№ 154

София, 18.08.2022 год.

Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение в открито заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: Велислав Павков

Десислава Попколева

с участието на секретаря Д. Ц. като разгледа докладваното от съдия Попколева гр. дело № 2893 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 178 от 18.03.2022 г. е допуснато по касационна жалба на Г. И. С., чрез адв. К. касационно обжалване на решение № 10049/15.01.2021 г., постановено по в. гр. д. № 514/2020 г. по описа на Апелативен съд София в частта, с която след частична отмяна на решение № 7241/04.11.2019 г. на Софийски градски съд по гр. д. № 14028/2018 г., искът на Г. И. С. против Прокуратура на Р. Б. по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ е отхвърлен за разликата над 15 000 лв. до пълния предявен размер от 150 000 лв., ведно със законната лихва от 22.10.2015 г. до окончателното й изплащане,

Касаторът ищец обжалва въззивното решение като поддържа неправилност поради допуснати нарушения на материалния закон – чл.52 ЗЗД, на процесуалния закон и по-конкретно на разпоредбата на чл.236, ал.2 ГПК – част от релевантните за размера на обезщетението и установени по делото обстоятелства са останали необсъдени от съда, както и необоснованост – основания по чл.281, т.3 ГПК. Основните доводи във връзка с последното основание за неправилност са, че въззивният съд не е изложил в мотивите си защо не споделя част от решаващите, при определяне размера на обезщетението, изводи на първата инстанция. Макар и да е посочил част от обстоятелствата, които са от значение за размера на обезщетението за неимуществени вреди, както и кои от тях отчита в посока увеличаване на обезщетението, съответно - кои в посока намаляването му, съдът не е извършил и не е отразил в мотивите преценката си за тяхното конкретно значение /тежестта им/ за определяне размера на обезщетението. В открито съдебно заседание, касаторът, чрез процесуалните си представители поддържа касационната жалба.

Ответникът по жалбата – Прокуратура на Р. Б. чрез процесуалния си представител прокурор Д., в открито съдебно заседание поддържа становище за неоснователност на доводите, изложени в касационната жалба за неправилност и необоснованост на обжалваното решение.

Обжалването е допуснато по въпросите налага ли принципът за справедливост по чл.52 ЗЗД съобразяване на размера на обезщетението за неимуществени вреди с определяните от съдилищата размери в аналогични случаи и дали наличието на големи различия между присъдените размери на обезщетенията по дела със сходни факти нарушава този принцип, в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. обективирана в решение № 88 от 16.07.2018 г. по гр. д. № 4209/2017 г. на III г. о. и решение № 150 от 20.12.2018 г. по гр. д. № 871/2018 г. на III г. о

Съгласно посочената от касатора съдебна практика на ВКС, обективирана в решение № 88 от 16.07.2018 г. по гр. д. № 4209/2017 г. на III г. о. и решение № 150 от 20.12.2018 г. по гр. д. № 871/2018 г. на III г. о., „справедливостта“ изисква сходно разрешаване на аналогични случаи, като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид, поради което следва да се съобразява и съдебната практика в сходни хипотези. Същевременно еднозначно е разбирането в съдебната практика, че размерът на дължимото обезщетение във всички случаи се определя след като се подложат на преценка всички установени обстоятелства, примерно очертани в ППВС № 4/1968 г., без да отдава изолирано, или прекомерно значение на едни от тях за сметка на други и се държи сметка за конкретно засегнатите неимуществени блага и тяхната стойност за увредения. За всеки конкретен случай съдът е длъжен да направи преценка на установените по делото факти и да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди въз основа на тези факти, т. е. необходим е индивидуален подход и оценка на правнозначимите обстоятелства във всеки отделен случай на нематериално увреждане, който изключва при приложението на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД унифицираност и решаване по идентичен начин на различни, макар сходни помежду си, правоотношения.

С оглед даденото в практиката на ВКС разрешение на повдигнатите въпроси, което се споделя изцяло от настоящия състав, касационната жалба се явява частично основателна, като съображенията за това са следните:

По делото се установява, че спрямо ищеца е повдигнато обвинение с постановление от 13.12.2010 г. за престъпление по чл.282, ал.2, пр.1 и 2 вр. ал.1 НК, т. е. за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93, т.7 НК, като към този момент ищецът е бил кмет на [община] и обвинението е именно във връзка с изпълняваната от него длъжност; по отношение на ищеца не са взети мерки за процесуална принуда и не е освобождаван от заеманата от него длъжност; въпреки повдигнатото обвинение, ищецът е спечелил през 2011 г. местните избори; наказателното преследване е продължило две години и седем месеца, като на първа инстанция ищецът е бил осъден, а след отмяна на присъдата, при новото разглеждане на делото от Окръжен съд Ямбол ищецът е оправдан с присъда от 26.10.2012 г. по нохд № 99/2012 г., която е потвърдена от въззивния съд и е влязла в сила с потвърдително решение по н. д. № 934/2013 г. на ВКС.

