Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на четвърти април две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: С. П. Членове: РОСИЦА Д. К. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора А. П. изслуша докладваното от председателя С. П. по административно дело № 9374 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на „ Сириус НН 77“ ООД гр. София, подадена чрез адв.В. К., против Решение № 4340/27.06.2022г., постановено по адм. дело №6411/2021 г. по описа на Административен съд – София-град /АССГ/.

В касационната жалба са изложени и развити доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закони, и поради необоснованост, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението. Претендира присъждане на разноски по заявен списък.

Ответникът по касационната жалба – директора на дирекция „ОДОП” София към ЦУ на НАП, чрез юрк. К., оспорва касационната жалба в съдебно заседание. Счита касационната жалба за неоснователна. Иска оставяне в сила на решението. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение по представен списък.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е ревизионен акт /РА/ № Р-22002220004538091-001/02.03.2021г. на органи по приходите към ТД на НАП София, потвърден с Решение № 837/01.06.2021г. на директор на дирекция „ОДОП" София към ЦУ на НАП, с който на „Сириус НН 77“ ООД е отказано правото на данъчен кредит в размер на 109 222,25лв. и 37 694,03лв. лихви за просрочие за периоди мм.01.-04.2016г., 06.-08.2016г., 10-12.2016г., 01.2017г., 04.2017г.06-07.2017г., 11.2-017г., 02.2018г., 07-09.2018г., 11-12.2018г. и м.01.2019г. по фактури, издадени, както следва: 1. 11 бр. фактури, издадени от „Булберк консулт“ ЕООД с предмет услуги – проверка документация, счетоводни, финансов контрол и планови консултации, окомплектоване и др, както и стоки – консумативи, 2. 3бр. от „Верде корп“ ЕООД с предмет доставка по договор“ от „Булберк консулт“ ЕООД, 3. 13 бр. , издадени от „Датас трейдинг“ ЕООД , спредмет – услуги – печ„ат флаери, реклама, проверка документация, оптимизация ел. сайт и стоки – офис материали и рекламни матеирали, 4. 30 бр., издадени от „Ди вижън“ ЕООД, с предмет – „доставка по договор“ и „услуга“, 5. 13бр., издадени от „И. И. ЕООД с предмет – „доставки по договор“, 6. 1бр., издаден от „Кю комюникеюшънс“ ЕООД с предмет – „реклама“, 7. 2 бр., издадени от „Перфект строй роудс“ ЕООД, с предмет – „тениски“ и „рекламни канцеларски материали“, 8. 5бр., издадени от „Типо трейд“ ЕООД, с предмет – „услуга по договор“ , 9. 7бр., издадени от „Фрий трейд БГ“ ЕООД, с предмет – „доставка и услуга по договор“, 10. 6 фактури, издадени от „ЦМ трейдинг 2016“ ЕООД, с предмет – „услуга по договор“ , данъчни и счетоводни консултации“.

С решението си първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата срещу процесния РА, като е осъдил жалбоподателя да заплати на НАП разноските по делото.

Административният съд въз основа на съвкупен анализ на събрания по делото доказателствен материал е обосновал извод, че РА е законосъобразен. Не се установяват съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Фактическата обстановка по спора е изяснена правилно.

Касационната инстанция намира решението за валидно, допустимо и правилно. Така направените изводи от първоинстанционния съд са обосновани и законосъобразни и изцяло се споделят от касационната инстанция, която в изложението си и на основание чл.221,ал.2 АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

При извършена проверка от настоящия касационен състав се установява, че РА е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Наличието на доставка и оттам на данъчно събитие по смисъла на ЗДДС е основополагаща предпоставка за прилагане механизма, както на начисляване (изискуемостта) на данък добавена стойност, така и за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, доколкото наличието на реална доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит. Трайната практика на СЕО и СЕС приема, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага с фактури за доставка, която е реално осъществена. В този смисъл е решението по дело С-152/02 на СЕО. От значение за признаване право на данъчен кредит е данъкът да е начислен правомерно – чл.70,ал.5 ЗДДС, което означава да е налице данъчно събитие, т. е. да е прехвърлено правото на собственост върху стоките или да са извършени услугите. В доказателствена тежест на лицето, претендиращо право на приспадане на данъчен кредит, е да докаже при условията на пълно доказване, че са налице законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право.

