Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на четвърти май две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: А. Д. Членове: ИЛИАНА СЛ. К. при секретар Г. Л. и с участието на прокурора Г. Х. изслуша докладваното от съдията Т. К. по административно дело № 10061 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на Министъра на вътрешните работи, подадена чрез процесуален представител юрк. Т., срещу решение № 4987 от 20.07.2022 г. по адм. дело № 2829/2021г. на Административен съд София – град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение № ППН - 01 - 1490/17 от 23.02.2021 г. на Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/.

Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано – касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно развити доводи, иска отмяната му и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна – Комисия за защита на личните данни не изразява становище по касационната жалба.

Ответната страна – Ц. Н., чрез процесуален представител в писмен отговор и съдебно заседание оспорва касационната жалба, като неоснователна. Иска същата да бъде отхвърлена, респективно обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССГ е Решение № ППН - 01 - 1490/19 от 23.02.2021 г. на КЗЛД, с което на основание чл. 38, ал. 3 ЗЗЛД, е обявена за основателна жалба, подадена от Ц. Н. срещу министъра на вътрешните работи, в качеството му на администратор на лични данни; на основание чл. 83, 5, б. „а“ във вр. с чл. 58, 2, б. „и“ от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Регламент (ЕС) 2016/679, Регламента), на министъра на вътрешните работи, в качеството му на администратор на лични данни по смисъла на чл. 29, ал. 1 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР), е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер 1000 (хиляда) лева за нарушение на чл. 5, 1, б. “а“ и б. „б“ от Регламент (ЕС) 2016/679 и на основание чл. 58, 2, б. „г“ от Регламент (ЕС) 2016/679 е издадено разпореждане на министъра на вътрешните работи да въведе изискване за първоначално и ежегодно обучение на всички служители, които работят с лични данни и пряко обслужват физически лица, както и служителите, които отговарят за прилагане на Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и съставят актове за установяване на административни нарушения (АУАН) и тези, които издават наказателни постановления (НП), в срок от една година от влизане в сила на административния акт.

За да постанови решението си АССГ е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Първоинстанционният съд е приел, че в случая е налице незаконосъобразно обработване на личните данни на ответника по касация Ц. Н., обективирано в достъпването на същите от служител на МВР и впоследствие разкриването им в обем: име, фамилия и телефонен номер, на трето лице, извън системата на МВР по повод настъпило пътно - транспортно произшествие. Първоинстанционният съд е заключил, че по този начин министърът на вътрешните работи, като администратор на лични данни, е нарушил принципа по чл. 5, 1, б. „а“ и „б“ Регламент (ЕС) 2016/679, респективно е отхвърлил жалбата му срещу Решение № ППН - 01 - 1490/17 от 23.02.2021 г. на КЗЛД. Решението е правилно.

По делото не се спори, че личните данни на Накева в обем име, фамилия и телефонен номер са достъпени от служител на администратора на лични данни ( министър на вътрешните работи), който впоследствие е разкрил същите чрез предаване на данните на трето лице незаконосъобразно - без наличие на условие за допустимост на обработването, в нарушение на принципа на законосъобразност и добросъвестност по чл.5, ал.1, б."а" от Регламента.

Във връзка с горното, правилен и обоснован е и изводът на първоинстанционния съд, че предадените на трето лице данни на Накева категорично попадат в обхвата на „лични“ такива по смисъла на чл. 4, т. 1 от Регламент 2016/679, които данни безспорно носят информация за физическото лице и което може да бъде идентифицирано посредством тях, като същата е станала достояние на трето лице /без правно основание/, което само по себе си представлява разпространение на данните и същото е конкретно посочено като действие по „обработване“ в разпоредбата на чл. 4, т. 2 от Регламент 2016/679.

Правилни са изводите на първоинстанционният съд във връзка с предприетите от администратора на лични данни мерки за разкриване на конкретния служител, достъпил неправомерно личните данни на Накева и наложеното на последния дисциплинарно наказание. Както е посочил и административният съд, тези обстоятелства са от значение при определяне размера на санкцията, но не само не променят извода за допуснато нарушение при обработване на личните данни, но и потвърждават извършеното такова. В заключение следва да се посочи, че административният съд е постановил правилно и обосновано решение, като в случая е безспорно установено извършено нарушение от администратора на личните данни, изразяващо се в неправомерното обработване на такива, чрез разпространението им на трети лица, без съгласието на техния титуляр, което несъмнено е нарушение на основни принципи, свързани с обработването и защитата на данните.

Наведените в касационната жалба доводи по естеството си не представляват посочване на конкретни пороци на обжалваното решение на АССГ по смисъла на чл. 209 АПК, а представляват преразказ на установената фактическа обстановка, която правилно е установена от първоинстанционният съд . Единственото наведено конкретно оплакване е свързано с липсата на изложени мотиви от страна на съда в частта по т.3 и т.4 на оспореното решение на КЗЛД, което е неоснователно.

Съобразно приложимото към случая право, в обстоятелствената част на решението на КЗЛД са изложени подробни съображения във връзка с определената по вид и размер конкретна санкционна мярка – имуществена санкция. Административният акт, като издаден при условията на оперативна самостоятелност, съдържа конкретни и ясни мотиви за направения избор на най-ефективна, целесъобразна и съобразена с принципа на пропорционалност корективна мярка по чл.58, 2, б"и" от Регламента и мярката по б "г" от цитираната разпоредба. Като е приел, че решението на КЗЛД и в санкционната му част е постановено в съответствие със закона и е отхвърлил жалбата решаващият съд е постановил законосъобразен съдебен акт, при правилно тълкуване и прилагане на материално правните разпоредби. Избраната мярка е подходяща и съответна на предвидения с нейното налагане санкционен, дисциплиниращ и предупредителен ефект, със същата не се надхвърля необходимото за постигането на тези цели, т. е. постига се целта на закона за осигуряване на ефективна защита при обработка и съхранение на личните данни, а не се нарушава същата.

От изложеното до тук, се налага извод за правилност и законосъобразност на обжалваното пред касационната инстанция решение на АССГ. Същото, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна, следва да бъде оставено в сила от настоящия съдебен състав

С оглед изхода на спора, направената от ответника по касация Ц. Н. претенция за присъждане на разноски следва да бъде уважена, в доказан по делото размер – 900 лева, договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат, съобразно представен договор за правна защита и съдействие от 25.04.2023г. и списък по чл. 80 от ГПК във вр. с чл. 144 АПК. На КЗЛД не следва да се присъждат разноски, поради липса на претенция за присъждането им.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4987 от 20.07.2022 г., постановено по адм. дело № 2829/2021г. по описа на Административен съд София – град.

ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи да заплати на Ц. Н. с [ЕГН], сумата от 900 (деветстотин) лева - разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ АННА ДИМИТРОВА

секретар:

Членове:

/п/ И. С. п/ ТИНКА КОСЕВА