О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№326

София,22.07.2022 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тринадесети юли две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: П. Х.

ИВАНКА АНГЕЛОВА

изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова

ч. т.дело № 1309/2022 година

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „М.А. ЕООД, с ЕИК[ЕИК], представлявано от управителя М. А., чрез процесуален пълномощник, срещу определение № 90 от 11.02.2022 г. по в. т.д. № 1170/2021 г. на Апелативен съд – София, петнадесети състав, в частта, с която са оставени без разглеждане подадените от това дружество въззивни жалби с вх. №№ 45500/ 03.04.2019 г. и 343942/17.08.2021 г., срещу решение № 385 от 27.02.2019 г. по т. д. № 176/2018 г. на Софийски градски съд, в частта му, с която, по предявен от „Б. Х. АД иск с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД, е прогласен за нищожен като привиден - прикриващ договор за продажба на акции, договор за продажба на наследство от 04.01.2018 г. и анексите към него, сключен между „М.А.“ ЕООД – купувач, и Б. Б. Н., П. Б. Н. и Б. Б. Н., чрез тяхната майка и законен представител А. П. Д. – продавачи, като е прекратено въззивното производство.

Със същото определение е оставена без разглеждане и подадената от „Б. Х. АД насрещна въззивна жалба с вх. № 346870/03.09.2021 г., на основание чл.263, ал.2 ГПК, като в тази част съдебният акт не е обжалван от дружеството.

В частната жалба се поддържат доводи за нищожност на определението, основани на твърдения, че то не е изготвено и подписано по надлежния за целта начин. Сочи се, че връченият на дружеството файл е копие от електронно подписан документ, като липсва възможност за преценка доколко хартиеният документ, на който е обективиран файла пресъздава съдържанието на оригиналния съдебен акт. Отделно от това, частният жалбоподател счита атакуваното определение за недопустимо, тъй като то пререшава процесуалноправен въпрос – за възстановяване на срока за внасяне на дължимата държавна такса за въззивно обжалване, който вече е бил решен с необжалваемото определение на Софийския градски съд.

В частната жалба са развити подробни съображения за неправилност на определението на апелативния съд.

В депозиран по делото отговор, „Б. Х. АД, чрез процесуален пълномощник, оспорва всички релевирани от частния жалбоподател оплаквания, с развити подробни доводи, въз основа на които счита, че атакуваното определение на Апелативен съд – София следва да се потвърди.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК ответниците по частната жалба: Б. Б. Н., П. Б. Н. и Б. Б. Н., чрез тяхната майка и законен представител А. П. Д., не са заявили становище.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване по реда на чл.274, ал.2, изр.1, предл. първо ГПК определение на апелативен съд, при спазване на едноседмичния преклузивен срок.

При постановяване на обжалвания съдебен акт, съставът на Апелативен съд – София е приел от фактическа страна, че: първата въззивна жалба на „М.А.“ ЕООД срещу постановеното от СГС решение е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.259, ал.1 ГПК; поради констатирана нередовност – невнесана ДТ в размер на 61 980 лв., са дадени указания на въззивника, с последващо продължаване на срока за изпълнението им; указанията не са изпълнени в първоначалния и в новоопределения срок, поради което е постановено разпореждане от 14.05.2019 г. за връщане на въззивната жалба , потвърдено с влязло в сила определение от 24.09.2019 г. по ч. гр. д. № 4005/2019 г. на Апелативен съд – София; след постановяване на посоченото въззивно определение, СГС е направил отбелязване върху решението, че то е влязло в сила на 24.10.2019 г.

По подадени от „М.А.“ ЕООД молба от 26.11.2020 г., с допълнение към нея, е поискано възстановяване на срока за внасяне на дължимата държавна такса за въззивно обжалване, като към допълнителната молба от 11.01.2021 г. е приложено пл. нареждане, удостоверяващо заплащането на ДТ.

В проведеното от СГС производство по чл.64-67 ГПК, е постановено определение № 263868 от 20.07.2021 г., с което молбата за възстановяване на посочения срок е била уважена. След постановяване на този съдебен акт, по делото е постъпила и нова въззивна жалба от същото дружество.

Въззивният съд е констатирал, че преписи от всички разпореждания на администриращия въззивната жалба съд, са надлежно връчени на дружеството – въззивник, на посочения съдебен адрес, който е и адрес на Адвокатското дружество, чийто член е адвокат И. Ц., разполагащ с надлежна представителна власт до оттегляне на пълномощията му на 18.01.2021 г.

Съдебният състав на Апелативен съд – София е извел правен извод за процесуална недопустимост на депозираните от „М.А.“ ЕООД въззивни жалби. Приел е, че след като първата жалба е била върната с влязло в сила разпореждане, поради неизпълнение на указанията за представяне на документ за заплатена държавна такса, то впоследствие не са били налице предпоставките по чл. 64-67 ГПК за възстановяване на срока за изпълнение на дадените от СГС указания. В мотивите към определението са развити подробни правни съображения във връзка с правомощията на въззивния съд при извършване на служебна проверка за допустимостта на сезиращата го жалба, изразяваща се в преценка за спазване на преклузивния срок за обжалване или за поправяне на нередовност на жалбата, включваща и изследване на допустимостта, респ. основателността на искането за възстановяване на процесния срок, без да е обвързан от становището на СГС, обективирано в определението от 20.07.2021 г.

Горният извод е обоснован с доводи за недопустимост на молбата за възстановяване на срока за внасяне на дължимата за въззивно обжалване ДТ, поради депозирането й около година и половина след изтичането – на 07.07.2019 г., на преклузивния срок по чл.64, ал.3 ГПК. Позовавайки се и на цитирана в мотивите практика на ВКС, апелативният съд е изтъкнал, че с връщането на жалбата, считано от 31.05.2019 г., за жалбоподателя са започнали да текат два срока: за обжалване на разпореждането за връщане и за подаване на молба за възстановяване на пропуснатия срок поради особени непредвидени обстоятелства.

Определението е валидно, процесуално допустимо и правилно.

Изложените в частната жалба аргументи на дружеството частен жалбоподател във връзка с оплакването за нищожност на атакувания съдебен акт са хипотетични и необосновани. Видно от книжата по делото е, че определението на апелативния съд не съставлява електронно изявление на постановилия го съдебен състав, затова и въпросът – идентичен ли е, създаденият при публикуването на съдебния акт, електронен документ, с автентичния акт, няма отношение към валидността на самия акт. Това обуславя недължимост на проверка относно спазване на изискванията на Регламент (EC) № 910/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета относно електронната идентификация и удостоверителните услуги на електронни трансакции на вътрешния пазар.

Съдържащите се в частната жалба съмнения за това, дали е проведено закрито съдебно заседание от състава на апелативния съд, на което да се обсъдят материалите по делото, не съответстват на обективираното в постановения акт, и на неговата доказателствена сила.

Като неоснователни следва да се преценят доводите за недопустимост на атакуваното определение, поради произнасяне от въззивния съд по въпрос, който вече е бил разрешен с необжалваем съдебен акт. Настоящият състав напълно споделя становището на САС относно пределите на проверката, която се дължи от сезирания с жалбата съд. При тази проверка, съдът, който е функционално компетентният да разгледа жалбата, не е обвързан от осъществената от администриращия съд преценка за допустимост и редовност на жалбата, вкл. и от извършените процесуални действия по движение на делото, каквото е и определението за възстановяване на установен срок. При положително произнасяне по молба с правно основание чл.64 ГПК, действащият ГПК не предвижда възможност за самостоятелно обжалване, поради което, в рамките на преценката - дали е налице допустимо сезиране, компетентният да разгледа жалбата съд дължи цялостна самостоятелна преценка относно надлежното упражняване на процесуалното право на обжалване. Поради това, уважаването на подадена от „М.А.“ ЕООД молба за възстановяване на срока за внасяне на ДТ по въззивната жалба, не обвързва въззивната инстанция.

Процесуално законосъобразно и в съответствие с непротиворечивата практика на ВКС /част от която е цитирана в мотивите към определението/ е становището на съдебния състав на САС във връзка с момента, от който започва да тече предвиденият в чл.64, ал.3 ГПК преклузивен срок за сезиране на съда с искане за възстановяване на пропуснат срок /установен от закона или определен от съда/. Обоснована е констатацията, че този срок е изтекъл още на 07.06.2019 г., съобразно разпореждането за връщане на жалбата, постановено след изтичане на първоначалния и на новоопределения срок, препис от което е връчен на посочен съдебен адрес на дружеството и на надлежен негов процесуален пълномощник. След като искането за възстановяване на срок е преклудирано, не би могло то да бъде разгледано по същество от съда, който администрира жалбата. Поради това, в рамките на своите правомощия, САС правилно е преценил молбата за възстановяване на срока като процесуално недопустима. Освен, че е преклудирано, настоящият състав приема, че страната е разполагала с възможност да подаде и последваща молба /последващи молби/ за продължаване на срока за отстраняване несъответствието на въззивната жалба с изискването по чл.261, т.4 ГПК. Наличието на такава процесуална възможност за въззивника, каквато в случая не е реализирана, принципно изключва допустимостта на производството по възстановяване на срока, в какъвто смисъл е императивната норма на чл.64, ал.3, изр.2 ГПК.

Изводите на апелативния съд за наличие на надлежна представителна власт на упълномощения от „М.А.“ ЕООД адвокат И. Ц., са в съответствие с приложеното по делото пълномощно от 09.01.2018 г., като правилно не е зачетен срокът на упълномощаване, посочен в предхождащото го Приложение № 1 към Анекс № 1 от договора за продажба на наследство от 04.01.2018 г. Дадените на адв.Ц. пълномощия – да извършва всякакви фактически и правни действия по чл.34 ГПК не са ограничени със срок, поради което връчването на преписи от разпорежданията на първостепенния съд чрез посочения пълномощник на дружеството, се счита за лично връчване на страната. Идентични оплаквания в горния смисъл са поддържани и в частната касационна жалба на „М.А.“ ЕООД срещу определението на САС по ч. гр. д. № 4210/2020 г., по които се е произнесъл състав на първо търговско отделение на ВКС по приложеното ч. т.д. № 491/2021 г. и съответно, не са възприети.

Предвид процесуалната недопустимост на искането за възстановяване на срок, обуславяща недопустимост и на двете въззивни жалби на „М.А.“ ЕООД, настоящият състав не дължи произнасяне по предпоставките за уважаване на молба с правно основание чл.64 ГПК.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 90 от 11.02.2022 г. по в. т.д. № 1170/2021 г. на Апелативен съд – София, петнадесети състав.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: