Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи март две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Й. К. Членове: П. Ж. Л. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора Е. Г. изслуша докладваното от съдията Л. П. по административно дело № 9745 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 248 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

С решение № 78 от 21.07.2022 г. по адм. д. № 255/2021 г. Административен съд Видин е отхвърлил жалбата на[Фирма 2], [ЕИК], гр. Видин, срещу ревизионен акт (РА) № Р-04000420008406-091- 001/22.07.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП В. Т. поправен с РАПРА № П-04000521139345-003-001/10.08.2021 г., потвърден с Решение № 126/29.10.2021 г. на директора на Дирекция ОДОП В. Т. Със съдебния акт[Фирма 2] е осъден да заплати на Дирекция ОДОП В. Т. при ЦУ на НАП сумата от 1 444 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от[Фирма 2], представлявано от управителя В. Г., чрез адв. Р. Р. от АК-Видин. В същата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. МолиВърховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд Видин. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответникът директорът на Дирекция ОДОП В. Т. чрез процесуалния си представител гл. юрк. Е. У., в писмен отговор взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Предмет на оспорване пред Административен съд Видин е бил РА № Р-04000420008406-091- 001/22.07.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП В. Т. поправен с РАПРА № П-04000521139345-003-001/10.08.2021 г., потвърден с Решение № 126/29.10.2021 г. на директора на Дирекция ОДОП В. Т. Ревизията е повторна и е във връзка с Решение № 195/18.12.2020 г. на директора на Дирекция ОДОП В. Т. с което по реда чл. 155, ал. 4 ДОПК е отменен РА № 04000520001340-091-001/29.09.2020 г.

С процесния РА за данъчния период 01.01.2017 г. 31.12.2018 г. на[Фирма 2] са определени общо задължения за внасяне в размер на 30 467,54 лв. (в т. ч. главници 19 942,20 лв. и лихви 10 525,34 лв.), както следва:

І. За 2017 г. корпоративен данък в размер на 553,18 лв. и лихви в размер на 185,48 лв., в резултат на извършено преобразуване на финансовия резултат на дружеството в увеличение с неотчетени приходи от лихви в размер на 5 531,79 лв. по предоставени безвъзмездни средства на В. Г. син на В. Г., управител[Фирма 2], и М. Г. съпруга на В. Г., управител на[Фирма 2];

2. За 2018 г. допълнително е определен корпоративен данък по ЗКПО в размер на 635,60 лв., след извършени преобразувания на финансовия резултат на дружеството с неотчетени приходи от лихви в размер на 6 158,64 лв. по предоставени безвъзмездни средства на В. Г. и М. Г.. На основание чл. 78 от ЗКПО е извършено увеличение на финансовия резултат със сумата от 30 796,30 лв. и намаление на финансовия резултат със сумата 15 568,66 лв. във връзка с неотчетена фактура № 0000000090/17.09.2018 г., издадена от РОСКО 02 ЕООД с предмет пшеница реколта 2018 г. - 140 500 кг.;

4. Определени са допълнителни лихви за авансови вноски по реда на чл. 89, ал. 1 и ал. 2 ЗКПО за 2017 г. в размер на 29,97 лв. и за 2018 г. в размер на 115,18 лв.;

5. За данъчния период 01.07.2017 г. до30.09.2017 г. са определени допълнителни задължения за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни лица в размер на 16 674,91 върху сумата от 333 498,18 лв., представляващи изписани парични средства от касата на дружеството и предоставени на собственика В. Г..

Първоинстанционният съд е отменил РА в неговата цялост.

Настоящата касационна инстанция намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Настоящата съдебен намира, че първостепенният съд не е направил свои собствени фактически установявания и не е разгледал доказателствата, събрани в хода на ревизията и на съдебното производство, поотделно и в тяхната съвкупност.

На стр. 2 от решението напълно бланкетно съдът е посочил какво е прието в хода на ревизията, а именно, че ревизията на[Фирма 2] е повторна след постановено Решение № 195/18.12.2020 г. на директора на Дирекция ОДОП В. Т. както и общия размер на установеното данъчно задължение.