Принципно са верни съжденията на съда, че наличието само на фактури, вкл. и счетоводното им отразяване, не достатъчно, за да обоснове реалността на отразените във фактурите стопански операции. Необходимо е установяване при условията на пълно доказване, че стоките са получени именно от издателя и са използвани за икономическата дейност на РЛ, съответно, че услугите са извършени именно от издателя на фактурата и са за целите на икономическата дейност на РЛ.

В процесния случай, доказателствата са събрани в хода на административното производство предвид пасивното отношение на жалбоподателя в хода и производството пред съда. Приходните органи, действащи в условията на повторна ревизия, са изпълнили дадените указания от данъчния директор при първото му решение по издадения и отменен РА като са приобщили писмени доказателства и са използвали всички допустими от закона средства да съберат доказателства относно фактурираните стоки и услуги, вкл. чрез проверки при издателите на фактурите, за което по всички начини, предвидени в ДОПК – електронно, на място, чрез обявяване, са изпращани запитвания. С оглед на получените данни, подробно и вярно отразени в ревизионния доклад и приложенията към него, съдът е достигнал до обосновани изводи за недоказаност на реалното извършване на доставки по процесните пред него фактури. Не са представени от издателите на фактурите исканата от тях счетоводна документация, няма данни за редовността на воденото тях счетоводство, вкл. и за счетоводно отразяване на фактурите, предмет на делото. Тези доставчици не са намирани на заявените о тях адреси за целите на комуникацията с приходните органи и са дерегистрирани по ЗДДС като рискови търговци.

В обжалваното решение са развити доводи по отношение на всеки от доставчиците и издадените фактури като относими за извода за неосъществена реалност са липсата на възможности на доставчиците да осъществят фактурираните от тях услуги и да доставят стоките с оглед на обстоятелството, че не притежават помещения, търговски обекти, транспортни средства, персонал, вкл. и със съответната квалификация /данъчни, счетоводни консултанти, юристи, шофьори, печатари и др./, материална и техническа база.

Повечето фактури не са конкретизирани по отношение на предмета си на дейност, посочен общо „по договор“ като с оглед данните от РД, обобщени в таблици за всяко от дружествата, такива договори или липсват, или предмета в тях е твърде общо договорен. Съдържанието на фактурата следва да отговаря на изискването на чл. 71, т. 1 вр. с чл. 114, ал. 1, т. 9 от ЗДДС – в описанието на доставката не се съдържа релевантната информация, необходима за индивидуализирането на престацията. Тази неяснота относно предмета на доставките не е преодоляна чрез представени съпътстващи документи. Непълнотата на фактурите възпрепятства установяване възможността за доказване реалността на доставката, респективно установяване настъпването на данъчни събития. В Решение от 08.05.2013 г. на СЕС по дело С-271/12, се приема, че правото на приспадане на ДДС може да се откаже на данъчнозадължените лица, получатели на услуги, които разполагат с непълни фактури, дори ако в допълнение към последните след приемането на решението за отказ е предоставена информация с цел да се докаже действителното извършване, естеството и стойността на фактурираните сделки.

Установената практическа невъзможност да се извършат фактурираните дейности и липсата на каквито и да било данни за конкретно осъществяване на тези дейности и резултата от тях, вкл. транспорт, съхраняване и др., води до извода за фактуриране, което е не е свързано с осъществени услуги или предоставени стоки, а е направено единствено за целите на приспадане на данъчен кредит от получателя по фактурите. В касационната жалба не са наведени конкретни оплаквания, на които да се дължи конкретен отговор извън установеното дотук.

Решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на ответника по касация е основателно. В полза на данъчната администрация следва да се присъди сумата от 10527лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция на основание чл.161,ал.1 ДОПК вр. с чл.8, ал.1 вр. с чл.7,ал.2,т.5 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4340/27.06.2022г., постановено по адм. дело №6411/2021 г. по описа на Административен съд София-град.

ОСЪЖДА „Сириус НН 77“, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. София, [улица], да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при Централно управление на Национална агенция за приходите сумата от 10 527лв. (десет хиляди петстотин двадесет и седем лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СВИЛЕНА ПРОДАНОВА

секретар:

Членове:

/п/ Р. Д. п/ ТАНЯ КОМСАЛОВА