Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: И. Д. Членове: С. В. С. Р. при секретар И. И. и с участието на прокурора М. А. изслуша докладваното от съдията С. В. по административно дело № 9546 / 2022 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по две касационни жалби на Е. М. от гр. София, чрез процесуалния й представител адв. Н., и на М. А. от гр. Благоевград, чрез процесуалния му представител адв. И., против решение № 4594 от 05.07.2022г., постановено по адм. д. № 6080/2019г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата им срещу разрешение за строеж № 2 от 12.01.2016г. на Главния архитект на Столична община /СО/ - район Студентски за обект Разделяне на ателие [номер] на апартамент № [номер] и ателие [номер], находящо се на първи и втори подпокривен етаж /коти +14,55, + 17,10/ в жилищна сграда с обществено обслужване и подземни гаражи в УПИ IV - 2931, кв. 155, м. Студентски град, със застроена площ /ЗП/ на [номер] 135,39 кв. м. и ЗП на Ателие [номер] 247,51 кв. м., собственост на А. С.. С решението жалбоподателите са осъдени да заплатят разноските по делото.

В касационните жалби и на двамата касатори се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост отменително основание по чл. 209 т. 3 от АПК. Посочват, че е неправилен извода на съда за материална законосъобразност на РС, като навеждат съображения за допуснати нарушения на чл. 142 ал. 4 и 6 ЗУТ, както и нарушение на чл. 185 ал. 1 т. 2 и 3 ЗУТ и чл. 185 ал. 2 ЗУТ във връзка с чл. 35 ал. 8 от същия закон, поради изложени съображения за усвояване на коридор поне в размер от 4 кв. м., който представлява обща част и е част от коридор с обща площ от 7 кв. м. Посочват и че няма решение на ЕС на сградата за извършено преустройство, както и не е налице и съгласие на непосредствените съседи на обектите. Навежда съображения и за допуснати нарушение на чл. 72 ал. 2 от Наредба № 7 от 2003г. за правилата и нормативите за устройство на отделните видове територии и устройствени зони като посочва, че от СТЕ е установено, че обектите не отговарят на изискванията за жилище с оглед на светлата височина на образуваните жилищни помещения. Навеждат съображения и за неправилност на извода на съда за приложимост в случая на чл. 38 ал. 5 ЗУТ. Твърдят и че съдът не е изложил съображения по наведените възражения за нарушение и несъобразяване на чл. 38 ал. 9 ЗУТ, като посочват, че при издаването на РС е нарушена тази разпоредба. Искат оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя РС. Претендират разноски за двете инстанции.

О. Г. архитект на Столична община район Студентски не изразява становище по касационните жалби.

Ответниците И. Д. и Д. Д. не изразяват становище по касационните жалби.

Ответникът А. С. с писмен отговор, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационните жалби. Претендира разноски за настоящата инстанция.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби и правилност на оспореното решение.

Касационните жалби са подадена в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК, от надлежни страни адресати на оспореното решение и срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни.

За да постанови оспореното решение АССГ е приел, че оспореното разрешение за строеж е издадено в съответствие със закона. Приел е, че доколкото се касае за промяна на предназначението на обект по смисъла на 5 т. 41 ДР ЗУТ към момента на постановяване на административния акт от 2016г. и предвид различните кодове за жилище и ателие по ЗКИР към момента на издаване на РС, то приложимата уредба е тази по чл. 38 ал. 5 ЗУТ във връзка с чл. 185 ЗУТ. Изложил е съображения за неприложимост към оспорения акт на новоприетата разпоредба на 5 т. 29а ДР на ЗУТ /ДВ бр. 25/2019г. доп. Бр. 16/2021г./. Достигнал е до извод за неприложимост на изискванията на чл. 185 ал. 2 и 3 ЗУТ относно изискването за съгласие на непосредствените съседи на преустройвания обект, тъй като от СТЕ е установено, че титуляра на РС А. С. по представен нотариален акт е станал собственик на ателие [номер] с площ от 382,90 кв. м., в която площ е включен и процесните коридор от 7 кв. м. и неизползваем покрив /тераса/ от 86 кв. м. Посочил е, че съгласно и двете приети по делото СТЕ е установено, че коридорът от 7 кв. м., попада в строителните граници на обекти ателие [номер], склад [номер] и склад [номер] на кота +14,55 на сградата по проектите, по които е построена от 2007г., които обекти са част от собствените на Спасов по нотариален акт от 2012г., като по становището на вещото лице арх. Владимиров тези 7 кв. м. не са част от общите части на сградата, но не е и в площта на ателието, но по таблицата за ценообразуване на сградата е включен в площта на ателието. Поради това приема, че с приобщаването на част от този коридор към новообразувания апартамент №[номер] и част към новообразуваното ателие [номер] и оставането на част от 3 кв. м. извън новообразуваните обекти не е допуснато приобщаване на общи части от сградата към тях. Също въз основа на приетите СТЕ е достигнал до извод и че неизползваемият покрив от 86 кв. м. е включен в площта на преобразуваното ателие [номер] и съответно и по отношение на тази площ не е налице приобщаване на общи части към новообразуваните обекти. Приел е и че от представените документи за собственост се установява, че тези площи на коридора от 7 кв. м. и неизползваемия покрив са част от ателие [номер], а дали това е допусимо по закон е приел за ирелевантно в случая, тъй като е посочил, че то би било относимо към евентуален спор за собственост между етажните собственици за това. Приел е и че от одобрения проект, въз основа на който е издадено разрешението за строеж, се установява, че при преустройството не се увеличава площта на обектите на Спасов, съответно не е налице отнемане на общи части. Приел е и липса на нарушение на чл. 40 ал. 2 ЗУТ, тъй като новопроектираните санитарни помещения са разположени над съществуващи на долния етаж такива. Приел е и за неоснователни възраженията за нарушение на чл. 142 ал. 4 и 6 ЗУТ, както и спазване на изискванията за съдържание на проектите. По тези съображения е достигнал до извод за липса на предпоставките да се приеме за незаконосъобразно оспореното РС и е отхвърлил оспорването срещу него.

Решението е правилно.

Оспореното РС № № 2 от 12.01.2016г. за обект Разделяне на ателие [номер] на апартамент [номер] и ателие [номер] е издадено на правно основание, посочено в него, чл. 38 ал. 3, 4, 5, чл. 148 ал. 2 ЗУТ в относимите към издаването му редакции. В настоящия случай спорният по делото въпрос е досежно приложимостта на чл. 185 ал. 2 и чл. 38 ал. 5 от ЗУТ относно инвестиционното проектиране и издаването на оспореното РС. Чл. 38 ал. 1 от ЗУТ предвижда, че В надземните етажи на жилищна сграда освен жилища могат да се изграждат и ателиета и кабинети за индивидуална творческа дейност, при съблюдаване на санитарно-хигиенните, противопожарните и другите технически изисквания и на нормите за безопасност. Ал. 5 на чл. 38 от ЗУТ разписва, че Самостоятелни обекти за нежилищни нужди, изградени в заварена сграда, могат да се преустройват и да променят предназначението си по общия ред, без да се изисква съгласието на собствениците в етажната собственост, при условие че се спазват изискванията на чл. 185, ал. 1, т. 2 4 и не се допуска наднормено шумово и друго замърсяване. Ако не са налице тези условия, се спазват изискванията на чл. 185, ал. 2 и 3. Чл. 185 ал. 1 т. 2 4 пък предвиждат, че Не се иска съгласието на останалите собственици на етажната собственост при преустройства на собствени обекти, помещения или части от тях, когато: 2. не се отнемат общи помещения и площи или части от тях и не се променя предназначението им; 3. не се изменят съществено общите части на сградата; 4. се свързват вътрешни инсталации с общи мрежи, преминаващи през или до делителната стена или през обслужващи помещения по една вертикална ос. Всички цитирани разпоредби се отнасят за случаите на преустройство и промяна на предназначението на обекти за нежилищни нужди, когато самото преустройство не излиза от обема и очертанията на преустройвания обект нито в хоризонтално, нито във вертикално отношение. В настоящия случай правилно АССГ е приел, че проектираното преустройство отговаря на тези изисквания, съответно не е било необходимо изискването на съгласие на етажните собственици. От представените по делото одобрени проекти, както и от обяснителната записка към тях, както и от приетите по делото две СТЕ, безспорно се установява, че при проектираното преустройство на ателие и разделянето му на жилище апартамент и ателие - не е предвидено и допуснато отнемат общи помещения и площи или части от тях и не е допусната променя предназначението на такива помещения или части. От доказателствата се установява, че спорният коридор от 7 кв. м. пред ателие [номер] и складовите помещения [номер] и [номер] до него по първоначалния проект на сградата и по документите за собственост е част от ателие [номер] преди преобразуването му в два обекта и е различна площ от съществуващия пред асансьорите коридор от 6 кв. м., като коридорът от 7 кв. м. е бил отделен от коридора пред асансьорите с тухлена стена пак по първоначалния проект на сградата от 2007г. Т.е. този коридор не е обща част съгласно приетите по делото доказателства и съответно не е налице отнемане на такива или промяна на предназначението на общи части. Следва да се посочи, че по одобрения проект, по който е издадено РС, се установява, че част от този коридор е преустроена като част коридор към новообразувания апартамент, а част като коридор към новообразуваното ателие, а част от 3 кв. м. остава в площта, съществувала по първоначалния проект, като коридор пред новообразувания апартамент и ателие, но това не я прави обща част. Т.е. правилен е извода на съда, че не е налице предпоставката по чл. 185 ал. 1 т. 2 ЗУТ за искане на съгласие на етажните собственици. Не се установяват и предпоставките по чл. 185 ал. 1 т. 3 и 4 ЗУТ, тъй като не се изменят съществено общи части на сградата, всъщност такива въобще не се изменят, както и няма свързване на вътрешни инсталации с общи мрежи. Правилен е и извода на съда за липса на нарушение на чл. 40 ал. 2 ЗУТ, тъй като от доказателствата се установява, че по проекта санитарния възел е проектиран точно над съществуващия на долния етаж такъв. Освен това във връзка с горепосоченото безспорно е установено, че се касае за преустройство на обект по реда на чл. 38 ал. 5 ЗУТ и от категорията на обектите, посочени в тази разпоредба, поради и което във връзка с изричното посочване на чл. 185 ал. 1 т. 7 ЗУТ, то за преустройство на такива обекти и в тази хипотеза не е необходимо изискването на съгласие на собствениците в етажната собственост. Поради и това не е бил приложим чл. 185 ал. 2 ЗУТ, съответно правилен е извода на първоинстанционния съд за липса на основание за приемането на РС за незаконосъобразно.