На стр. 3 от решението, съдът е възпроизвел констатациите на ревизиращите органи, чрез кратко описание задълженията на[Фирма 2].

Отново на стр. 3 от съдебния акт е описани констатациите по ЗДДФЛ и заключението, че фактическите констатации в РА се ползват с презумптивна материална доказателствена сила.

Изводът на съда за незаконосъобразност на РА е формиран с оглед липсата на опровергаване на верността фактическите констатации в процесния РА.

На първо място, съдът не е изследвал законосъобразността на процесния РА в отделните негови пунктове в частта по ЗКПО и по-конкретно приложението на чл. 16, ал. 2, т. 3 ЗКПО, както и в частта за коригирания финансов резултат за 2018 г. по чл. 78 ЗКПО и определените лихви по чл. 89, ал. и ал. 2 ЗКПО.

Наред с това относно задълженията по ЗДДФЛ, основният спорен въпрос е каква част от парични средства от касата на[Фирма 2], които са предоставени на собственика В. Г., са възстановени впоследствие. В случая ревизиращите органи са приели, че с мемориален ордер № 182 от 28.07.2017 г. от касата на дружеството са изписани 505 000,00 лв., като е дебитирана сметка 493 Разчети със собственици срещу кредитиране на сметка 501 Каса в левове, а в последствие (стр. 9 от РА, л. 14, том І от делото) сумата от 130 500,00 лв. е върната по сметка на дружеството, като разпределеният дивидент за 2017 г. в размер на 41 001,82 лв. също е възприет като част от сумата 505 000,00 лв. След приспадането им от изписаната сума, данъчните органи са установен остатък от 333 498,18 лв., за който няма данни да са използвани за нуждите от стопанската дейност на[Фирма 2].

На трето място, за установяване горните обстоятелства от решаващия съда е назначена и приета ССчЕ (л. 390 405, том. І от делото), както и допълнителна такава (л. 420 423, том І от делото), които не само че въобще не са обсъдени от съда, но дори не са споменати в мотивите на съдебния акт. Съдържа се само едно изречение, че заключението на ВЛ подкрепя направените изводи от ревизиращите органи.

Всички тези обстоятелства и събраните в рамките на ревизията и на съдебното производство писмени доказателства не са обсъдени от решаващия съд, което е довело до неизясняване на спора от фактическа страна и до формиране на необоснован извод за незаконосъобразност на РА в неговата цялост.

С оглед на гореизложеното, решението, като постановено при неизяснена фактическа обстановка и при липса на задълбочен анализ на събраните доказателства, следва да се отмени и делото да се върне на друг състав на Административен съд Видин. При новото разглеждане на делото новият състав е длъжен да установи фактите по всеки един от пунктовете на процесния РА, да извърши преценка на всички събрани доказателства както тези в рамките на ревизията, така и тези от съдебното производство, да изложи съображения защо кредитира едни, а не цени други, да обсъди заключенията по ССчЕ и допълнителната такава, като се мотивира дали ги цени или не изцяло или в отделни части. Съдът следва да изложи подробни мотиви, обосноваващи крайните му изводи досежно това дали РА е законосъобразен в отделните пунктове относно задълженията по ЗКПО за съответните периоди, свързани с преобразуване на финансовия резултат на дружеството по предоставените безвъзмездни средства, вкл. по отношение на намалението на финансовия резултат по неотчетена фактура № 0000000090/17.09.2018 г.; относно определените допълнителни лихви за авансови вноски по реда на чл. 89, ал. 1 и ал. 2 ЗКПО, както и относно определените допълнителни задължения за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на мести и чуждестранни лица в размер на 16 674,91 за данъчния период 01.07.2017 г. до 30.09.2017 г.

Решението следва да се отмени и в частта за разноските, като новият състав на Административен съд Видин дължи произнасяне по направените разноски пред Върховния административен на основание чл. 226, ал. 3 АПК.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 78 от 21.07.2022 г. по адм. д. № 255/2021 г. на Административен съд Видин.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане на друг състав на същия съд.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ

секретар:

Членове:

/п/ ПЕТЯ ЖЕЛЕВА

/п/ ЛОЗАН ПАНОВ