РЕШЕНИЕ НА СЪДА

18 декември 1997 година(*)

„Управление на отпадъците — Транспониране на директива — Нормативна уредба в противоречие с директивата — Срок за транспониране — Понятие за отпадъци“

[…] По дело C‑129/96

с предмет искане, отправено до Съда на основание член 177 от Договора за ЕО от Conseil d'État de Belgique, за постановяване във връзка с висящото пред тази юрисдикция дело между

Inter-Environnement Wallonie ASBL

и Région wallonne,

на преюдициално заключение за тълкуване на членове 5 и 189 от Договора за ЕИО и на член 1, буква a) от Директива 75/442/ЕИО на Съвета от 15 юли 1975 година относно отпадъците (ОВ L 194, стр. 39), изменена с Директива 91/156/ЕИО на Съвета от 18 март 1991 година (ОВ L 78, стр. 32),

СЪДЪТ,

състоящ се от: г‑н G. C. Rodríguez Iglesias, председател, г‑н C. Gulman, г‑н H. Ragnemalm и г‑н R. Schintgen, председатели на състави, г‑н G. F. Mancini, г‑н J. C. Moitinho de Almeida, г‑н P. J. G. Kapteyn, г‑н J. L. Murray, г‑н D. A. O. Edward, г‑н J.-P. Puissochet, г‑н G. Hirsch, г‑н P. Jann и г‑н L. Sevón (докладчик), съдии,

генерален адвокат: г‑н F. G. Jacobs,

секретар: г‑н H. von Holstein, заместник-секретар,

като има предвид писмените становища, представени:

–за Inter-Environnement Wallonie ASBL, от адв. Jacques Sambon, avocat, адвокатска колегия Брюксел,

–за белгийското правителство, от г‑н Jan Devadder, главен съветник в Министерство на външните работи, външната търговия и сътрудничеството за развитие, в качеството на представител,

–за германското правителство, от г‑н Ernst Röder, Ministerialrat във Федералното министерство на икономиката, и г‑н Bernd Kloke, Oberregierungsrat в същото министерство, в качеството на представители,

–за френското правителство, от г‑н Jean-François Dobelle, заместник-директор в дирекция „Правна“ на Министерство на външните работи, и г‑н Romain Nadal, заместник-секретар на външните работи в същото министерство, в качеството на представители,

–за нидерландското правителство, от г‑н Adriaan Bos, правен съветник в Министерство на външните работи, в качеството на представител,

–за правителството на Обединеното кралство, от г‑н John E. Collins, младши юрисконсулт в Министерство на финансите, в качеството на представител, подпомаган от г‑н Derrick Wyatt, QC,

–за Комисия на Европейските общности, от г‑жа Maria Condou Durande, служител на правната служба, в качеството на представител,

като взе предвид доклада от заседанието,

като изслуша представените в хода заседанието от 5 февруари 1997 г. становища на Inter-Environnement Wallonie ASBL, за което се явява адв. Jacques Sambon, на френското правителство, за което се явяват г‑н Jean-François Dobelle и г‑н Romain Nadal, на нидерландското правителство, за което се явява г‑н Johannes Steven van den Oosterkamp, правен съветник в Министерство на външните работи, в качеството на представител, на правителството на Обединеното кралство, за което се явява г‑н Derrick Wyatt, QC, и на Комисията, за която се явява г‑жа Мaria Condou Durande,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 24 април 1997 г.,

постанови настоящото

Решение

[…] 1С решение от 29 март 1996 г., постъпило в Съда на 23 април същата година, Conseil d'État de Belgique [Държавен съвет, Белгия] отправя в приложение на член 177 от Договора за ЕО два преюдициални въпроса относно тълкуването на членове 5 и 189 от Договора за ЕИО и на член 1, буква а) от Директива 75/442/ЕИО на Съвета от 15 юли 1975 година относно отпадъците (ОВ L 194, стр. 39), изменена с Директива 91/156/ЕИО на Съвета от 18 март 1991 година (ОВ L 78, стр. 32).

2Тези въпроси са повдигнати по повод жалба, подадена от сдружението с нестопанска цел Inter-Environnement Wallonie ASBL (наричано по-нататък „Inter-Environnement Wallonie“), за отмяна на постановление на валонската областна изпълнителна власт от 9 април 1992 г. относно токсичните и опасни отпадъци (наричано по-нататък „постановлението“).

