Върховният административен съд на Р. Б. - - Трето отделение, , в съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Ж. П. Членове: ТАНЯ КУЦА. Х. ДЕКОВА при секретар С. М. и с участието на прокурора А. Г. изслуша докладваното от съдията Т. К. по административно дело № 10073 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационната жалба на Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР) със седалище и адрес на управление в София, на бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 8-10 срещу решение № 4635 от 06.07.2022 г., постановено по адм. дело № 6086/2019 г. по описа на Административен съд – София-град. Излага доводи, че решението е неправилно, поради необоснованост и нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е взел предвид обстоятелството, че „Електроразпределение Север“ АД разполага с юрисконсулти, които са могли да го представляват в производството по административнонаказателното дело за обжалване на акта, от който се претендират вредите, както и че адвокатската защита не е задължителна. Изразява становище, че претендираните от ответника по касация вреди не подлежат на обезщетяване по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Посочва, че административният съд неправилно е присъдил исканата сума като адвокатско възнаграждение в целия й размер. Счита, че тази сума не съответства на фактическата и правна сложност на делото, на обема и сложността на извършваната дейност и на величината на защитавания интерес. Възразява срещу включването на данък добавена стойност (ДДС) в сумата на присъденото обезщетение. С тези аргументи иска отмяната на обжалваното решение и отхвърляне на предявения от „Електроразпределение Север“ АД иск за имуществена обезвреда. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответника по касация адвокатско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – „Електроразпределение Север“ АД (с предишно наименование „Енерго-П. М. АД) оспорва касационната жалба с доводи за неоснователността и необосноваността й в писмен отговор, подаден в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Иска оставянето й без уважение и потвърждаване на обжалвания съдебен акт. Претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и доказателства за извършването им.

Участващият по делото представител на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

С посоченото решение, в производство по реда на чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, КЕВР е осъдена да заплати на „Електроразпределение Север“ АД сумата от 1356.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени му от незаконосъобразно Наказателно постановление (НП) № 201/30.01.2015 г. на председателя на Държавна комисия за енергийно и водно регулиране (понастоящем КЕВР) и състоящи се в направени от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение във връзка с обжалване на същото НП по НАХД № 58/2016 г. по описа на Районен съд – Русе, ведно със законната лихва върху главницатата на обезщетението, считано от 13.06.2017 г. до окончателното изплащане на задължението. Наред с това ответникът по иска е осъден да заплати в полза на ищеца 432.90 лв. разноски по делото.

Решаващият състав на Административен съд – София-град е приел, че са налице всички изискуеми предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на КЕВР за вреди.

Пред първоинстанционния съд е установено, че с процесното НП, на основание чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), на „Електроразпределение Север“ АД (с предишно наименование „Енерго-П. М. АД) е наложена имуществена санкция в размер на 20000.00 лв. НП е оспорено и въз основа на жалбата е образувано НАХД № 58/2016 г. по описа на Районен съд – Русе. С Решение № 222 от 08.04.2016 г., постановено по това дело издаденото НП № 201/30.01.2015 г. на председателя на ДКЕВР е потвърдено. С Решение № 247 от 13.06.2017 г. по КНАХД № 218/2016 г. по описа на Административен съд – Русе, Решение № 222/08.04.2016 г. по НАХД № 58/2016 г. на Районен съд – Русе е отменено и е постановена отмяна на НП.

Съдът установил, че по делото пред районния съд е приложено пълномощно (л. 209 от НАХД № 58/2016 г. на Районен съд – Русе) за упълномощаването от страна на електроразпределителното дружество на Адвокатско дружество „Величков, Желязков и Партньори“ да осъществява правна защита и процесуално представителство във връзка с обжалването на НП № 201/30.01.2015 г. на председателя на ДКЕВР до приключването на производството пред всички инстанции. В пълномощното била включена възможност за преупълномощаване от упълмомощения на трети лица с правата по него, която била използвана от адвокатското дружество – пълномощно на л. 210 и л. 219 от НАХД № 58/2016 г. на Районен съд – Русе. По делото пред районния съд било проведено едно открито съдебно заседание с участието на адвокат на страната на ответника по касация и били представени писмени бележки.

Пред първоинстанционния съд е представен Договор за правна защита и съдействие № 4547/20.04.2015 г. (л. 18), с който „Електроразпределение Север“ АД възложило на Адвокатско дружество „Величков, Желязков и Партньори“ да осъществява правна защита и процесуално представителство във връзка с обжалване по реда на Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) на НП № 201/30.01.2015 г. на председателя на ДКЕВР пред районния съд срещу възнаграждение в размер на 1356.00 лв. с ДДС. Уговореният начин на плащане на сумата на адвокатското възнаграждение е по банков път, на посочена в този договор банкова сметка в „Първа инвестиционна банка“ АД, в 10-дневен срок от издаване на фактура по договора. Адвокатското дружество издало Фактура № 0000004971/20.04.2015 г. (л. 19 от първоинстанционното дело), като съгласно платежно нареждане за кредитен превод (л. 20) и отчет по сметка в „Първа инвестиционна банка“ АД с описание „правна защита дог. 4547/20.04.2015 г., Ф. 4971/20.04.2015 г.“, сумата от 1356.00 лв. с ДДС е платена по банков път, респ. постъпила по сметка на адвокатското дружество преди приключване на съответното дело.

