Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на десети май две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: М. М. Членове: Х. К. А. М. при секретар Й. Й. и с участието на прокурора Х. А. изслуша докладваното от председателя М. М. по административно дело № 10133 / 2022 г.

Производството е образувано по касационна жалба на И. С., притежаващ [ЕГН], с адрес за кореспонденция гр. Свищов, [улица], против Решение №167/15.06.2022 г. на Административен съд В. Т. V ти състав, постановено по адм. д. № 45 по описа за 2022 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на И. С. срещу РА № Р 04000420005129 091 001/14.04.2021 г. на ТД на НАП В. Т. в частта му, потвърдена с Решение № 138/02.12.2021 г. на директора на Д ОДОП В. Т. с която са установени допълнително задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ за 2014 г. в размер на 1163,70 лева и лихви 702,67 лв.; за 2015 г. в размер на 1053,26 лева и лихви 529,03 лева; за 2016 г. в размер на 1356,36 лв. и лихви 544,09 лева; за 2017 г. в размер на 833 лева и лихви 249,92 лева; за 2018 г. в размер на 1365,24 лева и лихви 270,79 лева; за 2019 г. в размер на 370,81 лева и лихви 35,64 лева. В полза на НАП София са присъдени разноски в размер на 753,73 лева. Касаторът твърди, че съдебното решение е неправилно, защото е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано основание по чл.209, т.3 АПК. Според касатора административният съд неправилно е приел, че писмените доказателства не установяват разполагането със средства в размер, различен от този, посочен от органите по приходите, по конкретно като начално салдо към 2014 година. Предаването на сумите е доказано със записа на заповед. Съдът изложил вътрешно противоречиви мотиви във връзка с липсата на разписка за получаване на сумата по заема и договора за встъпване в дълг. Съдът неоснователно отказал допускането на допълнителна експертиза. Тези доказателства, заедно с протокола от 20.06.2013 г. за предаване на владение и съдебното решение от 17.11.2016 г. са известни на приходните органи от самото начало на ревизионното производство. При ревизията са събрани също така незаверени копия на изплатени по касов път фишове от печалби от Еврофутбол и Еврошанс, чрез които жалбоподателят доказва приходите си. Такъв приход е доказан и чрез дарението от В. С. на дъщерята на И. С. в размер на 54150 лева.В обобщение се сочи, че субективната преценка на съда останала в противоречие със събраните доказателства, което има за последица формирането на необосновани съдебни мотиви. Моли за отмяна на съдебното решение и отмяна на процесния РА.

Ответникът по КЖ директорът на Д ОДОП В. Т. при ЦУ на НАП е оспорил КЖ с доводи, съдържащи се в писмен отговор. Претендира разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, валидността, допустимостта, правилността на решението на предявеното касационно основание и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е депозирана от страна по делото, в срока по чл.211 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

По делото е установено следното: При ревизията са били предприети действия, свързани с установяването на процесните факти и обстоятелства. Приобщени са документи с протокол от 02.10.2020 г., връчени са ИПДПОЗЛ на жалбоподателя и на трети лица. Приходните органи са направили анализ на имущественото и финансово състояние на И. С. и са констатирали, че е недоказано твърдението на лицето, че началното салдо към 01.01.2014 г. е 12000 лева, поради което ревизиращият орган е определил за начално салдо сумата от 5000 лева. Приети са за налични обстоятелство по чл.122, ал.1, т.2 и т.7 ДОПК данни за укрити приходи или доходи и декларираните и/или получени приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на РЛ, не съответстват на неговото имуществено и финансово състояние за ревизирания период. Това е послужило като основание за преминаване на ревизията по реда на чл.122 чл.124 ДОПК, като на И. С. е връчено съответното уведомление. По време на съдебното производство са приети писмените документи, съдържащи се в административната преписка, заверено копие на протокол № П 04000420000610 073 001/03.07.2020 г. на ТД на НАП В. Т. приключващ проверката на К. Х.; договор за дарение от 20.06.2017 г., сключен между В. С. и К. И.; съобщение за резултат от обработката на декларация по чл.55, ал.1 ЗДДФЛ с препис от декларация; разписки за изплатени печалби от хазартни игри; запис на заповед на сумата в размер на 70000 евро; договор за заем от 02.04.2008 г. между И. Х. и С. Б.; договор за встъпване в дълг от 20.06.2013 г., по силата на който съдлъжник става С. С.; протокол за предаване на владение от 20.06.2013 г. между кредитополучателя и кредитодателя за 13 броя имоти на стойност, доближаваща стойността на заема; съдебно решение от 17.11.2016 г. за уважен иск по чл.19 ЗЗД в полза на заемодателя.

