Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Б. Ц. Членове: ЕМИЛИЯ И. Р. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора В. Й. изслуша докладваното от председателя Б. Ц. по административно дело № 9653 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на „КОС България" ООД, подадена чрез адв. Ж., срещу Решение № 4930/18.07.2022 г., постановено от Административен съд – София-град по адм. д. № 5311/2021 година. Касаторът релевира доводи за неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон, нарушение на съществени процесуални правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че изводите на съда са постановени без съвкупна преценка на доказателствата, игнорирана е приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза и неправилно е разпределена доказателствената тежест между страните. Иска отмяна на решението и отмяна на РА с присъждане на направените разноски за всички инстанции съгласно представен списък.

Ответникът – Директор на Дирекция "ОДОП" – София при ЦУ на НАП, чрез юрк. П., излага доводи за неоснователност и недоказаност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, валидността, допустимостта, правилността на решението на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218 от АПК преценява жалбата като процесуално допустима, а разгледана по същество - тя е основателна.

С оспореното решение АС - София-град е отхвърлил жалбата на „КОС България” ЕООД против РА № Р-22221020001255-091-001/20.11.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. София, в частта потвърдена с Решение № 229/11.02.2021 г. на Директор на Дирекция "ОДОП" - гр. София, с който на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди м. 05.2018 г., м. 06.2018 г., от м.08.2018 г. до 07.2019 г. и от м. 09.2019 г. до м. 12.2019 г. в общ размер на 27 811,09 лв. по фактури, издадени от „Ш. П. ЕООД, „Терупи“ ЕООД, „Кофражни системи“ ЕООД, „Тианакомерц“ ЕООД, „Техномакс БГ“ ЕООД и „Б. А. 2016“ ЕООД и са начислени лихви за забава в общ размер на 4 801,40 лв.

За да постанови този резултат административният съд е установил, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От правна страна съдът е обосновал извод, че в случая се касае за т. нар. „относителна субективна симулация“, тъй като предметът на услугите (почистване на общи части, поддръжка на зелени площи, реклама на флаери) вероятно е бил реализиран, но не от съответния доставчик по фактурата. Посочено е, че приетите по делото търговски, счетоводни и банкови документи не съдържат данни, кое конкретно лице е извършило описаните във фактурите услуги, кога точно по време и място е станало това. Относно фактурираните рекламни услуги е прието, че не са представени документи относно наличие на необходима материална, кадрова и техническа обезпеченост за извършване на фактурираните доставки по оформяне, проектиране и отпечатване на рекламни флаери. Изложени са мотиви, че дружеството не е организирало аналитично отчитане по синтетичните счетоводни сметки, от което да се извлече по счетоводен път най-точно информация за дейността на предприятието. Въз основа на тези изводи жалбата на дружеството е отхвърлена. Решението е валидно и допустимо, но неправилно.

Основателни са оплакванията на касатора, че съдът не е взел предвид представените договори, фактури, протоколи, фискални бонове и счетоводни документи, свързани с отразяването на процесните стопански операции, както и основателно в касационната жалба се сочи, че незаконосъобразно е отказано правото на данъчен кредит. Пренебрегнати са и констатациите на вещото лице, че не се установяват конкретни факти и обстоятелства, които да подлагат под съмнение редовността на воденото счетоводство. Още в хода на ревизията са представени множество съпътстващи процесните фактури документи /договори, протоколи, доказателства за плащане и счетоводни регистри/, от които може да бъде установен видът на услугите по почистване и поддържане на озеленяване, мястото на извършването им, обемът на възложените дейности, техническите средства, с които следва да бъдат извършени и как се осъществява контролът по изпълнението им. Всички договори са сключвани на месечна база, като цената също е уговаряна за обем свършена работа спрямо броя на обектите на месец. Приложени са и приемо-предвателни протоколи, с които дружествата приемат извършените услуги по почистване и поддържане на озеленяване. Не на последно място следва да се посочи, че всички услуги са пряко свързани с икономическата дейност на касатора, свързана с управление и поддръжка на сгради в режим на етажна собственост.

Материалноправните предпоставки за признаване правото на данъчен кредит са уредени в чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС, като възникването и надлежното му упражняване изисква установяване наличието на действително осъществени доставки на стоки и услуги. Установяването на фактите във връзка с реалността на доставките е в тежест на ревизираното лице. Основните съображения на органите по приходите, които са възприети и от решаващия първоинстанционен състав по отношение отказаното право на данъчен кредит по спорните доставки, са свързани с недоказване на фактическото изпълнение на услугите, като е прието, чеот приложените по делото търговска, счетоводна и банкова документация, както и извършените счетоводни записвания не съдържат данни, които да идентифицират, кое конкретно лице е извършило описаните във фактурите услуги, кога по време е станало това и къде точно по място. Тези изводи обаче противоречат на конкретната фактическа обстановка, която се установява по делото. Пренебрегнати са представените доказателства за възлагане и приемане на услугите, в които последните са конкретно индивидуализирани по вид и обем, място и време на извършване, както и е пренебрегнат факта, че РЛ разполага с редовни, съобразно изискванията на ЗСч и ЗДДС първични счетоводни документи и редовно водено счетоводство. Фактът, че не се установява, кое е конкретното лице, извършило услугата по почистване, е ирелевантен за правото на приспадане на данъчен кредит, с оглед на това, че от приложените документи се установява цялостния механизъм на извършените услуги.

