Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Р. Б. Членове: Л. М. С. С. при секретар Р. Х. и с участието на прокурора Д. П. изслуша докладваното от съдията С. С. по административно дело № 9772 / 2022 г.
Производството е по чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на ЕТ Г и М - М. В., подадена чрез процесуалния представител адвокат С. А., против решение № 340 от 04.08.2022 г., постановено по адм. дело № 253/2022 г. по писа на Административен съд С. З. с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на едноличния търговец срещу Решение за налагане на финансова корекция № 24/311/01079/3/01/04/02, с изх. № 01-6500/8431#21 от 25.02.2022 г., издадено от заместник изпълнителен директор на Държавен фонд Земеделие, за налагане на финансова корекция в размер на 25 334.28 лева, представляваща 15% от получената финансова помощ по Договор № 24/311/01079 от 24.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по Мярка 311 Разнообразяване към неземеделски дейности от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-201З г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и търговецът е осъден да заплати да заплати на Държавен фонд Земеделие разноски по делото. Изложени са съображения за неправилност на съдебния акт като постановен при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че обжалваното решение за налагане на финансова корекция е издадено при спазване на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и изискването на чл.73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ за определяне на финансовата корекция по основание и размер с мотивирано решение, включително защото в акта не били описани фактическите основания за определяне на нарушението като нередност по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 от закона. Неправилно било и приетото, че оспореното решение за налагане на финансова корекция е издадено в съответствие и при правилно приложение на материалния закон. Според касатора след като инвестицията е реализирана и функционира, то преценката дали е налице изпълнение на одобрените индикатори следва да бъде направена на плоскостта на постигането на целите на Мярка 311, така както са дефинирани в чл. 2 от Наредба № 30/11.08.2008 г., каквато преценка в оспореното съдебно решение липсвала. Наведени са доводи и за неправилност на извода на съда, че при издаване на акта не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при образуването и провеждането на административното производство, тъй като към този момент били изтекли три допълнителни години от проверявания период, поради което е възможна промяна в процентното изпълнение на съответните показатели и по тази причина е следвало да бъде извършена допълнителна проверка и респ. оценка на изпълнението. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново по съществото на спора, с което да бъде отменено решението за налагане на финансова корекция. Претендират се разноски за две съдебни инстанции.
В открито съдебно заседание касаторът прави искане за спиране на производството по делото и за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, относно тълкуване на чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета /Регламент (ЕС) № 1303/2013/ доколко случаи, в който е установено частично изпълнение, но само за отделни години от десет годишния бизнес план на жалбоподателя и без да е изтекъл целия период на този бизнес план, представлява нередност по смисъла на Регламента.
Ответникът заместник изпълнителен директор на Държавен фонд Земеделие, чрез пълномощника юрисконсулт З. З., в писмено становище поддържа неоснователност на касационната жалба. Моли да бъде постановено решение, с което да се остави решението на първата инстанция в сила и да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на спора прави принципно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която решението е неблагоприято, поради което разглеждането на касационната жалба е процесуално допустимо.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
От фактическа страна първоинстанционният съд е установил, че ЕТ Г и М М. В. е подал заявление за подпомагане, ведно с изготвен бизнес план за проект Изграждане на база за отдих и туризъм, регистриран с идентификационен номер 24/311/01079 от 23.05.2013 г. Според приложения бизнес план общата сума на инвестицията, която се предвижда да бъде извършена, е в размер на 318 641.96 лева и включва база за отдих, състоящата се от седем стаи за настаняване на туристи, след изграждането на която да бъде назначен допълнително един брой производствен персонал. Подробно са описани предвидените етапи при реализацията на инвестиционния проект, финансово-икономическия статус на кандидата в т. ч приходи от дейността. В Раздел IV Финансово икономически статус приходи и разходи, в таблица № 2 Производствена и търговска програма, т. 1. 1 Приходи от дейността, за първата година са заложени 1095 нощувки при единична цена от 75. 00 лв. и годишни приходи от 82 125 лева, а в следващите девет години - 1260 нощувки при единична цена от 75.00 лв. или годишни приходи в размер на 94 500 лв. Като други приходи са заложени такива от наем на велосипеди и вседеходи - 2 600 лв. през първата година и 3 250 лв. през останалите девет години от бизнес плана.
Установено е още, че между Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/ и ЕТ Г и М М. В., е сключен Договор № 24/311/01079 от 24.10.20014 г. за отпускане на финансова помощ по Мярка 311 Разнообразяване към неземеделски дейности от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. /ПРСР/, подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/. Договорът е сключен на основание чл. 31, ал. 2 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 311 Разнообразяване към неземеделски дейности от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. /Наредба № 30/11.08.2008 г., Наредбата/. Предмет на договора е предоставяне от ДФЗ на ползвателя на безвъзмездна финансова помощ, представляваща 70 % от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяването на проект № 24/311/01079 от 23.05.2013 г. съгласно заявлението за подпомагане. Първоначално одобрената финансова помощ по представените от ЕТ Г и М М. В. документи е в размер на 191 618.32 лева, а впоследствие договорът е бил изменен с подписани анекси, включително с Анекс от 17.03.2015 г., с който е променен размера на помощта от 191 618.32 лева на 176 254.98 лева. Съдът е разгледал подробно съдържанието на клаузите на т. 1.1., т. 1.2., т. 3.1., т. 4.4., т. 4.12. и т. 4.18. от сключения договор. Извършеното плащане от ДФЗ към едноличния търговец съгласно горецитирания договор е в общ размер на 168 895. 22 лева, от които на 12.03.2015 г. авансово плащане в размер на 95 809 лева и на 20.11.2015 г. сума в размер на 73 086. 22 лева.
С. З. № РТИ-03-12/24.06.2019 г. на началника на отдел Регионален технически инспекторат, гр. Хасково, е разпоредено извършване на проверка на място, като констатациите от същата са отразени в Контролен лист, според които инвестицията обект на проверката, е извършена и функционира и няма промяна на функционалността на обекта на инвестицията. Активите се намират в изградената къща за гости, съгласно одобрения бизнес план, като къщата за гости и стаите за отдих функционират и се използват по предназначение. Посочено е още, че ползвателят не осъществява една от дейностите, за които е отпусната безвъзмездната финансова помощ отдаване под наем на велосипеди и вседеходи. Като заключение в контролния лист е посочено, че е налице неизпълнение на приходната част на одобрения бизнес план с Договор № 24/311/01079 от 24.10.2014 г., за проверявания период /за финансовите 2016 г., 2017 г. и 2018 г./, като установеното изпълнение на бизнес плана средно аритметично за трите пълни финансови години било в размер на 30.88% от заложените приходи.
По делото пред първостепенния съд е приобщена и преписката по предходно издадения от административния орган и впоследствие отменен с Решение № 503 от 17.12.2020 г. по адм. дело № 321/2020 г. по описа на Административен съд С. З. оставено в сила с решение № 11287 от 08.11.2021 г. по адм. дело № 2987/2021 г. по описа на ВАС, седмо отделение, Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 23/311/01079/3/01/04/01 от 18.02.2020 г.
С писмо изх. № 01-6500/8431 от 10.12.2021 г. на заместник изпълнителен директор на ДФЗ е информирал едноличния търговец, че на основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ и влязлото в сила решение № 11287 от 08.11.2021 г. по адм. дело № 2987/2021 г. по описа на ВАС, открива производство по налагане на финансова корекция във връзка с констатациите от извършената проверка на място и допълните административни проверки, при които е установено неспазване на договорни и нормативни задължения, както следва: 1. реалното изпълнение на приходната част от одобрения към Договор № 24/311/01079 от 24.10.2014 г. бизнес план средно за три пълни финансови години /2016 г., 2017 г. и 2018 г./, е 30.88% от заложените приходи и 2. не е изпълнено залегналото в бизнес плана разкриване на две работни места. Бенефициентът е депозирал в срока по чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ писмено възражение с вх. № 01-6500/8431 от 30.12.2021 г. с подробно изложени съображения за липсата на основание за налагане на финансова корекция.
