О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 352София, 18.07.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито заседание на девети юни две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 1144 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

С решение № 200 от 15.10.2021 г. по в. гр. д. № 92/2021 г. на Смолянския окръжен съд е потвърдено решение № 20139 от 26.11.2020 г. по гр. д. № 184/2019 г. на Златоградски районен съд, с което е признато за установено по отношение на С. Х. О. и Я. В. Х., че С. А. Ч. е собственик въз основа на давностно владение с начало 2004 г. на 45 кв. м., повдигнати и маркирани на скицата към заключението на вещото лице М. Т. с линиите между точки 1,2,3,4 от имот № ........., който имот е повдигнат в жълт цвят на приложената по делото скица, неразделна част от решението.

Въззивният съд е приел, че въз основа на нотариален акт за дарение № .../07.06.2011 г. С. А. Ч. е станала собственик на 1/2 идеална част от УПИ .........., кв. .......по ПУП на [населено място], с площ 605 кв. м., заедно с 1/2 идеална част от построените в имота масивни сгради. При съставяне на акта е представено решение на ОСЗ Н. № ........./28.05.2009 г., с което имотът е възстановен на името на праводателката Р. С. Ч.. Този имот е бил попълнен в кадастралния план на [населено място] въз основа на заповед № 287 от 05.06.2009 г. на кмета на общината. В представеното по делото удостоверение по чл.13, ал.4 и ал.5 от ППЗСПЗЗ е посочено, че 291 кв. м. не могат да бъдат възстановени, тъй като са извън регулация и собствениците следва да бъдат обезщетени.

Прието е, че с решение № 16-О2 от 19.03.2004 г. на Общинска служба по земеделие и гори /ОСЗГ/ Н. ответникът Я. В. Х. е оземлен с поземлен имот № ..........по картата на възстановената собственост, с площ от 1.544 дка. Той е прехвърлил имота с нотариален акт № .../27.12.2016 г. на другия ответник С. Х. О..

Съдът е обсъдил приетата по делото съдебно-техническа експертиза. Според нея по регулационния план на [населено място] от 1974 г. имот пл. № .........участва в образуването на парцелите ...-Общежитие от кв.....; ........ от кв. ........ и улична регулация. По регулационния план на [населено място] от 1987 г. част от стария имот пл. № ...е заснета като имот пл. № ...., за който е отреден УПИ .........., кв. ......, а другата част от 291 кв. м. е извън регулация. Според вещото лице част от тези 291 кв. м., представляващи спорната площ от 45 кв. м., попадат в имот № ...........с площ 1.544 дка.

Прието е, че спорните 45 кв. м. представляват част от имота, предмет на прехвърлителната сделка, извършена с нотариален акт № .../2016 г., от който черпи права ответникът С. О.. Прието е също, че ищцата С. Ч. е придобила по давност тази площ. Не са представени доказателства, които да оборят презумпцията на чл.69 ЗС. Съдът се е позовал на свидетелите Б. К. и В. А., според които в спорната площ А. Ч. /баща на ищцата/ е построил малка дървена постройка за инвентар. Той е обработвал спорната част, която в момента е ливада. Ищцата С. Ч. е продължила необезпокоявана от никого да владее процесните 45 кв. м. Тя не е била длъжна да уведомява ответниците за намерението си за своене, тъй като такова изискване съществува само в хипотезата на съсобственост, когато съсобственикът завладява идеалните части на останалите съсобственици. Когато се касае за владение върху чужд имот, фактът, че лицето се намира в имота и го поддържа в рамките на необходимата грижа следва да се възприеме като действие по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС.

Прието е за неоснователно направеното във въззивна жалба възражение, че е налице забрана за придобиване на собственост върху реална част от имот. Тази забрана се отнася само за дворищнорегулационни парцели, а не и за неурегулираните с дворищнорегулационен план имоти. Целта на забраната за извършване на разпоредителни сделки и за придобиване по давност на реални части от дворищнорегулационни парцели е да се избегне влошаване на възможността за осъществяване на предвиденото с плана строителство както в парцела, предмет на разпоредителната сделка, така и в съседните парцели. В случая се касае за придобиване по давност на реална част от земеделски имот, като към владението на ищцата С. Ч. се присъединява и владението на нейния баща А. Ч..

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от С. Х. О..

В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси:

1. Относно приложението на чл.7, ал.1 ЗСПЗЗ по отношение придобиването по давност на реална част от земеделски имот, когато тази част не отговаря на размерите по чл.72 ЗН и относно възможността да се придобие по давност такава част чрез владението като присъединена към съседен на владелеца имот и владението на реални части може ли да се счита за владение на идеални части от един имот;

2. За да е налице изменение на основанието на владение необходимо ли е да са предприети такива действия, активни, интензивни, които да отричат правото на ответниците върху техните идеални части и трябва ли тези действия да достигнат до знанието на ответниците;

3. Допустимо ли е придобиване на реални части от поземлен имот – пасище, мера – осма категория;

4. Допустимо ли е изменение на установителен иск чрез намаляване на претендираните реално и добросъвестно владени части от поземлен имот.

Ответницата С. А. Ч. счита, че липсват основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, както и че жалбата е неоснователна.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу въззивно решение по иск за собственост, което е в обхвата на касационния контрол независимо от цената на иска.

Не са налице обаче предпоставките за допускане на касационно обжалване.

Спорните 45 кв. м. са част от онези 291 кв. м. от бившия имот пл. № ..........по плана на [населено място] от 1974 г., които не са възстановени на праводателката на ищцата по реда на ЗСПЗЗ по съображение, че са извън регулация. Тези 291 кв. м. граничат с урегулирания имот на ищцата и според свидетелите се владеят от нея, а преди това от нейния баща.

Въпроси № 1 и № 3 са свързани с прилагането на чл.7, ал.1 ЗСПЗЗ в хипотеза, при която се претендира придобиване по давност на реална част от земеделски имот. Въпросът е обуславящ по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, следователно е налице общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Не е налице обаче допълнителната предпоставка, тъй като жалбоподателят нито е посочил практика на ВКС, на която въззивното решение да противоречи /чл.280, ал.1, т.1 ГПК/, нито е развил съображения с какво разглеждането от ВКС на настоящото дело ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото /чл.280, ал.1, т.3 ГПК/. Затова касационното обжалване не следва да се допуска.

Идеята, вложена в разпоредбите на чл.7, ал.1 ЗСПЗЗ и чл.72 ЗН, е да не се раздробяват земеделските земи под допустимите от закона размери, които осигуряват оптималното предназначение на имотите като ниви, ливади, лозя и овощни градини. В хипотеза на завладяване на реална част от земеделски имот тази идея може да бъде осъществена само ако конкретният имот преди завладяването е отговарял на посочените в закона размери. В настоящия случай праводателят на ответника е оземлен със земя, която според удостоверение № 554-1/19.12.2016 г. на ОСЗ Н. има начин на трайно ползване пасище, мера. Следователно със самия акт на оземляването – решение № 16-02 от 19.03.2004 г. на ОСЗ Н., праводателят на ответника е получил имот /ливада/ с площ от 1544 кв. м., който не отговаря на изискванията на чл.72 ЗН, тъй като е с площ под 2 дка. За такъв имот идеята на чл.7, ал.1 ЗСПЗЗ не може да бъде приложена, тъй като той изначално е с площ, която е под изискуемия в закона минимум. Следователно в такава хипотеза не може да се приеме, че чл.7, ал.1 ЗСПЗЗ забранява да се придобива по давност реална част от имота.

Въпрос № 2 не е относим към настоящото дело и по него не може да се допусне касационно обжалване. Този въпрос е свързан с хипотеза на завладяване от един съсобственик на идеалните части на останалите съсобственици в общия имот. Настоящият случай не е такъв. По настоящото дело се прилага презумпцията на чл.69 ЗС. Практиката на ВКС приема, че когато фактическата власт върху изцяло чужд имот е придобита при липса на правно основание /т. нар. завладяване/, то според презумпцията на чл. 69 ЗС се предполага, че упражняващият фактическа власт държи вещта за себе си, т. е. има качеството на владелец. В такъв случай за придобиване на имота по давност не е необходимо да бъде демонстрирана промяна в намерението за своене спрямо собственика, тъй като от момента на установяване на фактическата власт тя има характер на владение, а не на държане. Достатъчно е упражняваното владение в предвидения от закона срок да е явно, необезпокоявано и непрекъснато. В този смисъл е решение № 262 от 29.11.2011 г. по гр. дело № 342/2011 г. на ВКС, ІІ г. о., решение № 144 от 02.12.2014 г. по гр. д. № 1650/2014 г. на ВКС, ІІ г. о., решение № 2 от 11.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1117/2018 г., II г. о. Обжалваното въззивно решение е съобразено с тази практика.

Въпрос № 4 е свързан с обстоятелството, че предмет на първоначалния установителен иск е правото на собственост на ищцата върху онези 291 кв. м. от бившия имот пл.№ .........., които са останали извън регулационния план на [населено място] от 1987 г. В съдебно заседание от 01.09.2020 г. обаче съдът е допуснал на основание чл.214 ГПК изменение на иска, като същият се счита за предявен само за онези 45 кв. м., които се застъпват с имота на ответниците.

Въпросът не е обуславящ за делото, защото не е формирал решаващите изводи на съда по съществото на правния спор. Отделно от това не съществува колебание в съдебната практика, че искът за собственост – установителен или осъдителен, може да бъде уточнен, като вместо права върху по-голямата реална част от един имот се претендират права върху по-малка реална част. Такова уточнение е винаги допустимо. В настоящата хипотеза такова уточнение се е наложило поради обстоятелството, че само 45 кв. м. от първоначално заявените 291 кв. м. се покриват с имота на ответниците и само по отношение на тези 45 кв. м. ищцата има правен интерес да води иск за собственост срещу ответниците. Ето защо по този въпрос също не може да се допусне касационно обжалване.

При този изход на делото жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответницата по касация сумата от 650 лв. разноски за касационната инстанция, съгласно договор за правна защита и съдействие, приложен на лист 50 от настоящото дело.

Настоящият състав констатира, че в диспозитива на първоинстанционното решение № 20139 от 26.11.2020 г. по гр. д. № 184/2019 г. на Златоградски районен съд не е дадена пълна индивидуализация на имот № ............., част от който са спорните 45 кв. м., като не е посочено населеното място, в което той се намира и че става въпрос за имот по картата на възстановената собственост. Това е очевидна фактическа грешка, която следва да бъде отстранена от районния съд по реда на чл.247 ГПК.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 200 от 15.10.2021 г. по в. гр. д. № 92/2021 г. на Смолянския окръжен съд.

ОСЪЖДА С. Х. О. от [населено място], [улица] да заплати на С. А. Ч. от [населено място], [улица] сумата от 650 лв. разноски по делото.

Делото да се изпрати на РС-Златоград за отстраняване на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 20139 от 26.11.2020 г. по гр. д. № 184/2019 г., в който следва да се извърши индивидуализация на посочения имот № ..............

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: