О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 170

гр. София, 15.07.2022 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове: Веселка Марева

Емилия Донкова

като изслуша докладваното от съдията Донкова ч. гр. д. № 2031/2022 г., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба подадена от „Е. С. ЕООД, чрез адв. И. К. срещу определение № 296 от 04.02.2022 г. по в. ч. гр. д. № 129/2022 г. по описа на Апелативен съд – София, с което е потвърдено определение от 05.10.2021 г., постановено по гр. д. № 7012/2013 г. на Софийски градски съд, с което е върната на основание чл. 129, ал. 2 ГПК подадената от жалбоподателя насрещна искова молба по предявен частичен иск в размер на 26 000 лв. от общия размер от 176 000 лв., за претърпени от дружеството вреди и е прекратено производството по делото в тази част.

Жалбоподателят поддържа, че определението на въззивния съд е незаконосъобразно. Търди, че са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на чл. 280, ал. 2, изр. 3 ГПК – очевидна неправилност. Развити са подробни съображения, за допуснато от двете инстанции процесуално нарушение, доколкото първоинстанционния съд следвало да даде допълнителни указания, в какво се изразявала нередовността на насрещната искова молба, като не била посочена и конкретна норма на която не отговаря. Изложени са доводи за необоснованост на обжалваното определение, тъй като същото касаело обстоятелства, които са свързани с разглеждането на предявения насрещен иск по същество, но не били изложени мотиви за редовността на исковата молба.

Частната касационна жалба е допустима - подадена е в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

По въведените доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, съставът на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд намира следното:

За да постанови обжалвания съдебен акт, въззивният съд е приел, че с отговора на исковата молба с вх. № 12386/05.11.2013 г. бил предявен насрещен иск за сумата от 26 000 лв., представляваща част от общ заявен размер от 176 000 лв., съставляващи обезщетение за вреди, които настоящия жалбоподател е претърпял в резултат на неправомерното поведение на ищеца по първоначалния иск. Изложени са твърдения за злоупотреба с процесуални права, изразяваща се в образуване на многобройни съдебни производства и вписани възбрани върху процесния за имот, която препятствала реализирането на инвестиционното намерение на дружеството, и от която същото търпяло вреди.

Констатирано е, че с определение от 03.06.2014 г., първоинстанционният съд е приел за съвместно разглеждане така предявения иск. Констатирано е още, че с определение от 18.11.2020 г. съдът е установил нередовности на исковата молба и е дал указания на жалбоподателя за тяхното отстраняване, като следвало да бъде уточнен източника на претендираните под формата на пропуснати ползи вреди (дали същите произтичат от отдаване или продажба на цялата сграда или на конкретни обекти), да се индивидуализира всеки един от обектите на които се основа претенцията за пропуснати ползи и да бъде посочен периода, за който се претендира обезщетение. Видно от разпореждане от 12.02.2021 г. съдът приел, че с подадената уточнителна молба вх. № 299272/07.12.2020 г. не били изпълнени дадените по чл. 129, ал. 2 ГПК указания, поради което следвало да бъдат дадени допълнителни такива, а именно: да се уточни каква част от заявената претенция касае нереализирани приходи от наем и каква част такива от продажба; да конкретизира периода за който се претендира обезщетението за пропуснати ползи от нереализиран наем и продажба на апартаменти, както и да конкретизира датите, на които е следвало да се извършат продажбите. Посочено е, че при неизпълнение в срок на дадените указания исковата молба подлежи на връщане. Установено е, че с уточнителната молба вх. № 305925 от 14.04.2021 г., жалбоподателят посочил, че имота е закупен с инвестиционно намерение и от момента на придобиването е в невъзможност да реализира такова, че търпи вреди под формата на пропуснати ползи от невъзможността да изгради обекта и придобие собствеността върху изграденото, както и че не е могъл да продаде/отдаде под наем обектите, като обозримият период, в който е могло да се изгради сградата е 24-36 месеца от разчистването на терена, което е изпълнено на 16.01.2009 г. По отношение на периода за който се претендира обезщетението заявил, че и към момента търпи вреди, тъй като все още не може да реализира инвестиционното си намерение. По отношение на дадените указания за посочване на датите, на които е следвало да се извършат продажбите е посочено, че сделките за продажба на обекти биха могли да бъдат възможни веднага след разчистването на терена и изготвяне на проект за индивидуализиране на обектите, т. е. не по-рано от м. юни 2009 г. Въз основа на гореизложеното, въззивният съд приел, че не са били изпълнени дадените от първоинстанционния съд указания. Жалбоподателят не конкретизирал по размер инвестиционното си намерение, размера на претенцията за обезщетение за вреди от невъзможността да отдава под наем и за отчуждаване на „част от инвестиционното намерение“, както и не е посочил каква част от инвестиционното намерение формира претенцията за обезщетение. По тези съображения било прието, че първоинстанционното определение, с което е върната на основание чл. 129, ал. 2 ГПК подадената от жалбоподателя насрещна искова молба, е правилно и законосъобразно.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, изр. 3 ГПК.

За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен при прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл или когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на отменена правна норма. Като очевидно неправилен по смисъла на чл. 280, ал. 2, изр. 3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на съдебния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. В случая обжалваното въззивно определение не е очевидно неправилно, тъй като директно от съдържанието му не се установява при постановяването му да са допуснати груби нарушения на правилата на формалната логика, нито е приложен несъществуващ закон или е налице превратно приложение на закона. Оплакванията на жалбоподателя за допуснати закононарушения и необоснованост представляват единствено основания по чл. 281, т. 3 ГПК, неподлежащи на проверка в етапа по селектиране на касационните жалби, поради което не могат да обосноват допускане на исканото касационно обжалване.

Само за пълнота може да се посочи, че обжалваният акт съответства на трайната съдебна практика на ВКС. Съгласно същата, за редовността на исковата молба съдът следи служебно, като при констатиране на несъответствие между съдържанието на исковата молба и изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК съдът трябва да процедира по начина, указан в чл. 129, ал. 2 ГПК, като предостави възможност на ищеца да отстрани пороците на исковата молба чрез ясно и точно формулиране на фактите и обстоятелствата, от които произтича претендираното право. Същевременно, законът не задължава съдът непрекъснато да дава указания. Съгласно чл. 129 ГПК когато исковата молба не отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1 и по чл. 128, на ищеца се съобщава /еднократно/ да отстрани, в едноседмичен срок, допуснатите нередовности. В случая, съдът два пъти е предоставял допълнителен срок за изпълнение на идентични указания за конкретизиране на фактите и обстоятелствата, от които произтича претендираното право. Подаването на молба от ищеца не е равнозначно на изпълнение на указанията. Указанията се считат изпълнени, когато с тях се отстраняват точно и напълно констатираните от съда нередовности.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 296 от 04.02.2022 г. по в. ч. гр. д. № 129/2022 г. по описа на Апелативен съд – София, с което е потвърдено определение от 05.10.2021 г., постановено по гр. д. № 7012/2013 г. на Софийски градски съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: