О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50241

[населено място], 30.09.2022 г.

Върховният касационен съд на Република България Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Цолова т. д.№1914/22г.,за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.307 ал.1 ГПК.

Образувано е по подадена от „Г. – Х“ ЕООД, чрез адв. И. М., молба вх.№289817/06.06.2022г. за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК на влязлото в сила решение №1634/02.07.2019г. по гр. д.№2237/18г. по описа на Софийски апелативен съд, с което, след отмяна на първоинстанционното решение, молителят е осъден да заплати на С. Р. И. – Г. на основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.265 ал.1 пр.2 ЗЗД сумата 6015 лв., представляваща обезщетение за неточно изпълнение по договор за строителство от 1997г. /без дата/, ведно със законната лихва върху сумата до окончателното изплащане.

За да обоснове искането си за отмяна по посочения ред молителят се позовава на открити на 16.01.2020г. ново обстоятелство и на 23-ти и 24.01.2020г. нови писмени доказателства, които не са могли да му бъдат известни и са от значение за изхода на спора. За да обоснове допустимостта на молбата си, от гледна точка на спазването на срока по чл.305 ал.1 т.1 ГПК, молителят твърди, че към посочените дати производството все още е било висящо, но с оглед приключването му пред въззивната инстанция и теклата процедура по обжалване пред касационната инстанция /касационната му жалба е била върната от САС по мотиви за необжалваемост на решението му, разпореждането за връщане е било обжалвано с частна жалба, а образуваното по нея частно производство е било спряно от ВКС до постановяването на тълкувателно решение по тълк. д.№3/2019г. на ОСЖГТК на ВКС/ молителят не е...