На следващо място правилен е извода на съда за липса на допуснати нарушения на чл. 142 ал. 4 и 6 ЗУТ. Съгласно ал. 6 на чл. 142 ЗУТ е предвидено оценката за съответствие да бъде извършена или с приемане от РЕСУТ или като комплексен доклад, съставен от регистрирана консултантска фирма. Т.е. предоставена е възможност за реда за извършване на оценката за съответствие, като обаче по т. 2 на ал. 6 на чл. 142 ЗУТ извършването на такава оценка е задължително за обектите от първа и втора категория, а за останалите обекти е по желание на възложителя, а в случая обекта е от по ниска категория и такава оценка не е била задължителна, съобразно редакцията на разпоредбата към момента на издаване на РС и одобряване на проектите, а именно от ДВ бр. 101/2015г. Въпреки това в случая е представен протокол от РЕСУТ по чл. 142 ал. 6 т. 1 ЗУТ, което е отбелязано и на одобрения проект, а именно че е извършена такава оценка, като по протокола на РЕСУТ са отбелязани препоръки, но по спазването на чл. 116 от Наредба № 7/2003г. касаеща в редакцията й от ДВ бр. 3/2004г., относима към момента на издаване на РС, недопускането на разполагането на спални в непосредствена близост на асансьори и други изброени и неизброени пространства с източници на шум и вибрации, над допустимите хигиенни норми и съгласувания със СРЗИ и ПБЗН, т. е. досежно самите предвиждания на проекта, а не и до съседни обекти.

Най накрая неоснователно е възражението за нарушение на чл. 38 ал. 9 ЗУТ досежно изискванията при преустройства и промяна на предназначение за новите обекти да бъдат осигурени гараж или паркомясто и съответно за недопустимост на преустройството, поради липса на такова и неосигуряването му. Това е така, тъй като видно и от обяснителната записка към проекта такова е осигурено, като предвид размерите на сградата и съответните помещения се посочени като необходими 22 места за паркиране, а на място са предвидени и изпълнени 26. Т.е. изпълнено е и това изискване на закона.

По изложените съображения е правилен извода на първоинстанционния съд, че оспореното РС не страда от пороци, които да доведат до неговата незаконосъобразно, съответно до отмяната му.

Оспореното решение на АССГ като правилно следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора е неоснователно направеното своевременно искане от касаторите за присъждане на разноски за двете инстанции. Искането в тази връзка на ответника по касация А. С. като основателно и доказано, представени са доказателства за сторени разноски в размер на 900 лв., следва да бъде уважено.

Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК Върховният административен съд, състав на второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4594 от 05.07.2022г., постановено по адм. д. № 6080/2019г. по описа на Административен съд София - град.

ОСЪЖДА Е. М. от гр. София и М. А. от гр. Благоевград да заплатят на А. С. обща сума в размер на 900 (деветстотин) лева, разноски за тази инстанции.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ СЛАВИНА ВЛАДОВА

/п/ СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