О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50346

гр. София, 30.09.2022 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа, докладваното от съдия М. Х. ч. гр. дело №3155 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано по частна жалба, подадена от „ИЛИЕВ СТРОЙ 80“ ЕООД, чрез адвокат П. П., срещу определение №258/05.04.2022г. по г. д.№2396/2019г. на Върховния касационен съд.

Жалбоподателят твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че срещу жалбоподателя е предявен иск с правно основание чл.55 от ЗЗД, с който се претендира връщане на даденото по прекратен договор №1285/14.03.2014г. в размер на 14 400лв. Твърди, че приетото в обжалваното определение за прага за достъп до касационно обжалване противоречи на разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 от ГПК, която е влязла в законна сила към настоящия момент. В същата изрично е определен прагът за касационно обжалване, като е постановено, че по гражданските дела той е в размер на 5 000лв. Претендира отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответникът по жалбата Т. К. Й. с писмен отговор, чрез адвокат Р. И., оспорва същата като неоснователна. Твърди, че атакуваното определение е правилно и е съобразено със задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР №3/23.02.2022г. по т. д.№3/2019г. на ОСГТК на ВКС. Сочи още, че договорът е сключен с търговец, във връзка с упражняваната от него дейност и има за предмет извършване на строително-монтажни дейности, поради което същият представлява субективна търговска сделка, но е сключен с физическо лице за задоволяване на личните му потребности. В тази връзка следва да бъде зачетено разрешението дадено в ТР №3/2019г. на ОСГТК на ВКС, според което значение за определяне на прага за достъп до касационно обжалване е датата на постановяване на въззивното решение. В конкретния случай то е постановено на 14.02.2019г., т. е. преди изменение на разпоредбата на чл.113 от ГПК, поради което и същото не подлежи на обжалване. По същество моли съда да отхвърли жалбата.

Съставът на Върховен касационен съд намира, че частната жалба е допустима, подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе, съставът на Върховния касационен съд взе предвид следното:

С обжалваното определение е оставена без разглеждане като недопустима касационна жалба на „ИЛИЕВ СТРОЙ 80“ ЕООД, чрез адвокат П. П., срещу въззивното решение №56/14.02.2019г. по г. д.№521/2018г. на Великотърновски окръжен съд, с което е потвърдено решение №343/24.04.2018г. по г. д.№3331/2017г. на Великотърновски районен съд. С последното касаторът е осъден да заплати на Т. К. Й. сумата от 14 400лв., получена на отпаднало основание по развален договор от 14.03.2017г. за строително монтажни услуги. Съставът е приел, че съгласно разясненията дадени в ТР от 23.02.2022г. по т. д.№3/2019г. на ОСГТК на ВКС, дело с предмет правоотношение, възникнало от договор по чл.258 от ЗЗД за изпълнение на строителни работи, сключен между физическо лице и търговец във връзка с упражняваното от него занятие, е търговско. Приел е, че доколкото решението е постановено на 14.02.2019г., преди изменението на разпоредбата на чл.113 от ГПК с ДВ, бр.100/20.12.2019г., прагът за достъп до касационно обжалване е този по чл.280, ал.3, т.1 от ГПК, а именно 20 000лв., поради което спорът е изключен от касационен контрол.

Определението е правилно.

Съобразно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000лв. по граждански дела, и до 20 000лв. по търговски спорове, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост.

Обжалваното решение е постановено по предявен иск за връщане на даденото по прекратен договор за строителство, сключен между търговец във връзка с упражняваната от него дейност и физическо лице, поради което спорът е търговски ( в този смисъл са и разясненията дадени в Тълкувателно решение от 23.02.2022 г. по тълк. дело № 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС). Предявеният в настоящото производство иск е с цена от 14 400 лв., която е под определения в ГПК праг за касационно обжалване, определен в чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, поради което обжалваното решение не подлежи на касационен контрол. По отношение на сделката не се прилага и правилото на чл.113 от ГПК, тъй като решението е постановено преди изменение на разпоредбата с ДВ бр.100/20.12.2019г.

Същото е влязло в сила от момента на обявяването му, на основание чл.296, ал.1 от ГПК. Изводът в обжалваното определение за недопустимост на касационната жалба е съобразен с процесуалния закон и правилен, а подадената срещу него жалба е неоснователна. При така изложените съображения съдът намира, че атакуваното определение следва да се потвърди.

Погрешните указания на въззивния съд за обжалваемостта на постановения от него съдебен акт не са обвързващи за касационната инстанция, която служебно следи за наличие на предпоставките за допустимост на касационното производство.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №258/05.04.2022г. по г. д.№2396/2019г. на Върховен касационен съд, ІІІ гражданско отделение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: