2О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 330
гр. София, 25.07.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в открито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия А. Б. ч. т.д. № 269 по описа за 2022г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.248, ал.2 ГПК.
Образувано е по молба на „БАХОВИЦА ИНДУСТРИАЛЕН ПАРК” ЕАД, представлявано от адв. И. У., и „БЪЛГАРСКА АВТОМОБИЛНА ИНДУСТРИЯ“ ЕАД, представлявано от юрисконсулт А. С., за допълване на постановеното по делото определение № 155 от 11.04.2022г. в частта за разноските, като на молителите бъдат присъдените направените в производството разноски за заплатено адвокатско възнаграждение от първото дружество в размер на 79 200 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева – на второто дружеството.
Молителите твърдят, че в отговора на частната жалба са направили искания за присъждане на разноски, като „БАХОВИЦА ИНДУСТРИАЛЕН ПАРК” ЕАД е поискало присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 79 200 лева на основание чл.78, ал.4 ГПК вр. чл.7, ал.1, т.7 вр. чл.7, ал.2, т.7 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а „БЪЛГАРСКА АВТОМОБИЛНА ИНДУСТРИЯ“ ЕАД е поискало присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, но в постановеното определение настоящият състав не се е произнесъл по тези искания.
Синдиците на „К. Т. БАНКА“ АД /в несъстоятелност/ - А. Н. Д. и К. Х. М. са представили отговор, с който оспорват направеното искане. Оспорват твърденията в молбата, че към отговора на частната касационна жалба са били приложени документи, установяващи заплащането на твърдените разноски, както и че адвокатското възнаграждение действително е било заплатено. Сочат, че подаденият по делото отговор на частната касационна жалба изхожда от двамата ответници и е подписан от представители и на двете дружества и липсват доказателства, че е положен необходимият труд, за който „БАХОВИЦА ИНДУСТРИАЛЕН ПАРК” ЕАД дължи адвокатско възнаграждение на адв. Т., а напротив, при липса на доказателства за противното, може да се направи заключение, че отговорът е изготвен от юрисконсулта и само е приподписан от адвоката. Намира, че при наличие на съавторство липсват доказателства за това каква част от подадения отговор е изготвена от адв. Т. и каква – от юрисконсулта на втория ответник, за да бъде определено адвокатско възнаграждение за положения труд. На последно място правят изрично възражение по чл.78, ал.5 ГПК, като сочат, че възнаграждението не отговаря по размер на правната и фактическа сложност на спора, предмет на частното производство, поради което следва да бъде намалено и размерът му да бъде обвързан с юрисконсултското възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като обсъди доводите на страните, намира следното:
Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК и е допустима.
С постановеното по делото определение № 155 от 11.04.2022г. не е допуснато касационно обжалване на определение № 2573 от 05.10.2021г. по ч. гр. д. № 2519/2021г. на САС, 4 състав, с което е потвърдено определение № 263479 от 25.06.2021г. по т. д. № 703/2020г. на СГС, ТО, VI – 23 състав за прекратяване на производството по делото.
В подадения отговор от „БАХОВИЦА ИНДУСТРИАЛЕН ПАРК” ЕАД, представлявано от адв. Т. Т., и „БЪЛГАРСКА АВТОМОБИЛНА ИНДУСТРИЯ“ ЕАД, представлявано от юрисконсулт А. С., е направено искане за присъждане на разноски за производството и са представени договор за правна защита и съдействие, фактура и платежно нареждане за кредитен превод. В определението си по делото обаче настоящият състав не се е произнесъл по направеното искане.
При така установените обстоятелства настоящият състав намира, че искането за допълване на постановеното по делото определение № 155 от 11.04.2022г. е основателно. С оглед изхода на делото на ответниците по частната касационна жалба следва да бъдат присъдени направените разноски, респ. юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Искането е своевременно заявено, като са представени и доказателства за направените разноски, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение. Неоснователен е доводът, че липсват доказателства упълномощената от „БАХОВИЦА ИНДУСТРИАЛЕН ПАРК” ЕАД адв. Т. Т., на която е заплатено адвокатско възнаграждение, да е положила труд по частното дело, доколкото представеният отговор от двамата ответници изхожда от пълномощниците им адв. Т. и юрисконсулт С..
Основателно е направеното от ответника по молбата възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното от „БАХОВИЦА ИНДУСТРИАЛЕН ПАРК” ЕАД адвокатско възнаграждение. Размерът на това възнаграждение е определен на основание чл.7, ал.1, т.7 от Наредба № 1/2004г. съобразно материалния интерес по делото, обусловен от цената на предявения иск – 43 000 000 евро. Тази разпоредба следва да се прилага в систематична връзка с разпоредбата на чл.11 от Наредбата, към която е извършено препращане, предвиждаща, че за изготвяне на частни жалби, съответно и на отговор, възнаграждението е 200 лева, а когато жалбата се разглежда в открито заседание - 300 лева. Поради това при определяне на възнаграждението съдът следва да изхожда от предмета на делото и от интереса на страната, но в хипотезата на чл.78, ал.5 ГПК не може да намали възнаграждението под минималния размер от 200 лева. Разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 7 от Наредбата обвързва минималния размер на възнаграждението не само с материалния интерес, а и с предмета на делото, като в производствата по частни жалби предметът на делото се предопределя от характера и същността на обжалваното определение/разпореждане /в този смисъл определение № 318 от 13.08.2020г. по ч. т.д. № 1249/2020г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 133 от 28.03.2022г. по ч. гр. д. № 46/2022г. на ВКС, ГК, III г. о./. Предмет на обжалване в настоящото производство е определение на въззивния съд, с което е потвърдено първоинстанционно определение за прекратяване на производството по делото поради обявяването за противоконституционна на разпоредбата на чл.60а, ал.1 ЗБН и § 7 ПЗР на ЗИД на ЗБН /обн., ДВ бр.22 от 2018г., доп. бр.33 от 2019г./ и обусловения от това извод за предявяване на иска след изтичане на предвидения в чл.62, ал.1 ЗБН /ред. ДВ, бр.33 от 26.04.2016г./ срок и въз основа на разпоредба, която е отменена впоследствие като противоконституционна. Повдигнатият пред настоящата инстанция спор е изцяло процесуален, поради което няма основание минималният размер на адвокатското възнаграждение, дължимо за изготвяне на отговор на частната касационна жалба, да се изчислява на база материалния интерес на обжалващата страна, без да се държи сметка за предмета на касационното производство. С оглед на това в случая материалният интерес на ответниците няма самостоятелно значение за преценката относно минималния размер, до който може да бъде редуцирано адвокатското възнаграждение при наличие на предпоставките по чл. 78, ал. 5 ГПК, и съдът може да го намали до преценения от него като адекватен на фактическата и правна сложност на делото размер, но не по-малко от размерите, посочени в чл. 11 от Наредбата. Правната защита и съдействие, оказани от пълномощника на „БАХОВИЦА ИНДУСТРИАЛЕН ПАРК” ЕАД, се изчерпват с изготвяне на отговор на частната касационна жалба и тъй като разгледаният процесуален спор не се характеризира с фактическа и правна сложност при наличие на формирана по релевантните процесуални въпроси постоянна практика на ВКС, направеното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК е основателно. Съобразявайки посочените обстоятелства съставът на ВКС приема, че уговореното и платено от „БАХОВИЦА ИНДУСТРИАЛЕН ПАРК” ЕАД адвокатско възнаграждение за настоящото производство следва да бъде намалено до минималния размер от 200 лв., предвиден в чл. 11 от Наредба № 1/2004 г. на ВАС за производства по частни жалби, разгледани в закрито заседание.
Поради това на ответника „БАХОВИЦА ИНДУСТРИАЛЕН ПАРК” ЕАД следва да бъдат присъдени разноски за настоящото производство в размер на 200 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, а на ответника „БЪЛГАРСКА АВТОМОБИЛНА ИНДУСТРИЯ“ ЕАД следва да бъде присъдено юрисконсулстско възнаграждение в размер на 150 лева.
Така мотивиран, Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПЪЛВА определение № 155 от 11.04.2022г. по ч. т.д. № 269/2022г. на ВКС, ТК, II т. о., като
ОСЪЖДА „Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/ да заплати на БАХОВИЦА ИНДУСТРИАЛЕН ПАРК” ЕАД сумата 200 лева /двеста лева/ – заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция, а „БЪЛГАРСКА АВТОМОБИЛНА ИНДУСТРИЯ“ ЕАД – сумата 150 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: