О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 650

София, 22.07.2022 г.

В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети май, две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: М. П.

Членове: И. П. МАЙЯ РУСЕВА

изслуша докладваното от съдията М. П. гр. дело № 268/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. Г. А. и А. Д. А., двамата от [населено място], подадена от пълномощника им адвокат Д. С., срещу решение №264405 от 02.07.2021 г. по в. гр. дело № 5803/2020 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение №343098 от 20.02.2018 г. по гр. дело № 42689/2017г. на Софийския районен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от касаторите срещу „Т. С. ЕАД искове за прогласяване нищожност на заповед за изпълнение от 18.07.2014г., издадена по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 38912/2014г. на СРС. Поддържа се, че въззивното решение е нищожно, недопустимо е неправилно.

Ответникът по касационната жалба „Т. С. ЕАД, [населено място], не заявява становище.

Въззивният съд е приел за установено, че срещу ищците е издадена и влязла в сила (предвид отбелязването върху нея за издаден изпълнителен лист) заповед за изпълнение от 18.07.2014 г., издадена по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 38912/2014г. на СРС. Заповедта за изпълнение е съдебен акт и като такъв може да страда от пороци, водещи до нейната нищожност. В законодателството няма специално и изчерпателно установени пороци, водещи до нищожност на съдебните актове. Според трайната съдебна практика, съдебните актове са нищожни в случаите на постановяването им от ненадлежен орган или ненадлежен съдебен състав, извън правораздавателната власт на съда, ако не са подписани от членовете на съдебния състав, ако не са в писмена форма, както и при абсолютна неразбираемост на волята на съда, включително и при тълкуване. Нищожност на решението се приема да е налице и когато с него се постановява изпълнението на нещо, което е неизпълнимо, или когато се постановява изпълнение на действие, което е престъпление, включително и в случаите, когато съдебното решение постановява нещо, което противоречи на морала и добрите нрави. Посочените пороци са свързани със самия съдебен акт и наличието им на практика води до липса на валиден такъв, а оттам и до надлежното произнасяне на съда по въпроса, с който е сезиран. Касае се до правила, свързани с компетентността на съда да се произнесе по въпроса, с който е сезиран (наличие или липса на подведомственост), със съдебния състав, който трябва да се произнесе (едноличен или тричленен), както и с формата и съдържанието на съдебния акт. Тези правила не обхващат въпросите, свързани с предпоставките за постановяване на съдебния акт и евентуалните нарушения на процесуалните правила при постановяването му. Поставените от ищците въпроси са свързани с процедурата по издаването на заповедта за изпълнение и по-специално с това дали заповедта за изпълнение задължително следва да се предхожда от изрично разпореждане на заповедния съд за издаването и или не. Затова съдът е счел същите за относими към въпросите за евентуалната недопустимост или неправилност на заповедта за изпълнение, но не и към въпроса за евентуалната и нищожност. Допуснатите в съдебното производство евентуални нарушения на правото на ЕС не водят до нищожност на постановените по него актове, а евентуално до тяхната неправилност. Условията за валидност на актовете, постановени в съдебното производство на определена страна-членка, се уреждат от вътрешното й процесуално законодателство, а не от правото на ЕС. З. и валидността на съдебния акт не зависи от приложението на правото на ЕС. Последното се прилага заедно с вътрешното право на страната-членка и евентуалните допуснати от съда нарушения на това право биха могли да доведат до неправилност на съдебния акт, но не и до неговата нищожност, ако са спазени установените от закона условия за неговата валидност. В случая издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е постановена от надлежен орган, в рамките на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, подписана е от районния съдия, изразената в нея воля е напълно разбираема. Тя не съставлява акт, несъвместим с основите на установения правов ред, нито с нея е разпоредено изпълнение на действие, което е престъпление или такова противоречащо на добрите нрави.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба са поставени следните въпроси в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК:

1. Липсата на индивидуализация на иска съгласно чл. 9, пар. 3, б. „б“ от Д 2012/27/ЕС, с оглед длъжникът да знае за какво е претенцията на взискателя, основание за нищожност или недопустимост е на издадената заповед по чл. 410 ГПК. Твърди се противоречие по въпроса с практиката на ВКС, обективирана в: решение № 668 от 15.11.2010 г. по гр. дело № 1790/2009 г. на І г. о.

2. В какъв съдебен акт заповедният съд обективира, че не са налице отрицателните предпоставки на чл. 411, ал. 2 ГПК и са налице предпоставките на чл. 127, ал. 1 и ал. 3 и чл. 128, ал. 1 ГПК, за да се издаде заповедта по чл. 410 ГПК.

3. Как се формира вътрешно убеждение на състава, след като не се издава съдебен акт /определение/, от който да е видно, че не са налице отрицателните предпоставки на чл. 411, ал. 2 ГПК.

4. Заявлението да се издаде заповед по чл. 410 ГПК приравнена на ценна книга ли е, че съставът я разглежда само от външна страна като не изследва произхода на дълга.

5. Как заповедният съд ще провери договора между доставчик и потребител за неравноправни клаузи, след като не е приложен по делото.

6. Заповедното производство допуска или изключва недопустимостта на заповедта за изпълнение, като официален документ с невярно съдържание с оглед чл. 311 и чл. 314 НК.

