Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: М. Д. Членове: ИВАН Р. Д. при секретар И. К. и с участието на прокурора Н. Н. изслуша докладваното от съдията Н. Д. по административно дело № 9563 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Министерството на енергетиката срещу решение № 4401/29.06.2022 г., постановено по адм. дело № 3594/2021 г. по описа на Административен съд - София - град, с което на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ във връзка с чл.203, ал.1 АПК, Министерство на енергетиката е осъдено да заплати на „ТЕЦ-Бобов дол“ ЕАД, [ЕИК] сумата от 2 080 242,39 лева, представляваща обезщетение за претърпени преки вреди от нищожен административен акт - писмо изх. № Е-26-Т-285/19.04.2019 г. на Директора на Дирекция „Сигурност на енергоснабдяването и управление при кризисни ситуации“ при Министерство на енергетиката, ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане; сумата от 208 602,08 лева, представляваща законна лихва за забава върху сумата от 2 080 242,39 лева, считано от 17.04.2020г. до датата на подаването на исковата молба - 12.04.2021 г., както и сумата от 1 213 408,26 лева, представляващи законна лихва за забава върху сумата от 11 967 862,30 лева с ДДС за периода от 19.04.2019 г. до 17.04.2020 г., като иска до пълния му размер от 1 213 505,33 лв. е бил отхвърлен. С решението страните са осъдени да заплатят и направените в производството разноски съобразно уважената и отхвърлена част на исковете.

Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Развива подробни съображения за неправилност на фактическите констатации на съда, противоречие със закона и допуснати нарушения на правилата на логическото мислене.

Посочва, че с писмо изх. № Е-26-Т-285/19.04.2019 г. на Директора на Дирекция „Сигурност на енергоснабдяването и управление при кризисни ситуации“ при Министерство на енергетиката не са разпределяни квоти, а същото има само уведомителен характер; че дори същото да се приеме за нищожен административен акт, между него и неполучаването на квоти от оператора няма причинно следствена връзка, както и че са неправилни изводите на съда за наличието на предпоставките по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на Министерство на енергетиката.

Иска отмяна на решението и постановяване на ново решение по същество, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло, като се присъдят и направените по делото разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба - "ТЕЦ - Б. Д. ЕАД, в писмен отговор и становище в открито заседание оспорва касационната жалба и излага съображения за правилност и обоснованост на изводите на първоинстанционния съд.

Иска касационната жалба да бъде оставена без уважение и се остави в сила оспореното решение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице релевираните в касационната жалба основания за отмяна на първоинстанционното решение и същото като правилно следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд - състав на трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Производството пред АССГ се е развило по предявени от „ТЕЦ - Бобов дол“ ЕАД срещу Министерство на енергетиката искове, с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за имуществени вреди - претърпени загуби и пропуснати ползи, от прогласен за нищожен административен акт – Писмо с изх. № Е-26-Т-285/19.04.2019г., издадено от директора на дирекция „Сигурност на енергоснабдяването и управление при кризисни ситуации“ в Министерство на енергетиката, с което на "ТЕЦ - Б. Д. ЕАД са разпределени безплатни емисионни квоти в размер на 262 662 тона, вместо дължимите за съответната година 449 343 тона - утвърденият брой квоти за получаване, съобразно Националния план за инвестиции 2013 – 2020 г., приет с решение на Министерския съвет от 28.09.2011 г.

С оспореното решение административният съд е уважил предявените искове и е осъдил Министерството на енергетиката да заплати на ищеца следните суми:

1/ 2 080 242, 39 лв. - обезщетение за претърпени загуби, изразяващи се в разликата между цената, на която през 2019 г. дружеството е закупило емисионни квоти за 181 681 тона, за да замести непредадените му квоти и да изпълни своето задължение към държавата по Закона за ограничаване изменението на климата (ЗОИК), и пазарната цена на квотите за 181 681 тона, които на 17.04.2020 г. са му били предадени, ведно със законната лихва за забава за периода от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на дължимата сума.

2/ 208 602, 08 лв. - обезщетение за пропуснати ползи в размер на законна лихва за забава върху сумата от 2 080 242, 39 лв. за периода от 17.04.2020 г. до датата на предявяване на исковата молба - 12.04.2021 г.

3/ 1 213 408, 26 лв. - обезщетение за пропуснати ползи в размер на законната лихва за забава върху сумата от 11 967 862, 30 лв. за периода от 19.04.2019 г. до 17.04.2020 г., като предявената претенция е отхвърлена в останалата й част до сумата от 1 213 505, 33 лв.

За да постанови този резултат, съдът е установил че с Решение №139 от 26.06.2020 г. постановено по адм. д. № 359/2019 г. по описа на Административен съд-Кюстендил, оставено в сила с Решение № 1460 от 04.02.2021 г. по адм. д. № 9341/2020 г. по описа на ВАС, е обявена нищожността на писмо с изх. № Е-26-Т-285/19.04.2019г., издадено от директора на дирекция „Сигурност на енергоснабдяването и управление при кризисни ситуации“ в Министерство на енергетиката, с което за 2018г. на "ТЕЦ - Б. Д. АД са разпределени безплатни емисионни квоти в размер на 262 662 тона вместо дължимите 449 343 тона.

Констатирал е, че на 24.04.2019 г. дружеството е закупило от „Г. Е. Д. ЕООД допълнителни 186 648 квоти на цена от 53,43330 лв. /еквивалентът на 27,32 евро/EUA/ без ДДС - което се равнява на общата стойност от 11 967 862,30 лв. с ДДС, за което е издадена фактура № 2000000055 от 30.04.2019г., които заедно с получените 262 662 безплатни квоти е предал на 30.04.2019 г., в изпълнение на задължението си по чл.48, ал.1 от Закона за ограничаване изменението на климата.

Сумата по фактура № 2000000055 от 30.04.2019 г. е погасена чрез прихващане, съгласно тристранен протокол № 117/10.06-2019г., подписан между „Г. Е. Д. ЕООД, „ЕСО“ ЕАД и „ТЕЦ-Б. Д. ЕАД и споразумение от 17.06.2019г., сключено между „Г. Е. Д. ЕООД и „ТЕЦ-Б. Д. ЕАД.

Установил е и че през 2020 г. със Заповед № РД-296/15.04.2020 г. на Министъра на околната среда и водите, в полза на „ТЕЦ-Бобов дол“ ЕАД са разпределени и останалите дължими за 2018 г. -186 681 броя квоти, преведени по партидата на оператора на 17.04.2020 г.

Предвид обявената, с влязло в сила съдебно решение, нищожност на процесното писмо, първоинстанционния съд е приел че същото е административен акт и на основание чл.204, ал.3 от АПК е счел същото за незаконосъобразно, като е споделил изложените, в Решение № 139 от 26.06.2020 г. постановено по адм. д. № 359/2019 г. по описа на Административен съд-Кюстендил, мотиви в тази връзка. Кредитирайки заключението на назначената в първоинстанционното производство съдебно-икономическа експертиза, решаващият съд е обосновал изводите, че вследствие на нищожния административен акт - писмо с изх. № Е-26-Т-285/19.04.2019 г., дружеството е претърпяло имуществена вреда, изразяваща се в разликата между пазарната стойност на допълнително закупените 186 681 квоти и пазарната стойност на получените от него през 2020 г. допълнителни квоти за 2018 г., към датата на получаването им по партидата на дружеството в регистъра – 17.04.2020 г., възлизаща на 2 080 242,39 лв., както и претърпяна вреда в размер на законната лихва за забава върху сумата от 2 080 242, 39 лв., считано от 17.04.2020 г. до предявяване на иска – 12.04.2021 г. в размер на 208 602,08 лв. Приел е, че с лишаването на дружеството от ползването на сумата от 11 967 862,30 лв., с която са закупени допълнителните квоти, за времето от 19.04.2019 г. до фактическото разпределение на квотите – 17.04.2020 г., същото е претърпяло вреда /пропусната полза/, изразяваща се в законната лихва върху заплатената сума за посочения период, а именно: 1 213 505,33 лв. Обосновал е и извода за наличие на причинна връзка между нищожния акт и претърпените имуществени вреди.

Обобщил е, че след като са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, предявените искове са основателни и доказани в посочените размери.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Предявените обективно съединени искове са с правно основание чл.1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. И настоящият състав намира, че в случая исковете за обезщетяване на причинените имуществени вреди от прогласения за нищожен административен акт са доказани и по основание, и по размер.

Неоснователни са оплакванията на касационния жалбоподател, че не e налице първият елемент от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен административен акт, тъй като Писмо № Е-26-Т-285/19.04.2019 г., издадено от директора на дирекция „Сигурност на енергоснабдяването и управление при кризисни ситуации“ в Министерството на енергетиката има уведомителен характер.

Наличието на влязло в сила съдебно решение, с което актът е приет за административен и като такъв е прогласен за нищожен, има действие erga omnes и обвързва съда, пред който е предявен искът за обезщетението, поради което изложените от касационния жалбоподател оплаквания, че не се касае за властническо разпореждане, не могат да бъдат споделени. В действителност, неправилно първоинстанционният съд не е зачел задължителната сила на влязлото в сила съдебно решение и е извършил самостоятелна преценка на действителността на писмото като административен акт.

Настоящият състав на Върховния административен съд споделя разбирането, че в случаите, когато исковите претенции по ЗОДОВ почиват на твърдения за вреди, произтичащи от нищожен административен акт, съдът се произнася по валидността на акта в мотивите на съдебното решение. Този извод следва от предписанието на чл.204, ал.3 АПК, което допуска инцидентно произнасяне на съда по валидността на акта. Следва обаче да бъде съобразено, че предвидената от законодателя възможност за осъществяване на инцидентен съдебен контрол относно валидността на административния акт, от който се претендират вреди, е неприложима, когато в отделно съдебно производство, в рамките на осъществен пряк съдебен контрол, вследствие обжалване на акта, друг съд е прогласил неговата нищожност, какъвто е настоящият случай.

Доколкото обаче първоинстанционния съд е достигнал до извод, че е налице първата предпоставка от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, допуснатото нарушение не е от значение за изхода на спора и правилността на оспореното решение и съответно не представлява основание за неговата отмяна.

Неправилни са и твърденията на касационния жалбоподател, че тъй като писмото има уведомителен характер, от него не произтичат никакви правни последици, в т. ч. имуществени вреди, което било посочено в решението по адм. дело № 9341/2020 г. по описа на ВАС.

От мотивите към решението е видно, че както първоинстанционният, така и касационният състави изрично са приели, че с писмото се отказва предоставяне на част от полагащите се на "ТЕЦ - Б. Д. ЕАД безплатни квоти и се извършва корекция на референтната цена на емисиите на парникови газове: „Въз основа на така установеното от правна страна съдът приел, че оспореното писмо е издадено от некомпетентен орган. Изложил е подробни мотиви, че писмото съдържа волеизявление за намаление на дружеството на безплатни квоти на парникови газове по чл. 10в от Директива 2003/87/ЕО в резултат на корекция на референтната цена на емисиите на парникови газове, заложена в НПИ. Настоящият съдебен състав на ВАС смята, че след обсъждане на всички представени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност първоинстанционния съд е постановил обосновано и правилно решение, което не страда от посочените пороци в касационната жалба. Изложените в тази връзка мотиви от първоинстанционнният съд се споделят напълно от настоящият касационен състав, поради което не е необходимо да се приповтарят..“; „Законосъобразни и обосновани са изводите на административния съд, че на директора на Дирекция „Сигурност на енергоснабдяването и управление при кризисни ситуации“ при Министерство на енергетиката не са предоставени законови правомощия по издаване, разпределяне, преразпределение на операторите на инсталации, на количествата безплатни квоти за годината, поради което категорично същият не е компетентен да издаде административен акт, с който се извършва такова разпределяне или преразпределяне.“; „След като в специалната разпоредба на чл. 3, ал. 3, т. 2 от Наредбата за НПИ, правомощието по ежегодно обявяване на корекция на референтната цена нормативно е предоставено на Министъра на енергетиката, като не е изрично предвидена възможността министърът да делегира тези си правомощия, то и няма как същите валидно да бъдат осъществени от друг административен орган, включително директора на Дирекция „Сигурност на енергоснабдяването и управление при кризисни ситуации“ към Министерство на енергетиката“.

В същата насока, в мотивите на решението не е прието, че непредоставянето на квотите е резултат от решение на Европейската комисия и на допълнителни актове по вписване на съответните квоти в Европейските и национален регистри, както твърди касаторът. Обратно, недвусмислено е посочено, че като пряка правна последица от административния акт са преизчислени квотите за 2018 г., които ще бъдат предадени на оператора, и именно тези последици на акта са станали основание за прогласяването на нищожността му.

Доколкото на оператора в действителност са предадени по-малък брой квоти спрямо полагащите му се съгласно Националния инвестиционен план /което обстоятелство е безспорно/ и не се установява наличието на друг акт /било то нормативен или ненормативен/, от който да следват подобни последици, следва да се приеме, че прогласеният впоследствие за нищожен акт е бил приведен в изпълнение и именно въз основа на него ищецът е бил лишен от полагащите му се квоти. Правилно първоинстанционният съд е отхвърлил възражението, че вписването на по-малко квоти на операторите е резултат от едностранно решение на Европейската комисия, тъй като от една страна последиците на акта вече са преценени от съда, произнесъл се по законосъобразността му, а от друга страна – възражението не е подкрепено от доказателства.

След като на оператора са предадени намален брой квоти, предвид привеждането на прогласения за нищожен акт в изпълнение, настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд за наличието на причинно-следствена връзка между акта и твърдените от ищеца вреди - свързани със закупуването на допълнителни квоти, които да бъдат предадени в изпълнение на задължението по чл. 48, ал. 1 от ЗОИК, вместо полагащите се на оператора, но непредадени му, безплатни емисионни квоти.

Несъстоятелни са оплакванията, че причинно-следствена връзка липсва доколкото неполучаването на квоти не означавало автоматично задължение да се закупят такива, тъй като, ако предприятието е убедено, че неправомерно не е получило дължимите му квоти за 2018 г., то същото нямало защо да се притеснява, че не е предало необходимия размер квоти и съответно – че би понесло санкции. Имуществената отговорност на юридическите лица и едноличните търговци за неизпълнение на задължения спрямо държавата или общините, в т. ч. по чл. 76 от ЗОИК, е обективна (безвиновна). В случай че съответното задължение не е изпълнено, ирелевантно е дали неизпълнението е по причина, която може да се вмени на задълженото лице (в този смисъл тълкувателно решение №3 от 03.07.2014 г. по тълк. д. № 5/2013 г., ОСК на ВАС).

Настоящият състав намира за обоснован и изводът на първоинстанционния съд, че имуществените вреди са доказани в производството.

На първо място, неоснователни са оплакванията на касатора за недоказаност на иска за обезщетение на претърпени загуби в размер на 2 080 242, 39 лв., изразяващи се в разликата между цената, на която ищецът е закупил квоти, за да замести квотите, които незаконосъобразно не са му предадени, и да изпълни законовите си задължения към държавата, и пазарната цена на квотите за същото количество емисии, които впоследствие са му били предадени.

Въз основа изложените по-горе съображения, следва да се приеме, че задължението на ищеца да закупи допълнителни квоти е пряк резултат от обстоятелството, че на същия, в изпълнение на нищожния административен акт, не са предадени полагащите се квоти, съгласно Националния план за инвестиции. Безспорно е обстоятелството, че ищецът е закупил допълнителни квоти и е изпълнил задължението си по ЗОИК, като цената, на която квотите са закупени, представлява имуществена вреда във формата на претърпяна загуба. С приетото по делото заключение, по извършената съдебно-икономическа експертиза, безспорно се установява, че цената на закупените допълнителни квоти (и съответно претърпените от ищеца загуби) възлиза в общ размер 11 967 862.30 лв. с включен ДДС.

Чрез предаването на 17.04.2020 г. на допълнителния брой емисионни квоти, които първоначално незаконосъобразно не са били предадени на ищеца, предвид нищожния акт, претърпените имуществени вреди са обезщетени частично. Обезщетението е частично, доколкото дружеството е получило активи /квоти/, чиято стойност към този момент е била по-ниска от продажната цена на закупените през 2019 г. допълнителни квоти. Разликата между пазарната стойност на получените активи и цената, на която дружеството е закупило допълнителните квоти през 2019 г., представлява претърпяна загуба, която е останала необезщетена.

