Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети март две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: П. Г. Членове: Л. П. . при секретар И. К. и с участието на прокурора С. П. изслуша докладваното от съдията Ю. К. по административно дело № 9266 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Българска народна банка (БНБ)- гр. София, подадена чрез адвокат М. В. от САК, в качеството й на процесуален представител, насочена срещу Решение № 1004 от 21.02.2022г., постановено по адм. дело № 1940/ 2016г. по описа на Административен съд – София-град в частта му, с която Българска народна банка е осъдена да заплати на Н. К. сумата от 5632, 45 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - законна лихва за забавено плащане на гарантирано вземане от 196 000 лева за периода 26.07.2014г. – 05.11.2014г., вследствие на извършено от БНБ нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващо се в невземане на решение за обявяване неналичност на депозитите в „Корпоративна търговска банка“ АД, в императивния срок от пет работни дни, съгласно приложимата с директен ефект разпоредба на чл.1, 3, подточка i) от Директива 94/19/ЕО, ведно със законната лихва върху сумата от завеждане на иска – 25.02.2016г. до окончателното й изплащане.

В касационната жалба са изложени твърдения за неправилност на съдебното решение в обжалваната му част, като постановено в противоречие с материалноправните разпоредби и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Изразява се несъгласие с приетото от първоинстанционния съд, като се смята, че липсва причинно - следствена връзка между твърдяното бездействие на БНБ и твърдения вредоносен резултат, ако такива изобщо се възприеме, че са налице.

По делото е постъпила и частна жалба от Българска народна банка, подадена чрез адв. В., в качеството й на процесуален представител, насочена срещу Определение № 6265 от 10.08.2022 г. по адм. дело № 1940/ 2016г. на Административен съд - София - град.

Моли да се отмени определението като неправилно и се измени решението в частта на разноските, като се присъдят разноски, понесени от БНБ в производството по делото.

Ответникът - Н. К. в писмена молба и писмена защита иска да бъде оставена без уважение касационната жалба на БНБ като неоснователна и да се потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно в обжалваната част. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Касационният жалбоподател Българска народна банка в съдебно заседание чрез адв. В. моли да се уважат подадените жалби.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и на частната жалба на БНБ. Намира обжалваното решение за правилно– подробно мотивирано и постановено в съответствие с изискванията на закона и при липса на допуснати съществени процесуални нарушения.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима.

Решаващият съд е бил сезиран с искова молба на Н. К. срещу БНБ за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди.

С обжалваното решение АССГ е ОСЪДИЛ Българска народна банка - гр. София да заплати на Н. К. сумата от 5632, 45 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - законна лихва за забавено плащане на гарантирано вземане от 196 000 лева за периода от 26.07.2014г. до 05.11.2014 г., вследствие на противоправно бездействие на БНБ в неизпълнение на задължение по чл. 1, 3, б.i от директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994г. относно схемите за гарантиране на депозити, ведно с законната лихва от 25.02.2016г. до окончателното изплащане на сумата.

На следващо място е отхвърлил иска на Н. К. срещу БНБ за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди за разликата над уважения размер от 5632, 45 лева до предявения размер от 8627, 97 лева, както и иска извън посочения период и иска за неимуществени вреди.

С Определение № 6265/10.08.2022г. по адм. дело № 1940/ 2016г. на Административен съд - София - град, на основание чл. 248, ал.1 ГПК е била ОТХВЪРЛЕНА Молба от 07.03.2022 г. на БНБ за ИЗМЕНЕНИЕ на Решение № 1004 от 21.02.2022г., постановено по адм. дело № 1940/ 2016г. по описа на Административен съд - София-град в ЧАСТТА за разноските.

Решението в частта, с която съдът е отхвърлил иска на Н. К. срещу БНБ за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди за разликата над уважения размер от 5632, 45 лева до предявения размер от 8627, 97 лева, както и иска извън посочения период и иска за неимуществени вреди, не е обжалвано от лицето, влязло е в сила и съответно не е предмет на настоящото касационно производство.

Административният съд, за да обоснове този резултат е приел от фактическа страна, че на 18.05.2013г. ищецът е сключил договор за преференциален безсрочен депозит, въз основа на който е открита банкова сметка в евро, в която към 29.01.2014г. наличността е 104 614,58 евро.

Съдът приел, че с Решение № 73/ 20.06.2014г. на Управителния съвет /УС/ на БНБ, на основание чл.115, ал. 1, т. 2 и 3, чл. 116, ал. 1, ал. 2, т. 2, 3, 6 и 7, във връзка с чл. 103, ал. 2, т. 24 от Закона за кредитните институции /ЗКИ/, КТБ АД е поставена под специален надзор, поради опасност от неплатежоспособност, за срок от три месеца. Със същото решение са назначени квестори, спряно е изпълнението на всички задължения на КТБ АД, ограничена е дейността ѝ, членовете на управителния и надзорния ѝ съвет са отстранени от длъжност, и акционерите, притежаващи повече от 10 на сто от акциите, са лишени от право на глас.

Установил, че с Решение № 138/ 06.11.2014г. на основание чл.36, ал.2, т.2, чл.103, ал.1, т.1, чл.103, ал.2, т.25 и чл.151, ал.1, пр.1 от ЗКИ и чл.16, т.15 от ЗБНБ, БНБ отнела лиценза на КТБ АД, издаден с Решение на УС на БНБ № 24/ 21.01.1994г. Съгласно т.2 и т.3 от това решение, на основание чл.9, ал.1 и ал.6 от Закона за банковата несъстоятелност, следвало да бъдат предприети действия за подаване на искане до компетентния съд за откриване на производство по несъстоятелност, както и да бъде уведомен ФГВБ.

С Решение № 61/ 18.11.2014г. Управителният съвет на ФГВБ определил девет обслужващи банки за изплащане на гарантираните влогове, както и изплащането да започне на 04.12.2014г.

С Решение № 664/ 22.04.2015 година на СГС, постановено по т. дело № 7549/ 2014 година е обявена неплатежоспособността на КТБ АД определена е начална дата на неплатежоспособността на КТБ АД 06.11.2014 година, обявена е в несъстоятелност КТБ АД. Решението на СГС е отменено от страна на САС в частта, в която е определена началната дата на неплатежоспособността, като е определена начална дата на неплатежоспособността на КТБ АД на 20.06.2014 година.

От правна страна, съдът е счел иска за вреди от забавено плащане на гарантирания размер на влоговете за частично основателен.

Изложил е подробни съображения за процесуалната легитимация на ответника - касатор в настоящото производство, въз основа на анализ на националната правна уредба и практиката на Съда на Европейския съюз. По същество на спора съдът е посочил, че чл. 3 от Директива 94/19/ЕО предвижда, че всяка държава членка осигурява в рамките на нейната територия да бъдат въведени една или повече схеми за гарантиране на депозити, като е изяснил цялата процедура за гарантиране на депозитите. Приел е, че с решението си от 20.06.2014 г. БНБ е извършила обективната констатация, че КТБ е неспособна за момента да изплати депозитите и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи, т. е. извършила е констатацията, че депозитите са неналични по смисъла на чл. 1, 3, подточка i) от Директива 94/19/ЕО, поради което в срок от 5 работни дни от тази констатация е следвало да постанови изричен акт по чл. 1, 3, подточка i), ал. 2 от Директивата - задължение, което произтича от директно приложимото право на ЕС.

Посочил е, че при тълкуване на нормативната уредба и изричното произнасяне от СЕС, че чл.1, т.3, подточка i) от Директива 94/19 има директен ефект, именно тази разпоредба, като пряк източник на права и задължения, овластява и задължава БНБ да установи неналичността на депозитите с изричен акт, различен от акта, с който се отнема лиценза поради неплатежоспособност. БНБ, като не е взела това Решение в императивния 5 дневен срок, е нарушила правото на Съюза.

Приел, че ищецът доказва наличието на имуществени вреди, причинени от нарушението на правото на ЕС от страна на БНБ, както и наличието на причинно - следствена връзка между противоправното поведение на ответника и претърпените вреди, която да е пряка и непосредствена последица от увреждането.

В случая за държавата е възникнало парично задължение, което не е изпълнено в срока, предвиден в Директивата. При неизпълнение на парично задължение, кредиторът винаги има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата – чл. 86 ЗЗД и в този смисъл БНБ дължи обезщетение за периода на забавата.

Преценил, че за извършеното нарушение на правото на ЕС, БНБ дължи обезщетение само за периода на забава - от момента, в който реално ищецът е трябвало да има достъп до депозита си до момента, в който нарушението е преустановено, а именно за периода от 26.07.2014г. до 05.11.2014 година. Само за този период била налице и причинно - следствена връзка между извършеното от БНБ нарушение и претърпените вреди.

Сметнал, че размерът на обезщетението, основан на нормативно определената законна лихва върху сумата 196 000 лева за периода 26.07.2014 година– 05.11.2014 година възлиза на сума в размер на 5632,45 лева.

Съдебното решение в обжалваната му част е ПРАВИЛНО.

Касационната жалба на Българска народна банка е НЕОСНОВАТЕЛНА.

В тази връзка неоснователни са възраженията на БНБ по отношение на липсата на пасивна легитимация по иска. По отношение надлежността на ангажирания ответник, неговата отговорност по ЗОДОВ, основанието за тази отговорност– незаконосъобразното бездействие на БНБ да изпълни задължение за действие, пряко произтичащо от норма на ЕС, ползваща се в случая с директен ефект, а именно: разпоредбата на чл.1, параграф 3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 /Директивата/ настоящият състав на ВАС споделя развитите от АССГ съображения.

