Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. Н. Членове: Е. И. И. К. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора М. Б. изслуша докладваното от съдията Е. И. по административно дело № 9841 / 2022 г. Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК

Образувано е по касационна жалба на Тобако продакшънООД, срещу решение № 275 от 23.06.2022 г., постановено по адм. дело № 348/2022 г. по описа на Административен съд С. З.

С оспореното решение е отхвърлена жалбата на Т. П. ООД, против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-2600/4840 от 27.08.2020 г, издаден от Заместник изпълнителния директор на ДФ Земеделие и дружеството е осъдено да заплати на ДФ Земеделие сумата от 200 лв., представляваща възнаграждение за юрисконсулт.

В касационната жалба се развиват доводи за допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост, касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Касаторът твърди, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички възражения на дружеството срещу АУПДВ. В акта не е посочено кога е извършено първото компенсаторно плащане, за коя година на кандидатстване и в какъв размер е отпуснатата финансова помощ като плащане. Не са изложени и съображения дали по отношение на дружеството са били налице форсмажорни обстоятелства. Излага съображения, че административният орган не е запознал дружеството със задължението му да подава заявление за всяка от петте години. Твърди, че в АУПДВ не са изложени фактически и правни основания за издаването му, поради което не може да се упражни контрол върху същия. Не е спазена и разпоредбата на чл. 57 АПК, защото АУПДВ е издадено след посочения в разпоредбата срок.

Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

О. З. изпълнителен директор на ДФ Земеделие, в писмен отговор взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от касатора.

Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение.

Върховен административен съд, състав на осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С решение № 4805 от 18.05.2022 г., по адм. дело № 8258/2021 г. по описа на Върховен административен съд е отменено решение № 215 от 31.05.2021 г. постановено по адм. дело № 612/2020 г. по описа на Административен съд - С. З. с което е обявен за нищожен АУПДВ №01-2600/4840/27.08.2020 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. За да постанови този резултат, касационната инстанция е приела, че административния акт е издаден от компетентен орган, поради което първоинстанционният съд неправилно е приел, че АУПДВ е нищожен.

Предмет на спора пред административния съд е законосъобразността на АУПДВ №01-2600/4840/27.08.2020 г., издаден от Заместник изпълнителния директор на ДФ Земеделие. С него[Фирма 2] е изключено от подпомагане и му е установено публично вземане в размер на 21 592.476 лв., съставляващо 50% от общата изплатена сума по мярка 211 за кампании 2013, 2014, 2015 на основание чл. 14, ал. 1, т. 3 от Наредба №11/03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони и мярка 212 Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (Наредбата).

По делото е установено, че дружеството е бенефициер с УРН [номер] е поел многогодишен ангажимент по мярка 211, с подаване на заявление за подпомагане УИН 24/250413/77462. При извършване на административни проверки е установено, че за кампания 2016 г, кандидатът не е подал заявление за подпомагане с декларирана мярка 211, с което е нарушил условията на чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредбата. При проверката е установено, че са налице условията по чл. 14, ал. 1 от Наредбата за изключване на бенефициера от подпомагане по мярка 211 и същият следва да възстанови получените до момента компенсаторни плащания за не облагодетелствани райони или част от тях, в зависимост от годината, в която е прекратил участието си в мярката.

По делото не е било спорно, че за първа година от ангажимента е подадено заявление УИН 24/250413/77462 за кампания 2013 г. и на дружеството е изплатена сума 8 530.22 лв.; втора година от ангажимента е подадено Заявление УИН 24/130514/83878 за кампания 2014 г., за която е изплатена сума 14 603.41 лв.; трета година от ангажимента е подадено Заявление УИН 24/100615/89617 за кампания 2015, за която е изплатена сума 20 051.29 лв. Общо изплатената сума по мярка 211, представляваща сбор от изплатеното финансово подпомагане по мярката през годините, предхождащи годината на прекратяване на ангажимента е в размер на 43 184.92 лв. В съответствие с чл. 14, ал. 1, т. 3 от Наредбата, бенефициера следва да възстанови 21 592.46 лв, което представлява 50% от получената субсидия по мярката, тъй като дружеството е прекратило участието си по мярка 211 след третата година от поетия ангажимент.

При тези фактически установявания съдът е приел, че АУПДВ е издаден от компетентен орган и при спазване на предвидения затова процесуален ред. Изложени са мотиви, че актът е законосъобразен, като издаден при правилно приложение на материалния закон. Посочено е, че са спазени условията и процента по чл. 14, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г., като по делото безспорно е установено, че дружеството е следвало да подаде заявление за плащане за 2016 г. в срок до 15.05.2016 г. и като не е сторило това е възникнало задължението да възстанови съответната парична сума.

