Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Г. С. Членове: МАРИЕТА МИЛ. М. при секретар И. И. и с участието на прокурора А. Г. изслуша докладваното от съдията М. М. по административно дело № 9751 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационни жалби на Т. Т., И. С., А. А., Г. З. и Т. Т. против решение № 1061 от 29. 07. 2022 г. по адм. дело № 2639/ 2021 г. на Административен съд – Варна. Жалбоподателите Т. Т., И. С. и А. А. поддържат, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и събраните доказателства и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Молят да бъде отменено, като им се присъдят направените по делото разноски.

Касаторите Г. З. и Т. Т. излагат съображения за постановяване на съдебния акт в противоречие с материалния закон и молят да бъде отменен.

Ответникът заместник - кмет на община Варна не изразява становище по касационните жалби.

Ответницата Б. Б. оспорва касационните жалби на Г. З. и Т. Т.. Излага съображения, че решението е правилно, тъй като е избран най-икономичният начин за прокарване на временен път до имота й. Моли съдебният акт да бъде оставен в сила.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби.

Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбите и данните по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното:

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страни в производството, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което са допустими.

Разгледани по същество, касационните жалби са основателни по следните съображения:

Обжалваното решение на Административен съд – Варна е постановено в противоречие с материалния закон и не се обосновава от събраните доказателства.

Първоинстанционният съд неправилно приема, че не са налице основания за отмяна на оспорената заповед № 3569/08.11.2021 г. на заместник - кмета на община Варна, с която на основание чл. 190, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ЗУТ на ответницата Б. Б. е разрешено прокарване на временен път с ширина 3.00 м. до ПИ с идентификатор 10135.2552.2099 по КК на гр. Варна, като се премине през следните имоти: ПИ с идентификатор 10135.2552.2096, от който се засягат 135 кв. м., собственост на касаторите Атанасова и Станчев; ПИ с идентификатор 10135.2552.2094, със засегната площ 81 кв. м., собственост на касаторите Златинова и Тодоров и ПИ с идентификатор 10135.2552.2095, със засегната площ 111 кв. м., собственост на касатора Трифонов.

По делото е установено, че съгласно одобрения с решение №552-6/26 и 27.07.2012 г. на общински съвет Варна и влязъл в сила ПУП - ПУР за [жк], достъпът до имота на Бакалова ПИ 2099 е предвиден по улица - тупик, която не е реализирана. До тази улица достъпът следва да се осъществява по три, предвидени с плана за регулация улици - улица с о. т. 2477-2476, улица с о. т. 2474-2475-2476 и улица с о. т. 2480-2477-2476. С оспорената заповед е предвидено достъпът до ПИ 2099 да се осъществи частично по проектираната улица с о. т. 2468-2462. На запад трасето на временния път не следва уличната регулация, а преминава по северната граница на ПИ 2096 и по южната граница на ПИ 2094, от който отнема 81 кв. м. При ПИ 2096 и ПИ 2095 пътят завива на юг и преминава между изградените в имотите жилищни сгради. Предвиденото със заповедта трасе е с ширина 3.00 м. и засяга изградена на място ограда и 1 бр. трайно насаждение. Трасето препятства изграждането на предвидена по проект черпателна яма в ПИ 2096, а проходът между сградите в ПИ 2095 и ПИ 2096 е тесен и при преминаване на едрогабаритна техника може да се засегне носещата стена на сградата в ПИ 2095 (заключение на вещото лице по изслушаната съдебно - техническа експертиза).

При тези факти изводът на решаващия съд за съответствие на заповедта с материалноправните разпоредби е незаконосъобразен и необоснован. Одобреният със заповедта вариант за временен път не е икономичен, тъй като трасето преминава през частни имоти, в непосредствена близост до жилищни сгради, с което създава риск същите да бъдат засегнати при преминаване на товарни автомобили и причинява неудобства на живущите. Освен това трасето засяга плътна ограда и препятства изграждането на черпателна яма в ПИ 2096 съгласно одобрения проект, което ще доведе до оскъпяване на съоръжението. По този начин касаторите Трифонов, Атанасова и Станчев като собственици съответно на ПИ 2095 и ПИ 2096 са засегнати в по-голяма степен от необходимото за постигане на целта и заповедта е издадена в нарушение на чл. 6, ал. 2 АПК.

Освен това в противоречие с чл. 190, ал. 3 ЗУТ не са обсъдени възможностите за достъп до ПИ 2099 по проектираните съгласно влезлия в сила ПУП - ПУР улици. Изискването временните пътища да следват новите улици по одобрения ПУП не е императивно, но в случая варианти за достъп по проектираните улици изобщо не са изследвани, въпреки че ПУП - ПУР е одобрен през 2012 г. и би следвало да е съобразен с чл. 108, ал. 5 ЗУТ. Реализирането на влезлия в сила ПУП - ПУР е задължение на община Варна, поради което свързаните с това технически и икономически затруднения са без значение и не могат да бъдат основание за непропорционално засягане на интересите на граждани.

Изложеното налага заключението, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като в административното производство не са изследвани всички възможни варианти за прокарване на временен път, при отчитане степента на засягане на имотите и не са разгледани вариантите временният път да следва трасето на проектираните с одобрения през 2012 г. ПУП - ПУР улици. Ето защо като достига до заключение в обратен смисъл и отхвърля жалбите против административния акт, първоиностнанционният съд постановява неправилно решение, което противоречи на материалния закон и не се обосновава от събраните доказателства.

По тези съображения обжалваното решение следва да бъде отменено, като на основание чл. 222, ал. 1 АПК се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповед № 3569/ 2021г. на заместник - кмета на община Варна да бъде отменена.

С оглед изхода на спора, направеното искане и приложените доказателства за действително извършени разходи по водене на делото, община Варна следва да бъде осъдена да заплати на всеки от касационните жалбоподатели направените по делото разноски за двете съдени инстанции, както следва: на Т. Т. – сумата 2130.00 лв., от които 80.00 лв. държавна такса, 1900.00 лв. възнаграждение за адвокат и 150.00 лв. възнаграждение за вещо лице; на И. С. и на А. А. съответно по 1730.00 лв. на всеки от тях, включващи 80.00 лв. държавна такса, 150.00 лв. възнаграждение за вещо лице и 1500.00 лв. адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1061 от 29.07.2022 г., по адм. д. № 2639/2021 г. по описа на Административен съд гр. Варна и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ заповед № 3569/08.11.2021 г. на заместник - кмета на община Варна.

ОСЪЖДА община Варна, гр. Варна, [улица]да заплати на Т. Т., [ЕГН], от гр. Варна сумата 2130.00 (две хиляди сто и тридесет) лева, представляващи разноски по делото, а на И. С., [ЕГН] от гр. София и на А. А., [ЕГН], от гр. Варна да заплати по 1730.00 (хиляда седемстотин и тридесет) лева разноски по делото.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГАЛИНА СОЛАКОВА

секретар:

Членове:

/п/ М. М. п/ БРАНИМИРА МИТУШЕВА