Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Т. Х. Членове: К. К. Т. Д. при секретар С. Т. и с участието на прокурора Н. Х. изслуша докладваното от председателя Т. Х. по административно дело № 9863 / 2022 г.

Производството е по чл.208 чл.228 от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на Столична община Р. С. срещу решение № 4446 от 30.06.2022г., постановено от Административен съд София-град, второ отделение 32 състав по адм. д.№11252/2021г. С касационната жалба са релевирани доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното решение като постановено по недопустима за разглеждане жалба, в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано касационни отменителни основания по чл.209, т.2 и т.3 от АПК. Касационният жалбоподател заявява искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение по същество на спора, с което да се отхвърли жалбата. Алтернативно заявява искане след отмяна на решението делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд с указания за спиране на производството на основанието по чл.229, ал.1, т.3 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендирания от насрещната страна адвокатски хонорар.

Ответникът В. Я., представлявана от адв. К., с представен по делото писмен отговор и в съдебно заседания, оспорва подадената касационна жалба. Излага подробни доводи за неоснователност, поради което заявява искане за оставяне в сила на обжалваното решение. Иска присъждане на разноски за производството, определени при условията на чл.38 от ЗЗД.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и от страна, за която оспореното решение е неблагоприятно, поради което разглеждането на жалбата е процесуално допустимо.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на заповед РСЦ21-РД09-163/20.08.2021 г. на кмета на район Средец на Столична община. С оспорената заповед на основание чл. 10, ал. 3 от Наредбата за общинската собственост (НОС) е разпоредено завземане на имот, представляващ апартамент, находящ се в гр.София, на първи етаж в сграда на [адрес], с идентификатор 68134.100.152. 2. 3.

Съдът е отменил оспорената заповед. За да стигне до правен извод за незаконосъобразност, съдът тълкувайки понятието безстопанствен, използвано в чл. 10, ал. 3 от НОС в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Р. Б. според установеното в чл. 46, ал. 1 от Закона за нормативните актове правило, приема, че безстопанствен е имот, който няма собственик. Само по отношение на такъв имот общината има възможността да установи владение и след изтичане на придобивна давност кметът на района да предприеме процедурата съгласно чл. 10, ал. 5 от НОС. Съдът приема, че процесното жилище не се явява безстопанствен имот, тъй като в хода на производството по безспорен начин е доказано, че имотът е собственост на жалбоподателката, като този факт е посочен и в разпоредителната част на оспорената заповед. При тази установеност по делото, съдът приема, че не е било налице основание за завземането му. Изводът за незаконосъобразност е мотивиран и с приложението разпоредбите на чл.17, ал.3 и чл.33 от КРБ, които на конституционно ниво регламентират неприкосвеността на частната собственост и на личното жилище.

По фактите имащи отношение към начина по който собственика стопанисва недвижимия имот, съдът е изложил мотиви, че редът по който следва да се осигури запазване на имота е този предвиден в Закона за управление на етажната собственост, както и редът предвиден в Закона за устройство на територията.

По тези мотиви съдът е отменил оспорената заповед.

Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения.

Неоснователен е доводът, че решението е постановено по недопустима за разглеждане жалба, като подадена от процесуално нелегитимирано лице. Жалбата, с която е сезиран съдът е подадена лично от оспорващата В. Я.. В хода на съдебното производство тя е била представлявана от адв. К., лично упълномощена от жалбоподателката л.44 от делото. Съгласно приетото в касационното производство удостоверение от Национална база данни Население по отношение на В. Я. не са наложени правни ограничения, поради което няма законова пречка лично да извършва правно регламентирани действия. До поставяне на лице под пълно или ограничено запрещение всеки пълнолетен гражданин се счита за напълно дееспособен, поради което жалбата, с която е сезиран съдът е подадена от процесуално легитимирано лице, имащо личен, пряк и непосредствен интерес от оспорването.

Неоснователен е доводът на касационния жалбоподател, че съдът, след изслушване на жалбоподателката в съдебно заседание, е следвало да спре производството на основание чл.229, ал.1, т.3 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК за учредяване на настойничество или попечителство. Преценката за прилагане на тази разпоредба е на съда, като в случая са изложени мотиви, поради които съдът приема, че макар да има известни пропуски в паметта на жалбоподателката относно конкретните дати на събитията, изложението ѝ е последователно и логически свързано. Дефицита в паметта на жалбоподателката не съставлява състояние за поставянето ѝ под пълно или ограничено запрещение, съгласно предвиденото в чл.5 от ЗЛС.

Настоящият състав напълно споделя тълкуването на първоинстанционния съд на понятието безстопанствен в контекста на приложената правна норма. Разпоредбата на чл.10, ал.3 от НОС е в Глава втора Придобиване на имоти, което явно сочи, че крайната цел на завземането е придобиване по давност на имота, за който е разпоредено завземане и в този смисъл е разпоредбата на чл.10, ал.5 от НОС. Недопустимо и в противоречие с конституционните норми е общината по административен ред да установи владение на имот, чиято собственост е установена и да го придобие след изтичане на определения давностен срок.

Не могат да се споделят доводите на касационния жалбоподател, че с прилагането на процедурата по чл.10, ал.1 от НОС се цели доброто стопанисване и обезопасяване на имота. Както правилно е посочил решаващият съд за постигането на тази цел са предвидени законодателни процедури в Закона за управление на етажната собственост и Закона за устройство на територията. В образуваното административно производство липсват данни преди предприемане на действия по завземане на имота, администрацията да е започнала производство по реда на чл.195, ал.5 от ЗУТ с издаване на заповед, с която да задължи собственика на имота да извърши необходимите работи в интерес на сигурността, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите. Редът за отстраняване на последиците от недобро стопанисване на имота е именно този, като законодателят е предвидил и възможност ремонтните работи да бъдат извършени за сметка на общината, като за извършените разходи се издава заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.418 от ГПК.

С оглед на тези доводи и като напълно споделя мотивите на първоинстанционния съд към които препраща, на основание чл.221, ал.2, изр.2 от АПК, настоящият състав счете, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и на основание чл.143, ал.3 от АПК касационния жалбоподател дължи заплащане на разноски за производството. На основание чл.38, ал.2 от ЗЗД следва да бъде присъден в полза на адв. К. хонорар в минималния размер, предвиден в чл.8, ал.3 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските хонорари, а именно в размер на 1000лв. Тъй като определения хонорар е в минимален размер, възражението на процесуалния представител на касационния жалбоподател по чл.78, ал.5 от ГПК е неоснователно.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд четвърто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4446 от 30.06.2022г., постановено от Административен съд София-град, второ отделение 32 състав по адм. д.№11252/2021г.

ОСЪЖДА Столична община да заплати на основание чл.38, ал.2 от ЗЗД на адв.Д. К. сумата 1000 /хиляда/ лева за процесуално представителство пред касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТАТЯНА ХИНОВА

секретар:

Членове:

/п/ КРАСИМИР КЪНЧЕВ

/п/ ТАНЯ ДАМЯНОВА