Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: С. Ч. Членове: СТЕФКА К. К. при секретар А. С. и с участието на прокурора И. С. изслуша докладваното от председателя С. Ч. по административно дело № 9477 / 2022 г. Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър, гр. Пловдив, против решение № 702/20 април 2022 г., постановено по адм. дело № 513/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив. Постъпила е и частна жалба от касатора против определение № 1128/13 юли 2022 г. по адм. дело № 513/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което се допълва решение № 702/20 април 2022 г., постановено по адм. дело № 513/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив, в частта за разноските. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска отмяната на решението и определението.

Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила.

Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от кмета на О. К. против заповед № 18-378 от 11 януари 2021 г. на началника на СГКК Пловдив, с която, на основание чл. 54 ал. 4, във вр. с чл. 54, ал. 1 и чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР, е одобрено изменението в КККР на град Клисура за ПИ с ИД 37277.385.46 и ИД 37277.386.10, като същите са заличени и са нанесени нови имоти ИД 37277.385.240, ИД 37277.385.241, ИД 37277.385.242, ИД 37277.385.243, ИД 37277.386.391, ИД 37277.386.392, ИД 37277.386.393 и ИД 37277.386.394. Съдът е отменил процесната заповед като незаконосъобразна.

Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че за жалбоподателя е налице правен интерес от така направеното оспорване. В кадастралните регистри на гр. Клисура, като собственик на процесните имоти е записана О. К. В кадастралния регистър процесните имоти са записани като "земя по чл. 19 ЗСПЗЗ". Собственик на земята е О. К. съгласно чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ. Имотите са й предадени по реда на чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ на 19.07.2010 г. след изпълнение на процедурата по чл. 45в, ал. 7 ПП ЗСПЗЗ, като имотът по КВС 385.34 с площ 8.200 дка е идентичен с ПИ 37277.385.46 с площ 8146 кв. м. по КККР на гр. Клисура, а имот по КВС 386.10 с площ 13.684 дка е идентичен с ПИ 37277.386.10 с площ 13681 кв. м. След като общината е записана като собственик на имота и кадастралните регистри са влезли в сила, общината е заинтересувано лице по смисъла на 1, т. 13 ДР ЗКИР да оспори заповедта за издаване на процесната заповед за изменението им. С оглед изложеното съдът се е произнесъл по допустима жалба и решението е допустимо.

Преценката на наличните по делото доказателства обуславя безспорен извод за наличието на спор за материално право, който следва да бъде разрешен по предвидения за това съдебен ред.

Установено е, че в случая е налице застъпване на площи, предвид обстоятелството, че в границите на заличените имоти, са нанесени новообразуваните имоти и изводите на съда в тази насока са правилни, че е налице отрицателна материално-правна предпоставка за изменение на КККР – до разрешаването му по съдебен ред, по аргумент от чл. 54, ал. 2 ЗКИР.

Безспорно е, че спор за материално право е налице не само при висящ съдебен процес по предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, респ. чл. 108 от ЗС, но и когато твърденията на страните относно определено субективно материално право са разнопосочни, както е в случая. Извън компетентността на административния орган и на административния съд е проверката на източниците, удостоверяващи вещните права на заинтересованите страни.

Предвид изложеното законосъобразно съдът е отхвърлил жалбата срещу заповед № 18-378 от 11 януари 2021 г. на началника на СГКК Пловдив. При постановяване на обжалваното съдебно решение не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за неговата отмяна.

Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение.

По частната жалба:

Частната жалба на началника на СГКК Пловдив, против определение № 1128/13 юли 2022 г. по адм. дело № 513/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив е неоснователна по следните съображения:

С оспореното определение СГКК Пловдив е осъдена да заплати на О. К. направени разноски по адм. дело № 513/2021 г. на Административен съд Пловдив. Съгласно чл. 249, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или измени постановеното решение, в частта му за разноските. Предвид факта, че оспорената заповед е отменена и че по делото действително от О. К. са направени разноски, за което са представени доказателства, обосновано първоинстанционният съд е приел, че депозираната молба за изменение е основателна и е изменил решението в частта за разноските с обжалваното определение.

С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане, в тази връзка, на ответника О. К. следва да се присъдят направените в касационната инстанция разноски в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Претендираните разноски за първата инстанция - видно от диспозитива на определение № 1128/13 юли 2022 г. по адм. дело № 513/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което се допълва решение № 702/20 април 2022 г., постановено по адм. дело № 513/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив, са присъдени от решаващия съд.

Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 702/20 април 2022 г., постановено по адм. дело № 513/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив.

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1128/13 юли 2022 г. по адм. дело № 513/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив.

ОСЪЖДА СГКК, гр. Пловдив, да заплати на О. К. съдебно-деловодни разноски за касационната инстанция в размер на 100 (сто) лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА

секретар:

Членове:

/п/ С. К. п/ ЯВОР КОЛЕВ