Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Д. Г. Членове: В. П. Ц. П. при секретар С. Т. и с участието на прокурора Ц. Б. изслуша докладваното от председателя Д. Г. по административно дело № 9776 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на ЗП П. П. ЕООД, със седалище и адрес на управление: обл. Враца, община Козлодуй, [населено място], подадена чрез упълномощен адв. И. С., против решение № 281 от 05.08.2022 г., постановено от Административен съд Враца, шести състав, по адм. д. № 318/2022 г. С касационната жалба и в съдебно заседание чрез адв. С. се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебния акт. Касаторът оспорва изводите на първоинстанционния съд и ги счита за погрешни, защото в случая не са съобразени обстоятелствата, свързани с невъзможността да бъде закупен одобрения по проекта към сключения договор телескопичен товарач, тъй като поради забава в одобряването на проекта доставчикът Оптиком ООД вече не предлага одобрената техника, а от страна на другия доставчик Златекс ООД има непотвърдена оферта, с оглед на която е образувано досъдебно производство № 1827/2019г. в РП - Враца. Касационният жалбоподател излага становище, че съдът не е отчел и не се е произнесъл по визираните обстоятелства, изключващи неговото виновно поведение при изпълнение на задължението му за подаване в нормативно-определения срок заявление за плащане. Акцентира на факта, че с входирани при ответника искания на 12.03.2019г., 21.10.2019г. и 15.06.2020г. е поискал промяна в условията на договора и сключване на анекс с продължаване срока на договора, поради описаните независещи от него обстоятелства, но е получил едва на 14.12.2020г. отговор, с който му е отказано сключването на анекс и продължаване срока на договора. Претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и отмяна на процесния административен акт, като незаконосъобразно постановени. Заявява искане за присъждане на направените по делото разноски с представен списък за тях.

Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/ оспорва касационната жалба чрез упълномощен юрисконсулт Н. Х., която с писмена молба от 15.11.2022г. пледира за отхвърляне на касационната жалба и оставяне в сила обжалваното съдебно решение, като прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото за да потвърди административния акт, първоинстанционният съд аргументирано е приел, че са налице нарушения, които са основание за отказ от изплащане на пълния размер на финансовата помощ. Според участващия по делото прокурор констатираното неподаване на заявка за окончателно плащане до крайния срок, определен в чл. 6, ал. 4 от договора 29.02.2020г. от страна на бенефициента като земеделски стопанин, представлява нарушение на чл. 6, ал. 1 и ал. 4 от договора и чл.45, ал. 2 от Наредбата.

Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на ЗП П. П. ЕООД за ПРОЦЕДСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в преклузивния срок, визиран в нормата на чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С обжалваното решение № 281 от 05.08.2022 г. е отхвърлена жалбата на ЗП П. П. ЕООД, със седалище и адрес на управление: обл. Враца, община Козлодуй, [населено място], срещу решение № 06/04/1/0.0.0578/04/01, издадено от изпълнителен директор на ДФ З. С. с което е отказана изцяло одобрената финансова помощ по договор № 06/04/1/0.0.0578 от 13.02.2017 г. и е прекратен договор № 06/04/1/0.0.0578 от 13.02.2017 г. и жалбоподателят е осъден да заплати на Държавен фонд Земеделие - София разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100. 00/сто/ лева. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд - Враца е приел, че процесният отказ е издаден от компетентния, съгласно чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 ЗПЗП административен орган, в кръга на правомощията му, в предписаната от чл. 59, ал. 2 АПК форма и съдържа, както правни, така и фактически основания за неговото издаване, които са мотивирали органа да го издаде. Счетено е, че при издаването на оспорения административен акт не е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, което да е от категорията на съществените и да налага отмяната му. В мотивите на обжалваното съдебно решение е отразено, че атакуваният акт е издаден в съответствие с материалния закон, тъй като отказът на одобрената финансова помощ и прекратяването на договора са в съответствие с приложимия материален закон и с договореното между страните по административния договор. Първостепенният съд е констатирал, че между жалбоподателя и ДФЗ е сключени договор № 06/04/1/0.0.0578 от 13.02.2017 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ, в чл. 6, ал. 1 от който договор ползвателят на помощта се е задължил да извърши инвестицията, предмет на договора, в срок до 36 месеца, но не по късно от 31.01.2020 г. и съгласно ал. 4 е поел задължение да подаде заявка за окончателно плащане по чл. 4, ал. 1 не по-късно от един месец след изтичане на срока по ал. 1. Счетено е, че крайният срок за изпълнение на инвестицията е 31.01.2020 г. и срокът за подаване на заявка за окончателно плащане по договора, според чл. 6, ал. 4 от същия е 29.02.2020 г., тоест в съответствие с изискването на чл. 45, ал. 2 от Наредба № 9/21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 Инвестиции в земеделски стопанства от мярка 4 Инвестиции в материални активи от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г. и чл. 6, ал. 1 и ал. 4 от сключения административен договор, оспорващият е следвало да подаде заявка за окончателно плащане в срок до 29.02.2020 г., а по делото не се установява той да е изпълнил това законово и договорно изискване. Оттук е изведено заключение, че в случая са налице предпоставките, които приложимата материално-правна норма и договорът между страните предвиждат като основание да се откаже изцяло одобрената финансова помощ и да се прекрати договора. Първоинстанционният съд е приел, че спорът по делото се свежда до това налице ли са били обективни причини за ползвателя на помощта да не изпълни задължението си да подаде в срока заявка за плащане и то такива, които да го освободят от последиците за неизпълнението му. Решаващият състав на АС - Враца е счел, че от доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят на 12.03.2019 г. е депозирал искане за сключване на анекс относно удължаване срока на договора, като са налице и последващи искания за това, по които административният орган не се е произнесъл в срока по чл. 22, ал. 4 от договора, но съдът е приел, че следва да се има предвид, че адм. орган, макар и несвоевременно, е постановил отказ да се сключи анекс към договора по направените искания, обективирани в уведомително писмо отказ № 70 с изх. № 02-2600/110143/10.09.2019 г. и уведомително писмо отказ № 121 с изх. № 02-2600/6359, в които са изложени доводи, въз основа на които се отказва уважаване на направените искания. Според първостепенният съд жалбоподателят е имал процесуална възможност да обжалва изричният отказ, но не е спорил това, поради което уведомителните писма, с които е постановен отказ за сключване на анекс към договора, представляват индивидуални административни актове, които са влезли в сила и пререшаване на този въпрос в настоящото производство е недопустимо. С оглед на това първоинстанционният съд е приел, че сочените от жалбоподателя възражения относно невиновното му поведение са без значение, тъй като същият е имал възможността да оспори и наличието на мълчалив отказ, а приложеното по делото постановление на РП-Враца от 19.05.2020 г., с което е спряно производството също не е следва да се преценява в това производство, а при оспорване на изричните откази, съответно мълчаливия отказ, да се сключи анекс към договора по направените искания. Първостепенният съд е формирал извод, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си да подаде заявление за окончателно плащане, което е бил длъжен да стори по силата на приложимия закон и сключения договор, поради което законосъобразно в съответствие с предвиденото в материалния закон и в договора, адм. орган е отказал изцяло одобрената финансова помощ и прекратил договора.

Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо постановено, но е неправилно. Това е е така, защото първоинстанционният съд е игнорирал и не е съобразил обстоятелството, че в сключения между страните договор № 06/04/1/0.0.0578 от 13.02.2017 г., в чл. 22, ал. 1 и ал. 4 от него е предвидено, че изменение или допълнение на договора може да се извърши по искане на ползвателя, като Фондът се съгласява или отказва исканата промяна в срок един месец от подаването на искането по ал. 1, а когато са изискани документи или информация по ал. 3 - до 14 дни от изтичане на срока за предоставянето им, и уведомява ползвателя, включително за мотивите, ако отхвърли искането. Съгласно ал. 7 на чл. 22 от сключения договор № 06/04/1/0.0.0578 от 13.02.2017 г., когато Фондът НЕ УВЕДОМИ ползвателя в СРОКА ПО АЛ. 4 за одобрението или отказа си по исканата промяна на договора, срокът за ползвателя за заявяване на междинно плащане и/или СРОКЪТ ПО ЧЛ. 6, АЛ. 4 СЕ СЧИТАТ УДЪЛЖЕНИ С ПЕРИОДА НА ПРОСРОЧИЕТО на Фонда. В конкретния случай постановеното от ответника процесно уведомително писмо е обосновано единствено с неспазване от ползвателя на срока по чл. 6, ал. 4 от договора, без да е отчетена визираната императивна норма, регламентираща удължаване на срока с периода на просрочието на Фонда при произнасянето му по всяко едно от надлежно входираните от страна на жалбоподателя три писмени искания за промяна в договора /на 12.03.2019г., 21.10.2019г. и 15.06.2020г./. Първоинстанционният съд изцяло е игнорирал визираната приложима разпоредба, без да обсъди приложението на чл. 22, ал. 7 към конкретния казус. Това обстоятелство е решаващо при определяне на точния момент, в който ползвателят на помощта е следвало да подаде заявлението си за плащане по чл. 6, ал. 4 от договора, поради което то не следва да се обсъжда за първи път от страна на касационния съдебен състав, защото страните ще загубят една съдебна инстанция при разрешаване на възникналия между тях правен спор.

