последващо писмо от същата дата, КТБ АД уведомила БНБ, че е преустановила разплащанията и всички банкови операции. Във връзка с депозираното искане незабавно с Решение № 73/20.06.2014 г. на УС на БНБ, на основание чл. 115, ал. 1, т. 2 и 3, чл. 116, ал. 1, ал. 2, т. 2, 3, 6 и 7, във връзка с чл. 103, ал. 2, т. 24 от Закона за кредитните институции, КТБ АД била поставена под специален надзор, поради опасност от неплатежоспособност, за срок от три месеца. Със същото решение са назначени квестори, спряно е изпълнението на всички задължения на КТБ АД, ограничена е дейността й, членовете на управителния и надзорния ѝ съвет са отстранени от длъжност, и акционерите, притежаващи повече от 10 на сто от акциите, са лишени от право на глас.

С Решение № 138/06.11.2014 г. на основание чл. 36, ал. 2, т. 2, чл. 103, ал. 1, т. 1, чл. 103, ал. 2, т. 25 и чл. 151, ал. 1, пр. 1 от ЗКИ и чл. 16, т. 15 от ЗБНБ, БНБ отнела лиценза на КТБ АД издаден с Решение на УС на БНБ № 24/21.01.1994 г. Съгласно т. 2 и т. 3 от това решение, на основание чл. 9, ал. 1 и ал. 6 от Закона за банковата несъстоятелност, следвало да бъдат предприети действия за подаване на искане до компетентния съд за откриване на производство по несъстоятелност, както и да бъде уведомен ФГВБ.

С Решение № 61/18.11.2014 г. УС на ФГВБ определил девет обслужващи банки за изплащане на гарантираните влогове, както и изплащането да започне на 04.12.2014 г. С Решение № 1443/3.07.2015 г. по т. д. № 2216/2015 г., Софийският апелативен съд е отменил Решение № 664/22.04.2015 г. на СГС в частта, относно началната дата на неплатежоспособността, като е определил за начална дата 20.06.2014 г. Обосновал е решението си със съображенията, че състоянието на неадекватност на собствения капитал на КТБ АД не е настъпило към момента на отразяване на коригираните стойности в изготвените от квесторите отчети към 30.09.2014 г., а е било факт преди този момент.

Установено е от доказателствата по делото и не е спорно, че ищцата е имала срочен и безсрочен депозит в лева, открити съответно на 15.08.2012 г. и 20.11.2012 г., като към 30.06.2014 г. депозитите на ищцата са възлизали на обща сума от 231 546,63 лв. С решение № 73 от 20.06.2014 г. УС на БНБ поставя КТБ АД под специален надзор за срок от три месеца; на 06.11.2014 г. БНБ отнема лиценза на КТБ АД; на 04.12.2014 г. Фондът за гарантиране на влоговете в банките започва изплащане на гарантираните влогове и гарантираният размер от влога на ищцата е изплатен.

Административният съд е съобразил разпоредбите на Директива 94/19/ЕО и приложимите ѝ норми, тълкувани в решение по дело С-571/2016, като е приел, че Директива 94/19/ЕО, изменена с Директива 2009/14/ЕО, на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за гарантиране на депозити по отношение на гарантирания размер и срока на изплащане, е транспонирана в българското законодателство чрез Закона за гарантиране на влоговете в банките и Закона за кредитните институции. Измененията въведени с Директива 2009/14/ЕО са транспонирани своевременно през 2009 г. с измененията на посочените два закона – ДВ, бр.44/2009 г., в сила от 12.06.2009 г. С измененията на ЗГВБ от 2010 г. – ДВ, бр.101/2010 г., в сила от 31.12.2010 г., е въведен новият гарантиран размер от 100 000 евро на депозитите, съгласно измененията на чл.7 от Директива 94/19/ЕО. „Неналичен депозит“ по смисъла на чл.1, §3 от Директивата е депозит, който е дължим и платим, но не е бил платен от кредитна институция, съгласно правните и договорни условия, приложими към него, когато: i) съответните компетентни органи са установили, че по тяхно виждане съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозита и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи. Съгласно чл. 36, ал. 2 ЗКИ в редакцията до изменението с ДВ, бр. 62/14.08.2015 г., неплатежоспособност е налице при две хипотези:

-когато банката не изпълнява повече от 7 работни дни свое изискуемо парично задължение, ако това е пряко свързано с финансовото състояние на банката и по преценка на БНБ не може да се очаква изплащане на изискуемите парични задължения в приемлив период от време;

-когато собственият капитал на банката е отрицателна величина.

Изискуемият от чл.1, § 3, подточка i), ал.2 от Директива 94/19/ЕО срок от 5 работни дни, в който компетентните органи следва да извършат преценката на финансовото състояние и способността на банката да изплаща гарантираните депозити е въведен в чл. 36, ал. 3 ЗКИ - като изискване, в срок от 5 работни дни от установяването на неплатежоспособността на банка БНБ да отнеме лиценза. Срокът по чл.10, §1 от Директива 94/19/ЕО, в който схемите за гарантиране на депозити следва да бъдат в състояние да изплащат надлежно доказаните претенции на вложителите, по отношение на неналичните депозити – 20 работни дни от датата, на която компетентните органи извършват установяването по чл.1, §3, подточка i) от Директива 94/19/ЕО, е въведен в чл. 23, ал. 5 от ЗГВБ /в редакцията до изменението с ДВ, бр.62/14.08.2015 г./ и тече от датата на решението на БНБ за отнемане на лиценза за банкова дейност на търговска банка.

При така възприетата уредба в ЗГВБ и ЗКИ – сроковете по чл.1, §3, буква i) и чл.10, §1 от Директива 94/19/ЕО да текат от момента, в който БНБ вземе решение за отнемане лиценза на кредитна институция поради неплатежоспособност, не е допустима схема за гарантиране на депозитите, които са станали неналични, тъй като Директивата изисква схемите за гарантиране на депозити да бъдат в състояние да изплащат доказаните претенции на вложителите, по отношение на неналични депозити, независимо дали са налице условията по националното законодателство за отнемане на лиценза на кредитна институция. От релевантната част на решението по дело С-571/16 на СЕС са т.49, т.50 и т.51 и от текста на чл.1, точка 3, подточка i), първа алинея от Директива 94/19 изрично следва, че необходимо и достатъчно условие, за да се установи неналичността на депозит, който е дължим и платим, е по виждане на компетентния орган дадена кредитна институция да изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозита и да не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи. Освен това член 1, точка 3, подточка i), втора алинея уточнява, че посочените компетентни органи трябва да установят това „колкото е възможно по-скоро“ и „не по-късно от пет работни дни след като са се уверили за пръв път, че съответната кредитна институция не е изплатила депозити, които са дължими и изискуеми“.

Неоснователно е оплакването в касационната жалба на БНБ, че БНБ не се явява компетентен орган по смисъла на Директивата и не може да отговаря за вреди от неспазване на срока за изплащане на гарантираните влогови. Пред административния съд е предявен иск за вреди срещу държавата от нарушение на правото на ЕС, които се разглеждат по процесуалния ред на глава единадесета на АПК, а не пряк иск за изпълнение срещу БНБ по задължение в конкретно правоотношение. Основанията за това се откриват в решението по посоченото дело С-571/16 на СЕС, както и в разпоредбите и съображенията за приемане на Директива 94/19/ЕО, целта на приемане на която е защита на депозитите и техните титуляри, а крайна цел е защита на банковата система на ЕС. Мотиви се извеждат от следното: " като имат предвид, че при премахване на ограниченията върху дейността на кредитните институции трябва да се вземе предвид положението, което може да възникне, ако депозити в кредитна институция, която има клонове в други държави-членки, станат неналични; като имат предвид, че е наложително да се осигури хармонизирано минимално ниво на защита на депозитите, където и да се намират депозитите в Общността; като имат предвид, че такава защита на депозитите е също толкова съществена, както и разумните правила за изграждането на единния банков пазар; като имат предвид, че в случай на закриване на неплатежоспособна кредитна институция, вложителите във всички клонове, намиращи се в държава-членка, различна от тази, в която се намира главното управление на кредитната институция, трябва да бъдат защитени от същата схема за гарантиране като другите вложители в институцията..."

Що се отнася до наведените аргументи във връзка с решението по дело С-501/18 на СЕС, съдът намира текстовете, цитирани от касатора БНБ за извадени от контекста и в никакъв случай противоречащи на обоснованата от АССГ отговорност за вреди в настоящия случай.

За извършеното нарушение на правото на ЕС БНБ дължи обезщетение само за периода на забава - от момента, в който реално ищцата е трябвало да има достъп до депозита си до момента, в който нарушението е преустановено, а именно за периода от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г. Само за този период е налице и причинно-следствена връзка между извършеното от БНБ нарушение и претърпените вреди. По отношение на началната дата на периода следва да се посочи, че срокът от 5 работни дни по чл. 1, т. 3, подт. i) от Директива 94/19, в който БНБ е била длъжна да издаде изричен акт за установяване неналичността на депозитите, смятано от 20.06.2014 г. (датата на поставянето на КТБ АД под надзор) изтича на 27.06.2014 г. След този момент действително БНБ е в нарушение на правото на ЕС. Постановяването на акт, с който се установява неналичността на депозитите не е достатъчно условие за започване на тяхното изплащане. С акта, с който се установява неналичността на депозитите само се стартира схемата за изплащане на гарантираните депозити и считано от датата на постановяване на този акт, започва да тече срокът за изплащане. По арг. чл. 23, ал. 5 ЗГВБ, в случай, че БНБ беше взела решението по чл. 1, пар. 3, подт. i) в петдневния срок - т. е. най-късно на 27.06.2014 г., то спрямо срока от 20 работни дни за изплащане на депозитите, смятано от 30.06.2014 г., най-рано ищцата е можела да получи достъп до депозита си на 25.07.2014 г. От 26.07.2014 г. реално ищцата е започнала да търпи вреди вследствие нарушението/забавата на БНБ. Решението за обявяване неналичността на депозитите е взето на 06.11.2014 г., когато е отнет лиценза на КТБ АД и е стартирана процедурата по компенсиране по чл. 10 от Директива 94/19/ЕО. От тази дата включително БНБ вече не осъществява незаконосъобразно бездействие, поради което за този период до датата на изплащане на депозита липсва основание за обезщетение. Поради това периодът, за който се дължи обезщетение е 26.07.2014 г. – 05.11 2014 г. и той трябва да бъде коригиран без да се отменя съдебното решение в тази част.

Неоснователни са доводите на касатора за липса на претърпени вреди. Всяко неизпълнение на парично задължение е забавено изпълнение и може да породи претенция за заплащане на вреди, резултат от тази забава. В случая за държавата е възникнало парично задължение, което не е изпълнено в срока, предвиден от Директивата. При неизпълнение на парично задължение, кредиторът винаги има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата – чл. 86 от ЗЗД. Законната лихва се дължи на кредитора, без да се изисква от него да доказва, че действително е претърпял вреда в размер на тази лихва. Това принципно законово положение не се влияе от обстоятелството, че по вземането към КТБ АД е начислявана договорна лихва и част от нея е изплатена от Фонда за гарантиране на влоговете. Първоинстанционният съд неправилно е приспаднал от претендираната обезщетителна лихва платената за исковия период договорна такава и неправилно е определил периода на забава, за който е дължимо обезщетение. Както беше изложено по-горе периодът, за който се дължи обезщетение на ищцата във връзка с незаконосъобразното бездействие на БНБ е от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г., а реално претърпяната от Палавеева вреда представлява законната лихва върху гарантираните суми на депозитите, която изчислена чрез калкулатора на НАП се равнява на 5624,38 лв. Реално претърпяната от Палавеева вреда по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ е в размер на 5624,38 лв. Над този размер и извън периода 26.07.2014 г. - 05.11.2014 г. претенцията е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Законната лихва се дължи на кредитора, без да се изисква от него да доказва, че действително е претърпял вреда в размер на тази лихва. Това принципно законово положение не се влияе от обстоятелството, че по вземането към КТБ АД е начислявана договорна лихва и тя е изплатена от Фонда за гарантиране на влоговете. Действително, за период, съвпадащ с исковия, по влога на кредитора от КТБ АД са начислявани договорни лихви, съгласно действащия тогава текст на чл. 4, ал. 2 от Закона за гарантиране на влоговете в банките /отм./. По естеството си договорните лихви представляват възнаградителни лихви, дължими от банката, затова че определена парична сума ѝ е предоставена за определен период. Лихвите имат характер на граждански плод на капитала. Договорната лихва е начислена върху вземането на ищцата към КТБ АД, а законната се начислява върху вземането за обезщетение към държавата. Първата има възнаградителен, а втората – санкционен характер, поради което е и по-висока. Предвид гореизложеното съдът неправилно е приспаднал от определеното обезщетение договорната лихва. Ето защо решението на административния съд следва да се отмени в частта, с която е отхвърлена претенцията на ищцата за сумата от 3831, 44 лв. до 5624,38 лв.

Върховният административен съд, състав на Трето отделение намира частната жалба на БНБ за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна. Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, които се споделят от настоящата инстанция. Неоснователни са доводите на касатора БНБ за дължимост на разноски за производството. Разпоредбата на чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ (в редакцията съгласно изм. и доп., публ. ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г.) е неприложима в конкретния случай, доколкото съгласно § 6, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗОДОВ, този закон се прилага за предявени искови молби, подадени след влизането му в сила, а исковата молба е подадена преди това – на 19.06.2019 г. Приложимата правна уредба - чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ (в относимата редакция) не предвижда ищецът да дължи на ответника заплащане на разноски и възнаграждение за процесуално представителство, поради което правилно съдът е приел, че не е налице основание на БНБ да бъдат присъдени такива. По тези съображения обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора пред настоящия съд, на касационния жалбоподател БНБ разноски не се дължат.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 3993 от 14.06.2022 г., постановено по адм. д. № 6627/2017 г. по описа на Административен съд - София-град, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът на Б. П., за обезщетение за претърпени имуществени вреди за сумата над 3831, 44 лв. до размера от 5624,38 лв. за периода 26.07.2014 г. - 05.11.2014 г. представляваща законната лихва върху главница от 196 000 лева - размер на заплатения гарантиран депозит, като вредите са в резултат на извършено нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващо се в невземане на решение за обявяване неналичност на депозитите в „Корпоративна търговска банка“ АД /н/ в императивния срок от пет работни дни, съгласно приложимата с директен ефект разпоредба на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Българска народна банка да заплати на Б. П., [ЕГН] обезщетение за претърпени имуществени вреди за сумата над 3831, 44 лв. до размера от 5624,38 лв. за периода 26.07.2014 г. - 05.11.2014 г., представляваща законната лихва върху главница от 196 000 лева - размер на заплатения гарантиран депозит, като вредите са в резултат на извършено нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващо се в невземане на решение за обявяване неналичност на депозитите в Корпоративна търговска банка АД /н/ в императивния срок от пет работни дни, съгласно приложимата с директен ефект разпоредба на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране па депозити.

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 6098 от 02.08.2022 г., постановено по адм. д. № 6627/2017 г. по описа на Административен съд – София-град.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СВЕТЛАНА БОРИСОВА

секретар:

Членове:

/п/ Л. П. п/ ЮЛИЯН КИРОВ

Особено мнение на съдия Светлана БорисоваОсобено мнение на съдия С. Б. по адм. д.№ 9256/2022г на ВАС

Не съм съгласна с мнението на мнозинството, че от обезщетението не следва да бъде приспадната начислената за исковия период по влоговете на ищцата договорна лихва.

В случая за държавата е възникнало парично задължение, което не е изпълнено в срока, предвиден от Директивата. При неизпълнение на парично задължение, кредиторът винаги има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата – чл. 86 ЗЗД. Законната лихва се дължи на кредитора, без да се изисква от него да доказва, че действително е претърпял вреда в размер на законната лихва. Това принципно законово положение не се влияе от обстоятелството, че по вземането към КТБ е начислявана договорна лихва и част от нея е изплатена от Фонда за гарантиране на влоговете.

В същото време обаче, във връзка с размера на иска, не може да се пренебрегне фактът, че за период, съвпадащ с исковия, по влога на кредитора от КТБ са начислявани договорни лихви, съгласно действащия тогава текст на чл. 4, ал.2 от Закона за гарантиране на влоговете в банките /отм./. По естеството си договорните лихви представляват възнаградителни лихви, дължими от банката, затова че определена парична сума е предоставена за определен период. Лихвите имат характер на граждански плод на капитала. С изплащането на договорните лихви по вземането към КТБ, част от вредата на кредитора, в размер на законната лихва върху главницата, за процесния период, би била възмездена.

СЪДИЯ:

/Св.Борисова/