Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на седми декември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: С. Б. Членове: Л. П. . при секретар С. М. и с участието на прокурора Г. Г. изслуша докладваното от председателя С. Б. по административно дело № 9264/2022 г. Производството е по реда на чл. 176, ал. 1 АПК.

Образувано е по молба на Н. В., представляван от адвокат Л. С., за допълване на решение № 5500 от 26.05.2023 г. на Върховния административен съд, трето отделение по настоящото дело.

С молбата се иска съдът да допълни решението си, поради това че не се е произнесъл по предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконосъобразни действия на органите на ТД на НАП. В молбата се изразява становище, че съдът е следвало да се произнесе по обективно съединените искове, имащи различни правни основания. Излага се довод, че касационната инстанция не се е произнесла по пълния обем на касационното оспорване на първоинстанционното решение в произнасянето му по останалите обективно съединени искове.

Касационният жалбоподател и ответник по молбата - НАП, чрез юрисконсулт Евтимов, оспорва направеното искане и счита, че по делото е предявен само един иск и по него има произнасяне.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че направеното искане е недопустимо и неправилно и не следва да бъде уважавано. Същото е следвало да се направи пред първоинстанционния съд.

Върховният административен съд, трето отделение, намира молбата по чл. 176 АПК за процесуално допустима, а по същество я намира за неоснователна поради следното:

С решение № 5093/26.07.2022 г., постановено по адм. дело № 3143/2022 г. по описа на Административен съд – София-град първоинстанционният съд е осъдил НАП да заплати на Н. В. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 12 420 лв. за периода 30.12.2009 г. до 05.04.2017 г. в резултат на отменен ревизионен акт № 1001709 от 30 .11.2010 г. на ТД на НАП Пловдив, ведно със законната лихва от 05.04.2022 г. до окончателното изплащане, като за разликата до 50 000 лв. искът е отхвърлен. В мотивите на решението съдът е коментирал наложените в хода на данъчната ревизия обезпечителни мерки и извършваните проверки от органите на НАП и е извършил преценка на тяхната законосъобразност.

С решението на ВАС, трето отделение, чието допълване се иска, е обезсилено решение № 5093/26.07.2022 г., постановено по адм. дело № 3143/2022 г. по описа на Административен съд – София-град в осъдителната му част и в тази част е прекратено производството по делото. В отхвърлителната му част, решението на АССГ е оставено в сила.

Съгласно чл. 176 АПК, когато не се е произнесъл по цялото оспорване, съдът по свой почин или по искане на страна по делото, предявено в едномесечен срок, постановява допълнително решение. Касационният съд постановява допълнително решение, когато не се е произнесъл по цялото оспорване, направено с касационната жалба.

С подадената искова молба от Н. В. срещу НАП по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е предявен един иск за сумата от 50 000 лв. Като основание в исковата молба е посочен незаконосъобразен ревизионен акт, за който се твърди, че е отменен от съда, както и незаконосъобразни действия на органите на НАП.

За да се приеме, че са налице обективно съединени искове, всеки един иск трябва да бъде индивидуализиран с отделно основание, искане и цена на иска. В случая се претендира заплащане на сумата от 50 000 лв. и само този иск е бил предмет на разглеждане от първоинстанционния съд. Ако ищецът счита, че е предявил два обективно съединени иска, следваше да иска допълване на решението на административния съд в частта на неразгледания и непроизнесен иск. От решението на АССГ е видно, че предмет на делото е бил един иск за сумата от 50 000 лв. като обезщетение за неимуществени вреди, причинени от отменен като незаконосъобразен ревизионен акт. В хода на съдебното производство АССГ е преценявал действията на органите на НАП, предприети в хода на изготвяне на ревизионния акт, поради това че евентуалната им незаконосъобразност може да се отрази на степента и размера на евентуално причинени вреди. Но тези действия не могат да бъдат основание за самостоятелен иск, съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 5 АПК. Според посочената норма, не са индивидуални административни актове волеизявленията, действията и бездействията, когато са част от производствата по издаване или изпълнение на индивидуални или общи административни актове или са част от производствата по издаване на нормативни актове.

С оглед на това, тричленният състав на ВАС, трето отделение счита, че се е произнесъл по целия петитум на подадената касационна жалба. Налице е формулирана и изразена воля на съда по целия спорен предмет, който е бил на разглеждане и пред първа инстанция.

Водим от горното и на основание чл. 176, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Н. В., представляван от адвокат Л. С., за допълване на решение № 5500 от 26.05.2023 г. по адм. д. № 9264/2022 г. на Върховния административен съд, трето отделение.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СВЕТЛАНА БОРИСОВА

секретар:

Членове:

/п/ Л. П. п/ ЮЛИЯН КИРОВ