Настоящият съдебен състав не споделя и становището на първостепенния съд за необсъждане на сочените от жалбоподателя обстоятелства, които според него обосновават обективна невъзможност и липса на виновно неизпълнение. В мотивите на обжалваното решение е преценено, че не следва да се обсъждат възраженията на оспорващия във връзка с невъзможността му да извърши в срок договорената инвестиция по независещи от него причини, изразяващи се в това, че доставчикът Оптиком ООД вече не предлага одобрената договорена техника, а от другия доставчик Златекс ООД има непотвърдена оферта, както и предвид периода на образуваното досъдебно производство № 1827/2019г. в Районна прокуратура - Враца. Касационният съдебен състав не възприема становището на първостепенния съд, че релевираните от жалбоподателя твърдения за обективна невъзможност да изпълни в срок инвестицията и да подаде изискуемото заявление за плащане е следвало да се обсъждат само в евентуално производство по оспорване на изричните откази и при обжалване на мълчалив отказ за сключване на поискания анекс, а не в този процес. Настоящият съдебен състав намира, че именно в това съдебно производство е следвало сезираният първоинстанционен съд да се произнесе по така формулираните възражения, защото чл. 23, ал. 2, т. 1 от сключения между страните договор предвижда прекратяване едностранно от Фонда на договора единствено при виновно неизпълнение от ползвателя, а не при всяко друго неизпълнение. С оглед на това първостепенният съд е следвало да обсъди и да прецени налице ли е сочената от оспорващия липса на виновно неизпълнение. Освен това в мотивите на обжалваното съдебно решение е следвало да се обсъди и приложението към конкретната хипотеза на чл. 61, ал. 1 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г., според която разпоредба страните по договора не отговарят за неизпълнение на задълженията, което се дължи на непреодолима сила и извънредни обстоятелства, както и 1, т. 23а от Допълнителни разпоредби на Наредба № 9 от 21.03.2015 г., според който нормативен текст Непреодолима сила и извънредни обстоятелства са обстоятелства по смисъла на чл. 2, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета. Ето защо в случая е било наложително първостепенният съд да се произнесе доколко в конкретния случай сочените от жалбоподателя факти и обстоятелства изключват неговото виновно неизпълнение на задълженията или съставляват извънредни обстоятелства по смисъла на чл. 2, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г., към който препраща 1, т. 23а. от Допълнителни разпоредби на Наредба № 9 от 21.03.2015 г.

Като е достигнал до обратния извод, първоинстанционният съд е постановил неправилно съдебно решение, което следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд, който да се произнесе по относимите към настоящия спор факти и обстоятелства, описани по - горе, както и относно приложението към настоящия случай на разпоредбите на чл. 22, ал. 7 и чл. 23, ал. 2, т. 1 от сключения между страните договор № 06/04/1/0.0.0578 от 13.02.2017 г., и чл. 61, ал. 1 във връзка с 1, т. 23а от ДР от Наредба № 9 от 21.03.2015 г., във връзка с чл. 2, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г.

Предвид изхода на спора и съгласно чл. 226, ал. 3 АПК, касационният съдебен състав не се произнася по претенциите на страните за присъждане на разноски.

На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 281 от 05.08.2022 г., постановено от Административен съд Враца, шести състав, по адм. д. № 318/2022 г. и ВРЪЩА делото на друг състав на Административен съд Враца, за ново произнасяне, съобразно дадените задължителни указания в мотивите на настоящото решение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДИАНА ГЪРБАТОВА

секретар:

Членове:

/п/ ВЛАДИМИР ПЪРВАНОВ

/п/ ЦВЕТАНКА ПАУНОВА