С оспореното решение за налагане на финансова корекция № 24/311/01079/3/01/04/02, с изх. № 01-6500/8431#21 от 25.02.2022 г., на едноличния търговец е наложена финансова корекция в размер на 25 334,28 лева, на основание чл. 20а, ал. 2 и чл. 27, ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, чл. 46, ал. 1 и ал. 2 във вр. чл. 16, ал. 2 и чл. 2 от Наредба № 30/11.08.2008 г. и чл. 70, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 и 4, ал. 3 от Допълнителните разпоредби на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /понастоящем - Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление, ЗУСЕФСУ, загл. изм. ДВ, бр. 51/2022 г., в сила от 01.07.2022 г./, както и в изпълнение на влязлото в сила решение № 11287 от 08.11.2021 г. по адм. дело № 2987/2021 г. по описа на ВАС. Мотивите на административния орган касаят допуснати нарушения в две насоки. По отношение на първата група е посочено, че при направената оценка на изпълнението на одобрения бизнес план за три последователни пълни финансови години, е установено, че реалното изпълнение на бизнес плана средноаритметично за три пълни финансови години /2016 г., 2017 г. и 2018 г./, е в размер на 30,88% от заложените приходи. За всяка от посочените години подробно са описани залегналите в одобрения бизнес план приходи от субсидираната дейност, реализираните приходи и съответния процент на изпълнение. При това е прието, че бенефициентът не е изпълнил задълженията си по т. 4. 12 и т. 4.18 от Договор за подпомагане № 24/311/01079 от 24.10.2014 г., поради което на основание т. 4. 4, б. б и т. 8.1, предл. първо от Договор № 24/311/01079 от 24.10.2014 г., чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 30/11.08.2008 г. и т. 30 от Приложение към раздел I Общи положения от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. /Правилата/ е наложена финансова корекция за констатираното неизпълнение, в размер на 15 % от получената финансова помощ, възлизаща на стойност от 168 895.22 лева. Констатациите по отношение на второто нарушение са, че в представения и одобрен с договора за подпомагане бизнес план е залегнало разкриване на 2 работни места - 1 бр. управленски и 1 бр. производствен персонал и поддържането им за всички прогнозни години, като при проверката на място и при извършена проверка на работните места по информацията, подадена в НАП, на база справка за Брой осигурени лица по осигурител, по видове осигурен за период от време, е установено че за календарните и финансови 2016 г., 2017 г. и 2018 г., е извършвано и подържано здравно и социално осигуряване за 1 брой средно годишно заето лице. При тези констатации административният орган е приел неизпълнение на заложените в одобрения бизнес план параметри по отношение на устойчива заетост за период от 3 пълни финансови години, което представлява нарушение на поети задължения по т. 4. 12 и т. 4. 18 от Договор № 24/311/01079 от 24.10.2014 г., поради което и на основание т. 4. 4, б. б и т. 8. 1 от Договора, чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 30/11.08.2008 г. и т. 18 от Приложение към раздел I Общи положения от Правилата е наложена финансова корекция за констатираното неизпълнение, в размер на 10 % от получената финансова помощ, възлизаща на стойност от 168 895.22 лв. При спазване на чл. 3, ал. 1 от Правилата е определил общ размер на задължението 25 334,28 лева, представляащи 15 % от получената субсидия, отчитайки тежестта, степента и продължителността на нарушението. Административният орган е обсъдил подробно депозираните възражения на едноличния търговец.
По делото е била допусната съдебно-икономическа експертиза /СИЕ/, като от заключението на назначеното вещо лице, прието от съда и неоспорено от страните, се установява, че обектът се експлоатира съобразно предназначението му като база за отдих и туризъм, за периода от пускането му в експлоатация до настоящия момент. Вещото лице е съобразило заложените в бизнес плана приходи от нощувки за 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г. формирани от по 7 нощувки за денонощие при 180 брой дни годишна натовареност или 1260 нощувки, както и заложените приходи от наем на велосипеди за посочените години. Приело е, че в процентно отношение изпълнението на бизнес плана от гледна точка на приходи от субсидираната дейност /нощувка двойна стая/, е съответно 28.93% за 2016 г.; 36.65% за 2017 г.; 29.70% за 2018 г.; 41.19% за 2019 г.; 42.08% за 2020 г. и 48.30% за 2021 г., като приходи от наем на велосипеди не са отчетени. Според заключението общо средно аритметично за финансовите 2016 г., 2017 г. и 2018 г. изпълнението на бизнес плана от гледна точка на приходите от субсидираната дейност /нощувка двойна стая и наем на велосипеди/ е в размер на 30.86 % , Съответно общо средно аритметично за финансовите 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г., изпълнението е 36.76%. В бизнес плана е заложен персонал от двама души един управленски и едни производствен, като след извършена справка в счетоводството на търговеца и в НАП, е установено, че за 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г. не е имало наети лица по трудови правоотношения. Здравни и осигурителни вноски са направени единствено за самоосигуряващото се лице М. П.. Според направения анализ на финансовата ефективност на обекта от пускането му в експлоатация до момента на изпълнение на експертизата, през първите три години /за периода 2016 г. 2018 г./ е отчетен отрицателен финансов резултат; за 2019 г. е отчетена печалба в размер на 5 000 лева; за 2020 г. печалба от 19 000 лева и за 2021 г. печалба в размер на 19 000 лева. При това вещото лице е посочило, че през последните три години коефициентът на рентабилност на собствения капитал е положителна величина, като резултатите от дейността доказват генериране на доходи, гарантиращи устойчивост на изпълнения обект за периода на бизнес плана.
За да отхвърли като неоснователна жалбата на ЕТ Г и М - М. В. съдът е приел от правна страна, че оспореното решение е издадено от материално компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на нормативно установените изисквания за неговото съдържание. Изрично били посочени както правното основание за издаване на решението и за упражненото административно правомощие чл. 73, ал. 1 във вр. с чл. чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ, така и възприетите от решаващия орган като релевантни факти и обстоятелства, обосноваващи наличието на законово регламентираната материалноправна предпоставка по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ - неизпълнение на одобрени индикатори неизпълнение на залегнали в одобрения с договора за подпомагане бизнес план приходи от субсидираната дейност и неизпълнение на заложени в бизнес плана параметри по отношение на устойчивата заетост. Съдът е изложил подробни съображения за неприложимост на основанията по чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 30/11.08.2008 г., предвид мотивите на влязлото в сила Решение № 11287 от 08.11.2021 г. по адм. дело № 2987/2021 г. по описа на ВАС, което обаче не е повлияло на законосъобразността на акта, предвид обстоятелството, че фактическите констатации на органа са подведени под нормата на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ. Подробно е обсъдено както установеното от ДФЗ неизпълнение на бизнес плана за релевантните години, така и заключението на вещото лице, включително за следващите три години от изпълнението на договора за безвъзмездна финансова помощ. Тези данни са обосновано съотнесени към възражението за икономическата жизнеспособност на инвестицията. Съдът е счел и че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което е постановил оспореното пред настоящата инстанция решение, с което отхвърля жалбата на ЕТ Г и М - М. В..
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Правните изводите на административния съд са законосъобразни, като са формирани при вярно установена и напълно изяснена по делото фактическа обстановка, по отношение на която са издирени относимите правни норми, които видно от мотивите на решението са тълкувани и приложени правилно.
Според чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от ПСРС, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1-9 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон. Съгласно ал. 9 на същата разпоредба, изпълнителният директор на Разплащателната агенция одобрява със заповед правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по ал. 6 и 7, като се отчитат степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение на приложимото право на Европейския съюз, българското законодателство и сключения административен договор. Поради това правилно административният орган е приложил Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките на ПРСР 2007-2013 г. /обн. ДВ бр. 69/30.08.2019 г./, в съответствие с които е определен размера на дължимата за възстановяване финансова помощ за всяко констатирано неизпълнение на договора, както и окончателния размер на наложената с атакувания акт финансова корекция. Следва да се посочи, че в т. 30 от приложението към раздел I Общи положения от Правилата изрично е предвидено, че когато реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средно аритметично за всички проверявани пълни финансови години, са под 50% и над 20% от предвидените приходи съгласно одобрения бизнес план, изчислени средноаритметично за същия период и това е продължило над две финансови години, размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ е 15 % от предоставената такава. Също така, съгласно т. 18 от приложението към раздел I Общи положения от Правилата, когато ползвател по мярка 311 не е спазил параметрите, заложени в одобрения бизнес план по отношение на устойчивата заетост, когато неизпълнението е равно или по-малко от 50% спрямо заложените параметри и неизпълнението не оказва влияние върху целите и изпълнението на проекта и времетраенето на нарушението е над две финансови години, размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ е 10 % от предоставената такава. Обосновано е определен размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ, при съобразяване на чл. 3, ал. 1 от Правилата, като административният орган не е кумулирал двете суми, а приел за окончателен по-големия размер на задължението. В този смисъл е неоснователно възражението на касатора, че прилагането на Правилата не може да се счита за проявление на принципа на пропорционалността по чл. 6 от АПК, доколкото същите предвиждат диференциран подход на санкция в зависимост от тежестта, степента, продължителността и системността на нарушението.
