О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50688

гр.София, 29.09.2022 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

двадесет и шести септември две хиляди двадесет и втора година,

в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Василка Илиева

ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев

Ерик Василев

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр. д.№ 965/ 2022 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. Л. Ц. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Русенски окръжен съд № 322 от 17.11.2021 г. по гр. д.№ 404/ 2021 г., с което е потвърдено решение на Русенски районен съд по гр. д.№ 25/ 2021 г. и по този начин са отхвърлени предявените от жалбоподателя против Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Канев“ АД, гр.Русе /УМБАЛ Канев/, искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 143 от 27.10.2020 г. и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „лекар, специализант по специалността „Ревматология“, като ищецът е осъден да заплати разноските по делото.

В приложено към жалбата изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят поддържа наличие на основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 и ал.2 ГПК. Счита, че въззивният съд разрешил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /ВКС/ процесуалноправните въпроси за „задълженията на въззивния съд във връзка доклада, разпределението на доказателствената тежест е указване на необходимостта от ангажиране на съответни доказателства в зависимост от въведените твърдения и оспорванията, направени от ответника“; за „задълженията на въззивния съд да обоснове своите изводи само на избраните от него доказателства, без да обсъди другите и без да изложи защо ги отхвърля”; и „ако заповедта за уволнение препраща към мотивите си към допълнителен...