При така установената фактическа обстановка, административният съд е изложил съображения, че връзката между пълномощното, договора за правна защита и съдействие и изплатения адвокатски хонорар се установява от данните в посочените по-горе писмени доказателства – фактура, платежно нареждане за банков превод и отчет по сметка от „Първа инвестиционна банка“ АД. Изложил подробни аргументи срещу доводите на ответника за намаляване на размера на обезщетението. Отхвърлил ги, като неоснователни. Формирал извод, че претендираният размер на обезщетението за имуществена обезвреда отговаря на изискванията за справедливост.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените касационни основания за отмяната му.

Безспорно от събраните доказателства в хода на развилото се пред Административен съд – София-град производство по ЗОДОВ се установява, че дружеството – ответник по касация е претърпяло вреда в пряка причинна връзка с отмененото НП, тъй като са налице доказателства за възмездност по отношение на процесуалното представителство, осъществено от Адвокатско дружество „Величков, Желязков и Партньори“ пред въззивната инстанция.

С. Т. решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховния административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни НП, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. В този смисъл потърсената адвокатска помощ и платеният адвокатски хонорар са пряка и непосредствена последица от издаденото НП, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. Издаденото НП и потърсената от наказаното лице адвокатска защита се намират в отношение на обуславяща причина и следствие – дружеството не би потърсило адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. Освен това, както ЗАНН, така и Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), към който той препраща, към момента на водене на конкретния административнонаказателен съдебен процес пред Районен съд – Русе, не предвиждат друга законова възможност за осъждане на държавата да заплати на признатия за невиновен за извършено административно нарушение направените от него разноски, включващи и адвокатски хонорар по защитата му пред съда, а това е условието на чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ за прилагане на разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от този закон.

Неоснователно е касационното оплакване, че ищцовото дружество и ответник по касация е разполагало с достатъчно специалисти – юрисконсулти, които биха могли да осъществят защитата му срещу НП, поради което ползването на адвокатски услуги не било необходимо. Преценката на ищеца дали да ползва адвокатска защита или да използва назначените юрисконсулти е преценка по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол.

Независимо от обстоятелството, че в административнонаказателното производство пред Районен съд – Русе е представено само пълномощно, но не и договор за правна защита и съдействие, респ. доказателства за заплащането на претендирания, като обезщетение, адвокатски хонорар (същите са представени за първи път в исковото производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ), доколкото плащането на уговореното в Договор за правна защита и съдействие № 4547/20.04.2015 г. (л. 18 от първоинстанционното дело) адвокатско възнаграждение е извършено по банков път и е удостоверено с валидни банкови документи към дата, предхождаща приключване на съдебната фаза по административнонаказателното производство пред въззивната инстанция, действителното извършване на претендираните във връзка с обжалването на процесното НП разноски е доказано по основание и размер.

Първоинстанционният съд правилно е приел за неоснователно искането на касационния жалбоподател и ответник по иска на основание чл. 78, ал. 5 ГПК за редуциране на размера на претендираното обезщетение, като е счел, че, в конкретния случай, съобразно нормата на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗЗД), този размер не бива да е

по-малък от предвидения в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Изводите на съда, че обезщетението по ЗОДОВ следва да включва и начисления върху адвокатското възнаграждение ДДС са правилни. Неотносими са доводите на касатора, че за електроразпределителното дружество възниква право на приспадане на данъчен кредит. Това е така, тъй като при формиране на размера на обезщетението за имуществени вреди съдът преценява реално настъпилата имуществена липса в патримониума на увредения. Настъпили след осъществяване на фактическия състав на отговорността по чл. 1 ЗОДОВ обстоятелства не са от естество да прекъснат вече развилата се причинно-следствена верига.

Предвид изложените съображения, настоящият състав на Върховния административен съд преценява за изпълнен сложния фактически състав за възникване на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Дължима е имуществена обезвреда, като изводите на първоинстанционния съд за присъждане на обезщетението, така както е претендирано, са правилни и обосновани.

При този изход от спора, на касатора КЕВР не се дължат разноски. Такива обаче следва да бъдат присъдени в полза на ответника по касация, който е направил своевременно искане за присъждането им, представил е списък по чл. 80 ГПК, Договор за правна защита и съдействие (л. 45 от касационното дело), както и доказателства за извършването им. Поради това КЕВР следва да бъде осъдена да му заплати сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер 396.00 лв. с ДДС. Направеното от касационния жалбoподател възражение за прекомерност на заплатения от електроразпределителното дружество за настоящото производство адвокатски хонорар е неоснователно, доколкото същото не надвишава минималния размер за съответния вид правна помощ по чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в относмимата й редакция към датата на сключване на представения пред касационната инстанция договор за правна защита и съдействие.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4635 от 06.07.2022 г., постановено по административно дело № 6086/2019 г. по описа на Административен съд – София-град.

ОСЪЖДА Комисия за енергийно и водно регулиране със седалище и адрес на управление в София, на бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 8-10 да заплати на „Електроразпределение Север” АД с [ЕИК] и със седалище и адрес на управление в гр. Варна, на бул. „В. В. № 258 разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размер на 396.00 (триста деветдесет и шест) лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЖАНЕТА ПЕТРОВА

секретар:

Членове:

/п/ Т. К. п/ Г. Х. ДЕКОВА