Изцяло неоснователни са оплакванията на касатора във връзка с определянето на размера на претърпените загуби. Първоинстанционният съд не е определил причинените на ищеца вреди към 17.04.2020 г., а е отчел извършеното на тази дата частично обезщетяване на претърпените от ищеца вреди. При преценка на настъпилото частично репариране на вредите релевантна е единствено стойността на квотите към момента на предаването им на ищеца. Последващите промени в цените на квотите са изцяло ирелевантни, като аргументи в обратната насока не могат да бъдат изведени от разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК, още повече и че по делото няма данни за разпореждане от страна на оператора с по-късно предоставените квоти.

Неоснователни са и оплакванията, че не било установено извършено плащане, включително и чрез прихващане, на цената на липсващите квоти от страна на ищеца. С приетото по делото заключение по извършената съдебно-икономическа експертиза се установява наличието на валидно извършено прихващане, чрез което задължението на ищеца за плащане на продажната цена на квотите е погасено изцяло. Дори да се приеме тезата на касационния жалбоподател, че ищцовото дружество и "Г. Е. Д. ЕООД са прихващали различни вземания по различни фактури /за което настоящият състав не намира убедителни аргументи/, то това обстоятелство не обуславя извод за липсата на валидно прихващане. Това е така, тъй като за извършването на прихващане не е необходимо наличието на съвпадащи волеизявления на двете дружества. Макар законът да не забранява извършването на договорно прихващане, в т. ч. при липсата на предпоставките по чл. 103, ал. 1 от ЗЗД (решение № 156 от 15.11.2019 г. по т. д. № 2875/2018 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС), по правило прихващането се извършва чрез едностранно изявление. Именно поради това евентуалната липса на съгласие между двете дружества не опорочава прихващането. Доколкото в случая двете дружества не спорят по ликвидността и изискуемостта на вземанията, с които се извършва прихващане /т. е. по наличието на предпоставките по чл.103, ал. 1 от ЗЗД/, нито е спорно погасяването изцяло на задължението за заплащане на продажната цена, некоректното счетоводно отразяване не може да обуслови извод за липсата на валидно извършено прихващане.

Предвид изложените съображения, исковата претенция е доказана и основателна и като такава правилно е била уважена от първоинстанционния съд.

Основателни са и предявените искове за законна лихва за забава върху сумата от 11 967 862,30 лв. за периода от 19.04.2019 г. до 17.04.2020 г., и върху сумата от 2 080 242.39 лв., считано от 17.04.2020 г. до датата на подаване на исковата молба, и от датата на подаването на исковата молба до окончателното плащане.

Доколкото на ищеца безспорно са причинени вреди от нищожния административен акт в размер на 11 967 862, 30 лв., върху тази сума се дължи обезщетение в размер на законната лихва за забава. Законната лихва се начислява от датата на издаване на акта, прогласен за нищожен (тълкувателно решение № 3 по тълк. дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС).

След като причинените вреди частично са обезщетени чрез превеждането на допълнителните квоти на 17.04.2020 г., занапред се дължи обезщетение в размер на законната лихва за забава само върху непогасената част от задължението за обезщетение. Ирелевантно, в тази насока, е изтъкваното от касатора обстоятелство, че ищецът не претендира в процеса сумата от 11 967 862, 30 лв. Погасяването на част от задължението за заплащане на обезщетение не погасява задължението за заплащане на начислените до момента лихви за забава /които няма пречка да бъдат претендирани самостоятелно/. Дружеството е лишено от възможността да ползва сумата в размер на 11 967 862, 30 лв. за периода от издаването на Акта до 17.04.2020 г. и от остатъка от 2 080 242.39 лв., за времето от 19.04.2019 г. до 17.04.2020 г. и считано от 17.04.2020 г. до окончателното плащане.

Предвид изложеното предявените искове се явяват основателни по основание и правилно са били уважени от първоинстанционния съд в рамките на претенциите на ищеца и съобразно размерите, установени от вещото лице по извършената съдебно-икономическа експертиза.

Ето защо обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора в касационното производство, претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователна. Процесуалният представител на ответника по касационното оспорване изрично е заявил, че не претендира разноски, с оглед на което такива не се следват.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4401/29.06.2022 г., постановено по адм. дело № 3594/2021 г. по описа на Административен съд – София-град.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МАРИО ДИМИТРОВ

секретар:

Членове:

/п/ И. Р. п/ НЕЛИ ДОНЧЕВА