О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 405София, 15 август 2024 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. в закрито съдебно заседание на четиринадесети август, две хиляди двадесет и четвърта година:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. С.
ЧЛЕНОВЕ: П. Ш.
БОНКА ЯНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Янкова наказателно частно дело № 744/ 2024 год. за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на чл. 351, ал. 6 от НПК във връзка с депозирана частна жалба, озаглавена касационна жалба от Н. А., с турски персонален номер /номер/, чрез адв. Г. К. - П. от АК Хасково, срещу разпореждане № 406 от 31.07.2024 г. на председателя на ОС Хасково, с което е върната подадената от А. касационна жалба с вх.№ 7330/25.07.2024 г. срещу Определение № 274 от 04.07.2024 г. по ВЧНД № 422 по описа на ОС Хасково за 2024 г., с което е оставена без разглеждане, като недопустима частна жалба вх.№ 6214/26.06.2024 г. С последната е атакувано протоколно определение на РС Свиленград, постановено по НОХД№ 359/ 2024 г., в което след одобрено по същото Споразумение и на основание чл.72, ал.1 от НПК е допуснато обезпечение на наложеното по одобреното Споразумение наказание глоба чрез налагане на запор върху пренасяната от осъдения по Споразумението и касатор в настоящото производство А. валута, а именно върху сумата от 25 000 евро и до сумата от 10 121, 98 щ. д., съгласно валутния курс на БНБ към 13.03. 2024 г. - 1,78794 лв. за един щ. д.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, намери следното:
По внесено Споразумение постигнато след приключване на досъдебното производство между прокурора от РП и защитника на обвиняемия в РС Свиленград е образувано НОХД № 359/ 2024 г. С Определение № 123/ 30.05.2024 г. съдът одобрил постигнатото Споразумение, с което подсъдимият Н. А. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 251, ал.1 от НК, осъществено на 13.03.2024 г., за което е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от една година, изпълнението на което било отложено за изпитателен срок от три години и наказание глоба в размер на една пета от стойността на предмета на престъплението ( общо в размер на 334 966,15лв, формирани от 160 000 щ. д., в левова равностойност при курс на щ. д спрямо български лев към датата на престъплението 286 070, 40 лв. и 25 000 евро, в левова равностойност към фиксирания курс на БНБ към датата на престъплението от 48 895,75 лв.), а именно сумата от 66 993, 23 лв.
По направено от прокурора искане на основание чл.72, ал.1 от НПК съдът допуснал с протоколно определение № 330/ 30.05.2024 г. обезпечение на наложената със Споразумението глоба до размера на същата чрез налагане на обезпечителна мярка запор върху сумата, предмет на престъплението, а именно запор върху 25 000 евро и 10 121,98 щ. д. На основание допуснатото обезпечение е издадена и О. З. № 9/30.05.2024 г.
Срещу допуснатото обезпечение е подадена от защитника на осъдения частна жалба. С Определение № 274/ 04.07.2024 г. по ВНЧД№ 422/ 2024 г. състав на ОС Хасково по изложени съображения, свързани с констатирано отсъствие на правен интерес за обжалване счел жалбата за недопустима и отказал да я разгледа. Въззивният съд е приел, че с оглед последиците на Споразумението, които съгласно чл. 383, ал. 1 от НПК са на влязла в сила присъда, то и подлежащото на изпълнение наказание глоба, наложено в производството, образувано по внесеното искане за одобряване на постигнатото споразумение, изключват правния интерес на осъдения да го атакува. В определението си въззивният съд е указал обжалваемост на посочения акт, без да се ангажира с правна норма обуславяща даденото указание.Посочил реда и срока за обжалване, а именно - пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
С оглед указаната му възможност за инстанционен контрол, осъденият А. чрез защитника си адв. Г.К. – П., депозирал касационна жалба, входирана под № 7330/25.07.2024 г. в регистратурата на ОС Хасково. Същата не е била администрирана, а с атакуваното сега Разпореждане № 406 / 31.07.2024 г. на съдия от въззивния съд, чрез който е подадена жалбата, а именно - председателя на ОС Хасково, е върната като недопустима, като подадена срещу акт на съда, който не подлежи на разглеждане по касационен ред.
При тази процесуална хронология, настоящото производство е с предмет проверка по основателността на частната касационна жалба срещу Разпореждането от 31.07.2024 г., с което подадената касационна жалба е върнати на основание чл. 351 ал.5, т.3 от НПК.
ВКС намира частната жалба за основателна.
Предварително е необходимо да се внесе уточнение относно обхвата на настоящия касационен контрол. ВКС е имал повод да изрази становището си относно пределите на проверката, осъществявана по чл. 351, ал. 5 от НПК, извън които е правилността на атакувания с върнатата жалба съдебен акт ( вж. в този см. Определение № 141 от 21.11.2016 г. на ВКС по ч. н. д. № 1167/ 2016 г., I н. о). С оглед избягване на възможността за предрешаване в процедурата по чл.351, ал.6 от НПК на въпроси от обхвата на касационното произнасяне по чл. 354 от НПК, то и предметният обхват на посочената процедура следва да е ограничен до законосъобразността на осъществената от съдията при въззивния съд дейност по администриране на жалбата и преценката му относно наличните предпоставки за нейната допустимост, с оглед изискванията на чл. 351, ал. 5, т. 1 - 3 от НПК.
При съобразяване на горните принципни положения, доколкото, макар и безмотивно, съображението за връщане на жалбата в атакуваното разпореждане е основано върху констатацията за недопустимост на инстанционното обжалване на въззивното определение, постановено в производство по обжалване на допуснато на основание чл.72, ал.2 от НПК от първоинстанционния съд обезпечение, то и в случая по необходимост следва да се вземе отношение по въпроса с инстанционния контрол върху тази категория актове на съда.
Съгласно задължителните указания на т.5 от ТР № 2 от 11.10.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСНК “Определенията, постановени от първоинстанционните съдилища по реда на чл. 72, ал. 1 от НПК подлежат на обжалване по реда и в сроковете по ГПК, като основанието за образуване на въззивното производство е чл.72 от НПК във вр. с чл. 389 - 403 от ГПК“. Съгласно актуалната редакция на чл. 396, ал. 2, изр. трето от ГПК (с внесеното допълнение със ЗИДГПК (ДВ, бр. 100/2010 г. и ДВ, бр. 86/2017 г.), в случаите, когато въззивният съд допусне обезпечението, определението му подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС. Както ВКС е имал повод да посочи в Определение № 9 от 20.01.2020 г. на ВКС по ч. н. д. № 1146/2019 г., II н. о., „Частните жалби са процесуално допустими да бъдат разгледани по касационен ред, защото обезпечителните мерки възбрана върху недвижимите имоти са постановени за първи път от въззивния съд по проверка на правилността на съдебен акт на първата инстанция“. По-подробно по този въпрос вж. Определение № 9 от 20.01.2020 г. по ч. н. д. № 1146/2019 г., на ВКС, II н. о.
Горните принципни положения извеждат заключение за преждевременност на констатираната от съдията от въззивния съд недопустимост на частната жалба срещу определението на въззивния съд по ВЧНД № 422/2024 г. При приетата в последното от своя страна недопустимост на жалбата срещу първоинстанционния акт, с който е допуснато поисканото от прокурора обезпечение на наложеното наказание глоба, липсва относимият за преценката дали въззивното определение е акт от категорията на включените в чл.396, ал.2, изр. трето от ГПК, резултат. Иначе казано, няма как да се извърши надлежна преценка относно обжалваемостта на атакуваното с частната касационна жалба въззивно определение, след като в същото не е обективирано становище по същество на допуснатото обезпечение, което е предмет на атакуваното първоинстанционно определение по чл.72, ал.2 от НПК. ВКС намира за необходимо да отбележи в тази връзка, че въззивното производство е било образувано по повод жалба срещу мярка в приключило производство и в този смисъл въззивният съд следва да има предвид както принципните указания на ТР № 2 от 11.10.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСНК, съгласно които „Разпоредбата на чл. 72 от НПК е специална и има за цел обезпечаване реализирането на наказателната отговорност“, която с одобреното споразумение, с оглед последиците му е осъществена, така и приетото с Решение по Протокол от 4.04.2024 г. на ОСНК становище на Аналитичното звено, изпратено до всички съдилища, както и да съобрази обема на допустимото произнасяне на съда по чл.383, ал.2 – ал.4 от НПК, в които не е предвидена хипотезата на чл.72, ал.2 от НПК.
Като не е обсъдил посочените съществени въпроси от значение за извършената му преценка за наличие на основанията по чл.351 ал. 5, т 3 от НПК съдията от въззивния съд незаконосъобразно е постановил връщане на частната касационна жалба, поради което и атакуваното разпореждане следва да бъде отменено, а делото върнато на същия съд.
Така мотивиран и на основание чл.351, ал. 6 от НПК Върховният касационен съд, ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 406 / 31. 07.2024 г., постановено по ВНОХД № 422/2024 г. по описа на Окръжен съд Хасково.
ВРЪЩА делото на същия съд за изпълнение на посочените по-горе указания във връзка с преценката по чл.351, ал. 5 от НПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.