Изслушано е заключение по ССчЕ, направило изчисления относно паричния поток на И. С. съгласно твърденията на РЛ.

Административният съд е посочил, че РА е издаден от компетентен орган и в законово предвидената форма. Изложени са мотиви за законосъобразно провеждане на ревизията по особения ред на чл.122 ДОПК, т. к. е установено обстоятелство по ал.1, т.7 от кодекса. Съдът е отхвърлил жалбата, считайки, че актът е законосъобразен и обоснован.

Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение преценява първоинстанционното решение като валидно, допустимо и правилно. Това е така, защото по делото е доказана предпоставката за провеждане на ревизията по особения ред на чл.122 ДОПК, съобразно установеното обстоятелство по ал.1, т.7 декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на РЛ не съответстват на неговото имуществено и финансово състояние през ревизирания период. Жалбоподателят е оспорил началното салдо, но в случая не е доказано по безспорен начин получаването на сумата в размер на 70 000 евро. Доводите му, че не е необходима разписка се опровергават от съдържанието на договора за заем, в който страните са се договорили предаването на сумата да се извърши в брой, веднага срещу насрещна разписка. Такава разписка липсва по делото, а по правната си същност тя притежава реквизитите на двустранно подписано съглашение между контрагентите. В този смисъл административният съд обосновано е приел въз основа анализ на чл.3 от договора, че записът на заповед ще изпълнява обезпечителна функция, а не такава, установяваща предаване на паричната сума. В първоинстанционното решение е съобразен и факта, че на 20.06.2013 г. И. С. е предал владението на собствените си недвижими имоти, които са на обща стойност приблизително съответстваща на сумата по заема, т. е. ако лицето е разполагало в този момент с тази сума липсва икономическа и правна логика да се разпорежда с тях, вместо да погаси своя дълг чрез парично разплащане. В този смисъл не е доказано Спасов да е притежавал и да е разполагал със сумата в размер на 70 000 евро впоследствие към 01.01.2014 година.

По отношение на твърдяните приходи с произход, изплатени печалби от игрите Еврофутбол и Еврошанс следва да се посочи, че формата за изплащане на приносител не идентифицира лицето, в частност, че това е И. С..

Правилно административният съд е приел, че не следва да се зачита прихода в размер на 54150 лв., за които е сочено, че са дарени от В. С.. Видно е, че адресат на дарението е друго лице дъщерята К. Х., която е пълнолетна и за която липсват доказателства да ги е предоставила на баща си И. С.. В допълнение следва да се има предвид, че надарената е заявила при проверката направеното дарение, като основание за установяване произхода на нейните средства, за което е приложен по делото Протокол № П 0400042000610 073 001/03.07.2020 година. Спасов не е ангажирал доказателства, установяващи по убедителен начин по какъв начин и в какъв размер неговата дъщеря е съхранявала тази сума, респективно да е разполагала с нея, за да може да я предостави на своя баща.

Административният съд е спазил разпоредбата на чл.202 ГПК, обсъждайки заключението по ССчЕ в съвкупност с останалите събрани доказателства. На практика вещото лице е направило изчисления, включвайки в тях сумите, посочени от жалбоподателя и за които по делото не са събрани безспорни доказателства да ги е притежавал.

Решението на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Разноски: С оглед на резултата по делото в полза на НАП София касационната инстанция присъжда юрисконсултско възнаграждение в размер на претендирания със списъка и неоспорен размер 753,73 лева.

Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № №167/15.06.2022 г. на Административен съд В. Т. V ти състав, постановено по адм. д. № 45 по описа за 2022 г. на този съд.

ОСЪЖДА И. С., притежаващ [ЕГН], с адрес за кореспонденция гр. Свищов, [улица], да заплати на Националната агенция по приходите гр. София сумата в размер на 753,73 лева юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МИРОСЛАВ МИРЧЕВ

секретар:

Членове:

/п/ ХРИСТО КОЙЧЕВ

/п/ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