Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: М. Д. Членове: ЖАНЕТА ПЕТ. Б. при секретар И. К. и с участието на прокурора Д. К. изслуша докладваното от председателя М. Д. по административно дело № 9575 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано e по касационни жалби подадени от С. Калаузки и от Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (МВР) – Благоевград, срещу неблагоприятната за всеки от касаторите част от решение № 1392 от 02.08.2022 г., постановено по адм. дело № 443/2022 г. по описа на Административния съд Благоевград. Всеки от касаторите излага доводи за неправилност на атакуваната част от решението и иска неговата отмяна.

С атакуваното решение Областна дирекция на МВР – Благоевград е осъдена да заплати на С. Калаузки обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3 000 лв., вследствие на отменено Наказателно постановление № 20-1116-001280/04.12.2020 г., издадено от Началник група към ОД на МВР – Благоевград, сектор „Пътна полиция“, ведно със законната лихва, считано от 08.04.2021 г. до датата на подаване на исковата молба. В останалата част исковата молба на Калаузки е отхвърлена. Всеки от страните е осъден да заплати разноски съразмерно на уважената част.

Ответникът по касационната жалба на С. Калаузки – Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Благоевград не изразява становище по основателността на й.

Ответникът по касационната жалба на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Благоевград - С. Калаузки в писмен отговор и становище изразено в открито съдебно заседание, оспорва касационната жалба, като неоснователна, а по същество иска оставяне в сила на атакуваното решение в тази му част. Претендира направените в производството пред касационната инстанция разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична незаконосъобразност на постановения съдебен акт, с оглед което намира касационната жалба на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Благоевград за частично основателна, а тази на С. Калаузки за неоснователна.

Настоящата инстанция намира касационните жалби за подадени в срок и от надлежните страни, за които обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество касационните жалби са неоснователни.

Производството пред Административния съд Благоевград е образувано по искова молба на С. Калаузки с правно основание чл. 1, ал.1 ЗОДОВ за осъждането на Областна дирекция на МВР – Благоевград да му заплати обезщетение в размер на 7 000 лева за неимуществени вреди, изразяващи се в уронване доброто му име в професионален, обществен и в семеен план, силна тревога, безпокойство и притеснение, влошено здраве, причинени му в резултат на отменено Наказателно постановление № 20-1116-001280/04.12.2020 г., издадено от Началник група към ОД на МВР – Благоевград, сектор „Пътна полиция“, ведно със законната лихва.

За да постанови обжалвания резултат, съдът е приел, че по безспорен начин се установи, че ищеца е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в безпокойство, тревожност и притеснения в резултат на образуваното административно-наказателно производство и издаденото наказателно постановление. Съдът е обосновал решението си с показанията на разпитаните свидетели. Приел е, че негативни емоции са в причинно-следствена връзка с незаконосъобразният акт. Съдът е посочил, че по данни на свидетелите притесненията, безпокойството и промяната в поведението на Калаузки са породени именно от образуваното против него административно-наказателно производство по ЗДвП. Свидетелите са посочили още, че медийните публикации са засилили негативните му изживявания. В допълнение съдът е отбелязал, че Калаузки е служител на МВР и санкционирането му за нарушение на правилата за движение по пътищата, което е станало и обществено достояние несъмнено се е отразило негативно на служебния и обществения му авторитет. В следствие на констатирането и санкционирането на нарушението са били образувани и прокурорска проверка и дисциплинарно производство против ищеца, което от своя страна е довело до допълнителни притеснения, безпокойство и стрес.

Съдът е приел иска за основателен. При определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ищеца съдът е посочил, че обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост. Обосновал е размера на обезщетението с характера и интензитета на причинените негативни емоции, които е претърпял ищеца в резултат на незаконосъобразното наказателно постановление и с оглед принципа на справедливостта и е присъдил в полза на Калаузки сума в размер на 3000 лева. За разликата от 3000 лева до пълния претендиран размер от 7000 лева искът за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди е отхвърлен. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността в нейните съставни елементи, така както са посочени в чл.1 ЗОДОВ не се презюмира от закона. В тежест на ищеца е да установи, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки за реализирането й – незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред или незаконосъобразно действие/бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност; настъпила вреда; причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата.