Общностната правна уредба

3Директива 75/442 има за цел да хармонизира националните законодателства в областта на обезвреждането на отпадъци. Тя е изменена с Директива 91/156.

4В член 1, буква а) Директива 75/442, изменена с Директива 91/156, се съдържа следното определение на понятието „отпадък“:

„По смисъла на настоящата директива:

а)„отпадък“ означава всяко вещество или предмет от категориите, установени в приложение I, които притежателят изхвърля, възнамерява или се изисква да изхвърли.

Съгласно процедурата по член 18 Комисията изготвя най-късно до 1 април 1993 г. списък с отпадъците, които попадат в изброените в приложение І категории. Този списък се преразглежда периодично и при необходимост се ревизира съгласно същата процедура.“ [неофициален превод]

5Списъкът, упоменат в тази разпоредба, е приет с Решение 94/3/ЕО на Комисията от 20 декември 1993 година за изготвяне на списък на отпадъците в приложение на член 1, буква а) от Директива 75/442 (ОВ L 5, 1994 г., стр. 15). В точка 3 от уводната бележка към този списък се посочва, от една страна, че същият не е изчерпателен, и от друга страна, че включването на определен материал в него поражда действие само ако материалът отговаря на определението за отпадъци.

6Член 9, параграф 1 и член 10 от Директива 75/442, съответно изменена, предвиждат, че всяко учреждение или предприятие, което извършва операциите по приложение ІІ А или приложение ІІ В, следва да получи разрешително от съответния компетентен орган. Приложение ІІ А се отнася за операциите по обезвреждане, докато приложение ІІ В изброява операциите, в резултат от които се създава възможност за оползотворяване.

7Член 11 от Директива 75/442, съответно изменена, предвижда изключение от задължението за получаване на разрешително.

„1. Без да се засяга Директива 78/319/ЕИО на Съвета от 20 март 1978 година относно токсичните и опасни отпадъци (ОВ L 84, стр. 43), следните могат да бъдат освободени от изискването за разрешително, предвидено в членове 9 и 10:

а)учреждения или предприятия, които сами осъществяват обезвреждане на собствените си отпадъци на мястото на производство;

и б)учреждения или предприятия, които осъществяват оползотворяване на отпадъци.

Изключението може да се прилага само:

–ако компетентните органи са приели общи правила за всеки вид дейност, като се определят видовете и количествата отпадъци и условията, при които въпросната дейност може да бъде освободена от изискването за разрешително,

и –ако видовете или количествата отпадъци и методите на обезвреждане или оползотворяване са такива, че условията, предвидени в член 4, са спазени.

2. Учрежденията или предприятията, посочени в параграф 1, се регистрират от компетентните органи.

[…]“ [неофициален превод]

8Член 4 от Директива 75/442, съответно изменена, гласи:

„Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират отпадъците да бъдат оползотворени или обезвредени, без да застрашават здравето на човека и без да се използват процеси или методи, които биха могли да навредят на околната среда, и по-специално:

–без риск за водата, въздуха или почвата или за растенията или животните,

–без да причиняват вреда чрез шум или миризми,

–без да засягат неблагоприятно околността или местата от особен интерес.

[…]“ [неофициален превод]

9Съгласно член 2, параграф 1, първа алинея от Директива 91/156 не по-късно от 1 април 1993 г. държавите членки приемат законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за да се съобразят с нея. Те незабавно информират Комисията за това. Във втората алинея от същия параграф се уточнява, че „При приемане на тези разпоредби или при официалното им публикуване държавите членки се позовават настоящата директива. Условията и редът за това се определят от държавите членки“. [неофициален превод]

10Член 1, параграф 3 от Директива 91/689/ЕИО на Съвета от 12 декември 1991 година относно опасните отпадъци (ОВ L 377, стр. 20; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 91) препраща към определението за отпадъци от Директива 75/442, а в член 1, параграф 4 се дава определение на понятието опасни отпадъци.

