О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50694

гр. София, 29.09.2022 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети септември две хиляди и двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: 1. Велислав Павков

2.Десислава Попколева

при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр. д.№ 763 по описа за 2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Водоснабдяване и канализация Д.“ АД против решение № 203/10.12.2021 г., постановено по гр. д.№ 675/2021 г. от състав на Окръжен съд – Добрич.

Ответникът оспорва касационната жалба, с писмен отговор.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваното решение съдът е приел, че предявените обективно съединени искове с правно основание чл.344, т.1 и т.2 КТ са основателни и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на районен съд.

Съдът е приел, че в случая действително е осъществена хипотезата на чл. 120в, ал. 1 от КТ, като спорното правоотношение се е развило при обявено извънредно положение, а впоследствие и при обявена извънредна епидемична обстановка, съставляваща основание работодателят да разпореди преустановяване на работата на отделни работници или служители. Доколкото разпоредбата на чл. 120 в, ал. 1 КТ регламентира нова форма на престой или спиране на работата на работодателя, то прекратяването на ТПО се извършва в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ спиране на работа за повече от 15 работни дни. Ищецът не е работил повече от 15 работни дни, но само по себе си, това не осъществява предвиденото в чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ основание за прекратяване на трудовото правоотношение, защото спиране на работата по смисъла на разпоредбата означава по...