Необосновани са изводите на съда и относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от „Б. А. 2016“ ЕООД с предмет „реклама на флаери“. Видно от констатациите на вещото лице след извършена проверка в счетоводството на дружеството, налице е надлежно осчетоводяване на спорните фактури като разходи за външни услуги и по всички фактури е извършено плащане в брой. Липсата на кадрова, материална и техническа обезпеченост не е основание да се откаже право на приспадане на данъчен кредит, след като по делото липсват обективни данни за данъчна измама. Относими към тези изводи са дадените задължителни тълкувания на приложимата за облагането по ДДС Директива 2006/112/ЕО, направено от СЕС по съединени дела № С-80/11 и С-142/11, според които не е се допуска национална практика за отказ от право на приспадане поради това, че данъчно задълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурите е бил в състояние да извърши доставката, когато не са налице данни и твърдения за данъчна измама. С решение на СЕС по дело С-18/13 е дадено задължително тълкуване на Директива 2006/112/ЕО на Съвета, според което не се допуска извършване на приспадане на ДДС, когато няма данни доставчиците да разполагат с материална, техническа и кадрова обезпеченост или има нередовна счетоводна отчетност при тях, но само при наличие на две кумулативни условия - тези обстоятелства да сочат за наличие на измама и въз основа на обективни данни, представени от органите по приходите, да се установява, че данъчно – задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама. В настоящия случай, няма установеност от страна на приходните органи, че данъчно – задълженото лице е имало знание за измамни действия от неговите доставчици. Точно обратното, представени са множество доказателства още в хода на ревизионното производство, в т. ч. доказателства за облигационните отношения между страните, за предаване на резултата от възложеното и за осчетоводяване на процесните фактури. Налице е пълно съответствие между възложените услуги и предадения впоследствие резултат, който е индивидуализиран подробно по вид и обем, място и време на изпълнение. Процесните фактури са надлежно осчетоводени и всички доставчици са регистрирани по ЗДДС лица, с оглед на което са изпълнени всички предпоставки за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит. Поради това изводите за липса на реалност на доставките на услуги по фактурите, издадени от „Ш. П. ЕООД, „Терупи“ ЕООД, „Кофражни системи“ ЕООД, „Тианакомерц“ ЕООД, „Техномакс БГ“ ЕООД и „Б. А. 2016“ ЕООД се опровергават от представените пред първоинстанционния съд доказателства, а твърдяната липса на кадрова, материална и техническа обезпеченост не е основание да бъде отказано правото на данъчен кредит.

Въз основа на горното се налага извод, че са налице посочените касационни основания при обжалването - необоснованост и нарушение на материалния закон. При пълнота на събрания доказателствения материал, изводите на съда относно фактите по делото са необосновани, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Решението на първоинстанционния съд е неправилно и следва да бъде отменено, а на основание чл.222, ал.1 от АПК, следва да се постанови друго по същество на спора, с което РА да бъде отменен, като незаконосъобразен. Решението следва да бъде отменено и в частта, в която дружеството е осъдено да заплати разноски.

При този изход на спора в полза на касатора следва да бъдат присъдени разноски за двете инстанции в общ размер на 3 609 лв., за които по делото са представени надлежни доказателства.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 4930/18.07.2022 г., постановено от Административен съд – София-град по адм. д. № 5311/2021 година, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Ревизионен акт /РА/ № Р-22221020001255-091-001/20.11.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. София, в частта потвърдена с Решение № 229/11.02.2021 г. на Директор на Дирекция "ОДОП" - гр. София, с който на „КОС България” ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди м. 05.2018 г., м. 06.2018 г., от м.08.2018 г. до 07.2019 г. и от м. 09.2019 г. до м. 12.2019 г. в общ размер на 27 811,09 лв. по издадени фактури от „Ш. П. ЕООД, „Терупи“ ЕООД, „Кофражни системи“ ЕООД, „Тианакомерц“ ЕООД, „Техномакс БГ“ ЕООД и „Б. А. 2016“ ЕООД и са начислени лихви за забава в общ размер на 4 801,40 лв.

ОСЪЖДА Дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП да заплати в полза на „КОС България” ЕООД с [ЕИК], сумата в размер на 3 609 лв. /три хиляди шестстотин и девет лева/ - представляващи разноски за двете съдебни инстанции.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ БИСЕРКА ЦАНЕВА

секретар:

Членове:

/п/ Е. И. п/ ДАРИНА РАЧЕВА