11Член 3, параграфи 1 и 2 от Директива 91/689, гласят:

„1. Дерогацията на изискването за получаване на разрешение за учрежденията или предприятията, които обезвреждат собствените си отпадъци, посочена в член 11, параграф 1, буква а) от Директива 75/442/ЕИО, не се прилага за опасните отпадъци, които са обхванати от настоящата директива.

2. В съответствие с член 11, параграф 1, буква б) от Директива 75/442/ЕИО дадена държава членка може да не спази член 10 на въпросната директива по отношение на учреждения или предприятия, които оползотворяват отпадъците, уредени с настоящата директива:

–ако тази държава членка приеме общи правила, изброяващи видовете и количествата от въпросните отпадъци и уточняващи специфичните условия (гранични стойности на опасните вещества, които се съдържат в отпадъците, гранични стойности за емисиите, видове дейности) и останалите необходими изисквания за извършване на различните форми на оползотворяване,

–ако видовете или количествата отпадъци и начините за оползотворяване отговарят на изискванията в член 4 от Директива 75/442/ЕИО.“

12Член 11 от Директива 91/689 отменя Директива 78/319/ЕИО на Съвета от 20 март 1978 година относно токсичните и опасни отпадъци (ОВ L 84, стр. 43), считано от 12 декември 1993 г. Член 1 от Директива 94/31/ЕО на Съвета от 27 юни 1994 година за изменение на Директива 91/689/ЕИО относно опасните отпадъци (ОВ L 168, стр. 28; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 3, стр. 76) обаче отлага за 27 юни 1995 г. отменянето на Директива 78/319.

Националната правна уредба

13В член 3, точка 1 от Декрета на Валонския областен съвет от 5 юли 1985 г. относно отпадъците, изменен с Декрет от 25 юли 1991 г. (наричан по-нататък „Декретът“), се съдържа следното определение за отпадъци:

„1. отпадъци: всяко вещество или предмет от категориите, установени в приложение I, което притежателят изхвърля, възнамерява или се изисква да изхвърли“.

14Член 5, параграф 1 от постановлението гласи:

„На разрешителен режим подлежат внедряването и експлоатацията на специална инсталация за събиране, предварителна обработка, обезвреждане или оползотворяване на токсични и опасни отпадъци, която не е включена в промишлен производствен процес […]“.

15В преамбюла на постановлението се прави позоваване по-специално на Декрета, на Директива 75/442, съответно изменена, и на Директиви 78/319 и 91/689. Член 86 от постановлението уточнява, че то влиза в сила от деня на обнародването му в Moniteur belge. То е обнародвано на 23 юни 1992 г.

Фактите по главното производство

16На 21 август 1992 г. Inter-Environnement Wallonie подава в Conseil d'État de Belgique жалба, по която основното искане е за отмяна на всички разпоредби на постановлението, а при условията на евентуалност, само на някои от тях.

17В своето решение за преюдициално запитване Conseil d'État вече се е произнесъл по пет от шестте правни основания, посочени от Inter-Environnement Wallonie, и е отменил някои от разпоредбите на постановлението.

18В рамките на оставащото правно основание Inter-Environnement Wallonie поддържа, че член 5, параграф 1 от постановлението нарушава по-специално член 11 от Директива 75/442, съответно изменена, и член 3 от Директива 91/689, тъй като изключва от разрешителния режим операциите по внедряване и експлоатация на специални инсталации за събиране, предварителна обработка, обезвреждане или оползотворяване на токсични или опасни отпадъци, когато те са „включен[и] в промишлен производствен процес“.

19В първата част на това правно основание Inter-Environnement Wallonie изтъква, че член 11 от Директива 75/442, съответно изменена, във връзка с член 3 от Директива 91/689, разрешава да се изключи задължението за получаване на разрешително по отношение на предприятията, които осигуряват оползотворяването на отпадъците само при определените от тези разпоредби условия и ако тези предприятия са регистрирани от компетентните органи.

20В това отношение Conseil d'État счита, че член 5, параграф 1 от постановлението действително е в противоречие с член 11 от Директива 75/442, съответно изменена, във връзка с член 3 от Директива 91/689.

21Като констатира, че постановлението е прието, преди да е изтекъл срокът, определен в Директивата за нейното транспониране, той иска да бъде установено дали през въпросния период държава членка може да приеме акт, който е в противоречие с Директивата. Той добавя, че отрицателният отговор, който дава на този въпрос Inter-Environnement Wallonie, е в противоречие с правилото, според което законосъобразността на акта се преценява към момента на приемането му.

22Във втората част на своето правно основание Inter-Environnement Wallonie изтъква, че изключението, предвидено в член 5, параграф 1 от постановлението, е в противоречие с Декрета, който според Inter-Environnement Wallonie не предвижда изключение за операциите, включени в промишлен процес.

23В това отношение Conseil d'État констатира, че член 3, точка 1 от Декрета и приложението, към което последният препраща, претендират за точно транспониране на Директива 75/442, съответно изменена. Макар от практиката на Съда да е видно, че представляват отпадъци веществата и предметите, които притежателят изхвърля или се изисква да изхвърли, без да има намерението да изключи всякаква тяхна повторна икономическа употреба от други лица, тя все пак не дава възможност да се определи дали вещество или предмет по член 1 от Директива 75/442, съответно изменена, включени пряко или непряко в промишлен производствен процес, представляват отпадък по смисъла на член 1, буква а) от тази директива.

24При тези обстоятелства Conseil d'État отправя до Съда следните преюдициални въпроси:

„1)Членове 5 и 189 от Договора за ЕИО допускат ли държавите членки да приемат разпоредба, която е в противоречие с Директива 75/442 ЕИО от 15 юли 1975 година относно отпадъците, изменена с Директива 91/156/ЕИО от 18 март 1991 г., докато тече срокът за нейното транспониране?

Допускат ли същите разпоредби от Договора държавите членки да приемат и въведат уредба, с която въпросната директива се транспонира, но чиито разпоредби противоречат на предписанията на тази директива?

2)Представлява ли отпадък по смисъла на член 1, буква а) от тази директива вещество от приложение І към Директива 91/156/ЕИО на Съвета от 18 март 1991 година за изменение на Директива 75/442/ЕИО относно отпадъците, включено пряко или непряко в промишлен производствен процес?“

По втория въпрос

25С втория си въпрос, който следва да се разгледа на първо място, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали единствено обстоятелството, че някое вещество е включено пряко или непряко в промишлен производствен процес, го изключва от понятието отпадък по смисъла на член 1, буква а) от Директива 75/442, съответно изменена.

26Преди всичко от текста на член 1, буква а) от Директива 75/442, съответно изменена, произтича, че приложното поле на понятието за отпадък зависи от значението на израза „да изхвърли“.

27По-нататък от разпоредбите на Директива 75/442, съответно изменена, и по-специално от членове 4 и от 8—12, както и от приложения ІІ А и ІІ В към нея следва, че този израз обхваща едновременно обезвреждането и оползотворяването на вещество или предмет.

28Както отбеляза генералният адвокат в точки 58—61 от своето заключение, списъкът на категориите отпадъци, представен в приложение І към Директива 75/442, съответно изменена, и операциите по тяхното обезвреждане и оползотворяване, изброени в приложения ІІ А и ІІ В към същата директива, показват, че понятието за отпадък не изключва по принцип никакви видове остатъци, странични продукти от промишлеността или други вещества, които са резултат от производствени процеси. Тази констатация впрочем се потвърждава с оглед Решение 94/3, съдържащо списък на отпадъците, изготвен от Комисията.

29В това отношение следва да се уточни, на първо място, че както се вижда по-специално от членове 9—11 от Директива 75/442, съответно изменена, Директивата се прилага не само за обезвреждането и оползотворяването на отпадъците от специализираните в тази област предприятия, а и за обезвреждането и оползотворяването на отпадъци на мястото на производството от предприятието, което ги е генерирало.

30На второ място, макар в съответствие с член 4 от Директива 75/442, съответно изменена, да трябва отпадъците да се оползотворяват или обезвреждат, без да застрашават здравето на човека и без да се използват процеси или методи, които биха могли да навредят на околната среда, в Директивата няма никакви данни, че тя не се отнася за операциите по обезвреждане или оползотворяване, които са част от промишлен производствен процес, когато няма признаци, че представляват заплаха за здравето на човека или за околната среда.