Дори и при неприложимост на чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 30/11.08.2008 г. по аргумент от мотивите на влязлото в сила решение № 11287 от 08.11.2021 г. по адм. дело № 2987/2021 г. по описа на ВАС, обвързани с 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП, обн. ДВ, бр. 2 от 2018 г., несъмнено според чл. 16, ал. 1, изр. първо от Наредбата, кандидатите представят бизнес план за разнообразяване на дейността по образец за период не по-малък от 5 години, а съгласно ал. 2 на същата норма бизнес планът за разнообразяване на дейността трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години, а в случаите на строително-монтажни работи - за 10 години, водещи до реализиране на целите по чл. 2. Предвид посочената нормативна уредба и клаузите на т. 4.12 и т. 4.18 от договор № 24/311/01079 от 24.10.2014 г., безспорно установено за касационния жалбоподател е задължението да спазва одобрения бизнес план в продължение на 5 години от сключването на договора за предоставяне на финансовата помощ. Доказаното по делото изпълнение на бизнес плана по отношение на застъпените в него приходни показатели, изчислено от експерта по назначената по делото СИЕ като средно аритметично за трите проверявани финансови години е в размер на 30.86 %, при определен от административния орган размер 30.88 %, както и установеният един брой разкрито работно място. При тези данни обосновано е налагането на финансова корекция, в съответствие с чл. 27, ал. 6 и ал. 9 от ЗПЗП, във вр. чл. 3, ал. 1 от Правилата, както и с т. 18 и т. 30 от приложението към раздел I на Правилата и по реда на чл. 73 от ЗУСЕСИФ. Освен това, с чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ /в приложимата редакция/ е предвидено, че финансова подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция за неизпълнение на одобрени индикатори. Противно на твърденията на касатора, застъпените показатели за приходи за процесните три финансови години - 2016 г., 2017 г. и 2018 г., както и предвидените показатели за трудова заетост през тези години, представляват индикатори по смисъла на цитираната разпоредба на ЗУСЕСИФ. Следва да се подчертае и че в представения към заявлението за подпомагане бизнес-план едноличният търговец сам е определил съответните приходи, посредством които да докаже жизнеспособност и устойчивост на инвестицията и постигате на планираните с чл. 2 от Наредба № 30/11.08.2008 г. Стойностите на изпълнение на показателите/индикаторите, възприети от съда и подкрепени от експертизата, впрочем и неоспорени от страните, показват изпълнение на приходите над 20 % и под 50%, както за проверявания тригодишен период, така и за последващия тригодишен такъв, което обстоятелство безспорно съставлява неизпълнение на одобрените индикатори по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ. Такова неизпълнение представлява и отклонението от посоченият в бизнес плана на заложения брой заети в дейността лица - 1 лице заето с управленска дейност и 1 лице с производствена дейност.
Не се споделят доводите на касатора за това, че в акта не били описани фактическите основания за определяне на нарушението като нередност по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ. Констатациите на административния орган, обвързани с доказателствата по административната преписка, безспорно установяват, че допуснатото неизпълнение на договорни и нормативни задължения е във връзка с предоставената му по договора безвъзмездна финансова помощ по мярка, подкрепена от ЕЗФРСР. Трайно застъпено в практиката на Съда на Европейския съюз е схващането, че нарушение на правото на ЕС или на националното право, приложимо към подпомаганите от фондовете операции, представлява нередност ако има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза чрез отчитането на неоправдан разход в него, като няма изискване да се докаже наличието на точно финансово отражение. Всъщност е достатъчно да не може да се изключи възможността, както в конкретния случай, то да има отражение върху бюджета на съответния фонд /така в решение от 1.10.2020 г. по дело С-743/18, т. 66 и 67; решение от 6.12.2017 г. по дело С-408/16, т. 60 и 61, и др/.
Не намират правна опора и възраженията в касационната жалба, че Правилата регламентират нови, различни основания за налагане на финансови корекции, което е недопустимо да бъде извършено с приемането на акт от ранга на вътрешните за ДФЗ нормативни актове. Както беше посочено по-горе, същите са приети на основание чл. 27, ал. 9 от ЗПЗП и касаят определянето на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по ал. 6 - в случаите, в които се налага финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 9 от ЗУСЕСИФ. О. П. не извършват преценка на юридически факти нарушения на задължения на ползвателите по мерките на ПРСР и не променят техните правни последици, каквито в конкретния случай са възстановяване на неправомерно получена финансова помощ. За ползвателя е съществувала предварително яснота за дължимото от него поведение във връзка с подаденото заявление, ведно със заложените индикатори за изпълнение на представения бизнес план, които са били основание за получаване на финансовата помощ, съответно за запазването ѝ.
По искането за отправяне на преюдициално запитване до съда на Европейския съюз /СЕС/:
Върховният административен съд, като се запозна с конкретно поставения от процесуалния представител на касационния жалбоподател въпрос, намира следното:
Съгласно чл. 628 от ГПК, когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото, българският съд прави запитване до Съда на европейските общности. От своя страна разпоредбата на чл. 629, ал. 3 от ГПК, предвижда, че съдът, чието решение не подлежи на обжалване, винаги отправя запитване за тълкуване, освен когато отговорът на въпроса произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на Съда на Европейските общности или значението и смисълът на разпоредбата или акта са толкова ясни, че не будят никакво съмнение.
Предпоставка за отправяне на преюдициално запитване по реда, предвиден в цитираните разпоредби е кумулативното наличие на следните условия: да се иска тълкуване на разпоредба от правото на Европейския съюз; тази разпоредба да е приложима пряко или косвено към спора пред националния съд; искането да се основава на правната и фактическата обстановка по спора пред националния съд, тоест въпросът да е релевантен към предмета на спора; искането да е от значение или да е необходимо за правилното решаване на делото.
В конкретния случай касаторът е поискал тълкуване на конкретна норма от Регламент (ЕС) № 1303/2013. Съгласно член 2, 36 от Регламента нередност означава всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза. Преценката за необходимостта от преюдициално запитване е свързана с прякото значение на тълкуването на общностното право при решаването на конкретен правен спор.
Касаторът по същество твърди неприложимост на общностната норма при частично изпълнение на процесния бизнес план, но не и противоречие на същата с националния закон.
Настоящият състав приема, че по делото не са налице предпоставките за сезиране на СЕС, тъй като текстът на член 2, 36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 е ясен и не налага извод за необходимост от тълкуването му от Съда в Люксембург. Както вече беше посочено нарушение на правото на ЕС или на националното право, приложимо към подпомаганите от фондовете операции, представлява нередност ако има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза чрез отчитането на неоправдан разход в него, като няма изискване да се докаже наличието на точно финансово отражение. Степента на изпълнение/неизпълнение има отношение към цялостната или частична отмяна на финансовата подкрепа със средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /понастоящем Европейските фондове при споделено управление/. Поради това значението и смисълът на член 2, 36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 не буди никакво съмнение, включително тълкуван през призмата на настоящия правен спор.
По изложените съображения искането за преюдициално запитване по реда на чл.628 и 629 от ГПК във връзка с чл. 267 от ДФЕС като неоснователно следва да бъде оставено без уважение. Не са налице и твърдените отменителни основания, поради което обжалваното решение на Административен съд С. З. като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК е основателно искането на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. ЕТ Г и М - М. В. следва да бъде осъден да заплати на Държавен фонд Земеделие сумата от 150 лева, определена съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24, изр. първо от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ЕТ Г и М - М. В. за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Е. С.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 340 от 04.08.2022 г., постановено по адм. дело № 253/2022 г. по писа на Административен съд С. З.
ОСЪЖДА ЕТ Г и М - М. В., [ЕИК] , със седалище и адрес на управление [населено място], община Павел баня, [улица] , да заплати на Държавен фонд Земеделие сумата от сумата от 150 /сто и петдесет/ лева, представляваща направени за касационната инстанция разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ РУМЯНА БОРИСОВА
секретар:
Членове:
/п/ ЛЮБОМИРА МОТОВА
/п/ СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