7. Несъответствието по основание и размер в т.12 от заявлението и заповедта за изпълнение води ли до нищожност на самата заповед или до нейната недопустимост.

8. Когато е предявено чуждо вземане, на ФДР за дяловото разпределение, по което задълженото лице е „Т. С. ЕАД, арг. на чл. 149б, ал. 3 ЗЕ, предявеното чуждо вземане прави ли заповедта нищожна като официален документ с невярно съдържание или заповедта е недопустима изцяло или в тази част.

9. В случай, че е недопустима изцяло или в тази й част заповедта за изпълнение: Кога се преклудира възражението за недопустимост: с отговора на получената заповед, с отговора на ИМ по чл. 131 ГПК, с първото о. с.з. след получаване на СТЕ или с първото действие след научаване за предявеното чуждо вземане.

Към изложението е приложено определение № 187 от 10.02.2016 г. по гр. дело № 178/2016 г. на ВКС, ІІІ г. о., постановено в производство по чл. 288 ГПК.

Поддържа се, че не е спазен принципът за предимство на правото на ЕС над националното право. С оглед сочената хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК се сочи противоречие със следните решения: решение от 15.07.1964 г. по дело 6/64 г. /Costa срещу E.N.E.L./, решение от 17.12.1970 г. по делого С-11/70г. Internationale Handelsgesellschaft, решение по обединени дела С-240/98 г. и С-244/98 г., решение от 09.03.1978 г. по дело 106/77 г. Simmenthal, решение от 18.12.1997 г. по дело С-129/96 г., решение от 18.07.2007 г. на СЕС по дело С-119/05 г., Lucchini, решение от 14.06.2012 г. на СЕС по дело С-618/10 г., решение по обединени дела С-359/11 г. и С-400/11 г., решение от 05.12.2019 г. по обединени дела С-708/17 г. и С-725/17 г. С оглед основанието по чл.280, ал. 1, т. 3 ГПК се сочи, че формулираните въпроси допринасят за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Направени са искания за отправяне на преюдициално запитване до Съда в Люксембург по поставени въпроси, както и за образуване на конституционно дело.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на решение №264405 от 02.07.2021 г. по в. гр. дело № 5803/2020 г. на Софийския градски съд.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. С. Т. решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – т. 1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото. След измененията на ГПК с бр. 86 от 2017 г. на ДВ, касационно обжалване може да бъде допуснато и на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради вероятната нищожност или недопустимост на решението или очевидната му неправилност.

Не са налице основания, които да водят до извод за вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. Същото е постановено от законен състав, в рамките на процеса и предмета на делото, а въззивната жалба, която е сезирала въззивния съд, е била подадена в срок и от легитимирано лице. Липсва и очевидна неправилност в мотивите на обжалваното определение, която да се установява от допуснато нарушение на формалната и правна логика относно фактическата и нормативната причинна връзка. Правната теория и трайната съдебна практика приемат, че постановеното съдебно решение е недопустимо, когато съдът е разгледал спор, който не е подведомствен на съдилищата - чл. 14 ГПК, или не е подсъден на съответния съд; когато е разгледал непредявен иск и не е разгледал предявения; или се е произнесъл при липса на право на иск или при ненадлежно упражнено право на иск - по нередовна искова молба, при липса на положителна процесуална предпоставка или наличие на отрицателна процесуална предпоставка за възникването и надлежното му упражняване; при оттегляне или отказ от иска; когато не е направено искане за възобновяване на производството, спряно по взаимно съгласие на страните, и др. /в този смисъл т. 9 от Постановление на Пленума на ВС № 1/10.11.1985 г. по гр. д. № 1/1985 г./.

Повдигнати в изложението въпроси са неотносими, защото не са свързани с решаващите мотиви на въззивния съд. Нищожността на заповед за изпълнение, издадена по реда на глава 37 ГПК, може да бъде установявана по иск на длъжника предявен против заявителя на същите основания, на които нищожно би било издаденото за същото вземане осъдително съдебно решение. Нищожно е съдебното решение, ако не отговаря на изискванията за валидност. Следователно, за да отговарят на изискванията за общо основание за допустимост, съгласно дадените разяснения в т.1 от ТР №1/2010г. по т. д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, поставените от касатора въпроси следва да са свързани с това - дали оспорваната заповед за изпълнение е постановена от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, за пределите на правораздавателната власт на издалият я, за спазване на формата или за подписа, или да са във връзка с формираната воля. В конкретния случай, видно от гореизброените въпроси на касатора, нито един не е свързан с посоченото, не е от значение за преценката на претендираната нищожност, поради което по тях не е възможно да се допусне касационно обжалване. Поставените от касатора въпроси касаят не валидността на акта, а неговата правилност. Евентуалното несъответствие на оспорената заповед със закона, не е основание, обосноваващо нищожност. Евентуалното допуснато нарушение на правото на ЕС при издаването на акта, може да обоснове отговорност на държавата за вреди, но не и нищожност на издадената заповед за изпълнение. В този смисъл е ирелевантно позоваването на практика на СЕС.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г. о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №264405 от 02.07.2021 г. по в. гр. дело № 5803/2020 г. на Софийския градски съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.