31Накрая, следва да се припомни, че Съдът вече е постановил, че понятието за отпадък по смисъла на член 1 от Директива 75/442, съответно изменена, не трябва да се разбира в смисъл, че изключва веществата и предметите, годни за повторна икономическа употреба (Решение от 28 март 1990 г. по дело Zanetti и др., C‑359/88, Recueil, стр. I‑1509, точки 12 и 13, Решение от 10 май 1995 г. по дело Комисия/Германия, C‑422/92, Recueil, стр. I‑1097, точки 22 и 23 и Решение от 25 юни 1997 г. по дело Tombesi и др., C‑304/94, C‑330/94, C‑342/94 и C‑224/95, Recueil, стр. I‑3561, точки 47 и 48).

32От всички изложени съображения следва, че веществата, които се включват в производствен процес, могат да представляват отпадъци по смисъла на член 1, буква а) от Директива 75/442, съответно изменена.

33Както правилно изтъкват белгийското, германското, нидерландското правителство и правителството на Обединеното кралство, това заключение не е пречка за разграничаването, което следва да се направи, между оползотворяването на отпадъци по смисъла на Директива 75/442, съответно изменена, и нормалната промишлена обработка на стоки, които не са отпадъци, колкото и трудно да е това разграничаване.

34Следователно на втория въпрос може да се отговори, че единствено обстоятелството на прякото или непряко включване в промишлен производствен процес на някое вещество не го изважда от понятието отпадък по смисъла на член 1, буква а) от Директива 75/442, съответно изменена.

По първия въпрос

35С първия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали членове 5 и 189 от Договора за ЕИО не допускат държавите членки да приемат мерки, които са в противоречие с Директива 91/156, докато тече срокът за нейното транспониране.

36Според Inter-Environnement Wallonie от предимството на общностното право и от член 5 от Договора произтича, че дори когато държава членка реши да транспонира общностна директива, преди да е изтекъл срокът, определен в нея, транспонирането следва да бъде в съответствие с директивата. Следователно, като е избрала да транспонира Директива 91/156 на 9 април 1992 г., Валонска област е трябвало да приведе своето законодателство в съответствие с Директивата.

37Комисията се присъединява към тази позиция и поддържа, че членове 5 и 189 от Договора не позволяват на държавите членки да приемат разпоредби, които са в противоречие с Директива 91/156, докато тече срокът за транспонирането ѝ. Тя уточнява, че в това отношение е неуместен въпросът дали определена мярка е насочена специално към транспонирането на тази директива.

38Белгийското и френското правителство, както и правителството на Обединеното кралство, напротив, считат, че до изтичане на срока за транспониране на дадена директива държавите членки са свободни да приемат норми, които не са в съответствие с нея. Все пак правителството на Обединеното кралство добавя, че членове 5 и 189 от Договора не допускат държава членка да приема мерки, в резултат от които правилното транспониране на директивата би станало невъзможно или изключително трудно.

39Нидерландското правителство е на мнение, че приемането на дадена директива предполага, че държавите членки повече не могат да предприемат нищо, което би затруднило осъществяването на предписания от нея резултат. Все пак според него не може да се счита, че държавата членка е нарушила членове 5 и 189 от Договора, когато не е сигурно, както в настоящия случай, че националните разпоредби са в нарушение на съответната директива.

40В самото начало следва да се напомни, че задължението на държавите членки да вземат всички необходими мерки за постигането на предписания от една директива резултат е наложено от член 189, трета алинея от Договора и от самата директива (Решение от 1 февруари 1977 г. по дело Verbond van Nederlandse Ondernemingen, 51/76, Recueil, стр. 113, точка 22, Решение от 26 февруари 1986 г. по дело Marshall, 152/84, Recueil, стр. 723, точка 48 и Решение от 24 октомври 1996 г. по дело Kraaijeveld и др., C‑72/95, Recueil, стр. I‑5403, точка 55). Това задължение да се вземат всички общи и специални мерки е наложено на всички органи на държавите членки, включително на органите на съдебната власт в рамките на техните правомощия (Решение от 13 ноември 1990 г. по дело Marleasing, C‑106/89, Recueil, стр. I‑4135, точка 8 и Решение по дело Kraaijeveld и др., посочено по-горе, точка 55).

