5определение на ВКС на РБ, ГК, първо отделение по ч. гр. д.№ 3408 от 2022 г.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50129

гр.София, 03.10.2022 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и първи септември две хиляди двадесет и втора година в състав:ПРЕДСЕДАТЕЛ: ББРАНИСЛАВА ПАВЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Т. Г. ч. гр. д. № 3408 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от И. М. Т.- Г. срещу определение № 127 от 14.03.2022 г. по ч. гр. д.№ 274 от 2021 г. на Сливенския окръжен съд, втори въззивен граждански състав, с което на основание чл.248 ГПК е изменено постановеното по това дело определение № 157 от 22.06.2021 г. в частта за разноските, чрез намаляване на присъдената в полза на И. А. С. сума за разноски за изготвяне на отговор на частна жалба от 300 лв. на 200 лв.

В частната жалба се твърди, че това определение е неправилно и като такова следва да бъде отменено. Жалбоподателката И. Т.- Г. твърди, че въобще не дължи заплащане на И. С. на направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на частната жалба, евентуално - че дължи сума, много по-малка от присъдените 200 лв.

Ответницата по частната жалба И. А. С. не взема становище по нея.

Върховният касационен съд, ГК, състав на първо отделение по подадената частна жалба приема следното: Частната жалба е допустима - подадена е от легитимирано лице, в срока по чл.275, ал.1 ГПК и срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване пред ВКС на основание чл.248, ал.3 ГПК.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна поради следното: Ч.гр. д.№ 274 оТ 2021 г. на Сливенския окръжен съд е било образувано по подадена от И. М. Т.-Г. частна жалба срещу определение № 260015 от 02.02.2021 г. по гр. д.№ 777 от 2019 г. на РС - Елхово. На 22.02.2021 г. против тази жалба е бил подаден отговор от насрещната страна И. А. С., с искане частната жалба да бъде оставена без уважение и на С. да бъдат присъдени разноски по делото в размер на заплатеното адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговора /отговорът се намира на листове 10 и 11 от ч. гр. д.№ 116 от 2021 г./. Към отговора е представен договор за правна защита и съдействие от 18.03.2021 г., сключен между И. С. и адв.В. Б. с предмет: изготвяне на отговор на частната жалба срещу възнаграждение в размер на 300 лв. /договорът се намира на лист 12 от ч. гр. д.№ 116 от 2021 г./ В договора изрично е записано, че той служи като разписка за изплащане на уговореното адвокатско възнаграждение.

С определение № 157 от 22.06.2021 г. по ч. гр. д.№ 274 от 2021 г. Сливенският окръжен съд е оставил без уважение подадената от И. Т.- Г. частна жалба срещу определението на РС - Елхово от 02.02.2021 г. и е осъдил И. Т.- Г. да заплати на И. С. разноски в размер на 300 лв.

С обжалваното определение № 127 от 14.03.2022 г., по молба на И. Т.- Г. и на основание чл.248 ГПК съдът е изменил определение № 157 от 22.06.2021 г. в частта за разноските, като е намалил присъдените в полза на И. С. разноски от 300 лв. на 200 лв.

Предвид така установената фактическа обстановка настоящият състав на ВКС счита, че обжалваното определение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на ч. гр. д.№ 274 от 2021 г. /оставяне без уважение частната жалба на И. Т.- Г./ и на основание чл.78, ал.3 ГПК частната жалбоподателка И. Т.- Г. дължи на ответницата по частната жалба И. С. направените от нея разноски за адвокат по делото - адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на частната жалба. Ответницата И. С. е направила искане за присъждане на такива разноски своевременно /още с отговора на частната жалба/ и е представила валидно доказателство за уговаряне и за заплащане на тези разноски в размер на 300 лв.- договора за правна защита и съдействие от 18.03.2021 г.

Неоснователно е твърдението на И. Т.- Г., че въобще не дължи разноски за адвокатско възнаграждение за изготвянето на отговор на частната жалба, тъй като в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не бил предвиден минимален размер на адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на частна жалба и то защото подаването на отговор на частна жалба представлявало формален, общ и неангажиращ акт, който не изисквал задълбочени юридически познания и тълкувания. Действително, Наредбата не предвижда минимален размер на възнаграждение за такава адвокатска услуга, като чл.11 от нея, на който се е позовал съдът, касае минималното възнаграждение за изготвяне на частна жалба. Липсата на определен в Наредбата минимален размер на адвокатското възнаграждение за изготвяне на отговор на частна жалба обаче не означава, че разноски за такова адвокатско възнаграждение не се дължат. Напротив, съгласно общите правила на чл.78, ал.3 ГПК тези разноски се дължи от загубилата гражданското дело страна, като при направено от тази страна възражение за прекомерност, в компетентността на съда е да определи неговия размер. В конкретния случай, след като е преценил действителната фактическа и правна сложност на делото, правилно съдът е определил размера на дължимото адвокатско възнаграждение за изготвения отговор на частната жалба, съразмерно на посоченото в чл.11 от Наредбата минимално адвокатско възнаграждение за изготвяне на частна жалба. Съответно - правилно направеното от жалбоподателката възражение за прекомерност е било уважено само частично: чрез намаляване на присъдените с основното определение разноски от 300 лв. на 200 лв.

Неоснователно е твърдението на И. Т.- Г., че не дължи такива разноски, тъй като не е била страна по гр. д.№ 777 от 2019 г. /предвид незаконосъобразното й неконституиране като страна по това дело, което тя е обжалвала/. Присъдените разноски от 200 лв. са направени не за защита на И. С. по гр. д.№ 777 от 2019 г. на РС - Елхово, а за защитата й по ч. гр. д.№ 274 от 2021 г. на Сливенския окръжен съд, по което И. Т.- Г. е страна - частен жалбоподател, по чиято жалба е било образувано ч. гр. д.№ 274 от 2021 г.

Неоснователно е и твърдението на И. Т.- Г., че не дължи горепосоченото възнаграждение, тъй като представеният от И. С. договор за правна защита и съдействие от 18.03.2021 г. бил нищожен, защото нямал номер. Съгласно чл.25, ал.1 от Закона за адвокатурата, адвокатското пълномощно, съответно договора за правна защита и съдействие следва да е в писмена форма. Никой закон /ГПК, Закона за адвокатурата или друг закон/ обаче не предвижда посочването на номер на договора като елемент от задължително съдържание и форма за действителност на този договор. Няма и изискване този договор да притежава атрибутите на първичен счетоводен документ по чл.6, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството. Поради това липсата на номер на договора за правна защита и съдействие не води до нищожност на този договор. Съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д.№ 6 от 2012 г. на ОСТГК на ВКС, за да се приеме, че договорът за правна защита и съдействие представлява разписка за плащане на уговореното в него адвокатско възнаграждение, е необходимо този договор да е сключен в писмена форма и в него изрично да е записано, че уговореното адвокатско възнаграждение е било заплатено - в брой или по банков път, като в последния случай следва да бъдат представени и писмени доказателства за превеждане на сумата по банков път.

Неоснователно е и твърдението на И. Т.-Г., че не дължи горепосоченото възнаграждение, тъй като договорът за правна защита и съдействие от 18.03.2021 г. бил нищожен, защото в него не бил посочен номера на адв.В. Б., както изисквал чл.148, ал.2 от Закона за адвокатурата и поради това не можело да бъде установено дали този договор е бил сключен с адвокат. Действително, в чл.148, ал.2 от ЗЗД е посочено, че в договора с клиента си адвокатът следва да впише личния си номер от единния адвокатски регистър. Това изискване обаче не е свързано с формата за действителност на този договор /писмена съгласно чл.25, ал.1 ЗЗД/, а касае съдържанието на договора и то неговото несъществено съдържание. Както бе посочено и по-горе, за да е действителен такъв договор, достатъчно е той да е сключен в писмена форма и от съдържанието му да е ясно кои са страните и предмета му. В конкретния случай, договорът от 18.03.2021 г. е сключен в писмена форма и неговото съдържание позволява точната индивидуализация на предмета и на страните по договора, включително и на адвоката - страна по този договор: посочено е името на адвоката /В. Б./, от коя адвокатска колегия е /АК - Б./ и адреса й. А и от публично достъпния списък на адвокатите, вписани в единния регистър на адвокатите при Висшия адвокатски съвет, е видно, че адв. В. И. Б. е била вписана за адвокат към Адвокатската колегия- [населено място] на 01.12.2008 г., въз основа на решение на АС № 13 от 27.11.2008 г., с личен номер № [ЕГН] и от 01.12.2008 г. до настоящия момент е действащ адвокат.

Воден от горното, Върховният касационен съд на РБ, състав на първо отделение на Гражданска колегия

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 127 от 14.03.2022 г. по ч. гр. д.№ 274 от 2021 г. на Сливенския окръжен съд, втори въззивен граждански състав.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.