Обосновано и правилно съдът е посочил, че БНБ е компетентен орган по смисъла на чл.1, т.3, подточка i) от Директива 94/19. Съгласно разпоредбите на чл.36, ал.3 от ЗКИ и чл.23, ал.5 от ЗГВБ недвусмислено следва, че именно БНБ е „компетентният орган“, който установява неналичността на депозитите, но националното законодателство обвързва момента, в който се задейства схемата за гарантиране на депозитите, които са станали неналични, с отнемане на лиценза на кредитната институция.

Възложеното в чл. 13 и чл. 36 ЗКИ правомощие да издава и отнема лицензи на банки е естествено продължение на надзорната дейност върху тях. При тази своя дейност БНБ осъществява властнически правомощия, като разполага с решаващи, регулиращи и санкциониращи функции спрямо банките.

Неоснователни са съображенията на касационния жалбоподател за принципна неоснователност на исковете, поради липсата на някоя от кумулативно изискуемите материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди по чл.1 от ЗОДОВ.

В Решение от 4 октомври 2018г. на Съда на Европейския съюз по дело С-571/ 16, постановено по преюдициално запитване по сходен на настоящия казус се посочва: 4) Член 1, точка 3, подточка i) от Директива 94/19, изменена с Директива 2009/14, има директен ефект и представлява правна норма, целяща да се предоставят на частноправните субекти права, които да позволят на вложителите да предявяват искове за обезщетяване за вредите от късното изплащане на депозитите.

Запитващата юрисдикция е тази, която трябва да провери, от една страна, дали фактът, че неналичността на депозитите не е установена в срока от пет работни дни, предвиден в тази разпоредба, въпреки че са били изпълнени ясно посочените в същата условия, съставлява, достатъчно съществено нарушение по смисъла на правото на Съюза, и от друга страна, дали съществува пряка причинно - следствена връзка между това нарушение и вредите, претърпени от вложител като този в главното производство.

От изложеното в решението на СЕС следва, че за да се задейства схемата за гарантиране на депозитите, Директива 94/19/ЕО предвижда процедура от три стъпки: 1/ компетентният орган се уверява, че депозит, който е дължим и платим, не е бил изплатен от кредитна институция; 2/ в рамките на пет работни дни след това заключение, компетентният орган трябва да определи дали съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозити, които са дължими и платими и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи; 3/ схемата за гарантиране на депозити трябва да е в състояние да изплати надлежно доказаните вземания на вложителите в рамките на 20 работни дни, след като компетентният орган е взел своето решение.

Съгласно постоянната практика на Съда на Европейския съюз правото на обезщетение ще възникне, ако е изпълнено условието за явно нарушение на приложимото право на Съюза, когато се установи, че нарушената правна норма има за предмет предоставянето на права на частноправните субекти и че съществува пряка причинно - следствена връзка между твърдяното явно нарушение и вредата, претърпяна от заинтересованото лице. Приема се, че тези три условия са необходими и достатъчни за възникване в полза на частноправните субекти на право на обезщетение.

Правилно съдът е приел, че са налице и трите условия за реализиране на отговорността за неспазване на общностното право, съобразно постоянната съдебна практика на съда на Европейския съюз, а именно предписаният от директивата резултат да включва предоставянето на права на частноправните субекти, възможно е установяването на съдържанието на тези права въз основа на разпоредбите на директивата, налице е причинно - следствена връзка между неизпълнението на задължението на държавата и вредата, претърпяна от засегнатото лице.

Правилен, с оглед тълкуване правото на ЕС в мотивите на цитираното решение по дело С- 571/ 16, е решаващият извод на АССГ за наличието на незаконосъобразно бездействие от страна на БНБ да изпълни свое задължение, пряко произтичащо от разпоредбата на чл. 1, точка 3 и член 10, параграф 1 от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 година.

Това незаконосъобразно бездействие съставлява „достатъчно съществено нарушение на правото на Общността“, поради което води до ангажиране отговорността на БНБ за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В тази връзка следва да бъдат съобразени съдържащите се в т.105 от решението на СЕС по С-571/ 16 фактори и критерии при преценка кое нарушение на общностното право е „достатъчно съществено“.

Неоснователни са доводите на ответника за липса на претърпени вреди, поради това, че на ищеца е начислявана договорна лихва от КТБ. Действително в хода на производството по делото БНБ е формирала изрично възражение, че до датата на изплащане на гарантирания размер на влоговете, КТБ е начислявала договорна лихва върху процесния депозит. По естеството си договорните лихви представляват възнаградителни лихви, дължими от КТБ за това, че определена парична сума й е предоставена за ползване за определен период и имат характера на граждански плод на капитала.