Няма спор между страните, а и това обстоятелство е служебно известно на съда, че след повдигане на незаконното обвинение, предмет на настоящото производство за ангажиране отговорността на държавата, на ищеца са повдигнати още две обвинения съответно на 19.01.2011 г. и на 25.05.2011 г. отново за престъпления във връзка с изпълняваната от него длъжност. За претърпените неимуществени вреди от тези незаконни обвинения, на ищеца са присъдени на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ обезщетения в размер на 20 000 лв. по гр. д. № 2319/2020 г. по описа на Апелативен съд София, влязло в сила на 15.11.2021 г., тъй като не е допуснато до касационен контрол и в размер на 15 000 лв. по гр. д. № 3074/2021 г. на настоящия състав на ВКС.

Правилно въззивният съд е посочил, че повишените изисквания към ищеца, заемащ представителна длъжност; активното му участие в съдебната фаза на наказателния процес, развил се два пъти пред първа и въззивна инстанции и съответно пред ВКС, което се е отразило върху изпълнението на служебните му задължения, довело е до постоянна умора, силен стрес и изтощение; възрастта на ищеца към този момент – 45 годишен и чистото му съдебно минало; широкото медийно отразяване на повдигнатото обвинение и на осъдителната присъда; влошеното психическо състояние на ищеца; притесненията във връзка с предстоящите местни избори; намалялото обществено доверие, както и това на общинската администрация; развитата артериална хипертония и преживяната психическа травма, която не е преодоляна напълно, са обстоятелства, които водят до извод за необходимост от завишаване на обезщетението за претърпени неимуществени вреди. Същевременно, като обстоятелства, които са мотивирали съда за намаляването на обезщетението, правилно са посочени продължителността на наказателното производство, което е приключило в разумен срок – 2 години и 10 месеца; липсата на взети мерки за неотклонение и неосвобождаването му от длъжност; липсата на необратими и негативни последици върху доброто име на ищеца и професионалното му развитие, имайки предвид, че той е спечелил местните избори през 2011 г.; запазените отношения с членовете на семейството му.

При правилно съобразяване на релевантните за определяне размера на обезщетението обстоятелства в конкретния случай, недостатъчно оценени от въззивния съд са останали обстоятелствата, че към момента на повдигане на обвинението на ищеца в качеството му на длъжностно лице, той не е бил осъждан и не е имал повдигнати други обвинения, както и обстоятелствата, че съдебната фаза на наказателния процес, в който ищецът е участвал активно, се е развил два пъти пред първа и пред въззивна инстанции и е завършил пред ВКС и широкото медийно отразяване на повдигнатото обвинението и на постановената от първата инстанция осъдителна присъда. Тези обстоятелства са довели до по-висок интензитет на негативните изживявания и засягането на репутацията на ищеца в обществото, както и до влошаване на здравословното му /физическо и психическо/ състояние, изискващо към настоящия момент непрекъснат прием на лекарства и консултации с психолог и психиатър за преодоляване на остатъчните симптоми и съответно обуславят завишаване на обезщетението за неимуществени вреди от 15 000 лв. на 25 000 лв.

При тези съображения настоящата инстанция приема, че решението на въззивния съд в частта, с която е отменено решението на първата инстанция и е постановено друго за отхвърляне на иска по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди над 15 000 лв. до 25 000 лв., следва да бъде отменено. Вместо това следва да се присъди допълнително обезщетение в размер на 10 0000 лв., ведно със законната лихва от считано от 22.10.2015 г. до окончателното изплащане.

В останалата обжалвана част решението на Апелативен съд София следва да бъде оставено в сила.

Съобразно изхода на спора, на касатора следва да се присъдят поисканите разноски за касационната инстанция, които са в общ размер на 1 300,37 лв. – за адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба на насрещната страна в производството по чл.288 ГПК – 1 200,00 лв., както и за държавни такси и за изготвяне на касационна жалба и процесуално представителство пред ВКС, съобразно уважената част на жалбата – 100,37 лв. С оглед уважения размер на иска, на касатора се дължи и неприсъдената с въззивното решение част от разноските за първите две инстанции, които са в общ размер на 642,00 лв.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 10049/15.01.2021 г., постановено по в. гр. д. № 514/2020 г. по описа на Апелативен съд София в частта, с която след частична отмяна на решение № 7241/04.11.2019 г. на Софийски градски съд по гр. д. № 14028/2018 г., искът на Г. И. С. против Прокуратура на Р. Б. по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ е отхвърлен за разликата над 15 000 лв. до 25 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 22.10.2015 г. до окончателното й изплащане, като вместо него постановява:

ОСЪЖДА Прокуратура на Р. Б. да заплати на Г. И. С., ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес [населено място], [улица], вх.Б, ап.11 – адв. Н. и адв.К., на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ сумата от 10 000 лв./десет хиляди лева/, представляваща разликата над присъдената сума от 15 000 лв. до 25 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.282, ал.2, пр.1 и 2 вр. ал.1 НК, по което е оправдан с присъда от 26.10.2012 г. по нохд № 99/2012 г. на Ямболския окръжен съд, влязла в сила на 22.10.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.10.2015 г. до окончателното изплащане.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 10049/15.01.2021 г., постановено по в. гр. д. № 514/2020 г. по описа на Апелативен съд София в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА Прокуратура на Р. Б. да заплати на Г. И. С., ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес [населено място], [улица], вх.Б, ап.11 – адв. Н. и адв.К. на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 1 942,37 лв. - разноски за касационната инстанция и неприсъдената част от дължимите разноски за първите две инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: