Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на десети май две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Е. М. Членове: Е. Д. Р. Й. при секретар М. Д. и с участието на прокурора К. Н. изслуша докладваното от председателя Е. М. по административно дело № 9405 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, чрез процесуалния му представител ст. юрк. Л. Х., против Решение №271 от 18.07.2022 г., постановено по адм. дело № 303/2022 г. от Административен съд - Враца, с което по жалба на Планински ездач ЕООД е отменено негово Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2018 с изх. № 02-060-2600/2685*5 от 28.03.2022г. и делото е върнато, като преписка, на административния орган за ново произнасяне по подаденото заявление за подпомагане с УИН [номер], съобразно дадените в мотивите на решението указания по тълкуването и прилагането на закона.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли се за отмяната му, решаване на спора по същество и присъждане на понесените по делото разноски. Прави се възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.

Ответната страна - Планински ездач ЕООД, чрез пълномощника си адв. М. С., в писмен отговор на касационната жалба изразява становище за нейната неоснователност. Претендира разноски и представя договор за правна защита и съдействие и списък по реда на чл. 80 ГПК вр. чл. 144 АПК.

Процесуалният представител на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на контрол за законосъобразност пред решаващия съд е Уведомително писмо с изх. № 02-060-2600/2685 от 28.03.2022 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, с което Планински ездач ЕООД е уведомен, че в подаденото от него Заявление за подпомагане са констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане за прилагане на мярка 13 Плащания за райони с природни или други специфични ограничения от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г., с оглед на което са оторизирани ( одобрени) само 1 474.08 лева от поисканото финансово подпомагане в размер на общо 46 992.58 лева.

С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отменил оспорваното уведомително писмо и е изпратил делото, като преписка за ново произнасяне по подаденото от жалбоподателя заявление за подпомагане с УИН [номер] за кампания 2018 година, съобразно дадените в мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона.

За да постанови този правен резултат съдът е приел за безспорно установено от фактическа страна, че Планински ездач ЕООД за кампания 2018г. е подал общо Заявление за подпомагане вх.№ 18811612/04.05.2018г., с приложени таблици на използваните парцели и отглежданите животни. Дружеството подало и заявление с УИН [номер] от 15.05.2018г. и по-следващо на 28.05.2018г., с което същото е заявило искане за подпомагане по следните схеми и мерки: Схема за единно плащане на площ /СЕПП/; Схема за преразпределително плащане /СПП/, Схема за плащане на селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда-зелени директни плащания /ЗДП/; Компесаторни плащания по Натура 2000 и Рамковата директива за водите /Мярка 12/ и Компесаторни плащания в планински райони /Подмярка 13.1/НР/. Във връзка с подаденото заявление от страна на органа били извършени автоматични проверки. В резултатите на тези проверки, било отразено като вид грешка, че заявената площ от кандидата надвишава допустимата площ с пр. основание /слой/, като в детайли е посочено - надвишава с площ 67,17 ха, за което дружеството било уведомено. Била извършена и проверка на място, възложена със Заповед № 365205/12.10.2018г. на РА-ТИ относно три броя парцели 12961-707-2-3, 12961-707-3-1 и 12961-707-4-1 с местонахождение гр. Вършец. Изготвен бил доклад за проверка на площи на кандидата Планински ездач ЕООД, като в него било посочено, че не са установени недопустими площи.

Въз основа на така извършените проверки било издадено оспореното Уведомителното писмо с изх. № 02-060-2600/2685*5 от 28.03.2022г. на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие.

Въз основа на тази фактическа установеност съдът от първата инстанция е направил извод, че оспорваният административен акт е издаден от компетентен административен орган, в законоустановената писмена форма, но в нарушение на изискванията за съдържание, посочени в чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. В акта не са посочени фактическите и правни основания за издаването му, което е съществено процесуално нарушение, довело до неправилно приложение на материалния закон. Съдът е приел, че е недопустимо в хода на съдебното производство да се изяснява причината за намаляване на исканата помощ чрез излагане на допълнителни фактически съображения, като липсата им не може да се запълни посредством събирането на допълнителни доказателства и не санира допуснатите от органа нарушения за изискванията за мотивиране на административния акт.

При тези съображения съдът е постановил своя акт.

Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания.

Съдът е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция, без да е необходимо да се повтарят и към които тя препраща в съответствие с правомощията си по чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК.

Спорният въпрос по делото е отговаря ли на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК атакуваният в настоящия процес административен акт.

Изискването за мотивиране на акта по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК е насочено към стриктно посочване на фактическите, и съпоставянето им с правните основания, от които административният орган черпи правомощието си да го издаде. Посочването на фактическите и правни основания за издаването на акт от страна на органа са предпоставка, обуславяща възможността за упражняване на контрол върху същия, а и за възможността за организиране на адекватна защита спрямо него.

Правилна е преценката на съда за нарушаване на изискването за форма в конкретния случай. Административният акт не съдържа ясно изложение на фактическите основания за издаването му, с което съществено е затруднена защитата срещу него, а това води винаги до незаконосъобразност, както правилно е приел Административен съд - Враца. Задължението по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК налага обективирането в административния акт на конкретни твърдения за настъпили юридически факти, включени във фактическия състав на относимата правна норма и неизпълнението на това задължение съставлява отменително основание по чл. 146, т. 2 АПК.

Не може да се приеме, че в конкретния случай съображения касателно конкретни факти спрямо заявените площи от земеделския производител, обосноваващи посочените в АА намаления, прихващания, оторизации и изплатени суми се съдържат в документите, представляващи част от административната преписка по издаване на оспорения акт.

Това е така, защото от съдържанието на процесното оспорено уведомително писмо е видно, че административният орган е мотивирал отказа за финансово подпомагане в искания от ЗП размер и намаленията на исканите суми по заявените схеми и мерки с данни получени след извършени автоматични проверки, при които е отразено, че заявената площ надвишава допустимата площ с пр. основание ( слой), общо 67, 17 ха, както и от предоставени от МЗХГ с писмо изх. № 07-0400/216 от 27.11.2018г. данни.

В настоящия казус единственият документ от преписката, който би обосновал отказ или редукция на заявеното финансово подпомагане за 2018г., е: Резултати от автоматични проверки на въведени данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2018г. Този документ съдържа размер на надвишена допустима площ, но няма конкретни мотиви относно материално-правните основания за приетите за наддекларирани площи, без правно основание и извършеното намаляване на финансовото подпомагане. Не е изложено въз основа на какви обстоятелства органът приема, че са налице недопустими за подпомагане парцели. Относно посоченото правно основание за неодобряване на заявените площи за подпомагане в УП - кандидатът за подпомагане не е ползвател на заявените земеделски площи за 2018г.,съдът намира, че данни относно неговата правилност липсват. Видно от представените по делото доказателства Планински ездач ЕООД е наемател на четири поземлени имоти в землището на гр. Вършец с площ съответно 1 999 кв. м. /0.19 ха/, 2 000 дка /2ха/, 370 509 кв. м. /37.05 ха/ и 2 000 кв. м. / 0.2 ха/. Представен е и Договор за наем № 63/01.06.2017г. със скици на парцелите.

Правилно съдът е приел, че фактически основания за извършеното намаление не се съдържат и в представеното писмо с вх. № 07-0400/216 от 27.11.2018г. на МЗХГ, което е посочено като основен мотив за отказ. На първо място информацията за окончателното право на ползване на парцелите в писмото следва да е организирано в табличен вид, със структурирани отделни колони, но по делото липсват представени такива, безспорно удостоверяващи данни за конкретните парцели. На следващо място МЗХГ няма право да определя размер на площите с правно основание, като част от процедурата за регистрация на правното основание по смисъла на чл.41 от ЗПЗП и за нуждите за мерките за директни плащания. Законовият текст не предвижда такава процедура, а единствено регистрация на правните основания. Така също действително в чл.37м ал.5 от ЗСПЗЗ е посочено, че договорите за наем или аренда по ал.1 не се смятат за правно основание съгласно чл.41 от ЗПЗП, когато при извършване на проверките се установи, че са налице основания за прекратяването им. Дали обаче един договор ще бъде правно основание или по силата на чл.37м ал.5 от ЗСПЗЗ не следва да се счита за такова, независимо от това, че формално е прекратен, се констатира не от МЗХГ, а от компетентните съгласно закона органи Кмет на Община за ОПФ /общински поземлен фонд/ или от Директора на ОДЗ за ДПФ/държавен поземлен фонд/. В случая по делото липсват данни да има извършени такива проверки, както и че данни по тях са били отразени от компетентните лица в софтуерните продукти регистриращи, обработващи и предаващи към ИСАК данните за регистрираните правни основания.

Налага се извод, че в оспорения акт липсват конкретни съображения и мотиви, обосноваващи възприетите от органа намаления.

Вярно е, че съгласно ТР № 16 от 1975 г. на ОСГК на ВС мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, в съпроводителното писмо или в друг документ, най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горния административен орган, ако изхожда от същия административен орган, който е издал акта. Липсата на мотиви към първоначалния административен акт не съставлява съществено нарушение на закона и в случаите, при които по-горният административен орган е потвърдил мотивирано акта. В случая обаче УП е оспорено направо пред съда. В него конкретни съображения за постановения отказ няма, както обосновано и правилно е приел решаващият съд. Допълнително изложените мотиви в хода на съдебното производство от издателя на УП не изпълнява изискването на закона. Недопустимо е излагането на мотиви към акта, в придружително писмо, в отговор на жалбата или в писмена защита на ответника. Налице е съществено нарушение на правилата за мотивиране на оспорения административен акт, което е основание за отмяната му (виж в същия смисъл решения по адм. д. № 4470/2022 г., адм. д. № 6646/2022 г., адм. д. № 2528/2022 г., адм. д. № 6292/2022 г. и др., всички те по описа на ВАС, пето отд.). Като е отменил УП съдът е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

С оглед изхода на делото е основателна претенцията за присъждане на разноски в полза на ответната по касация страна Планински ездач ЕООД, своевременно заявени, които възлизат на 1000 лева заплатени за адвокатски хонорар за настоящото касационно производство. Неоснователно е направеното възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, с оглед фактическата и правна сложност на делото и същото следва да бъде отхвърлено. Заплащането на сумите е доказано с представен договор за правна помощ и съдействие, видно от които сумата е действително заплатена в брой, за един адвокат.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 271 от 18.07.2022 г., постановено по адм. дело № 303/2022 г. от Административен съд - Враца.

ОСЪЖДА Държавен фонд Земеделие да заплати на Планински ездач ЕООД сумата от 1000 лв. ( хиляда лева) разноски по делото за касационната инстанция за адвокатски хонорар.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЕМАНОИЛ МИТЕВ

секретар:

Членове:

/п/ ЕМИЛ ДИМИТРОВ

/п/ РУМЕН ЙОСИФОВ