Договорната лихва е начислена върху вземането на ищеца към КТБ, а законната се начислява върху вземането за обезщетение към държавата. Първата има възнаградителен характер, а втората – санкционен, поради което е и по - висока. Именно затова евентуалното участие на суми, представляващи договорна лихва в рамките на сумата, изплатена от Гаранционния фонд, не води до липса на вреди от незаконосъобразното поведение на държавата във вида на претендираните. Вредата за ищеца в случая се изразява в пропуснатата полза от невъзможността за ползване на паричния капитал, независимо какви точни вземания във връзка с депозита към КТБ гарантира той.

Всяко неизпълнение на парично задължение е забавено изпълнение и може да породи претенция за заплащане на закъснителни вреди. В случая за държавата е възникнало парично задължение, което не е изпълнено в срока, предвиден от Директивата. При неизпълнение на парично задължение, кредиторът винаги има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата– чл. 86 ЗЗД. Законната лихва се дължи на кредитора, без да се изисква от него да доказва, че действително е претърпял вреда в размер на тази лихва.

Относно началната дата на периода следва да се посочи, че срокът от 5 работни дни по чл.1, т.3, подт. i) от Директива 94/19, в който БНБ е била длъжна да издаде изричен акт за установяване неналичността на депозитите, смятано от 20.06.2014г. (датата на поставянето на КТБ под надзор) изтича на 27.06.2014г. След този момент действително БНБ е в нарушение на правото на ЕС.

Постановяването на акт, с който се установява неналичността на депозитите, не е достатъчно условие за започване на тяхното изплащане. С акта, с който се установява неналичността на депозитите само се стартира схемата за изплащане на гарантираните депозити и считано от датата на постановяване на този акт, започва да тече срокът за изплащане. По арг. чл.23, ал.5 ЗГВБ, в случай, че БНБ беше взела решението по чл.1, 3 i) в петдневния срок– т. е. най-късно на 27.06.2014г., то срокът от 20 работни дни за изплащане на депозитите изтича на 25.07.2014г. От следващия ден- 26.07.2014г., ищецът e започнал да търпи реални вреди, поради неизплащане на гарантирания размер на депозита. Това е и началната дата на исковия период.

Решението за обявяване неналичността на депозитите е взето на 06.11.2014г., когато е отнет лиценза на КТБ и е стартирана процедурата по компенсиране по чл.10 от Директива 94/19. От тази дата включително БНБ вече не осъществява незаконосъобразно бездействие, поради което за този период до датата на изплащане на депозита липсва основание за обезщетение. Поради това периодът, за който се дължи обезщетение е 26.07.2014г.– 05.11.2014г.

Обстоятелството, че ЗГВБ /отм./ обвързва началото на срока от 20 работни дни за изплащане на гарантираните депозити с решението за отнемане на лиценза на кредитната институция е ирелевантно, тъй като, както е приел СЕС в т.1 от диспозитива на решението по дело С-571/16, разпоредбите на чл.1, 3 и чл.10, 1 от Директива 94/19/ЕО не допускат национално законодателство, което се отклонява от сроковете за установяване неналичността и за изплащане на депозитите.

Размерът на обезщетението, а именно нормативно определената законна лихва върху претендираната сума за периода 26.07.2014г.– 05.11.2014г., следва да се счита ноторно известен. Правилно от административния съд размерът на обезщетението е определен на 5632, 45 лв. За разликата над този размер искът е неоснователен.

Правилно в съдебното решение, БНБ е била осъдена да заплати сума, в размер на 8 лева, представляващи разноски по делото.

Решението в обжалваната му част следва да бъде оставено в сила.

Частната жалба на БНБ, също е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Определението на съда, с което е оставил без уважение молбата на БНБ за допълване на съдебното решение в частта за присъдените разноски е ПРАВИЛНО.

Обоснован е извода на съда, че разпоредбата на чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ (в редакцията съгласно изм. и доп., публ. ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г.) е неприложима в конкретния случай. Съобразно 6, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗОДОВ, този закон се прилага за предявени искови молби, подадени след влизането му в сила, а исковата молба е подадена преди това– на 25.02.2016 г.

Съгласно приложимата правна уредба - чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ (ДВ, бр.43 от 2008г.) не се предвижда ищецът да дължи на ответника заплащане на разноски и възнаграждение за процесуално представителство при частично отхвърляне на иска му.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1004 от 21.02.2022г., постановено по адм. дело № 1940/ 2016г. по описа на Административен съд – София-град в обжалваната му част.

ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 6265 от 10.08.2022 г. по адм. дело № 1940/ 2016г. на Административен съд - София - град.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ПАНАЙОТ ГЕНКОВ

секретар:

Членове:

/п/ Л. П. п/ ЮЛИЯН КИРОВ