41По-нататък следва да се отбележи, че по силата на член 191, втора алинея от Договора за ЕИО, който е бил приложим към момента на възникване на фактите, предмет на главното производство, „Директивите и решенията се съобщават на техните адресати и влизат в сила с това съобщаване“. От тази разпоредба следва, че директивите влизат в сила за държавата членка — адресат, от момента на тяхното съобщаване.

42В настоящия случай и съгласно текущата практика Директива 91/156 сама определя срок, с изтичането на който в държавите членки трябва да са влезли в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за осигуряване на съответствие с нея.

43След като този срок има специално за цел да даде на държавите членки необходимото време да приемат мерки за транспониране, тези държави не могат да бъдат упреквани, че не са транспонирали директивата в своето законодателство, преди да е изтекъл този срок.

44Това обаче не променя факта, че по време на срока за транспониране държавите членки трябва да приемат необходимите мерки, за да бъде постигнат предписаният от директивата резултат след изтичането на този срок.

45В това отношение дори държавите членки да не са задължени да приемат такива мерки преди изтичане на срока за транспониране, от прилагането на член 5, втора алинея във връзка с член 189, трета алинея от Договора и от самата директива следва, че докато тече този срок, те трябва да се въздържат да приемат разпоредби, които могат да застрашат значително постигането на предписания от директивата резултат.

46При разглеждане на законосъобразността на националните разпоредби, с което е натоварена националната юрисдикция, тя следва да прецени дали при тези разпоредби това е така.

47При тази преценка националната юрисдикция трябва да провери по-специално дали разглежданите разпоредби напълно транспонират Директивата, какви са конкретните последици от прилагането на разпоредбите, които не са в съответствие с Директивата, както и тяхната продължителност във времето.

48Например, ако въпросните разпоредби транспонират напълно и окончателно Директивата, поради несъответствието им с нея би могло да възникне предположението, че предписаният от нея резултат няма да бъде постигнат в определения срок, ако навременната им промяна е невъзможна.

49Обратно, националната юрисдикция би могла да вземе предвид възможността държавата членка да приеме временни разпоредби или да приложи Директивата поетапно. В такъв случай несъответствието на преходните вътрешноправни разпоредби с Директивата или липсата на транспониране на някои разпоредби от нея не биха застрашили непременно постигането на предписания от нея резултат.

50Следователно, на първия въпрос следва да се отговори, че член 5, втора алинея и член 189, трета алинея от Договора за ЕИО, както и Директива 91/156 налагат, докато тече срокът за транспониране, определен от директивата за нейното прилагане, държавата членка — адресат на Директивата, да се въздържа да приема разпоредби, които могат да застрашат значително постигането на предписания от Директивата резултат.

По съдебните разноски

51Разходите, направени от белгийското, германското, френското, нидерландското правителство, както и от правителството на Обединеното кралство и от Комисията на Европейските общности, представили становища пред Съда, не подлежат на възстановяване. С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски.

По изложените съображения

СЪДЪТ,

произнасяйки се по въпросите, поставени му с решение от 29 март 1996 г. от Conseil d'État de Belgique, реши:

1)Единствено обстоятелството на прякото или непряко включване в промишлен производствен процес на някое вещество не го изважда от понятието отпадък по смисъла на член 1, буква а) от Директива 75/442/ЕИО на Съвета от 15 юли 1975 година относно отпадъците, изменена с Директива 91/156/ЕИО на Съвета от 18 март 1991 година.

2)Член 5, втора алинея и член 189, трета алинея от Договора за ЕИО, както и Директива 91/156 налагат, докато тече срокът за транспониране, определен от Директивата за нейното прилагане, държавата членка — адресат на Директивата, да се въздържа да приема разпоредби, които могат да застрашат значително постигането на предписания от Директивата резултат.

Rodríguez Iglesias

Gulmann

Ragnemalm

Schintgen

Mancini

Moitinho de Almeida

Kapteyn

Murray

Edward

Puissochet Hirsch Jann Sevón

Постановено в открито съдебно заседание в Люксембург на 18 декември 1997 година.

Секретар

Председател

R. Grass

G. C. Rodríguez Iglesias

* Език на производството: френски.