Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Н. Г. Членове: Х. Б. С. Д. при секретар М. С. и с участието на прокурора К. К. изслуша докладваното от съдията С. Д. по административно дело № 9848 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на Г. К. срещу решение № 22/23.08.2022 год. постановено по адм. дело № 250/2022 год. по описа на Административен съд Русе, с което е отхвърлена жалбата на Колев против решение № 2153-17-155/16.05.2022 год. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ Русе, с което е оставена без уважение жалбата на лицето срещу разпореждане № 1/24.01.2022 год. на ръководител Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Русе, с което е определен действителния размер на лична пенсия на основание чл.99, ал.1, т.2, б.Д от КСО във връзка с 22ц от ПЗР на КСО.

От съдържанието на касационната жалба може да се изведат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По изложените съображения се иска отмяна на първоинстанционния съдебен акт и връщането на преписката за ново разглеждане от компетентния орган.

Ответникът по делото директорът на ТП на НОИ Русе в писмено становище намира жалбата за неоснователна и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което процесуално е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение в съответствие с чл. 220 от АПК, касационният състав приема от правна страна следното:

Първоинстанционният административен съд е приел за установено, че Г. К. е подал заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на 16.08.2021 год. ведно с приложени документи доказващи претендираното от него право. Пенсионният орган е изчислил по документи, че лицето има общ стаж от 19 години, 3 месеца и 7 дни формиран от подробно посочени в решението периоди. Към датата на подаване на заявлението Колев има навършена възраст от [възраст]. Преценено е, че той придобива право на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО към дата 30.04.2021 год., но е подал заявлението на 16.08.2021 година. В заявлението за пенсиониране жалбоподателят декларира положен стаж в Полша. За потвърждаване на осигурителния стаж в Полша от органа е изпратено запитване до полската компетентна институция. На 20.08.2021 год. е получен отговор с данни за липсващи осигурителни периоди в Полша.

С Разпореждане № 2/01.09.2021 год. на ръководителя по Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Русе на Г. К. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 16.08.2021 год. пожизнено по чл. 68, ал. 3 от КСО по заявлението подадено на 16.08.2021 год. и навършена възраст [възраст]. с доказан осигурителен стаж 19 години, 3 месеца и 7 дни. Определената пенсия е в минимален размер съгласно чл. 70, ал. 13 от КСО като органът е посочил, че впоследствие ще бъде определен действителния и размер. Това е станало с процесното разпореждане № 1/24.01.2022 год., с което отпуснатата на Колев ЛПОСВ и определена в действителен размер. Разпореждането е обжалвано от Колев по административен ред като директорът на ТП на НОИ Русе е отхвърлил жалбата на лицето като неоснователна.

С решението предмет на разглеждане в настоящото производство съдът е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен, защото не са налице основанията за неговата отмяна посочени в чл. 146 от АПК.

Върховният административен съд, шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира решението му за валидно, допустимо и правилно.

Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд Русе, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения пред нея административен акт, са проверени констатациите на административния орган. Първоинстанционният съд е събрал и ценил поотделно и в своята съвкупност относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства.

Решаващият съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 от АПК и на всички основания по чл. 146 от АПК.

Правилно е прието от съда и на основание чл. 10, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), че пенсиите за трудова дейност с правопораждаща дата след 31 декември 1999 г. (какъвто е настоящия случай), когато по представените със заявлението документи за трудов/осигурителен стаж е доказано правото на съответния вид пенсия, се отпускат и изплащат в минималния размер до определянето на размера им по реда на КСО. След определянето на размера на пенсията по КСО разпореждането, с което първоначално е отпусната пенсията, се изменя съгласно чл. 99, ал. 1, т. 2, буква д КСО от органа, който го е издал, и ако има разлика в размера на пенсията, тя се изплаща от датата на отпускането. В настоящия случай с разпореждане № 1/24.01.2022 год. е определен окончателния размер на пенсията на лицето при параметрите определени в разпореждане № 2/01.09.2021 год., а именно осигурителен стаж от 19 год. 03 мес. и 7 дни.

Правилно първоинстанционният съд е отхвърлил възраженията на Колев като неоснователни. Мотивите на съда напълно се споделят от настоящата инстанция още повече като се има предвид, че жалбоподателят навежда същите доводи за незаконосъобразност на решението на съда и в касационната жалба.

Правилно съдът е отхвърлил възражението на Колев относно зачитане на осигурителни периоди в Полша. За да обоснове изводите си в посочения смисъл административният съд се е позовал на приложението на материалноправните норми на Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност, а не Спогодбата между Р. Б. и Р. П. за социално осигуряване, ратифицирана със закон, приет от 40-то НС на 03.11.2005 г., обн. ДВ, бр. 91 от 15.11.2005 г., издадена от Министерството на труда и социалната политика, в сила за България от 01.01.2006 година.

Според чл. 8 от Регламент (ЕО) № 883/2004, последният заменя всички приложими между държавите-членки конвенции за социална сигурност, които попадат в приложното му поле. Въпреки това, някои разпоредби на конвенциите за социална сигурност, сключени от държавите-членки преди влизането в сила на настоящия регламент, продължават да се прилагат при условие, че те са по-благоприятни за бенефициентите или ако са резултат от специфични исторически обстоятелства и последиците им са ограничени във времето. За да продължат да се прилагат тези разпоредби, те се включват в приложение II. Ако по обективни причини, не е възможно приложното поле на тези разпоредби да обхване всички лица, за които се прилага настоящия регламент, това се определя точно. В цитираното Приложение II към регламента съдът основателно установява, че липсва вписване от страна на Р. Б. за продължаване на действието на спогодбата й с Полша. Претендираният от Колев осигурителен стаж положен в Полша не е бил установен по безспорен начин пред първоинстанционния административен съд, тъй като в получения отговор от компетентната институция в Полша липсва потвърден осигурителен стаж в Полша.

Съдът правилно е приел също така, че зачитането на осигурителния стаж става само въз основа на нормативно посочените в НПОС документи. Съгласно чл.5, ал.4, т.1 това са трудови, служебни, осигурителни книжки и документи по утвърден образец. Осигурителният доход за времето, през което е получавано обезщетение от ДОО се установява с данни от информационната система на НОИ. В тази връзка правилно съдът е установил, че пенсионния орган е зачел осигурителния стаж на лицето в ЕТ Идиоген-Г. К. само за периода 01.08.1992 год. до 31.12.2001 год., тъй като само за този период е представена заверена от осигурителния орган осигурителна книжка.

По отношение на претенцията на лицето за зачитане на осигурителен стаж за периода му на обучение във висше учебно заведение правилно съдът я е оставил без уважение, тъй като по делото липсват данни за този период лицето да е внасяло осигурителни вноски съгласно изискването на чл.9а, ал.1, т.1 и ал.3 от КСО.

Въз основа на изложеното Върховният административен съд, шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 22/23.08.2022 год. на Административен съд Русе, постановено по адм. дело №250/2022 година.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ

секретар:

Членове:

/п/ ХАЙГУХИ БОДИКЯН

/п/ СТЕЛА ДИНЧЕВА