Правилен и обоснован е изводът на административния съд, че в случая по делото е установено наличието на законовите предпоставки, обуславящи основателност на предявения иск за обезщетяване на неимуществени вреди, произтичащи от отменено Наказателно постановление № 20-1116-001280/04.12.2020 г., издадено от Началник група към ОД на МВР – Благоевград, сектор „Пътна полиция“.

Правилна е преценката на първоинстанционния съд за доказаност на иска по своето основание.

Образуването на административно-наказателно производство по ЗДвП, издаването на наказателно постановление, както и досъдебно производство, несъмнено са повлияли върху емоционалното състояние на ищеца, причинявайки му стрес, което предполага настъпването на притеснение и психическо напрежение – състояния, присъщи за подобно събитие. Решаващият съд обосновано е приел наличието на причинна връзка между претърпените от Калаузки неимуществени вреди и отмененото наказателно постановление. Съображенията на съда по този въпрос напълно се споделят от касационната инстанция, което съгласно чл. 221, ал. 2, in fine АПК, прави ненужно преповтарянето им.

Настоящият съдебен състав на касационната инстанция приема за неоснователно възражението в касационната жалба на ОД на МВР, за неправилност на решението относно присъдения размер на обезщетението от 3 000 лева. Вредните последици са търпени в период от четири месеца. В случая паричният еквивалент на обезщетението е съответен на конкретните негативни преживявания и психическото им отражение върху увреденото лице, на интензитета и времева продължителност на страданията. Касационният състав преценява изводите относно присъдения от АС Благоевград размер на обезщетението за обосновани и съответни на степента на причиненото увреждане с оглед личността на ищеца и създаденото негативно отношение в обществото, в резултат на издаденото незаконосъобразно наказателно постановление.

Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател С. Калаузки, че ршението на съда не е мотивирано относно определения размер на обезщетението за неимуществени вреди в размер на 3000 лв. Изрично първоинстанционният съд е посочил, че при определяне размера на неимуществените вреди, следва да се съобрази чл.52 от ЗЗД и е определил по справедливост този размер. Съобразно чл. 52 ЗЗД, приложим по силата на 1 от ЗР на ЗОДОВ, при търсенето на справедливост следва да се отчете процеса на увреждането, както и естеството и степента на претърпените морални страдания и тяхната времева продължителност, като преценката относно размера на обезвредата следва да се съобрази и с размера на обезщетенията, които ВАС присъжда в своите решения по казуси, близки на процесния. В случая при определянето на неимуществените вреди, първоинстанционният съд се е съобразил със съдебната практика при подобен вид дела и е определил обезщетението дори над обичайния размер за подобни случай, като следва да се посочи още, че степента на негативни материални последици, не е съизмерима с определен паричен еквивалент. Също така, не е налице и трайност на увреждането, а предвид характера и интензитета на породените страдания и негативни преживявания определеният размер е обективен.

Предвид на изложеното решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила, предвид липса на касационния отменителни основания по чл.209,т.3 от АПК.

При този изход на процеса разноски на касатора Калаузки не се следват за касационната инстанция, а поради липсата на претенция от страна на ОД на МВР и такива не се дължат.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, АПК, Върховният административен съд, Първа колегия, състав на трето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1392 от 02.08.2022 г., постановено по адм. дело № 443/2022 г. по описа на Административния съд Благоевград.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С. Калаузки за присъждане на разноски за касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МАРИО ДИМИТРОВ

секретар:

Членове:

/п/ Ж. П. п/ СВЕТЛАНА БОРИСОВА