Решението е правилно.

По делото е безспорно установено, че дружеството е поело многогодишен ангажимент по мярка 211, с подаването на заявление за подпомагане УИН: 24/250413/77462. По силата на това заявление е поет петгодишен ангажимент за извършване на земеделска дейност в съответния необлагодетелстван район, като за кампания 2013 г. е дружеството е получило сума в размер на 8 530.22лв., за кампания 2014 г. - сума в размер на 14 603.41 лв. и за 2015 г. сума в размер на 20 051.29 лв., или общо изплатена сума по мярка 211 в размер на 43 184.92 лв. Безспорно е също така и че при извършената по чл. 37, ал. 2 ЗПЗП административна проверка е установено, че за кампания 2016 г. дружеството не е подало заявление за подпомагане, с което е нарушило изискванията на чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. кандидатите за подпомагане по реда на тази наредба да извършват земеделска дейност в съответния необлагодетелстван район най-малко пет последователни години от първото компенсаторно плащане.

С разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 2 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. е въведено императивно задължение за кандидатите за подпомагане по мярка 211 и мярка 212 да извършват земеделска дейност в съответния необлагодетелстван район за период най-малко пет последователни години от първото компенсаторно плащане и в чл. 4, ал. 2, т. 3 - да подават заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно плащане. Неоснователно е оплакването на касатора, че административния орган не е запознал дружеството със задължението му да подава заявление за всяка от петте години. В тази насока административния съд правилно е посочил, че с подаване на заявлението си за подпомагане на 25.04.2013 г, което е заявление и за плащане, бенефициера е декларирал, че е запознат със задължението да извършва земеделска дейности и да заявява площи с природни ограничения в планинските райони най - малко пет последователни години след първото плащане. По делото не е било спорно, че заявлението е подписано и подпечатано от дружеството. Последицата от неподаване на заявление е предвиденото в нормата на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. изключване от подпомагане и задължение за лицата да възстановят съответните суми в размер в зависимост от годината на прекратяване на ангажимента. В конкретния случай не е подадено заявление за подпомагане за 2016 г. (след третата година на поетия ангажимент), като съгласно чл. 14, ал. 1, т. 3, възстановяването е в размер на 50 % от получените компенсаторни плащания.

АУПДВ е издаден на основание чл. 14, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11/03.04.2008 г., като в съответствие с този текст от наредбата с АУПДВ земеделският стопанин е изключен от подпомагане и е задължен да възстанови 50% от общата изплатена сума, тъй като е прекратил участието си в мерките след третата година. Противно на твърденията в касационната жалба в акта е посочено какви са плащанията и през коя година са извършени. При съобразяване на тези установявания е определен и размерът на подлежащата на възстановяване сума.

Първоинстанционният съд е обсъдил всички направени от дружеството възражения срещу АУПДВ, поради което е неоснователно оплакването на касатора, че не са обсъдени всичките му оплаквания.

Не може да бъде споделено и направеното оплакване в касационната жалба, че в акта не са посочени фактически и правни основания за издаването му. Фактическото и правно основание за изключването от подпомагане и за установяването на дължимо публично държавно вземане, свързано с възстановяването на част от изплатената вече сума, е неподаване на заявление за подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент, което обуславя прилагането на чл. 14, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11/03.04.2008 г. Изискването е формално и е било известно на касатора. Не е спорно между страните, че заявление за 2016 г. не е подадено. Неподаването на заявление само по себе си представлява отказ на бенефициента от подпомагане за кампания 2016 г., което има за последица не само неотпускането на директно плащане, но и изключването от подпомагане и задължението за възстановяване на получените компенсаторни плащания по чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11/03.04.2008 г. .Именно поради тази причина не е необходимо да бъде издаден нарочен акт за прекратяване на поетия многогодишния ангажимент.

При така събраните доказателства първоинстанционният съд е направил обоснован извод, че оспореният акт е издаден в съответствие с материалния закон.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не е засегнато от пороци, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК и следва да се остави в сила.

С оглед изхода от спора основателна е претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като такова следва да се присъди в размер на 100 лв. на основание чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредбата за правна помощ.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 275 от 23.06.2022 г., постановено по адм. дело № 348/2022 г. по описа на Административен съд С. З.

ОСЪЖДА[Фирма 2] [ЕИК], със седалище [населено място], обл. С. З. представлявано от управителя Р. Р., да заплати на Държавен фонд Земеделие - София сумата от 100 (сто) лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТЕОДОРА НИКОЛОВА

секретар:

Членове:

/п/ ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

/п/ ИВА КЕЧЕВА